№ 1113
гр. Перник, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника
юрк. К., срещу И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, М. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, и Ю. Г. О., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал.
2 ЗЗД да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сума от по
245,77 лв. - главница по Договор за револвиращ заем № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2021 г., до изплащане на
вземането, и сума от по 283,20 лв. – договорна възнаградителна лихва за 20.12.2014 г. –
20.12.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1537/25.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 3752/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че на 19.09.2013 г. между Г.Б.П. и ищеца е сключен
Договор за револвиращ заем № **********, въз основа на който ищецът предоставил на
ответника сумата 800,00 лв., със задължение за връщането й в срок от 48 месеца с месечна
вноска по 43,20 лв., с падежна дата 20-то число на месеца, при ГПР 76,42 % и ГЛП 58,10%.
Сочи се, че договорът е подписан при ОУ, неразделна част от договора. На 19.09.2014 г.
кредитополучателят подал заявление за промЯ. на погасителния план, като е пожелал да
бъдат отложени 3 погасителни вноски и на 26.09.2014 г. е подписан Анекс 1 към договора,
съгласно който страните са се съгласили за изплащане на вноските при нов погасителен
план. Тъй като длъжникът не погасил задълженията си, ищецът депозирал заявление срещу
наследниците му за заплащане на задълженията по договора съобразно квотата им в
наследството /по 1/3 част/, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид постъпилото възражение от длъжниците в
срока по чл. 414 ГПК, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за
вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Ю. Г. О.. В
депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение същият е
направил възражение за погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците И. Т. П. и М.
Г. Б., чрез пълномощника им адв. Сотирова, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Възразява се, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Сочи се, че клаузата на чл. 4 от Общите условия,
уреждаща възнаграждението на кредитора от ГЛП 58,10%, е неравноправна, респ. в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. ЗЗД и като такава
нищожна. С оглед изложеното, твърди, че направените плащания по договора следва да
бъдат отнесени само за погасяване на задълженията за главница. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното за послужване ч.гр.д. № 03752/2021 г. на РС-Перник се установява, че
по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, е издадена Заповед за
изпълнение № 1537/25.08.2021 г. срещу И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, М. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и Ю. Г. О., ЕГН **********, за по 1/3 част от сумата
737,31 лв. - главница по Договор за потребителски кредит с № ********** от 19.09.2013 г.,
сумата 849,62 лв. – договорна лихва за периода 20.12.2014 г. – 20.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сторените
разноски от заявителя в размер на 31,74 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 07.09.2021 г., които са
депозирали възражения на 13.09.2021 г.
Съобщението с указанията на съда да предяви иск за установяване на вземането си са
връчени на заявителя на 21.09.2021 г., който е представил доказателства за депозирана
искова молба на 21.10.2021 г.
По делото са приети карта на клиента, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация във връзка с
2
обработката на личните данни на клиента Г.Б.П..
Представени са общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за
револвиращ заем за физически лица, неподписани от страните.
От представения по делото Договор за револвиращ заем № ********** се установява,
че на 19.09.2013 г. между ищеца и Г.Б.П. е сключен договор за кредит, по силата на който
ищецът се е съгласил да предостави на кредитополучателя сумата 800,00 лв. за срок от 48
месеца със задължение за връщането при годишен процент на разходите 76,42 %, годишен
лихвен процент 58,10 % с размер на вноската от 43,20 лв., падеж 20-то число от месеца и
общо задължение 2073,00 лв.
С молба от 19.09.2014 г. Г.Б.П. е отправил искане до заемодателя за промЯ. на
погасителния план. На същата дата страните по договора за кредит са подписали
уведомление за промЯ. на данни по договор за потребителски кредит.
Видно от Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № **********, че на
26.09.2014 г. Г.Б.П. и „Профи кредит България“ ЕООД са се споразумели за отлагане на
вноски 12, 13, 14, които клиентът се задължава да заплати в края на погасителния план, за
което получава нов погасителен план.
От приложеното по делото преводно нареждане се установява, че на 20.09.2013 г. г.
„Профи Кредит“ ЕООД е превел в полза на Г.Б.П. сумата 800,00 лв. с основание №
**********.
От приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт е видно, че Г.Б.П. е починал
на 09.12.2014 г., като съгласно удостоверение за наследници с изх. № 9/16.04.2021 г. е
оставил наследници по закон: съпруга - И. Т. П., и две дъщери – М. Г. Б. и Ю. Г. О..
По делото е прието заключение на вещото лице по извършена съдебно-икономическа
експертиза, съгласно което заетата сума в размер 800,00 лв. е преведена по посочената в
договора за револвиращ заем № ********** от 19.09.2013 г. банкова сметка. Вещото лице
посочва, че в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД са отразени вноски от
ответника в размер на 488,20 лв., след което непогасеният остатък по договора и анекса е,
както следва: 737,05 лв. – главница, сумата 849,62 лв. – договорна лихва за периода
20.11.2014 г. – 20.09.2017 г., 1/3 от които се равняват на 245,68 лв. – главница, и 283,21 лв. –
договорна лихва за периода 20.11.2014 г. – 20.09.2017 г. Експертът е изчислил, че
неплатеното задължение за главница за периода 20.07.2016 г. – 20.12.2017 г. е 476,72 лв., а
договорната лихва за периода 20.07.2014 г. – 20.09.2014 г. е 300,55 лв. В случай, че с
направените плащания са погасени само главницата и лихвата за забава по договора за
кредит, непогасеният остатък за главница за периода 20.09.2015 г. – 20.12.2017 г. би бил
439,34 лв., а за периода 20.07.2016 г. – 20.09.2017 г. – 284,29 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
3
Предявените искове са за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение в срок от
длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между ищеца и
наследодателя на ответниците е сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по
който е изправна страна и по силата на който за ответниците в качеството на наследници на
кредитоплучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с
възнаграждение за ползването й в посочения размер.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като с
отговора на исковата молба на И. Т. П. и М. Г. Б. изрично е направено възражение за
недействителност на договора поради противоречието му със закона и добрите нрави.
Действително, какъвто довод навежда ищеца, към датата на сключване на процесния
договор за заем не е имало императивни разпоредби на закона по отношение на размера на
ГПР и едва с допълнението в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. на ЗЗП са
предвидени разпоредбите на ал. 4, 5 и 6 на чл. 19 ЗПК, предвиждащи параметрите на ГПР и
последиците от неговото превишаване. Посочената законодателна промЯ. в ЗПК за
ограничаване на размерите на възнаградителната лихва по отношение на договорите за
потребителския кредит, ограничава волята на страните с императивни правила на закона.
Според посочените разпоредби годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тези
законодателни промени и императивно ограничение на свободата на волята по отношение
на възнаградителната лихва са неприложими за процесния случай поради липсата на
ограничение по закон към датата на сключване на договора. Липсата на подобни разпоредби
към момента на сключване на договора обаче не води до извода, че свободата на волята на
страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна-потребителят е по-слабата икономически
страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК, в които са
имплементирани правилата на вторичното европейско потребителско право.
4
Ограничението на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като
неписани, но трайно утвърдили се житейски правила, непосредствено свързани със
справедливостта и цивилизованото развитие на обществените отношения.
В конкретния случай по делото е установено, че кредитополучателят в качеството си
на потребител е следвало да заплати на кредитора си разходи, които заедно с
възнаградителната лихва, надвишават получената в заем сума по главница два пъти и
половина и то за период на ползване на заетите средства само от 48 м.
Предвид изложеното, съдът намира, че клаузите в договора за кредит, касаещи
договорната лихва и разходите по кредита, противоречат на добрите нрави и
добросъвестността, поради което са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД.
По горните съображения съдът прави извод, че на осн. чл. 23 ЗПК, потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не и лихви и неустойки по същия.
От доказателства по делото се установява, че кредитополучателят е получил сумата
800,00 лв., поради което за него е възникнало задължение за връщането й.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икомномическа експертиза
се установява, че кредитополучателят е заплатил в полза на ищеца сумата 488,20 лв., с
която, в случай, че извършените плащания бъдат отнесени за погасяване само на главницата
и законната лихва за забава, задължението за главница за процесния период би било 439,34
лв.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН ответниците в качеството на съпруга и деца на
починалия кредитополучател отговарят при равни части за задълженията му, т.е. по 146,45
лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница спрямо всеки от ответниците в размер на сумата 146,45 лв.
По възражението за погасяване на вземанията по давност, направено с отговора на
исковата молба от ответниците И. Т. П. и М. Г. Б., респ. с възражението по чл. 414 ГПК
ответникът Ю. Г. О., съдът намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, като на основание чл. 116, б „б“ ЗЗД с предявяване
на иск за вземането давността се смята прекъсната.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК е подадено на 13.07.2021 г. Следователно
вземанията по вноските с падеж преди 13.07.2016 г. са погасени по давност.
От заключението на вещото лице се установява, че непогасеното задължение за
главница по вноските с падеж 20.07.2016 г. – 20.12.2017 г. е 284,29 лв., от което 1/3 е 94,76
лв.
С оглед изложеното, съдът достигна до извод, че предявените искове следва да бъдат
уважени за сума от по 94,76 лв. - главница, и отхвърлени за разликата над тази сума до
5
пълните предявения размери от по 245,77 лв.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да бъде уважено и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.07.2021 г., до окончателното й плащане.
Предявените искове за заплащане на възнаградителна лихва следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 25 и 26 от НЗПП, а именно 100,00 лв. за исковото и 50,00 лв. за заповедното
производство. С оглед изложеното, съдът приема, че в заповедното производство ищцовото
дружество е сторило следните разноски: 31,74 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 81,74 лв., а в исковото: 31,74 лв. – държавна
такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 250,00 лв. – депозит за ССчЕ, т.е. общо
381,74 лв. Претендираните разноски за особен представител са неоснователни, тъй като
такъв не е назначен на ответника и въз основа на разпореждане на съда от 10.05.2022 г.
сумата от 150,00 лв. е възстановена по посочената от ищеца банкова сметка.
От така сторените разноски, съразмерно на уважената част на исковете /94,76 лв./, на
ищеца следва да се присъди сумата 14,64 лв. – разноски за заповедното производство, и
сумата 68,38 лв. – разноски за исковото производство.
Ответниците И. Т. П., М. Г. Б. и Ю. Г. О. са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 100,00 лв. за заповедното производство, а в исковото
производство И. Т. П. и Ю. Г. О. са запалтили адвокатско възнаграждение в размер по
350,00 лв., а М. Г. Б. - в размер на 300,00 лв.
Предвид своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, липсата на фактическа и правна сложност на делото и
доколкото защитата на ответниците се основава на едни и същи факти и възражения, като
същите са представлявани от един адвокат, съдът намира, че възнаграждението му за
исковото производство следва да бъде определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от 300,00 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че от така сторените разноски от по 100,00 лв. за
заповедното производство и по 300,00 лв. за исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част на исковете /от по 434,21 лв./, на всеки от ответниците следва да се
6
присъдят разноски от по 82,08 лв. за заповедното производство и по 246,26 лв. за исковото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 94,76 лв. /деветдесет и
четири лева и седмедесет и шест стотинки/ – главница по Договор за револвиращ заем №
**********, сключен на 19.09.2013 г. с наследодателя й Г.Б.П., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2021 г., до изплащане на вземането, за
която е издадена Заповед за изпълнение № 1537/25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 3752/2021 г. по
описа на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 94,76 лв. до
245,77 лв. – главница, и сумата 283,20 лв. – договорна възнаградителна лихва за 20.12.2014
г. – 20.12.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 94,76 лв. /деветдесет и
четири лева и седмедесет и шест стотинки/ – главница по Договор за револвиращ заем №
**********, сключен на 19.09.2013 г. с наследодателя й Г.Б.П. , ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2021 г., до изплащане на вземането, за
която е издадена Заповед за изпълнение № 1537/25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 3752/2021 г. по
описа на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 94,76 лв. до
245,77 лв. – главница, и сумата 283,20 лв. – договорна възнаградителна лихва за 20.12.2014
г. – 20.12.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ю. Г. О., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 94,76 лв. /деветдесет и
четири лева и седмедесет и шест стотинки/ – главница по Договор за револвиращ заем №
**********, сключен на 19.09.2013 г. с наследодателя й Г.Б.П. , ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2021 г., до изплащане на вземането, за
която е издадена Заповед за изпълнение № 1537/25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 3752/2021 г. по
описа на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 94,76 лв. до
245,77 лв. – главница, и сумата 283,20 лв. – договорна възнаградителна лихва за 20.12.2014
г. – 20.12.2017 г.
ОСЪЖДА И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 14,64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 68,38 лв. /шестдесет и
7
осем лева и тридесет и осем стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА М. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 14,64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 68,38 лв. /шестдесет и
осем лева и тридесет и осем стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Ю. Г. О., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 14,64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и
четири стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 68,38 лв. /шестдесет и
осем лева и тридесет и осем стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на И. Т.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата 82,08 лв. /осемдесет и два лева и осем
стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата 246,26 лв. /двеста четиридесет
и шест лева и двадесет и шест стотинки/ – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата 82,08 лв. /осемдесет и два лева и осем
стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата 246,26 лв. двеста четиридесет и
шест лева и двадесет и шест стотинки – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г.
О., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата 82,08 лв. /осемдесет и два лева и осем
стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата 246,26 лв. двеста четиридесет и
шест лева и двадесет и шест стотинки – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03752 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8