МОТИВИ по НОХД №
2226 / 2015 г., СГС, НО, 22-ри състав
Софийската градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подс.В.А.П. за престъпление по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.29,ал.1,б.”А”
от НК, за това, че на 30.01.2014 г. около 12,15 ч. в гр.************* в асансьорната кабина отнел чужди движими вещи от владението
на В.Д. П./посочени вещите в обв. акт/ на обща стойност 750,00 лв с намерение противозаконно да ги присвои ,
като използвал за това сила и деянието е било извършено при условията на
„опасен рецидив”.
Съдът
конституира В. П. като частен обвинител, но същевременно отказа да уважи
искането на пострадала за конституиране като граждански ищец в съдебната фаза
на процеса по съображения , изложени в Протокола от СЗ.
В
съдебно заседание подсъдимият и защитата направиха искане за предварително
изслушване по реда на Глава 27 от НПК с оглед намерение на подс.П.
да признае изцяло фактите по обв. акт чрез
самопризнание.
Съдът
взе Решение за предварително изслушване, в хода на което подсъдимият по реда на
чл.371,т.2 от НПК призна изцяло фактите
в обв. акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Като
намери ,че доказателствата от досъдебната фаза са събрани по реда на НПК и
подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия ,съдът одобри даденото
съгласие на подс. по смисъла на чл.372,ал..3 и др. от НПК и взе Решение за провеждане на съдебното производство по диференцираната
процедура на Глава 27 от НПК „Съкратено съд. следствие пред първата
инстанция”.С оглед горното след прочитане на обв. акт
от прокурора не се извършиха разпити на подсъдимия , свидетелите и вещите лица
, а са прочетоха протоколите от следствените действия и събраните доказателства
събрани на досъдебната фаза на процеса.
Прокурорът по същество заяви,че поддържа така внесеното обвинение. Пледира, че с оглед
на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
материали обвинението е доказано по несъмнен и непротиворечив начин. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда с наказание по реда на чл.58А , предвиден в НК, а именно към долния размер на
наказанието „Лишаване от свобода”, като след това индивидуализираното наказанието
да се редуцира с една трета.
Частният обвинител прави искане за налагане на
по-строго и същевременно справедливо наказание на подсъдимия.Сочи ,че освен нея
има и други пострадали , както и добавя ,че има и нови обвинения срещу този
подсъдим.Акцентира върху обстоятелството , че П. е извършил деянието
при условията на „опасен рецидив“.
Служебният защитник
иска от съда да постанови съдебен акт , съответен на събраните
доказателства.Моли съда да отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно
съдействието на органите по разследването,доброто процесуално поведение в хода
на процеса и направеното признание още на досъдебната фаза.Ако съдът намери за
виновен подсъдимия, то да му наложи наказание при условията на чл.58А,вр.чл.55 от НК.
Подсъдимият по същество подкрепя заявеното от
неговия служ. защитник.
Подсъдимият при последната си дума изразява съжаление и срам за
извършеното.Определя деянието си като грозно, като добавя ,че не би пожелал
негов близък да пострада от такова престъпление.С течение на времето твърди ,че
е осъзнал извършеното, което е лошо както за него,така и за жената от която има
дете на 1г. и половина , а така също и за семейството на пострадалата.Заявява
,че повече няма да се занимава с такива неща.Иска когато си изтърпи наказанието
, да излезе и да започне работа и да не се занимава повече с вършене на
престъпления.Поднася извиненията си на пострадалата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В. А.
П. е роден на
*** ***,българин ,български гражданин, с
основно образование , неженен ,безработен, с ЕГН - **********.Въпреки
относително младата си възраст , подс.П. бил осъждан
няколкократно,при това почти само за „Престъпления против собствеността”/с едно
изключение – осъждането за престъпление по чл.244,ал.1 от НК/.Подсъдимият и
свидетелката В.Д. П. не се познавали.
На
30.01.2014 г. около 12,15 ч. подс.В.А.П. се намирал в
жк.“************* , като в този момент постр. свидетелка П. влязла във входа и се насочила към
асансьора , за да се придвижи до дома си/ап.12 на пети етаж/.Тя влязла в асансьорната кабина.Виждайки вързастната
жена, подс. също влязъл заедно с нея в асансяора, като натиснал копчето на трети етаж.Когато
асансьорът пристигнал на трети етаж ,подс. се обърнал
към П. хванал с ръце двете обеци и ги изскубнал със сила от ушите на
пострадалата.В резултат на това действие потекла кръв от ушите на пострадалата.Подс. избягал заедно с обеците от асансьора , а после и от
жилищния блок.
На
11.05.2014 г. в 07 РПУ-СДВР се провело Разпознаване на лица, водено от
разследващия полицай.Тогава в присъствието на две поемни
лица П. в качеството на разпознаващ посочила като извършител на деянието лице № 2 сред съпоставените/ тоест подс.В.А.П./.Свидетелката посочила признаците по които
разпознава извършителя, като за същите била и разпитана предварително.
Стойността
на инкриминираните чужди движими вещи е
750 лв , според Заключението на СОЕ по делото, прието
от съда и страните.Обеците били чифт ,златни ,големи плътни ,масивни , тип
„плочки“ ,с тегло 15 гр.До момента не са възстановени нито в натура ,нито в
парична равнойстойност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин въз основа на събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени материали:изцяло св.показания на В. П. , от Заключението
на оценителната експертиза, Протокола за
разпознаване на лица както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства , приети и прочетени в СЗ. Всички събрани на досъдебното
производство доказ. материали безпротиворечиво
потвърждават приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Показанията
на пострадалата от досъд. фаза съдът кредитира изцяло
тъй като са добросъвестно дадени/не са повлияни от факта,че П. е пострадала и
частен обвинител в съдебна фаза/, както и са хронологични ,последователни и
логични.Въпреки че П. е над 70 годишна същата има запазена свидетелска
годност-може да възприема правилно фактите и да ги възопроизвежда
правдиво.
Заключението
на вещото лице е също компетентно и добросъвестно дадено.Съдът намира ,че
следва да се кредитира и останалите писмени доказателства.
Съвкупната оценка на целия доказателствен
материал потвърждава безпротиворечиво приетата за
установена от съда фактическа обстановка.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед на приетата за установена фактическа обстановка съдът счете, че от
обективна и субективна страна подс. В.А.П. е
осъществил състава на престъпление по чл. 199,ал.1-ва,т.4-та,вр.чл.198ал.1-ва,пр.1-во,вр.чл.29,ал.1,б.“А“
от НК.
От обективна страна подс.Петконв на 30.01.2014 г.около 12,15 ч. в гр.************* в
асансьорната кабина отнел от владението на свид.В.Д. П. чужди движими вещи / описани в обст. част на обв. акт на обща
стойност от 750 лв /,като за отнемането употребил
„Сила”, изразила се в дърпането с физически усилия на обеците от ушите на
пострадалата..Деянието П. е извършил при условията на чл.29,ал.1,б.”А” от НК –
„опасен рецидив” , тъй като е бил осъждан на „Лишаване от свобода” за тежко
умишлено престъпление от общ характер , на не по-малко от 1 година „Лишаване от
свобода“, като не е приложен чл.66 от НК/осъждането е посочено в диспозитива
на обв. акт и
Присъдата изчерпателно/.
От субективна страна подс.
П. е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал, че
чрез принудителни способи/сила- издърпване на обеците от ушите на Петкова,
използвайки физическото си превъзходство пред пострадалата/ е отнел от
владението на другиго чужди движими вещи.Подс. е
съзнавал и че действува при условията на „опасен
рецидив” , доколкото е знаел за предходните си осъждания и какви наказания са
му били наложени.Налице е било и намерение за присвояване на чуждите вещи ,
което е обективирано чрез установяване на владение
върху така отнетите със сила вещи . Така подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Индивидуализацията на наказанието на подс.П.
съдът прие, че следва да се извърши по специалния ред на чл.58 А от НК, вр.чл.373
ал.2 от НПК. Налице е самопризнание от страна на подс.
по всички факти от обв. акт.Това обстоятелство
представлява и съдействие на подсъдимия за установяване на обективната истина
по делото.Стойността на отнетото не е
твърде висока, но спрямо доходите на един български пенсионер, какъвто е ч.обв.В. П., се явява
значителна.Принудителните средства ,за да се сломи съпротивата на пострадалата
,не са особено интензивни,но в крайна сметка болезнени за последната и
представляват засягане на нейното
човешко достойноство.Практически има засягане и на
здравето на пострадалата,макар да не е бил застрашен живота й.Обеците не са
върнати на частния обвинител , нито са й заплатени в паричен еквивалент.Самият
подсъдим прави признание на фактите едва в съдебната фаза, за да детерминира
наличието на предпоставки за приложение на благоприятната спрямо него процедура
по Глава 27 от НПК.В този смисъл не отговаря на истината заявеното от неговия служ. защитник в СЗ пред първата инстанц;ия,че под.П. бил направил самопризнания още на досъдебното
производство.На досъд. фаза при двата си разпита като
обвиняем П. не дава обяснения,но не прави самопризнания.Няма такива никъде
другаде на цялата досъдебна фаза.Според ВКС ,за да е самопризнанието на
подсъдимия смекчаващо обстоятелство ,то следва дза е
поддържано през цялото наказателно производство.В този смисъл заявеното в СЗ
„признание на фактите“ има значение единствено като проц.
предпоставка да се инициира процедурата по Глава 27 от НПК спрямо
подсъдимия.Заявеното в последната дума от подсъдимия изразява високо ниво на
критичност и би могло да се приеме без резерви ,ако бе направено от лице ,
което не е осъждано или евентуално е осъждано един път в миналото.Когато обаче
такива фрази са изречени от лице с множество осъждания,обвинено за деяние при
условията на чл.29 от НК/опасен рецидив/,то основанията за резерви са сериозни
и би могло да бъдат преценени само като красиви фрази.
Твърде
претенциозно звучи заявеното от защитата „оказано съдействие на органите по
разследването“ от страна на подзащитния й П..Подс. се укрива след извършването на деянието/тоест, не се
явява след деянието с признание за извършеното престъпление/и едва на третия
месец е разпознат като извършителя на това деяние.П. не дава обяснения по
обвинението/което е негово право/ ,но би оказал съдействие ако даваше такива и
така да допринесе за разкриване на обективната истина.Напр. би могъл да посочи
каква е съдбата на предмета на престъплението, като така да подпомогне
разследващите да установят още един аспект от предмета на доказване по делото.
Предвид
всичко гореизложено съдът не намери ,че индивидуализацията следва да се извърши
и по реда на чл.55 от НК , тъй като не са налице нито множество нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки
всичко гореизложено ,съдът намери че следва да наложи на подс.В.А.П.
наказание в размер около средния в рамките на законовите предели от 5 до 15
години, а именно 9 години.
На
основание чл.58А,ал.1 от НК съдът определи окончателното наказание след
редукцията с една трета на 6 години „Лишаване от свобода“.
На основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС така определеното
наказание следва да бъде изтърпяно при начален „Строг режим”.
Съдът осъди подс.В.А.П. да
заплати разноските по водене на наказателното производство в размер на 55 лв/за възнаграждения на вещи лица/,както и 3 лв.ДТ за служ. издаване на изп. Лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: