О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260054
гр. Пловдив.13.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 472/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по постъпила жалба, изготвена и депозирана от адв.Х., в качеството му на защитник на лишения от свобода С.Г.Г.,
против определение №34/17.09.2020г., постановено по ЧНД № 413/2020г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наложено му
наказание лишаване от свобода. С жалбата се изразява
несъгласие със съдебния акт по подробно изложени аргументи, на чиято база се
отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и Апелативният съд да
постанови ново, с което С.Г. да бъден условно предсрочно освободен по реда на
чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания и материалите по приложеното дело,
за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият С.Г. към момента търпи наказание 12г.
лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 115 от НК, с начало на
изтърпяване на наказанието 13.01.2013г. Към датата на подадената от Затвора *официална
справка Г. е изтърпял фактически 7г. 7м. и 12д., от работа 1г. 3м. и 6д., като
към датата на проведеното в ОС съдебно заседание остатъка от наложеното на Г.
наказание лишаване от свобода е 3г. 11м. 13д.
В контекста на посоченото не може да има
спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Г.
по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е
изтърпяно фактически повече от 1/2 от наложеното му ефективно наказание
лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното
му освобождаване обаче, Г. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на
поправяне и превъзпитание, като отсъствието на доказателства в подкрепа на тази
кумулативно изискуема се предпоставка, е мотивирало окръжният съд да откаже да
уважи молбата на осъденото лице. Този
състав споделя виждането на първостепенния съд, че съдържащите се в личното
досие на осъдения Г. материали - доклади, становища, справки и др. не позволяват да се направи извод за настъпила
трайна положителна промяна в неговите нагласи, както и че Г. е готов да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за
членовете му, а и за самия себе си. Не може да остане незабелязан факта, че
въпреки некраткотрайния престой в затвора и активната корекционна
дейност, която се извършва спрямо Г., последният
поддържа една и съща скала на риска от рецидив – 46т. и в този показател
никаква положителна промяна, дори минимална, не се установява да е постигната.
Едни и същи са и констатираните при постъпването на Г. в Затвора и понастоящем
проблемни зони – отношение към правонарушението, умения за мислене и
злоупотреба с алкохол, като последната осъденият не приема за вредна нито за
него, нито за обществото. Но, от материалите по делото е видно, че именно във
връзка с употребата на алкохол и опитите по нерегламентирани начини алкохолни
напитки и забранени вещества да се внасят на територията на затвора, Г. е
наказван дисциплинарно 8 пъти. Вярно е, че 7 от наказанията са заличени, но
активно е последното наложено му дисциплинарно наказание със Заповед
№585/13.05.2020г. И то отново е обвързано с употреба на спиртни напитки –
основната проблемна зона за осъдения, за осигуряване на каквито напитки, според
информацията от Началника на Затвора, Г. е осъществил и нерегламентирани
отношения със служител на затвора, което е довело до дисциплинарното уволнение
на този служител. Г. отказва и да положи усилия да повиши образователния си
ценз и знания, които без съмнение биха му помогнали да се социализира в обществото
след излизане от затвора, би допринесло и риска от рецидив да не продължава да
се отчита в нива, каквито са отчетени при постъпването на осъденото лице в
затворническото заведение. Въпреки многократните опити на затворническата
администрация в тази насока, упорито Г. отказва да се включи в образователните
инициативи. Вярно е, че Г. поддържа добри семейни взаимоотношения, както и че в
актуалната оценка на психическото и емоционалното му състояние е отразено,
че прогнозата за свободен живот е
„относително благоприятна“. Но „относително“ означава прогноза под условие, а
условието е Г. да демонстрира желание да се поправи и превъзпита, като се справи
с проблемните зони, а очевидно той не желае да положи достатъчно усилия в тази
насока. Следва да се отбележи и че законодателят е посочил като предпоставка за
условно предсрочно освобождаване не относително поправяне, а пълно поправяне,
чрез демонстриране на положително отношение към режимните изисквания, вътрешния
ред и дисциплина, каквото очевидно Г. не
демонстрира, чрез честно отношение към труда, какъвто той е започнал да полага
едва в началото на 2020г. и чрез повишаване на образователните си умения, участия
в социални мероприятия, специализирани групови работи и т.н., в каквито той не
желае да се включи. Или, анализът на документите, установяващи наличието на
посочените критерии, посочени в чл. 439а от НПК, не сочат на трайна положителна
промяна у осъдения Г., което вози до извод за необходимост от продължаване на
индивидуално - корекционната дейност по установяване
на приемливи нагласи и позитивна поведенческа линия с нужната устойчивост. Към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекцонният
процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което
квалифицира като несъстоятелно оплакването
на жалбоподателя Г., че е налице и втората предвидена в закона предпоставка за
предсрочното му условно освобождаване.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният
съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се
потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 34/17.09.2020г.,
постановено по ЧНД № 413/2020г. по описа на ОС – Пазарджик,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: