Решение по дело №4192/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261338
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20201100104192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.....

 

гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       И. АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 4192 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени e иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми, представляващи обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ във връзка с производството по в.гр.д.№ 1449 от 2019г. на ОС П..

Ищецът М.М.С. твърди, че в качеството си на ищец по гр. дело № 1449/2019 г., ОС П. е подал на 23.07.2019 г. молба за правна помощ – процесуално представителство от адвокат, която била удовлетворена с Определение № 1636/12.08.2019 г. Поддържа, че въпреки направено искане съдебният състав не му е предоставил името и телефона на адвоката, а предвид обстоятелството, че по това време бил задържан в София, не могъл да осъществи връзка с него. Сочи, че липсата на контакт мотивирало служебният адвокат да се откаже от процесуалното представителство в негова полза, а нов не бил назначен. Това довело до прекратяване на делото, което виновно поведение на ОС П. причинило имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Въз основа на изложеното претендира от ответника обезщетение в размер на 30 000 лв. – неимуществени вреди и 15 000 лв. – имуществени вреди.

Ответникът ОС П. счита исковата молба са нередовна поради липсата на конкретизация на увреждащите ищеца действия. По същността на делото оспорва исковата молба по основание и размер. Поддържа липса на задължение на съда да уведомява ищеца за всяко предприето по него действие предвид разпоредбата на чл. 45 ГПК, според която връчването съобщение на представителя по делото се счита за лично връчване. Сочи, че предвид липсата на касационна жалба срещу потвърдителното първоинстанционно определение за прекратяване на делото не било необходимо назначаването на нов адвокат.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството по в.ч.гр.д.№ 1449/2019г. на ОС – П. е образувано по подадена на 25.09.2019г. от ищеца М.С. частна жалба срещу определение № 333/2019г. на РС – П., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото пред РС-П..

На 09.07.2019г. по делото е постановено определение, с което е потвърден обжалвания съдебен акт.

На 24.07.2019г. ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ.

На 26.07.2019г., молбата е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за доходи, семейно и здравословно състояние и представяне на декларация за имуществено състояние.

На 12.08.2019г. на ищеца е предоставена правна помощ, на 20.08.2019г. за процесуален представител е назначен адв.К., определен от ПАК.

На 09.09.2019г.  адв.К.е поискал продължаване на срок за касационно обжалване на определението от 09.07.2019г.

На 14.10.2019г. адв.К.е поискал възстановяване на срок за касационно обжалване и освобождаването му като представител на М.С..

На 14.11.2019г. са дадени указания до адв.К.за отстраняване нередовности на молбата като е указано, че при неизпълнение в срок, това процесуално действие ще се счита от съда за непредприето.

На 16.06.2020г. ищецът е подал частна жалба до ВКС с искане за възобновяване на ч.гр.д.№ 1449 от 2019г. на ОС – П., във връзка с която на ищеца отново е предоставена правна помощ.

На 20.05.2021г. е постановено определение по ч.гр.д.№1685 от 2021г. на ВКС, ГК, ІV отделение, с което не е допуснато до касационно обжалване определението от 09.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 1449/2019г. на ОС – П..

Така установената фактическа обстановка налага средните правни изводи:

В чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило, че всеки носи отговорност за своите деяния. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволено увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, и съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника, което в настоящия случай не бе направено.

В конкретния казус се претендират вреди, настъпили във връзка с нарушения, които се твърди да се допуснати от ОС П. в хода на производството по в.гр.д.№ 1449/2019г., изразяващи се според ищеца в отказ да му бъде продоставено името на назначения му адвокат за осъществяване на правна помощ, отказ да бъде продължен срок за отстраняване на нередовности на касационна жалба, отказ да му бъде предоставена правна помощ след отказ на първоначално определения и назначен адвокат за това, невръчване на постановен последен акт по делото /разпореждане/, архивиране на делото без връчване на съдебния акт, слагащ край на делото и прекратяващ правната помощ, предоставена на ищеца, проява на дискриминация по отношение на ищеца /тъй като е социално слаб и е бил задържан под стража/, като в резултат от всичко това се стигнало и до забавяне на процеса.

По същество се иска ангажиране отговорността на ответника за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото, за проява на дискриминация, и за забавено правосъдие.

Веднага следва да бъде посочено, че ответникът би могъл да отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД, когато отговорността му не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти. В настоящия случай обаче се твърдят вреди, настъпили при осъществяване на съдебната власт - правораздаване, в процеса на осъществяването на който ответникът не се явява възложител.

Съгласно чл.132 от КРБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното представлява умишлено престъпление от общ характер. По отношение на тази група длъжностни лица е въведена оборима презумпция, че те, осъществявайки съдебната власт не носят отговорност, за тези си действия, освен ако по надлежен ред не се докаже, че осъщественото от тях представлява умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай такива факти не са установени.

Нещо повече – в конкретния случай се твърди вредите да са настъпили от актове на съда, попадащи във функционалния имунитет на лицата, които са ги постановили.

Щом по отношение на прекия извършител на съответните действия не може да се ангажира отговорност, то на още по-голямо основание обективната отговорност, в лицето на съответния орган на съдебната власт – Окръжен съд П., също не може да бъде  ангажирана във връзка с твърдените процесуални нарушения.

Необходимо е да се посочи и това, че исковете за вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са неоснователни. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват. Неоснователни са и исковете срещу ОС - П. за допуснати нарушения на правото на ЕС. Окръжният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от нарушение на приложимото право на ЕС.

По делото не бе установено и поддържаното от ищеца твърдение за различното му третиране в хода на процеса поради това, че е бил задържан под стража и социално слаб. По делото не бяха представени никакви доказателства в тази насока, поради което доводите се явяват изцяло неоснователни. Нещо повече – установено е по делото, че в хода на цялото производство – първоинстанционно, въззивно и касационно, на ищеца нееднократно е предоставяна правна помощ, в т.ч. по негово искане са освобождавани определените адвокати и са заменяни с други.

Неоснователни са и твърденията на ищеца за допусната забава при разглеждането на делото от ответника. В настоящия случай всички процесуални действия от съда са извършвани в срок. Производството по делото е образувано на 01.07.2019г. и е приключило на 09.07.2019г., когато е потвърден първоинстанционния съдебен акт. Последвали са искания за предоставяне на правна помощ, като последното процесуално действие по делото е извършено на 14.11.2019г., когато са дадени указания на назначения на ищеца адвокат за осъществяване на правна помощ във връзка с подадена от него молба за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба. Ищецът е реализирал правото си на касационна жалба, при което отново му е била предоставена правна помощ  - определение от 20.08.2020г. на ОС П., а доводите в противната насока съдът отхвърля като неоснователни.

Предвид това, доколкото не са установени твърдените нарушения, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени само на това основание, без да се разглеждат останалите елементи от фактическия състав.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С., ЕГН **********, настоящ адрес ***, срещу ОКРЪЖЕН СЪД П., гр.П., ул.********, иск за заплащане на основание чл. 49 от ЗЗД, на сумата от 45 000 лева, от които 15 000 лева имуществени и 30 000 лева неимуществени вреди, причинени на ищеца от допуснати нарушения при разглеждането и решаването на в.ч.гр.д.№ 1449/2019г. на ОС П..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: