№ 27
гр. Стара Загора, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря А. Д. Динева Н.а
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20205500901202 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2017 г. около 17,30 часа на път
*, с. С., общ. *** на км.. *+00, лек автомобил марка „*" с peг. № ***,
управляван от М.А.К. движейки се по пътя осъществява ПТП с пешеходеца В.
Г. Г.. По това време пешеходеца В. Г. Г. се движел по банкета, в посока запад,
в посоката на движението на автомобилите. На километър и половина от с. С.,
в района на км 14.+00 от пътя В. Г. бил настигнат от лекия автомобил, *,
упраляван от К. и е ударен в гръб.
Вследствие на удара е починал В. Г.. Произшествието е посетено от
полицейски екип и от екип на Спешна помощ, който констатирал настъпилата
смърт.
Посочва се, че загиналият В. Г. е брат на ищците и има изградена
дълбока семейна връзка с всеки един от тях. Внезапната загуба на брат им
предизвикала непосилен шок за братята и сестрите му и причинила силни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания. До настъпване на
произшествието отношенията помежду им били изградени на основата на
взаимно уважение и разбирателство. В. Г. живял в дома на брат си П.. С него
той имал изградена дълбока и трайна връзка. Той е полагал особени грижи по
1
отношение на по-малкия си брат. Тъй като В. е нямал собствено семейство,
семейството на брат му П. било негово. Той прекарвал по цял ден с тях,
грижели се един за друг, хранели за заедно, поддръжали общо домакинство.
Братята и сестрите на В. израснали заедно, в една къща и са се грижили едни
за други, както във всяко българско семейство. Техните родители ги
възпитавали в традиции и семейни ценности и въпреки, че са били много деца
в семейството, винаги били сплотени и споделяли и мъки и радости, никога не
са се карали или делели нещо. Въпреки, че всеки поел по своя житейски път,
П. Г. живял в едно домакинство с брат си, така могли да си оказват подкрепа в
трудни моменти. Мъката от внезапната му смърт била непосилна, напуснал ги
много млад, едва на 37 години. Той не е имал възможността да създаде свое
собствено семейство. Настъпилата празнота в живота му се е отразила на
психическото състояние на П.. Болката била толкова голяма, че след смъртта
на брат му, се затворил в себе си, избягва общуването с други хора, общува
само помежду братята и сестрите си. Постоянно споменавал своя непрежалим
брат, нямал желание за нищо, твърди, че къщата му вече е празна.
По отношение на другите си братя и сестри, В. също подържал добра
връзка с тях, въпреки че не живели заедно. Чували се всеки ден по телефона, а
често, поне веднъж в седмицата ходил на гости на другия си брат Б., който
живеел в съседното село *. Именно при едно такова гостуване той изгубил
трагично живота си. П. никога не се карал с братята и сестрите си, напротив,
винаги е бил сговорчив и готов да изслуша нечий проблем или да помири
братята си, ако има спор. Затова шокът и загубата на П. били големи за
семейството му и той винаги ще си остане непрежалим.
Посочва се, че лекият автомобил, „*" с peг. № ***, притежава валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
период на действие от 01/12/2016 год. до 30/11/2017 год. и номер на полицата
G0 50774873 в ЗАД „А". Водачът му М.А. К. попада в кръга от лица, чиято
отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.
Съгласно законовите разпоредби на КЗ към застрахователя била
предявена доброволна претенция за изплащане на застраховатлни
обезщетения за причинени неимуществени вреди търпени от ищците, като са
образувани щети. С писма от 15.06.2020г. били уведомени, че претенциите им
са отхвърлени, поради недоказаност на интензитета на претърпените болки и
2
вреди в следствие на загубата на техния родственик. Поради тази причина за
ищците възникнал правен интерес за предявяване на настоящата претенция.
Ищците считат, че сумата от 60 000 лв./ шейсет хиляди лева/ за всеки
един от братята и сестрите Г. Г. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г., Е. Г. Т., М. Г. Д., Б. Г. Г. и
сумата от 100 000/ сто хиляди лева/ за П. Г. Г. биха могли в някаква степен да
компенсират претърпените неимуществени вреди под формата на болки и
страдания вследствие на загубата на техния брат В. Г.. Допустимостта на
претенцията обосновават с постановките, приети в Тълкувателно решение
№1/2016г. от 21.06.2018г. по Тълкувателно дело №1/2016г на ОСНГТКна
ВКС.
С оглед на обстоятелството, че деянието е извършено на 10.11.2017г.,
върху исковите суми се претендира и законна лихва до окончателното им
изплащане.
С оглед изложеното, молят съда да постанови решение с което да осъди
ЗАД „ А" АД, с ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: Гр.
София, ул.С. Караджа, 2, представлявано от Диана Манева и Константин
Велев да заплати следните суми :
100 000/ сто хиляди / лева - представляващи главница на П. Г. Г.
ЕГН: **********, адрес: ***, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в
следствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН : **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на ПТП до окончателното изплащане на присъденото обещетение.
60 000/ шейсет хиляди/ лева- представляващи главница на Г. Г. Г.
ЕГН **********, адрес:*** представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в
следствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН : **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
60 000/ шейсет хиляди/ лева- представляващи главница на Д. Г. Г.
ЕГН **********, адрес в Р.България, ***, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
причинени в следствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН : **********,
настъпила на 10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата
3
на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение.
60 000/ шейсет хиляди/ лева- представляващи главница на Г. Г. Г.
ЕГН **********, ***, представляващи застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени в следствие на смъртта на
брат й В. Г. Г., ЕГН : **********, настъпила на 10.11.2017г. при ПТП ,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
60 000/ шейсет хиляди/ лева- представляващи главница на М. Г. Д.
ЕГН **********, адрес:гр. ***, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в
следствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН: **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП , ведно със законната лихва от датата на
настъпване на ПТП до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение.
60 000/ шейсет хиляди/ лева- представляващи главница на Е. Г. Т.
ЕГН **********, адрес: с. ***, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в
следствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН : **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
60 000/ шейсет хиляди/ лева- представляващи главница на Б. Г. Г. ,
ЕГН: **********, с адрес: с. *, общ. * представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в
следствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН : **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП , ведно със законната лихва от датата на
настъпване на ПТП до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение.
Ищците заявяват готовност при преосмисляне на позицията на
ответното дружество и предлагане на справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди да постигнат извънсъдебно споразумение
за уреждане на спора.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочват банкова сметка, по която да
бъдат изплатени исковите суми:
4
IBAN: ***,
BIC ***
*** АД,
титуляр: адв.Г. Г., САК
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер като неоснователни и недоказани.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество „А” по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, за вредите които се твърдят
като претърпени от ищците П. Г., Г. Г., Д. Г., Г. Г., Е. Т., М. Д. и Б. Г..
Претендира направените в производството съдебно-деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 190 от ГПК, във връзка с чл. 127, ал. 4 от ГПК, моли
съдът да задължи ищците да представят лични банкови сметки, доколкото в
приложените към исковата молба доказателства липсва нотариално заверено
пълномощно по чл. 338, ал. 1 от КЗ, в което същите да са изявили съгласие
обезщетенията да бъдат преведени по сметка на техния процесуален
представител.
В отговора на исковата молба ответникът е направил следните
оспорвания:
1. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с
механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно
произшествие.
2. Оспорва отговорността на водача на лек автомобил марка „*",
модел „*", peг. № *** за настъпване на процесното ПТП. Посочва, че в
исковата молба липсват твърдения за наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, per. №
***. Твърди, че за застрахования в ЗАД „А“ водач ударът е бил
непредотвратим, а събитието - случайно. Нямало доказателства същият да е
допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в Закона за
движението по пътищата, в резултат на което да е настъпил вредоносният
5
резултат. Твърди, че произшествието е настъпило по причини, които не могат
да му се вменят във вина. Като функционално обусловена от отговорността на
водача, счита че не следва да бъде ангажирана и отговорността на ЗАД „А“.
Ответникът твърди, че ПТП е настъпило изцяло в резултат на
действията на починалото лице В. Г., който предприел внезапно и
неконтролируемо навлизане пътното платно, на непредназначено за
пешеходци място, в тъмната част на денонощието, без облекло със
светлоотразителни елементи и без да се съобрази с отстоянието на
приближаващите автомобили.
3. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че пешеходецът е
бил ударен от автомобила в гръб. Твърди, че водачът на лек автомобил
марка „*“, модел „*“, peг. № *** е възприел пешеходеца като опасност едва с
навлизането му в платното за движение на МПС, а това е станало в опасната
зона за спиране, когато за водачът на МПС ударът е бил непредотвратим.
4. Оспорва материалната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Г. Г.. Посочва, че
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като
изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, като наличието на такава връзка, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
Видно от исковата молба, към датата на събитието ищците са били в
зряла възраст / П. Г. е бил на 48 г., Г. Г. е била на 41 г., Д. Г. е бил на 45 г., Г.
Г. е била на 39 г., Е. Т. е била на 50 г., М. Д. е била на 43 г., а Б. Г. е бил на 52
г./, която предполага, че емоционалният център на лицата се измества от
отношенията в семейството върху отношенията със съпруга, съпругата и
6
децата, с които се предполага, че лицето съжителства и общува
преимуществено. От Постановление от 12.06.2019 г. по ДП № 327 зм-
305/2017 г. по описа на РУ на МВР - Р./пр. преписка, вх. № 3056/2017 г. по
описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора, било установено, че
пострадалият В. Г. е страдал от „Параноидна шизофрения“, поради което в
периода от 2004 г. до 2017 г. същият е бил хоспитализиран 14 /четиринадесет/
пъти в Държавна психиатрична болница ,Д-р Г. Кисьов“ - гр. Р..
В тази връзка, ответникът твърди, че поради факта на наложилата се
хоспитализация, същият не е контактувал с братята и сестрите си, поради
което и не са установени трайни и близки отношения между тях. Формалната
връзка на родство не обуславяла сама по себе си абсолютно право на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от една страна, а от друга,
житейски недостоверно е да се приеме, че починалото лице се е намирало в
изключително близки отношения с всеки един от седемте си братя и сестри.
5. Оспорва твърдяната в исковата молба дълбока семейна връзка
между починалото лице и всеки един от ищците, негови братя и сестри.
6. Оспорва твърденията, че те са били в близки отношения и, че са
контактували ежедневно.
7. Оспорва твърдението, че починалото лице В. Г. е живял в едно
домакинство с ищеца П. Г.. Дори и в хода на процеса да бъде установено, че
същите са живели в едно домакинство, това само по себе си не обуславяло
наличието на близка емоционална връзка между двамата, а действителните
отношения между П. Г. и починалия му брат трябва да се изследват на база
събраните по реда на ГПК допустими доказателствени средства.
Ответникът твърди, че дори и пострадалото лице да е живяло в едно
домакинство с ищеца П. Г., същите не са изградили дълбока и трайна
емоционална връзка помежду си, П. Г. не е съблюдавал дали болният му брат
е приемал предписаните във връзка с болестта му лекарства и не е полагал
грижи за него.
Поставя под съмнение отношенията между ищците и починалият В. Г. и
фактът, че същият, макар и диагностициран с психично заболяване, е бил
оставен от близките си да излезе сам, в тъмната част на денонощието и да се
придвижва по платното за движение, където не е било позволено движението
7
на пешеходци. Твърди, че ищците не са положили дължимата грижа, за да
предпазят болния си брат от увреждане, предвид здравословното му
състояние.
Твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства не
обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. Поради
това считат, че ищците не са материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение от смъртта на В. Г..
8. Оспорва твърденията в исковата молба, че на ищците са
причинени изключителни емоционални страдания от смъртта на
починалия, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота им. При
условията на евентуалност, твърди, че търпените от ищците болки и
страдания от смъртта на брат им не надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
9. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищците с починалия В. Г.. Твърди, че ищците не са поддържали
лични контакти с пострадалото лице и не са били в изключително близка
емоционална връзка, обуславяща присъедането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
10. Оспорва да са настъпили за ищците сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на В.
Г.. Твърди, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за
ищците, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
11. Оспорва твърдението, че ищците търпят описаните в исковата
молба неимуществени вреди, тъй като не са представени никакви
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува и основание в
закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените
неимуществени вреди.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Г. Г., с правно
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който с поведението си сам е поставил здравето и
живота си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на
8
телесните си увреди, несъвместими с живота, извършвайки нарушение на
правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му задължения по
смисъла на ЗДвП. Твърди, че В. Г. се е движил и евентуално, пресичал
пътното платно на непредназначено за движение/ пресичане от пешеходци
място, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата
скорост на движение, с което е нарушил чл. 113, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, както и че е излязъл внезапно на пътното
платно, с което е нарушил чл. 108 от ЗДвП и по този начин е съкратил
времето за реакция на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*", per. №
*** до интервал, в който е обективно невъзможно да се формира волево
поведение за предотвратяване на произшествието. Отделно от горното,
същият се е движил в посоката на движение на автомобила, в нарушение на
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, без да са
налице предпоставките по т. 1 и т. 2 на ал, 2 на чл. 108 от Закона за движение
по пътищата.
Евентуално, твърди, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, допускайки и
други нарушения на нормите за безопасност, извършвайки нерегламентирана
дейност на платното за движение, без необхоД.то обозначаване и
сигнализация.
12. При условията на евентуалност, оспорва размера на предявените
искове за неимуществени вреди, като считам същите за прекомерно и
неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди,
социално- икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с
принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
В случай че ищците докажат наличието на твърдяните вреди и че
същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното
дружество водач, то твърди че видът и интензитетът им в никакъв случай не
могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищците
размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е
прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците
и който смущава общественото нравствено чувство.
Посочва, че при причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече и личната и
9
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищците, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на лицата,
обществено положение на починалия и на ищците, отношенията между
пострадалия и близките, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в
изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
13. Оспорва размера на исковите претенции за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди като несъобразен с § 96, ал. 1 във
връзка с ал. 4 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г), именно:
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 се определя в размер до 5 000,00 лева. Счита размерите на
претендираните от ищците обезщетения за немотивирани, необясними и
противоречащи на справедливостта и морала. Посочва, че §96, ал.1 ПЗР КЗ
въвежда правилото, че обезщетението на неимуществените им вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 (лица с трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, различни от лицата по ал. 3) до влизането
в сила на методиката по ал. 2 на чл. 493а, се определя в размер до 5 000 лева.
Според § 96, ал. 2 до този размер е задължено и лицето, което отговаря за
причинените неимуществени вреди. Тези две алинеи установяват временно
приложим максимален лимит за обезщетяване на лицата в случай на смърт на
техен близък, получили такова право с ТР 1-2016- ОСГТНК, но само и
единствено, ако смъртта е следствие от използването на моторно превозно
средство. Доколкото § 96, ал.1 и ал. 2 ПЗР КЗ са преходни спрямо чл. 493а
КЗ, а той от своя страна е специален спрямо чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, то и уредбата
на §96, ал.1 и 2 КЗ също е проявление на аспекти от деликгната отговорност.
Последната алинея на § 96 ПЗР КЗ придава действие спрямо висящи спорове
на въведената горна граница на деликтната отговорност с ал. 1 и 2 на същия
параграф.
14. Оспорва претенцията по акцесорния иск. Посочва, че
неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за
10
присъждане на законна лихва.
15. Оспорва началният момент, от който се претендира законната
лихва. Посочва, че разпоредбата на чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ урежда по императивен начин въпроса за дължимите лихви от
застрахователя върху застрахователното обезщетение. Според чл. 429, ал. 3 от
КЗ от застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най- ранна. На основания гореизложеното, началният
момент, от който застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението
се твърди, че не е датата на застрахователното събитие, а от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице.
На самостоятелно основание, счита, че претенцията за заплащане на
лихва е погасена на основание чл. 111, б. «в» от ЗЗД.
На самостоятелно основание, съгласно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. счита, че лихва не следва да се
начислява за периода от 13.03.2020 г. -14.07.2020 г.
16. На основание чл. 175 ГПК признава наличието на застрахователно
правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите (застрахователна полица №
BG/11/116003050768) за лек автомобил марка „*“, модел “*“, с peг. № *** към
датата на процесното събитие, като това обстоятелство моли бъде взето
предвид, във връзка с доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Последното, обаче, не освобождава ищцовата страна от тежестта да докаже
съдържанието на това съществуващо застрахователно правоотношение, и по-
конкретно обхвата на застрахователното покритие и наличието на покрит
застрахователен риск.
На основание гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани исковите, претенции на ищеца, като присъдите
съдебните и деловодни разноски, които евентуално ответникът ще направи,
както и юрисконсултско възнаграждение.
11
С допълнителната искова молба се оспорва твърдението на ответника,
че не е извършен деликт и не е налице вреда, която да е в причинно
следствена връзка. Оспорва също така твърдението на ответника, че смъртта
на пешеходеца В. Г. е вследствие на „случайно деяние“ и че ударът е бил
непредотвратим. Посочва, че по случая няма произнасяне на наказателния
съд, по отношение на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, която да е задължителна за гражданския съд. В този смисъл счита, че в
настоящия процес тези твърдения тепърва предстои да се доказват.
На второ място оспорва наведеното твърдение за съпричиняване на
вредоносния резултат от загиналия пешеходец В. Г..Твърди, че същият се е
движел съгласно правилата, изисквани от Закона за движение по пътищата,
тъй като в района липсва тротоар, пътя е междуградски и съответно
пешеходеца се е движел по банкета, а където е липсвал такъв във възможно
най -дясната част на пътното платно. По отношение на наведените твърдения
за липса на светлоотразителни дрехи, посочва, че такива не се изискват от
Закона при движение на пешеходци и не могат да бъдат аргумент за търсене
на отговорност от страна на пешеходеца. Обръща внимание, че
произшествието е настъпило между две малки населени места, по който път
редовно се придвижват пешеходци, предвид краткото разстояние и предвид
липсата на обществен транспорт и следва водачите на МПС да бъдат особено
внимателни и да карат с повишено внимание към пешеходците, които са
уязвима участници в движението. Още повече, че водачът на процесния
автомобил причинил ПТП-то е местен гражданин и е бил наясно с това
обстоятелство. Оспорва наведеното твърдение, че починалият пешеходец е
могъл да предотврати настъпилото произшествие. Оспорва, че пострадалият
се е движел по средата на пътното платно и даже се е „хвърлил" пред
автомобила.
Оспорва пострадалият да е имал изключителен принос за настъпване на
процесното ПТП, както и твърдението, че този принос прекъсва причинно
следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпването на събитието. Твърдя, че настъпилото произшествие е
настъпило по изключителната вина на водача на лек автомобил * Рав4, който
е могъл да предвиди вредоносния резултат и да го предотврати.
12
Оспорва направените възражения за недължимост, прекомерност на
претендирани размер на обезщетение на имуществени вреди. Оспорва
наведените твърдения, че същия противоречи на принципа на
справедливостта и на законови разпоредби на чл.96 ал.1 към Закона за
изменение и допълнение на КЗ във връзка с чл.493 ал.4 КЗ, които считам за
неприложими.
Счита,че настоящата искова претенция влиза в приложното поле на
Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленум на Върховния съд на
Р.България, точка 2 Постановление № 4 от 25.05.1961г.е допълнена в следния
смисъл според който: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отгледаното, но неосиновено дете съответно отглеждащият го ако единият от
тях почине вследствие на непозволено увреждане, така и във възприети
положения на Тълкувателно решение №1 21.06.2018г. Посочва, че житейската
ситуация в конкретния случай с единия от братята П. Г. е логична, нещо
изключително брат да отгледа по-малкия си брат като свое дете, което по
същата причина възприема по-големия си брат като баща и го обича и
уважава като такъв. Между тях била създадена трайна дълбока и емоционална
връзка, която надхвърля като интензитет обикновената връзка между братя и
съответно сестри. По тази причина и настъпилата загуба от смъртта на В. Г.
се отразила най-тежко на брат му П., с който са живели в едно общо
домакинство.
Оспорва твърдението на ответника, че починалият не би могъл да
изгради трайни и емоционални връзки с братята и сестрите си тъй като е
страдал от психично заболяване. Поддържа се, че П. Г. е живеел в едно
домакинство с починалия си брат и е съблюдавал редовното вземане на
лекарства на по-малкия си брат и че е полагал грижи за него.
Като невярно оспорва и наведеното твърдение, че и останалите братя и
сестри не са се грижели за брат си и с поведението си са допуснали
настъпването на вредоносния резултат. Починалият В. Г. не е ограничено
запретен или поставян под пълно запрещение, нито е изпадал в състояния на
умопомрачение, които да налагат принудителни медицински мерки. Като
всеки дееспособен и правоспособен гражданин В. Г. сам носи отговорност за
действията си, разбирал ги е и е могъл да взима решения за себе си. Още
повече, че предприетото посещение от негова страна при другия си брат било
13
рутинно и постоянно действие, което било извършвано няколко пъти
седмично.
Посочва се, че в такива случаи намира приложение и Тълкувателно
решение №1/21.06.2018г. на ВКС. Оспорват се наведените твърдения за
обичайна връзка между пострадалия В. Г. и братята и сестрите му, както и че
ищците са търпели обичайните болки и страдания в случая. Оспорва
твърденията в отговора на исковата молба за липса на близки отношения
между ищците и починалия им брат. Оспорва като неверни твърденията, че
пострадалия не е отглеждан от тях. Тъкмо напротив, тъй като от рано са
загубили родителите си братята и сестрите в семейството са живели сплотено
и заедно. Сами са се гледали и именно това обстоятелство в случая доказва
изградената помежду им връзка като извън обичайната. Поддържа се, че
загубата на В. е непреодолима като към загубено дете, като загубен член на
семейството. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки и
страдания, нематериалните последствия от извършеното деяние от виновния
водач, за който има валидно сключена задължителна Гражданска отговорност
на автомобилиста при ответното дружество.
Ищците твърдят, че разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /
обн. ДВ бр.101 от 2018 г./ не намира приложение в конкретния казус, поради
противоречието му с чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ Според него, с
Директивата се въвежда минимален стандарт за застрахователната сума, т.е.
за минимална горна граница на отговорност на застраховател, относим към
сключването и съдържанието на застрахователния договор по задължителна
застраховка Гражданска отговорност, но същият е неотносим към уредбата на
правоотношението във връзка с обезщетяване на увреден. Последното,според
страната, се урежда от националните правни норми.
Оспорва наведеното твърдение, че исканото обезщетение е прекомерно.
Изцяло оспорва наведените твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия пешеходец. Оспорва твърдението за
незаконосъобразно поведение от страна на пешеходеца и самоувреждане на
същия. Оспорва наведените твърдения, че пешеходецът е вървял по средата
на платното, като твърди, че това са само догадки от страна на ответника, а не
14
и доказано противоправно поведение на пешеходеца, което да е пряка
причинно следствена връзка с настъпилото произшествие с фатален край . В
тази връзка оспорвам твърденията за изключителен принос, както и
твърденията за съпричиняване на резултата и намаляване на обезщетението
поради тези съображения.
Оспорва наведените твърдения за недължимост на лихвата за забавата
от деня на деликта. Посочва, че акцесорния иск е по чл.86 ЗЗД , върху
обезщетението за неимуществени вреди започва да тече лихва от деня на
причиняване на увредата.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа всички
възражения и оспорвания на исковата претенция, както и направените с
първоначалния отговор доказателствени искания.
Поддържа изложеното в отговора на исковата молба твърдение, че
водачът на лек автомобил марка „*“, модел „*“, peг. № *** не по своя вина е
бил поставен в невъзможност да предотврати произшествието и за него
събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, като в тази връзка релевира
правни доводи и цитира съдебна практика.
Твърди, че единствената причина за настъпване на вредоносния
резултат е внезапното и неконтролируемо навлизане на пешеходеца по
платното за движение извън населено място, при наличието на ограничена
виД.ст.
Поддържа изцяло направеното с отговора възражение за съпричиняване
от страна на починалия В. Г. и направените във връзка с това твърдение
доказателствени искания. Счита, че с действията си пешеходецът е
допринесъл пряко за настъпване на вредите, поради което, в случай че съдът
счете иска за основателен и доказан, то обезщетението следва да бъде
намалено, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва всички твърдения, изложени в допълнителната искова молба
относно действията на пострадалото лице на платното за движение. Оспорва
твърдението, че по процесния пътен участък редовно се придвижват
пешеходци, както и становището, че бидейки местен гражданин, водачът на
автомобила е следвало да знае това и да се съобрази.
15
Поддържам всички възражения досежно размера на претенциите, както
и оспорването на твърдението за наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищеца П. Г., както и на останалите ищци, с починалия им брат и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност болки и страдания.
Оспорва твърдението, че П. Г. е отгледал починалия В. Г. като баща.
Оспорва твърдението, че е полагал грижи за него, в т.ч. за неговото
здравословно състояние. Посочва, че за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на родство.
Възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961
г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и
страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Правото
да се получи обезщетение в тези случаи не е абсолютно, а претендиращите
обезщетение трябва да докажат претърпените неимуществени вреди
посредством пълно и главно доказване, което да формира у съда ’’несъмнен
извод”, че са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, че
действително ищците са претърпели сериозни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания- неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
Счита, че на ищците не са причинени болки и страдания, които
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
Относно размера на предявените искове и твърденията, изложени в
допълнителната искова молба, счита, че не е налице противоречие на §96
ПЗРКЗ с чл. 9, ал.1, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО. Посочва, че според
разпоредбата на чл. 9, ал.1, б. „а" от Директива 2009/103/ЕО държавите
членки трябва да изискват задължителна застраховка на превозните средства
в случай на телесно увреждане при минимална застрахователна сума от 1 000
000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите.
С оглед систематичното място на чл. 493а (озаглавен „Обезщетение за
имуществени и неимуществени вследствие на телесно увреждане или смърт“),
ответникът твърди, че в случая се урежда единствено обезщетението за
16
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт, които са произтекли от използването на моторни превозни средства,
като от тази гледна точка счита, че чл. 493 а КЗ се явява lex specialis спрямо
чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, доколкото се отнася до определен вид изпълнително
деяние - деликт при използване на моторно превозно средство, и до точно
определени форми на увреждането - смърт и телесна повреда. Посочва се, че
практически чл. 493а, ал.1 във връзка с ал. 5 КЗ преповтарят с езика на КЗ
правилото на чл. 45, ал.1 ЗЗД, че всеки дължи обезщетение за вредите, които
виновно е причинил другиму, които, с оглед чл. 51 и чл. 52 могат да бъдат
имуществени и неимуществени. Посочва, че допълнението тук е, че уредбата
се отнася само да вреди вследствие на смърт и телесно увреждане, причинени
при използването на моторно превозно средство. Изводът, който прави по
повод чл. 493а, ал.1 и ал. 5 КЗ е, че с оглед своя предмет представляват
специална спрямо ЗЗД норми относно деликтната отговорност в случай на
вреди вследствие на смърт и телесно увреждане, причинени от притежаването
и/или използването на моторни превозни средства.
Посочва се, че алинея 2 на чл. 493 а КЗ въвежда нова, непозната до сега
у нас норма относно начина на определяне на размера на обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане и
смърт - съгласно нормативно установена методика, изработена и приета
съвместно от Комисията за финансов надзор, Министерството на
здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, която
норма също се явявала специална спрямо чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като в случая
тя има и различно собствено съдържание. Отново, доколкото в случая КЗ
предвижда специален ред за изчисляване на размера на обезщетението за
имуществените и неимуществени вреди вследствие на смърт и телесно
увреждане спрямо ЗЗД, характерът на нормата продължавал да бъде свързан с
деликтната отговорност.
Посочва, че алинея 3 и 4 на чл. 493 а КЗ третират единствено
ситуацията на непозволено увреждане довело до смърт на пострадалото лице
като обособяват две групи от лица, имащи право на обезщетение в размера,
определен съгласно методиката, предвидена в ал.2 на същия член. В алинея 3
се визират „съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство
на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете,
17
родител, включително осиновител или отглеждащ“, за които се посочват, че
имат право на „еднократно“ обезщетение по методика. Втората група лица са
посочени в алинея 4 на чл. 493а КЗ, където са описани като такива, които са
създали „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени". Тяхното обезщетение обаче се дължи „по изключение“, само за
неимуществени вреди и отново се изчислява съгласно методиката по ал. 2.
Алинея 3 на чл. 493а КЗ възпроизвежда за хипотезите на вреди, причинени от
автомобилистите, Постановление № 4/25.V.1961 г., Постановление №
5/24.Х1.1969 и Постановление № 2/30.Х1.1984 на Пленума на ВС, а ал. 4 -
Тълкувателно решение 1-2016- ОСНГТК. Всички те са свързани с
тълкуването на чл. 52 ЗЗД, съответно чл. 493 а, ал.З и ал. 4 КЗ, и се явяват
специална позитивноправна уредба спрямо чл. 52 ЗЗД, а оттам - норми с
предмет деликтна отговорност.
В заключение посочва, че всяка една от алинеите и всички, разгледани
заедно, водят до извода, че чл. 493 а КЗ е посветен не на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и елементите на застрахователния
договор, а на деликтната отговорност на автомобилиста, която е предмет на
застраховането.
На следващо място ответникът след обстоен анализ на относимите
актове на ЕС и практика на СЕС твърди, че лимитът на застрахователното
покритие е минималната сума на застрахованата гражданска отговорност във
връзка с договора за застраховка. Тя се различава от самата застрахована
деликтна отговорност и размерът на обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди.
Оспорва иска за присъждане на лихва по съображенията, изложени в т.
22 и т. 23 от отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 10.11.2017 г. около 17,30 часа на път *, с.
С., общ. *** на км.. *+00, лек автомобил марка „*" с peг. № ***, управляван
от М.А.К. движейки се по пътя осъществява ПТП с пешеходеца В. Г. Г.. По
18
това време пешеходеца В. Г. Г. се движел по банкета, в посока запад, в
посоката на движението на автомобилите. На километър и половина от с. С., в
района на км 14.+00 от пътя В. Г. бил настигнат от лекия автомобил, *,
управляван от К. и е ударен в гръб.
Не е спорно, че за лек автомобил, „*" с peг. № ***, е налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с
период на действие от 01/12/2016 г. до 30/11/2017 г. и с номер на полицата G0
50774873 в ЗАД „А".
Съгласно законовите разпоредби на КЗ към застрахователя били
предявени доброволни претенции за изплащане на застрахователни
обезщетения за причинени неимуществени вреди търпени от ищците от
04.06.2020 г., като са образувани щети.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
При огледа и аутопсията върху трупа на В. Г. Г. са установени следните
травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма /разкъсно- контузни рани
и охлузвания на главата, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и в
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка/; Оток на мозъка и белите
дробове; Кръвонасядания в бъбречните капсули; Охлузвания и
кръвонасядания на тялото и крайниците;
Причината за смъртта е черепно-мозъчната травма.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети, условие за каквото има при блъскане на пешеходец от
лек автомобил.
Механизмът протича в 4 фази. В първа фаза се реализира контакт между
автомобила и пешеходеца. За автомобила това е предната броня или маска. За
пешеходеца това са долните крайници. В анализирания случай автомобилът е
по-висок, което обяснява наличието на дълбоки тъмночервени
кръвонасядания в двете поясни и лявата седалищна област, както и наличието
на охлузвания в лява седалищна област на височина от 78 см. до 98 см. от
петите. Във втора фаза пешеходецът е попаднал върху предния капак и
челното стъкло. Тогава е получена черепно-мозъчната травма и охлузванията
на гръдния кош. В трета фаза тялото е отхвърлено от автомобила по посока на
19
движението му. В четвърта фаза е попаднало върху терена, когато са
получени повърхностни увреждания.
Уврежданията са травматични и са последица от блъскането от лек
автомобил.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява
следното:
При осв. В. Г. Г., роден на 29.11.1980г. са налице достатъчно данни от
мед. документация, от която е видно, че е страдал от: параноидна
шизофрения, диссимулиран параноидно-халюцинаторен синдром.
Наличието на болестта Шизофрения, не изключва възможността лицето,
страдащо от нея да се грижи за себе си самостоятелно, да възприема света
като останалите хора, да има инстинкти за самосъхранение, при положение,
че редовно си взема предписаните лекарства.
Формирането на навик е процесът, чрез който едно поведение, чрез
редовно повторение, става автоматично или обичайно. Това се моделира като
увеличаване на автоматичността с броя на повторенията Този процес на
формиране на навик може да бъде бавен. Установено е, че средното време за
достигне на автоматичността е 66 дни с диапазон от 18-254 дни.
В конкретния случай:
Отчитайки наличието на Параноидна шизофрения-болест на мозъка с
хроничен ход на протичане, начало на заболяването в млада възраст,
дългогодишното боледуване, зачестяване на пристъпите, налагащи чести
хоспитализации в специализирано здравно заведение, приема на
антипсихотична терапия, счита, че би могло да се затрудни бързото
изграждането на навици на сигурност в поведението, въпреки повтарящите се
движения/ често изминаване на един и същ път / поне два пъти седмично/.
По делото първоначално е назначена автотехническа експертиза,
изготвена от инж. Т. П..
С оглед направеното оспорване от страна на ищците, съдът е назначил
повторна автотехническа експертиза, изготвена от инж. С. М., от чието
заключение се установява следното:
20
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя при движение през нощта, при намалена виД.ст на изкуствена светлина -
автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието
има настилка от износен асфалт, която по време на произшествието е била
суха.
Скоростта на движение на л.а. „*“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система (и в момента на удара) е била около 64 km/h.
В момента на удара, пешеходеца В. Г. Г. е бил жив човек и като такъв в
резултат на удара е бил отхвърлен на около 29 - 30 м.
След удара л.а. „*“ е изминал около 62 - 63 м.
Ударът е настъпил върху северната (дясна) лента на платното за
движение на място, което се намира:
По дължина на 44 - 45 m източно от Ориентира приет в протокола за
оглед.
По широчина на 0,8 - 1,2 m южно от северната граница на платното за
движение.
От удара, пешеходеца В. Г. Г. е бил отхвърлен на около 29-30 ш.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а.
„*“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 64 km/h е била
62,90 м.
В протокола за оглед няма описани следи от спиране на л.а. „*“.
Ако пешеходецът В. Г. Г. се е движел с бавен, спокоен или бърз ход
(или всякакъв друг ход), то при навлизането му на платното за движение от
дясно, мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила, при
движение със скорост 64 km/h.
Ако пешеходеца се е движел с бавен, спокоен или бърз ход (или
всякакъв друг ход), то при навлизането му на платното за движение от дясно,
водачът на автомобила при своевременна реакция е нямал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране.
Ако пешеходеца В. Г. Г. се е движел с бавен, спокоен или бърз ход (или
всякакъв друг ход), то при навлизането му на платното за движение от дясно,
водачът на автомобила при своевременна реакция би имал техническа
21
възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако се е
движел със скорост по- малка от 23 - 47 km/h.
В случая дори и при движение на л.а. „*“ с технически съобразена
скорост с конкретните условия на виД.ст към пешеходеца при движение на
къси светлини, то удар пак би настъпил.
Механизмът на настъпване па процесното ПТП е следния:
Водачът М.А. К. е управлявал л.а. „*“ по северната (дясната) лента на
платното за движение на път * с. С. - с. Могила в посока от запад на изток.
През това време пешеходеца В. Г. Г. е бил пред автомобила, като съгласно
свидетелските показания е бил на десния банкет. Когато л.а. „*“ е бил на
около 17 - 42 m (в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца),
съгласно свидетелските показания пешеходеца В. Г. Г. е навлязъл на платното
за движение от дясно на ляво и най-вероятно косо спрямо платното. Така след
около 0,96 - 2,35 s (в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца) е
настъпил неизбежен удар в предната дясна част на л.а. „*“ и задно-ляво-
странично в тялото на пешеходеца В. Г. Г.. След удара л.а. „*“ се е установил
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видно от
фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходецът В. Г. Г. е паднал извън
платното за движение в дясно зад автомобила, на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието
Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че
пешеходеца В. Г. Г. е навлязъл на платното за движение пред л.а. „*“ на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. без да се
съобрази с приближаващия се автомобил.
Според европейската асиметрична система на късите светлини,
средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70 - 80 м.
Водачът на л.а. „*“ е имал дължина на конкретна виД.ст към
пешеходеца М. В.ев А. на около 55 - 60 м.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя при движение през нощта, при намалена виД.ст на изкуствена светлина -
автомобилни фарове.
В случая технически съобразената скорост с дължината на осветената
22
зона пред автомобила на къси светлини е била 69 - 76 km/h. Скоростта на
движение на л.а. „*“ 64 km/h е била технически съобразена с дължината на
осветената зона пред автомобила при движение на къси светлини.
В случая технически съобразената скорост с конкретните условия на
виД.ст към пешеходеца при движение на къси светлини е била 58 - 62 km/h.
Скоростта на движение на л.а. „*“ 64 km/h е била технически несъобразена с
конкретните условия на виД.ст към пешеходеца при движение на къси
светлини.
Водачът на л.а. „*“ е имал дължина на конкретна виД.ст към пешеходеца
М. В.ев А. на около 55 - 60 m.
Съгласно данните по делото, водачът на л.а. „*“ не е реагирал до
момента на удара.
По делото няма данни в облеклото на пешеходеца да е имало
светлоотразителни елементи.
Когато л.а. „*“ е бил на около 17 - 42 м. (в зависимост от скоростта на
движение на пешеходеца) преди мястото на удара, съгласно свидетелските
показания пешеходеца В. Г. Г. е навлязъл на платното за движение от дясно
на ляво, най-вероятно косо спрямо платното.
Водачът на л.а. „*“ е имал дължина на конкретна виД.ст към
пешеходеца М. В.ев А. на около 55 - 60 м., както ако пешеходеца В. Г. Г. е бил
на платното, така и ако е бил на десния банкет.
По делото няма данни в района на ПТП да е имало пътни знаци,
указващи възможна поява на опасност на платното за движение.
По делото няма данни в района на ПТП да е имало крайпътни обекти,
указващи възможната поява на пешеходци на пътното платно.
По делото са събрани гласни доказателства.
По реда на чл. 176 от ГПК обяснения дава ищецът П. Г., който посочва,
че се грижел за брат си и той живеел при него от 2010 г. Брат му приемал
медикаменти за заболяването си параноидна шизофрения. Ищецът следял
дали ги приемал. На 10.11 бил на работа и не му било известно, че е излязъл,
нито къде е мислел да ходи. Посещавал брат си в психиатричната болница.
23
По реда на чл. 176 от ГПК обяснения дава ищцата М. Г. Д., която
посочва, че брат й приемал медикаменти, но не може да каже точно какви.
Знае, че страдал от шизофрения. За редовното вземане на лекарствата брат й
П. следял. Ищцата посочва, че живее в гр. Р.. Нищо не й било известно за
излизането му от къщи. Посещавала брат си в психиатричната болница.
Свидетелката Д. С. К., която е съпруга на М. К., който е управлявал *
„*“ с рег. № ***, посочва, че на 10.11 2017 г., заедно със съпруга си пътували
от с.С. към Стара Загора. Било в тъмната част на денонощието, колата им
била много натоварена, а пътят Стара Загора – Р. бил в ремонт. Съпругът й
карал бавно. От храстите изскочило нещо, което в първия момент помислили,
че е куче. Спрели и видели, че не е куче, обадили се на 112. На пътя нямало
банкет, имало ремонт, а отстрани имало храсти, откъдето изскочил човека.
Според свидетелката, пешеходецът се ударил в предна дясна част на колата, в
ъгъла на предното стъкло. Пострадалият бил с боксерки, с една джапанка и с
един чорап, бил облечен като за лятно време. Направило й впечатление,
защото бил твърде леко облечен за климатичните условия. От силата на удара
в стъклото, паднал назад. След като със съпруга й спрели, дошли други хора.
Когато слезли от колата, тялото било много близо до колата, от дясната
страна, отзад.
Свидетелят Д. К. Д., посочва, че пътувал за Р. от Стара Загора и на
разклона на с.Д. А.о видял пострадалия. Не е бил свидетел на ПТП – то.
Посочва, че както пострадалият вървял по банкета, изведнъж изскочил пред
един джип, който го заобиколил. После свидетелят отишъл в Р. и след час се
върнал към С. и пак видял пострадалия, който бил облечен по къси гащи.
Според свидетеля, облеклото му не съответствало на климатичните условия и
по това го познал. Според свидетеля тогава пътят бил в ремонт, но не си
спомня на какъв етап бил ремонта.
Свидетелят Д. М. Д. посочва, че видял малко от ПТП-то на 10.11.2017 г.
Пътувал от с. С. към Стара Загора, бил след 17 ч. В края на с.С. в района на
кравефермите видял мъж, който се движел към Стара Загора по средата на
платното, бил с тъмни дрехи с тъмно яке. Свидетелят го заобиколил и
продължил по пътя. Според свидетелят, пострадалият се движел в средата на
пътното платно и той успял да го избегне. Тогава пътят бил в ремонт, правели
24
платната, отстрани всичко било разровено, мисли, че по пътя има
растителност.
Свидетелят И.Т. Д., който е съпруг на ищцата М. Г. Д. посочва, че е
израснал с починалия В., тъй като били от едно село. Според свидетеля, В.
бил кротко, тихо и трудолюбиво момче. Между В. и сестра му имало много
добри отношения, не се карали и не спорили. В. живеел в Р., като в същото
село живеел свидетелят и съпругата му. Според свидетеля, В. ходел
навсякъде, всички братя и сестри го гледали като тяхно дете, тъй като той бил
най-малкия и не бил женен. От каквото имал нужда, те му го давали – храна,
пари, дрехи, грижи. След смъртта му, съпругата на свидетеля била в шок.
Сестрата на В., М. спряла да ходи на училище, за да го гледа, тъй като
родителите им ходели на работа в ТЕЦ 2. Свидетелят посочва, че В. е лежал
в психиатрична болница два пъти. Братята и сестрите искали да го лекуват,
затова постъпвал в болница.
Свидетелят Гочо Илиев Гочев посочва, че познава двама от братята на
починалия - Б. и П.. В дена на инцидента, свидетелят бил на тържество в Р.,
тъй като бил музикант. След като приключил, трябвало да отиде в Стара
Загора да свири на друго мероприятие. По пътя, пред него се движел една
кола, която спряла много рязко и изведнъж от нея изскочили двама души -
една баба и един дядо. Свидетелят минал пред тяхната кола, подминал и
спрял, искал да окаже помощ, тогава видял, че на земята лежал един мъж в не
много добро състояние, ударен от джипа от който слезли възрастните хора.
Дядото повтарял „Не го видях, не го видях“. Свидетелят посочва, че е виждал
пострадалият Васко, когато ходил на гости при брат си Б.. В. стенел от болки,
според свидетелят бил облечен с анцуг и имал черно яке, не може да каже, че
бил облечен леко за сезона. Според свидетеля, В. бил паднал извън пътя, а
тогава пътят бил в ремонт, имало чакъл, а пътят бил почистен от дървета и
храсти, нямало пречки за виД.стта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
25
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 10.11.2017 г., по силата на което ЗАД „А“ АД е
поело задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования лекият автомобил, „*" с peг. № *** трети лица, се установява
от справка в Гаранционен фонд със срок на валидност от 01.12.2016 г. до
30.11.2017 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно чл. 380 от КЗ, ищците са отправили пред ЗАД „А“ АД
писмени застрахователни претенции от 04.06.2020 г. за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното
застрахователно дружество. Поради това съдът намира, че предявените
искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
26
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че водачът на
л.а. „*“ е имал дължина на конкретна виД.ст към пешеходеца М. В.ев А. на
около 55 - 60 m, поради което в случая технически съобразената скорост с
конкретните условия на виД.ст към пешеходеца при движение на къси
светлини е била 58 - 62 km/h. Скоростта на движение на л.а. „*“ 64 km/h е
била технически несъобразена с конкретните условия на виД.ст към
пешеходеца при движение на къси светлини.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.а. „*“ е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
виД.ст, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвиД.
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на „*" с peг. № *** са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не
е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството
пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че
"от гледна точка на чл. 52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-
близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
27
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, не се
установи каква е била връзката и взаимоотношенията на В. с всеки един от
неговите братя и сестри. Единственото, което е установено по делото е, че
пострадалият е живеел с брат си П., че сестра му М. Г. Д., знае, че брат й
приема медикаменти, но дори не може да каже какви са те и че когато В. бил
настаняван в болница с оглед психиатричното му заболяване, братята и
сестрите му /без да е установено кои точно/ му ходели на свиждания. В
обясненията по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът П. твърди, че следял дали
брат му приема медикаменти за заболяването си, но това твърдение се
опровергава от съдебно – психиатричната експертиза, която посочва, че от
наличната медицинска документация е видно, че В. Г. често е бил
хоспитализиран, като част от причините са, че не е поемал системно
поддържащата терапия.
С оглед изложеното съдът намира, че В. е поддържал по - близки
отношения единствено с брат си П. и то доколкото са живеели в едно
домакинство, което обстоятелство обаче не е достатъчно, за да покрие
критерия за изключителност по смисъла на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС. Каква е била връзка и взаимоотношенията между В. и
останалите братя по делото не е установено. Не са събрани доказателства, въз
основа на които може да се направи извод, че по своето съдържание и
интензитет връзката на ищците с брат им В. надхвърля обичайните предели
на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост присъщи
28
за тази родствена връзка. Поради това съдът приема, че по делото не е
установено, ищците да са преживели морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната
родствена връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на
горепосоченото тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е
необхоД. да съществуват особени и конкретно установени житейски
обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да
може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства, съдът намира, че в случая
не са налице. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството. Съдът
не оспорва болките и страданията на ищците, продължаващата тъга, но не
намира, че същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с
оглед задължителните указания посочени в Тълкувателно решение № 1/2016
от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо съдът приема, че ищците не
установяват пълно и главно наличието на особена близка привързаност –
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, породила значителни
душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената
връзка. Затова съдът приема, че принципът на справедливостта не налага
включването на ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им – В. Г. Г.,
поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от П. Г. Г.
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Г. Г. Г.
29
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 60 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Д. Г. Г.
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
в следствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на
10.11.2017 г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Г. Г. Г.
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
в следствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП , ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от М. Г. Д.
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 60 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН: **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Е. Г. Т.
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 60 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН: **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
30
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Б. Г. Г.
против ЗАД „А" АД за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответното дружество е направило в настоящото производство следните
разноски: депозит за автотехническа експертиза изготвена от инж. П. в размер
на 600 лв., такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв., депозити за
свидетели в общ размер на 160 лв., възнаграждение за автотехническа
експертиза изготвена от вещото лице С. М. в размер на 550 лв.,
възнаграждение за съдебно – психиатрична експертиза в размер на 400 лв. На
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така общият
размер на разноските е 2 015 лв.
С оглед изхода на делото П. Г. Г., Г. Г. Г., Д. Г. Г., Г. Г. Г., М. Г. Д., Е.
Г. Т. и Б. Г. Г. следва да заплатят на ЗАД „А" АД направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 2 015 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от П. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: с. Р., ***,
община * против ЗАД „А" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *** за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени
вследствие на смъртта на брат му В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на
10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение като
неоснователен.
31
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: с Р.,
ул. Загоре, № 1 община * против ЗАД „А" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *** за заплащане на сумата от 60 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени вследствие на смъртта на брат й В. Г. Г.,
ЕГН **********, настъпила на 10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. Г. Г. с ЕГН: **********, адрес в Р.
България, с. Р., ул. Петко Енев, Загоре, № 2 общ * против ЗАД „А" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *** за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени в следствие на смъртта на брат
му В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на 10.11.2017 г. при ПТП, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане
на присъденото обезщетение като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. Г. Г. с ЕГН **********, с. Р., ул.
Загоре, № 1 общ. * против ЗАД „А" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** за заплащане на сумата от 60 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени в следствие на смъртта на брат й В. Г. Г., ЕГН **********,
настъпила на 10.11.2017г. при ПТП , ведно със законната лихва от датата на
настъпване на ПТП до окончателното изплащане на присъденото обезщетение
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Г. Д. ЕГН **********, адрес: гр. Р.,
ул. С. Караджа, №4, ап.7,ет 2, общ. Ст. Загора против ЗАД „А" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *** за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени вследствие на смъртта на брат й
32
В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на 10.11.2017г. при ПТП, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане
на присъденото обезщетение като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е. Г. Т. с ЕГН *********, адрес: с. Р.,
ул. Св. Св. Кирил и Методий, 57, общ. * против ЗАД „А" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *** за заплащане на
сумата от 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени вследствие на смъртта на брат й
В. Г. Г., ЕГН **********, настъпила на 10.11.2017г. при ПТП, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане
на присъденото обезщетение като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Б. Г. Г. ЕГН: **********, с адрес: с. *,
общ. Стара Загора против ЗАД „А" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** за заплащане на сумата от 60 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени вследствие на смъртта на брат му В. Г. Г.,
ЕГН **********, настъпила на 10.11.2017г. при ПТП, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: с. Р., ***, община *, Г. Г.
Г. с ЕГН **********, адрес: с Р., ул. Загоре, № 1 община *, Д. Г. Г. с ЕГН
**********, адрес в Р. България, с. Р., ул. Петко Енев, Загоре, № 2 общ *, Г.
Г. Г. с ЕГН **********, с. Р., ул. Загоре, № 1 общ. *, М. Г. Д. ЕГН
**********, адрес: гр. Р., ул. С. Караджа, №4, ап.7,ет 2, общ Ст. Загора, Е. Г.
Т. с ЕГН *********, адрес: с. Р., ул. Св. Св. Кирил и Методий, 57, общ. *, Б.
Г. Г. ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. Стара Загора да заплатят на ЗАД
„А" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 2 015 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
33
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
34