№ 19
гр. Варна, 21.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Вл. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600148 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим П. ЦВ. Й., редовно призован, явява се лично и с
адв. Д.М. А. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощена от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..
Вещите лица Орл. Ем. Дюлг., В. ИВ. Т. и ЕМ. СТ. Ж. , редовно
призовани, явяват се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.А. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
1
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л.Орл. Ем. Дюлг. - 57 годишен, разведен, неосъждан, български
гражданин, с висше техническо образование, без родство със страните.
В.Л.В. ИВ. Т. - 55 годишен, женен, неосъждан, български гражданин, с
висше техническо образование, без родство със страните.
В.Л.ЕМ. СТ. Ж. - 67 годишен, женен, неосъждан, български
гражданин, с висше техническо образование, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
повторната САТЕ, изготвена от вещите лица.
В.Л.О.Д. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.
В.Л.В.Т. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.
В.Л.Е.Ж. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещите лица, за мен
заключението на експертизата е ясно и обосновано.
Въпрос на адв. А.: По т.3.4. от експертизата на стр.9: Защо приемате
1,2 сек. време за реакция, вместо 1.4 сек., както е в цитираната литература, а
именно АТЕ на Карапетков и на кои автори сте ползвали?
В.Л. Д. – При избиране на времето за реакция се съобразяват пътните
условия, състоянието на пътя и други фактори, и времето за реакция е
компонент от общото време на реакция на водача при възникване на опасност
за движението. В протокола за оглед на мястото на произшествието е
написано „Пътното платно е с гладък асфалт, без неравности, закалвания и
зацапвания, мокра и хлъзгава пътна настилка.“ Произшествието е станало в
обхвата на ляв завой, при спускане, посоката на движение на л.а. „Тойота“ е в
две ленти – активна и за насрещно движение. Предвид мястото на
произшествието, състоянието на пътя, наличието на автомобил, който е
приближавал за това сме приели 1,2 сек. Може да се приеме 1,4 сек., 1,6 сек.
зависи от условията. Отново ще повторя, това е елемент при изчисляване на
опасната зона за спиране при възникване на опасност за движение.
Въпрос на адв. А.: В литературата, която сте ползвали 1,2 сек. се
приема в полезрението на водача да са били обектите, които са създали
опасната ситуация. 1,4 сек. когато в полезрението на водача не е имало
обекти, които могат да създадат опасна ситуация. Кой е обектът, който
2
създава опасна ситуация в конкретния случай?
В.Л. Д. – В конкретния случай имаме данни, че водачът е заобиколил
някаква неравност на платното. Не е уточнена каква е неравността –
вдлъбната или изпъкнала.
Въпрос на адв. А.: По-нататък в учебника е посочено при неравност на
пътя също се приема 1,4 сек. Ако приемем, че обектът, който е създал
опасната ситуация е дървото, в което се е блъснал, той не е бил в
полезрението на водача. Кой е моментът който създава опасност и той бил ли
е в полезрението на водача?
В.Л. Д. – Такава неравност няма, няма описана в протокола за оглед.
Забелязахме една неравност. В същия този учебник след 1,2 сек., 1,4 сек.
продължава: Опасността за движението бива три вида - очаквана, неочаквана
и изненада. Времето за реакция при очаквана реакция е 0,7 сек.; при
неочаквана е в рамките на 0.7 до 1.25, а при изненадата е 1.5 сек.
Повтарям, предвид състоянието на платното за движение и другите
компоненти, които посочих, дори и да възникне опасност на платното за
движение, каквато е цитираната, тя е неочаквана, не е изненадваща и така сме
го приели.
Въпрос на адв. А.: Другият момент на изненадата не е ли засичането на
волана? Водачът от това е изненадан.
В.Л. Д. – Това, което ние сме чели: „Заобиколих една неравност, завих
леко наляво, след което воланът засече за миг.“ Тоест неравността предхожда
засичането на волана.
АДВ. А.: При няколко изненади трябва да приемем 1.5 сек. време на
реакция, а не 1.2 сек. След това време на реакция като се замества в другите
формули и резултатите са други. Да не говорим, че в цитираната от в.л.
литература се казва, че следва да се вземе предвид и възрастта на водача.
Едно е водачът да е на 20 години, едно е да е на 65 години.
Въпрос адв. А.: По т.3.5. В първия абзац от доказателствата по делото
се определя, че л.а. „Тойота“ е нарушил устойчивото си движение при
преминаването си през кривата, като към този момент автомобилът се е
движил със скорост, която е била по-ниска от максимално разрешената за
движение на тази категория МПС по конкретния пътен участък и по-ниска от
критичната за преминаване през завоя. Как установихте от кои доказателства
по делото, че автомобилът е нарушил устойчивото си движение?
В.Л. Д. – Според данните в делото автомобилът се е движил в лявата
лента, посока към к.к. Албена и от обективните находки намерени на мястото
3
на произшествието и от данни на свидетели от тази лента той е завил наляво,
извършил е едно дъговидно движение и е последвал удара в дясната предна
врата в крайпътно дърво. Устойчивото движение е да продължи да се движи в
неговата си лента. Тъй като няма данни в делото за отхвърляне, за механична
неизправност ние сме изследвали, че автомобилът се движи с по-ниска
скорост от критичната. Тоест възможно е в завоя да имаме така нареченото
недозавиване, при което под действие на инерционната сила той ще
продължи направо. Водачът се е движил със скорост, която е по-ниска от
разрешената, която му позволява да се движи в завоя безопасно. Последвало е
едно завиване наляво. Той е казал: „Свих леко волана наляво за да избегна
неравност.“ /не се уточнява каква е неравността/. От този момент след като е
свил наляво автомобилът продължава да се движи дъговидно до мястото
където се удря. Там безспорно е доказано, има и снимки, и по делото има
данни, че воланът е бил завъртян надясно. Говори се за засичане и отпускане.
Тоест ние приемаме, че от този момент там това изчисление е теоретично, ние
нямаме данни. Изследванията на механичния проблем, автомобилът е бил
технически изправен, изключва се проблем в кормилното управление. Още
преди нашата експертиза ясно е изключен даже и във въпросите. Тоест има
някакъв електрически проблем евентуално и ние сме направили тези
теоретични изследвания за това условие. Надлъжно преместване на
автомобила по платното от мястото в средата на лентата, която му се полага,
до мястото на удара. Това са теоретични изследвания.
Тази засечка ние сме я проверявали в „Тойота“ в гр. Русе. Там ни
задават въпрос: Електроусилвателя служи да въртите по-леко волана. В
делото има и данни, че дори и да не работи воланът се върти по-трудно, но не
блокира. Освен това има много автомобили, които още се движат и нямат
такъв електроусилвател и специалистите казват, че тази повреда не може да
се установи след пет години. Ние се мъчим да разберем какво евентуално е
станало с този автомобил. Има едно движение около 5 сек. Теоретично
завиване наляво, след това се движи по дъга, блъска се, но в някакъв момент
воланът е завит надясно. При това теоретично изчисление ние сме приели
някакви параметри. Ние нямаме задирания, нямаме спирачни следи, това е
едно теоретично изчисление от момента, в който автомобилът напуска
праволинейното си място. Никой не може да отговори на въпроса ако
приемем тези 4.9 сек. движение от 0 до 4.9 сек. в началния момент воланът е
завил наляво, в крайния завива надясно. Кога е била тази неизправност, колко
време е била не можем да кажем.
В.Л. Ж. – Тази неизправност ние я приемаме защото такива данни има
по делото. Това се съобщава от подсъдимия. Поради тази причина ние сме
приели и изследвали, ако евентуално е възникнала такава повреда, в кой
възел би настъпила тази повреда. Защо? Защото ако е имало такава повреда и
тя е в електрическата част, а не в механичната – ние сме извършили оглед на
автомобила и предните експерти са извършили оглед на автомобила и се
установява, че такава механична повреда няма. Значи остава това, което
4
твърди водача, да бъде в електрическата част. За това ние сме го изследвали и
подробно сме го описали в това изследване къде може да възникне
евентуално такава повреда. Тази повреда се изследва в сервиз след като се
закачи автомобила на компютър с програма предоставена от завода
производител. В случая това не може да стане защото компютърът и колата са
престояли пет години. Той е стоял при тези условия, при които сме ги
показали на снимката и той не може да даде данни какво се е получило. Най-
лесното е включваш компютъра и той ти дава има ли грешка в електрическата
система или няма. Ако няма не е имало засичане на волана. Ако отчете някоя
грешка и действително е имало някаква и вече той се изследва в кои възли
може да бъде тази грешка, но това е при условие, че можем да използваме
компютъра на автомобила. След като не можем да използваме компютъра на
автомобила ние сме го извършили това по теоретичен път и сме го описали в
експертизата.
Въпрос на адв. А.: В кой момент е нарушил устойчивото си движение
автомобила и в кой момент е загубил устойчивото си движение?
В.Л. Ж. – В момента, в който е започнал да се отклонява от неговата
лента, тоест 4.9 сек. преди удара.
Въпрос на адв. А.: В т.3.6. механизъм на произшествието. Видно от
показанията на свидетелите очевидци л.а. след като се е насочил наляво е
направил нещо като обратен завой, навлязъл е в най-дясната насрещна лента,
килнал се е надясно и е започнал странично да се плъзга и едва тогава е
навлязъл в терена край пътя. При описание на механизма на произшествието
взехте ли предвид показанията на свидетелите очевидци и защо тази част
липсва в описанието на механизма на произшествието?
В.Л.Д. – Той се движи наляво дъговидно.
В.Л. Ж. – При изследване на тази траектория на движение на
автомобила ние сме имали предвид разположението на автомобила преди
произшествието, преди да предприеме водачът маневра ляв завой и
заобикаляне и начина, по който е достигнал до дървото, в което е настъпил
ударът, за което разположение в момента на удара ние съдим по
деформациите на автомобила.
На снимка 5 се виждат много добре деформациите на автомобила. Тези
деформации ни сочат какво е било разположението на автомобила в момента
на удара в дървото. По тези деформации съдим за траекторията как е
достигнал там, какво е било разположението му в момента на удара в
дървото. За да достигне това разположение в дървото значи той е извършил
движение наляво и е достигнал до дървото странично с дясната си предна
врата. Има завъртане около вертикалната ос на автомобила. Той е тръгнал с
десните врати напред. Няма описани следи за приплъзване в протокола за
оглед, ако имаше такива данни щяхме да ги вземем предвид.
5
В.Л. Д. – Автомобилът не се е движил по права линия.
В.Л. Ж. – Лекият автомобил се е движил по крива, той не се е движил
праволинейно.
В.Л.Д. - Към момента на огледа автомобилът е изтеглен, преместен за
да бъде изваден човека. Той се движи напред, завива наляво и има завъртане
по вертикалата.
В.Л. Ж. – На стр.7 от експертизата свид. И.Б. на 05.12.2018 г. обяснява:
„…. , подпрян с дясната си страна на дървото в областта на предна дясна
врата, където беше удара. … Автомобилът беше на скат подпрян на дървото
и имаше опасност да се свлече по ската. Затова първо закачихме автомобила
с въже и с нашият автомобил го изтеглихме на платното, където го подпряхме
с дървени трупчета.“ Автомобилът при огледа не е бил на мястото на удара.
За това ние казваме, ние съдим. Ако имахме заснет или фиксиран
автомобилът както е бил в момента на удара да отговорим на този въпрос, но
ние за това казваме, че съдим за разположението му в момента на удара по
неговите деформации, а не от данните на протокола за оглед, защото в
протокола за оглед автомобилът не е бил там, където е бил при удара.
Въпрос на адв. А.: По т.3.7. Вие сте описали, че причината за
произшествието е от технически характер са действията на водача или
бездействие с органите на управление, поради което се е нарушило
устойчивото движение на л.а. Вследствие на това автомобилът е напуснал
платното, вляво по посока на движение и се е ударил в крайпътното дърво.
Действията на водача техническа причина ли са за настъпване на
произшествието?
В.Л. Д. – В конкретната пътно-транспортна ситуация, както обяснихме
преди малко, автомобилът движейки се в лентата си се е насочил наляво от
действия на водача. Тъй като ние сме го написали на няколко места, че
понятието опасност за движението е юридически термин ние разсъждаваме от
техническа гледна точка. Забелязаната опасност в лентата в случая,
технически правилните действия са на водача да намали скоростта или да
спре. Той предприема действия, навлиза в лентата за насрещно движение,
срещу него се движи автомобил. Цялата тази маневра с неприятните
последствия започва от завиване на волана вляво. Такива данни има по
делото: „ Аз завих наляво.“
Въпрос на адв. А. – Какви са техническите причини?
В.Л. Д. – Причините от техническа гледна точка е насочването на
автомобила наляво, до което е довело действието или бездействието на
водача. Водачът е въздействал или не е въздействал технически, поради което
автомобилът се е отклонил.
6
Въпрос на адв. А.: Има ли техническа повреда?
В.Л. Д. – Механични повреди няма констатирани, евентуално може да
има електромеханична, по-точно липса на електрически импулс в
сервоусилвателя, който е възникнал след дърпане на волана вляво от страна
на подсъдимия, но това няма как да бъде установено.
Въпрос на адв. А. – По т.3.10. При изчисленията в т.3.10. и по-
конкретно на страничното преместване на л.а. сте добавили и разстоянието
2.9 м, което е от края на пътното платно до дървото. Следва ли това
разстояние да бъде прибавено при изчисленията, след като във всички
изчисления по принцип при АТЕ се правят в рамките на пътното платно?
В.Л.Д. – На този въпрос ние отговаряме теоретично. Надлъжното
разстояние L, което изминава автомобила от момента, в който напуска лявата
лента, насочва се наляво и стига до мястото на удара. Той от мястото си в
лентата, до мястото на удара изминава тези разстояния. Разбира се ако
премахнем извън пътя ще излезе друга сметка. Ние изчисляваме надлъжното
му преместване. При това надлъжно преместване, както обясних, той
извършва и странично преместване от мястото в лентата до дървото.
Въпрос на съда: Мястото на удара къде е в лентата или извън лентата?
В.Л. Д. – Л.а. изминава път до края на пътното платно плюс 2.9 м до
удара в дървото.
В.Л. Ж. – Както казахме това изчисление е извършено теоретично. По
данни от делото ДП е образувано за това, че л.а. се блъска в дърво в лявото
платно на движение по посока на движение, вследствие на което е причинена
смъртта на пострадалата. В протокола за оглед това дърво е описано и
посочено къде се намира. В протокола за оглед същото нещо е описано –
пътно платно от гладък асфалт без неравности. Ако имаше някаква неравност
както е фиксирано дървото, така щеше да бъде фиксирана и тази неравност.
Колата напускайки пътното платно е изминала 2.9 м до дървото и там е
настъпило произшествието.
АДВ. А.: Всички изчисления се правят на пътното платно. Водачите се
движат на пътните платна и това разстояние не бива да се взема, такива са и
принципите при други експертизи. Извън пътното платно разстоянието не се
взема.
В.Л. Ж. – В такъв случай, ако автомобилът беше достигнал 2.5 м извън
платното за движение естествено нямаше да настъпи удар в дървото и това
означава ли, че не трябва да ги вземаме тези 2.5 м.
7
В.Л. Д. – Ние използваме една теоретична формула, тъй като
автомобилът не се движи по права линия. В теоретичната формула за да се
определи надлъжното разстояние имаме странично преместване, той се
премества до мястото на удара движейки се по дъга.
Въпрос на адв. А.: Разстоянието от 2.9 м следва ли да се взема
предвид?
В.Л. Д. – Да следва, защото напускайки пътя на 2.9 м автомобилът се
удря в дървото.
Въпрос на адв. А. – Каква според Вас е трябвало да бъде реакцията на
водача при засичане на волана, трябвало ли е да употреби спирачки, трябвало
ли е да завърти волана надясно за да се избегне този удар?
В.Л. Ж. – Това ние сме го посочили в отговора на въпрос 3.10. В
момента, в който напусне своята лента за движение сме пресметнали на какво
разстояние се намира от въпросното дърво. Това означава, че той е имал
възможност да спре. От техническа гледна точка правилните действия на
водача са да не предприема завиване наляво и навлизане в насрещната лента.
От там възникват технически неправилните действия. Още повече, че в това
време срещу него се движи друг автомобил в насрещната лента, което е
потенциална опасност при завиване наляво.
Въпрос на съда: Имал ли е възможност подсъдимият да предотврати
ПТП чрез задействане на спирачната система?
В.Л. Ж. – Чрез задействане на спирачната система е имал възможност
да спре.
Въпрос на адв. А.: Вие ако бяхте на негово място и шофирате тази
кола, и засече волана за спирачките ли щяхте да мислите или ще върнете
колата в пътя?
Съдът отклонява въпроса на защитата на подсъдимия.
В.Л. Ж. – Моите възможности не мога да ги сравнявам с възможностите
на другите водачи. Това са субективни действия какво аз бих предприел и
какво бих направил.
Въпрос на адв. А.: Когато засече воланът на един водач не е ли
нормално той да се опита да го вкара в неговата си лента и да обърне надясно
ако е засякъл наляво, а не да натиска спирачка? …
8
В.Л. Д. – Ако е предприел завиване воланът става по-трудно управляем,
но не блокира. Според нас няма пълно блокиране при липса на ел. импулс.
В.Л. Ж. – Вещите лица са използвали време за реакция 0.8 сек. Вие
виждате, че ние не използваме това време за реакция от 0.8 сек., както е в
предходните експертизи. Ние сме се обосновали защо използваме 1.2 сек.,
толеранс в полза на Вашия клиент.
Въпрос на адв. А.: В този конкретен случай както Вие сте възприели
механизма на произшествието има ли странично плъзгане на автомобила?
В.Л. Ж. – Ако имаше оставени някакви следи по платното за движение,
изследвайки тези следи, ние щяхме да отговорим на Вашия въпрос, но към
момента няма данни за такова странично плъзгане.
Няма нито обективни находки, нито свидетелски показания за
странично плъзгане.
Въпрос на адв. А.: След като се е килнал надясно не се ли е приплъзнал
странично до дървото?
В.Л. Ж. – По този въпрос можем да разгледаме снимката на стр. 5 и да
видим как автомобила е достигнал до дървото, той не е достигнал килнат до
дървото. Вижте деформацията по автомобила. Автомобилът е достигнал
дървото докато е бил прав. Ако се беше килнал тези деформации щяха да
бъдат по тавана и под ъгъл. За това ние използваме обективните данни по
делото, свидетелските показания също ги ползваме, те са субективни данни,
но в тежест са обективните доказателства по делото.
Ако автомобилът се беше килнал към дървото, то деформациите в
тавана на автомобила щяха да са много по-големи отколкото в долната част, а
такова нещо не установяваме. Таванът няма такава якост на конструкцията и
щяха да са друг вид повредите ако беше достигнал легнал на една страна и
под ъгъл.
Въпрос на адв. А.: При почти всички отговори на въпросите
споменахте, че теоретично сте изчислили, че е направен оглед на автомобила.
Без разглобяване на автомобила и както стана ясно няма възможност вече и за
компютърна диагностика, може ли да се приеме, че това е Ваше категорично
мнение или също като предните експертизи, експертизата има вероятностен
характер?
В.Л. Ж. – По отношение на механичната част на автомобила, като
говорим за разглобяване ние трябва да извършим някаква механична дейност.
Ние тази механична дейност можем да извършим върху механичната част на
автомобила и това е рейка с хебели към двете колела и кормилен вал. В тези
елементи, в механичната част на автомобила, няма механични повреди.
9
Въпрос на адв. А.: Как се констатира това без разглобяване?
В.Л. Ж. – Не е необходимо разглобяване, това са външни части на
автомобила. Механични повреди няма, има евентуално повреда в
електрическата част на сервоусилвателя на волана, която не може да бъде
установена и данни за нея няма. Компютърна диагностика не може да бъде
направена, приема се, че вероятно би могло да има такава повреда, но тя не
може да бъде установена.
Въпрос на адв. А.: Технически изправен ли е автомобила?
В.Л. Д. – По всички данни по делото от 2016 г., огледен протокол, няма
данни за неизправност. Тази неизправност на автомобила се появява през
2020 г. Ние започваме да я изследваме теоретично, каквито са ни
възможностите. Колегата каза, че този автомобил стои там на дъжд, слънце,
кал, вода и след пет години няма как да се установи това. В протокола за
оглед е описано, че механични повреди няма. Нямало е данни за такъв ел.
проблем защото той се е появил през 2020 г. и няма как сега да бъде
изследван. Изследваме теоретично евентуално, ако е имало такъв проблем.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по повторната
САТЕ, като на вещите лица следва да бъде изплатено възнаграждение
съгласно посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената повторна САТЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица в размер на:
В. ИВ. Т. – 949 /деветстотин четиридесет и девет/ лева,
ЕМ. СТ. Ж. – 949 /деветстотин четиридесет и девет/ лева и
Орл. Ем. Дюлг. – 949 /деветстотин четиридесет и девет/ лева.
Издадени РКО – 3 бр.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. А. – Аз оспорвам днес изслушаната повторна САТЕ и на
основание чл.153, пр. второ от НПК моля, да назначите повторна арбитражна
САТЕ, тъй като даденото експертно заключение не е обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност, най-вече в изчисленията, приемането на
10
времето за реакция и добавянето на разстоянието от края на пътното платно
до дървото.
ПРОКУРОРЪТ – Аз за разлика от колегата считам заключението за
обосновано до такава степен, че то ме убеди в определена теза, която ще
изложа пред Вас, така че Ви моля да оставите това искане без уважение.
СЪДЪТ след съвещание намира направеното искане от страна на
защитата за повторна на повторната САТЕ за неоснователно. За разлика от
защитата у съда не възникна съмнение по отношение обективността,
всестранността и пълнотата на заключението на вещите лица, поради което
съдът не намира, че са налице предпоставки или условия за назначаване на
допълнителна или повторна експертиза по въпросите, които вече според
настоящият съд бяха изяснени в достатъчна степен, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за назначаване на
повторна експертиза от страна на защитата.
Приема представените писмени доказателства приложени по делото и
изискани и събрани в рамките на въззивното производство, а именно писмо с
изх. № 333/20.08.2021 г. от Тойота Балканс ЕООД
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще започна с
посочване на три различни момента във времето.
Първият момент е датата 29.08.2016 г., на която дата настъпва това ПТП,
в резултат на което подсъдимият губи съпругата си.
Следващата дата е 01.09.2016 г., тоест изминали са два дни, когато
подсъдимият е бил разпитан за първи път в образуваното към него момент
наказателно производство. На този ден той не споменава нито дума за каквато
й да е възникнала, съпътствала или предхождала произшествието техническа
повреда по автомобила си, напротив казва: „Не разбрах какво се случи. Не
11
успях да овладея колата, не знам защо.“ Това са думите.
Изминава един период от около 1 300 дни и стигаме до датата 11.06.2020
г. - 1 300 дни, във всеки един от тези дни, подсъдимият е имал възможност, тя
му е предоставена от законите в тази страна, да отиде при разследващия
орган или прокурора и да каже, че нещата не са стояли така, както е обяснил
на третия ден. За това поведение на подсъдимия аз в никакъв случай не го
упреквам и не го виня от чисто човешка гледна точка и ще Ви кажа защо. Ако
се касаеше за транспортно произшествие, в резултат на което беше загубил
живота си някой, който не е близък на подсъдимия, на виновния водач може
би отношението ми щеше да е друго, щях да кажа това си е негова защитна
теза. В случая допускам, макар и след толкова много време, че в съзнанието
на подсъдимия битува убеждението, че подобно втвърдяване на волана
действително би могло да е имало. Той иска да чуе от Вас оправдателна
присъда не за друго, а за да е спокоен пред съвестта си. Иска някой да му
каже, че не е виновен за това, че съпругата му е починала. От чисто човешка
гледна точка аз го разбирам. За съжаление обаче от съвкупността от
доказателства, които се намират в папката пред Вас, подобен извод не може
да бъде нито достигнат, нито споделен.
От заключението на вещите лица, което току що изслушахме стана ясно,
че те са променили определени параметри в сравнение с предходните
експертизи по делото и то в посока колкото е възможно облагодетелстване на
подсъдимия. Вие виждате това е така и по отношение на времето за реакция
на водача, който е много важен елемент от целия микс във формулата.
Виждате, че това е така и по отношение на приетата от тях вероятност в
действителност да е била налице някаква неизправност на автомобила
свързана с неговата електрическа система, обезпечаваща работата на
устройството за управление на волана. Въпреки това разгледали са всички
възможни варианти и няма вариант, чиито извод да бъде при тези условия и
при тази ситуация подсъдимият да не би бил виновен. Повярвайте ми ако
имаше такава вероятност аз бих взел друга позиция пред Вас защото тежестта
на наказанието, в случая за подсъдимия не го е определил земния съд,
определил го е друг съд и всъщност то му тежи най-вече, а не тези две години
лишаване от свобода с изпитателен срок. Така или иначе аз не намерих нищо
в кориците на това дело, което да ме накара да мисля, че в случая е възможно
12
подсъдимият да няма вина. Какво се е случило с две думи: Опитал се е на
хлъзгав участък да извърши маневра заобикаляйки тази неравност, загубил е
управлението на автомобила, опитал се е рязко да завие на другата страна и в
крайна сметка всичко това е свършило в дървото по този начин. Преди
години аз попаднах в същата ситуация, колата ми се удари в един стълб за
тролей в гр. Бургас, но просто имахме късмет, че останахме живи и здрави.
Това е ситуация, която се случва ежедневно на всеки един от нас.
С оглед на всичко казано дотук считам, че наказанието е отмерено
справедливо от първия по степен съд и Ви моля с Вашия акт да потвърдите
изцяло тази присъда. Благодаря Ви.
АДВ.А. – Уважаеми Апелативни съдии, във въззивната ни жалба
основното ни оплакване е, че тъй като експертизата към оня момент има
вероятностен характер, обвинението не е доказано и тъй като присъдата не
може да почива на предположения, а едно вероятностно заключение на
предположение, същата е неправилна и незаконосъобразна и следва да се
отмени.
За съжаление в допусната в настоящото производство експертиза ние
считаме, че тя също има вероятностен характер. Няколко пъти вещите лица
казаха това е теоретично, няколко пъти в писмената част са употребили
вероятно, няколко пъти възможно, така че от доказателствата пред
настоящата инстанция, които събрахме, не може категорично да се докаже
обвинението, поради което моля да постановите решение, с което да отмените
обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да признаете
подсъдимия за невиновен, съответно разноските пред двете инстанции да
останат за сметка на държавата.
ЖАЛБ.ПОДС.Й. – Единственото, което бих искал да добавя е това, че в
първите протоколи при следователя липсва описанието за затягането на
волана и отпускането е, че той тогава просто каза, че ме разпитва като
свидетел и че това няма да го описва, да не се притеснявам и то така си
остана.
Второто което е, аз не се чувствам виновен по този случай по простата
13
причина, че според мен направих всичко възможно за да избегна това, което
стана. Нямам случай в момента на отпускането да не съм го контролирал
превозното средство и да не знам какво се случва с него.
Считам се, че за невинен и Ви моля да отмените присъдата на Окръжния
съд.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Й. - Моля да отмените присъдата и да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14