Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
ДИМОВ
при
секретар, Теодора Иванова
Прокурор
Милен Ставрев
като
разгледа докладваното от съдия Митев
ВЧНД №
1319 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал.1 от НПК.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор от ВРП срещу определение №1911
на ВРС от 31.10.2018 г., в частта в която не е приложен чл. 24 от НК, с което са групирани наказания на Ю.М.Ю., постановено по ЧНД № 3546/18г.
В протеста се изразява несъгласие, в частта с която не е приложена нормата на чл.24 от НК.
Сочи
се, че съдът е групирал наказания по отделните присъди, но е следвало да
приложи разпоредбата на чл.24 НК, като завиши общото наказание с ½, тъй
като налаганите до момента наказания на осл.л. Ю. не са изиграли нито възпиращ,
нито превъзпитателен ефект. Твърди се,
че лицето е с изключително висока степен на обществена опасност, с трайно
изградени престъпни навици, чиято престъпна дейност практически се ограничава
единствено в периодите на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
Предлага се да
бъде отменен съдебния акт, в частта му с която ВРС не е приложил чл.24 от НК,
като бъде завишено така определеното общо наказание лишаване от свобода с
½, съобразно първоначалното предложение на ВРП.
В съдебно заседание
представителя на въззивната прокуратура поддържа изцяло протеста. Изразява становище
за приложимост на чл.24 от НК по отношение на осъдения. Моли да бъде уважен протеста на ВРП с който се иска отмяна на съдебния акт
в тази му част и завишаване с ½. на определеното общо най - тежко
наказание лишаване от свобода.
Защитата на осъдения
моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, както и да бъде оставен
без уважение протеста на ВРП.
В последната си дума
осъденият Ю. моли да не му бъде увеличено наказанието по реда на чл.24 от НК.
Протеста е подаден от
легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустим. Разгледан по същество е основателен по следните съображения :
Пред първоинстанционния съд е било
инициирано от ВРП производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, при условията
на чл.25 ал.1 вр. чл.23 и чл.24 от НК.
Съдът се е произнесъл с атакуваното
определение, като е групирал наказания, наложени на осъденото лице, определяйки
да изтърпи най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за срок от две години при
първоначален строг режим.
На основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено изцяло
изтърпяното от до него момент наказание.
Съдът не е приложил разпоредбата на чл.24 от НК да увеличи така наложеното общо наказание с ½.
По отношение на групирането :
При служебната
проверка досежно правилното приложение на материалния закон, по групираните
наказания на лицето настоящата въззивна инстанция не констатира
допуснати нарушения от първоинстанционния съд.
От приложените по първоинстанционното дело
писмени доказателства е било установено, че ос.лице Ю. е осъждан с 19 предходни
присъди по НОХД и по отношение на наказания по тях е било извършвано групиране
по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, поради което и съдът фактически се е
произнесъл само по онези осъждания на лицето, съпоставяйки датите на извършване
на престъпленията и влизането на отделните присъди в сила, които са предмет на
настоящето групиране. Съдът правилно е установил, че на групиране подлежат
наказанията на лицето, наложени с присъди по НОХД № 246/2017 г. на РС-Провадия;
НОХД № 4027/2017 г.; НОХД № 5021/2017 г. ; НОХД № 648/2018 г.; НОХД № 721/2018
г.; НОХД № 97/2018 г.; НОХД № 1805/2018 г.; НОХД № 2156/2018 г. и НОХД №
5597/2017 г. всички по описа на ВРС.
Правилна е преценката относно
времето на влизане в сила на цитираните актове и дата на извършване на деянията и че са налице предпоставките по чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК за групиране на наказанията,
тъй
като престъпленията в извършването на които е бил признат за виновен Ю. са били
извършени в условията на реална съвкупност преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
Правилно и законосъобразно е определено едно
общо за съвкупността най-тежко наказание, което е наложено с присъдата по НОХД
№ 5597/2017 г., а именно - „Лишаване от свобода” за срок от две години, което
да изтърпи при първоначален строг режим, както и зачетено изцяло изтърпяното от
него до момента наказание. Ето защо и определението в тази си част не следва да
търпи корекция.
Относно приложението на чл.24 от НК.
В предложението на ВРП е поискано и
приложение на чл.24 от НК по отношение на определеното при групирането общо
наказание, което да бъде завишено с ½., а решаващият съд е счел, че така
определеното общо най - тежко наказание на лицето е достатъчно за предвидените
от закона цели и не се налага увеличаването му на основание чл. 24 от НК.
Въззивният съд счита, че ВРС неправилно е
преценил, че не е необходимо неговото завишаване по реда на чл.24 НК с ½, като е отказал да приложи посочената разпоредба.
Необоснован и
неправилен е извода на ВРС, че определеното общо наказание на Ю. е достатъчно
за предвидените от закона цели и не се налага неговото увеличаването на
основание чл. 24 от НК.
Нормата на чл.24 НК
дава възможност на съда да прецени целесъобразността на завишаването на
санкцията.
За разлика от първата инстанция настоящия
въззивен състав счита, че спрямо осъденото лице Ю. е приложим този правен институт.
Вземайки предвид и другите осъждания на лицето, които не са включени в извършеното
групиране, съобразявайки обществената опасност на осъденото лице и извършените
от него деяния, някой в условията на опасен рецидив, ВОС намира, че следва да
се увеличи определеното общо наказиние, така както е искано от представителя на
ВРП.
Единствено определеното по този ред наказание в размер на две години лишаване
от свобода не би било съответно на престъпната съвкупност и за постигане целите
на наказанието по чл.36 от НК, поради което и е необходимо завишаването му по
реда на чл.24 от НК.
Изхождайки от престъпното
поведение на осъдения с оглед
значителния брой на инкриминираните деяния, за тежки умишлени престъпления,
извършването им в сравнително кратък период от време – от 26.09.2017г. до 26.07.2018г.,
богатото му съдебно минало - многократни минали осъждания и конкретната
обществена опасност на всяко от деянията личността на Ю.
разкрива изключително високата степен на обществена опасност, с трайно
изградени престъпни навици.
Налице е престъпна упоритост и погазване на
законовия ред в държавата, като наложените до момента наказания за
престъпления, не са изиграли своята възпираща и възпитателна роля по отношение
на осъдения. Очевидно е, че досега прилаганата спрямо него наказателна репресия
не е оказала своя поправителен ефект, като престъпната му дейност се ограничава
единствено в периодите на изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“.
Целеният с наказанието
превъзпитателен и превантивен ефект би се постигнал, като определеното общо
най-тежко наказание “лишаване от свобода“ в размер на две години се завиши по реда на чл. 24 НК с ½. Така увеличението на наказанието следва да е в размер на
една година „лишаване от свобода“, което единствено би било съответно на целите
на генералната и най–вече на индивидуалната превенция. Това увеличено наказание
не надвишава сбора на отделните наказания, нито максималния срок за този вид
наказание.
Ето защо се налага корекция на
съдебния акт в тази част, като бъде приложена разпоредбата на чл.24 от НК и увеличено с ½ така
определеното наказание, като осъденото лице Ю. следва да изтърпи общо наказание
“лишаване от свобода“ в размер на три години при
първоначален строг режим.
На основание чл.25 ал.2 от НК следва да се
зачете изцяло изтърпяното до момента наказание.
Горното съставлява основание определението
на ВРС да бъде изменено именно, в частта относно приложението
института на чл.24 от НК, а в останалата част като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
По изложените
съображения и предвид липсата на установени основания за отмяна на обжалваното
определение, на основание чл. 337 ал. 2 т.1
от НПК приложим на основание чл.306, ал.1, т.1 вр. чл. 341, ал.1 НПК,
въззивният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ определението на
Варненския районен съд, ХХХVІI-ми състав,
по ЧНД № 3546/2018
г. от 31.10.2018 г., като прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и УВЕЛИЧАВА така определеното наказание с ½, като о.л. Ю.
следва да изтърпи общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ при първоначален строг режим.
Потвърждава определението в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.