Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали
04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският………….районен съд
……… в публично заседание
на 15 октомври……………………………..
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Валентин Спасов…………
Съдебни заседатели:……………………….
Членове:………………………………………
при секретаря Д. Георгиева…….
…………………….присъствието на
прокурора………………………………като
разгледа докладваното от
съдията…………………………………АН.дело № 1119…..по
описа
за 2020 год.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1947-000462 от 10.09.2020 г.,
издадено от Началник
РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на С.В.П. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 150
лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - Кърджали в четиринадесет дневен срок, считано от днес.
Районен
съдия :
МОТИВИ : Производството е образувано по жалба на С.В.П. ***, срещу наказателно постановление № 20-1947-000462 от 10.09.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП било неправилно и
незаконосъобразно, излагайки съображения
в тази насока, касаещи неизвършване на соченото нарушение, предвид липсата на
пътен знак или маркировка, забраняващи извършването на маневрата, за която е
санкциониран, както и допуснати от АНО съществени нарушения.
В съдебно заседание жалбодателят, редовно призована, се явява лично и
поддържа жалбата така, както е предявена, а в ход по същество моли съда да
отмени наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище,
счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 15.08.2020г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 462 против жалбоподателя С.В.П. ***, за това, че на 15.08.2020 г. около 15.43 часа в гр.Кърджали, движейки се по ул. „Баба Тонка” към
бул.”Христо Ботев”, под бензиностанция „Симекс” завива наляво в посока към офис
на ЕКОНТ с лек автомобил, марка ”Мерцедес” с рег.№ К 0685 ВМ, собственост на Митко
Асенов Инджов, ЕГН: **********, като извършва следното нарушение: управлява лек
автомобил като нарушава пътната маркировка тип М1, с което създава опасност за
останалите участници в движението, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който го подписал с възражение. В
тридневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН жалбодателят е депозирал писмено
възражение, в което изразява становище, че не е нарушил правилата на ЗДвП
предвид на това, че в този участък на пътя няма нито пътен знак, нито
маркировка, които да забраняват извършването на маневра „обратен завой”.
Въз основа на горецитирания АУАН началникът на сектор РУ към ОДМВР гр.
Кърджали издава процесното
Наказателно постановление, с което на С.В.П. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.1,2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 150 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По съществото си
жалбата е основателна.
Съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата участниците в движението съобразяват
своето поведение с
пътните знаци и пътната маркировка. Съгласно
чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
АУАН и НП следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Значението на пътните знаци и пътната
маркировка и въведените чрез тях правила за поведение на водачите, не се
съдържат в чл. 6, ал.1 от ЗДвП,
поради което АНО е следвало до посочи конкретната норма, въвеждаща задължение
за водачите на ППС да съобразяват поведението си с маркировка М1 и какви
задължения вменява тя. Като не е посочил точната правна норма, която е била
нарушена, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото
се засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво нарушение
му е вменено и кои точно текстове от закона и подзаконовите нормативни актове
са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Подобно е и
становището застъпено в задължителното за съда Тълкувателно решение № 2 / 2002
г. на ВКС, относно нарушаването на процесуалните правила, съгласно което в
мотивите и в т.4.1. на диспозитива му е отразено, че когато приложимата
наказателна норма е бланкетна или препращаща, допълнително трябва да се посочат
и нарушените други правни разпоредби.
От
друга страна, настоящият състав намира, че нарушението, за което е
санкционирана жалбодателя с обжалваното НП, не се доказа в хода на проведеното
пред районния съд съдебно производство. Това е така, защото от ангажираните по
делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля на установяване на
нарушението, става ясно, че липсва пътен знак, а маркировката М1 от страната на
жалбодателя е изтрита.
От изложеното
по-горе е видно, че описаното в НП административно нарушение не е доказано по
безспорен и категоричен начин, като в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно доказателства, които да установяват, че жалбодателката е извършила
вмененото й нарушение.
Освен изложеното следва да се
отбележи още, че т.1 на чл.6 от ЗДвП съдържа четири предложения,
касаещи различни хипотези, при които участниците в движението следва да
съобразяват своето поведение. От изложеното е видно, че административнонаказващият орган не е изпълнил
вмененото му от чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН задължение да посочи точно законовите
разпоредби, които са били виновно нарушени. С неизпълнение на това си задължение,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбодателя,
изразяващо се в правото му да разбере кой текст от закона е нарушил за да
организира защитата си в пълен обем.
На следващо място,
жалбодателят е санкциониран по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.1,2 от ЗДвП, касаещи
неспазване на предписанията на пътните знаци/ пр.1/ и на пътната
маркировка/пр.2/. От разпита на свидетелите Р.Х. и И.Р. се установи, че на този
участък от пътя няма наличен пътен знак, с който водачите следва да съобразяват
поведението си. От изложеното е видно, че АНО е вменил на водача нарушение,
което той не е извършил. От изложеното е видно, че административнонаказващият орган не е
изпълнил вмененото, му от чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, задължение да посочи точно
законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. С неизпълнение на това
си задължение, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбодателя, изразяващо се в правото му да разбере кой текст от закона е
нарушил за да организира защитата си в пълен обем.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, следва да бъде отменено.
Водим от изложеното,съдът постанови решението си.
Районен съдия: