Р Е
Ш Е Н
И Е
880/23.6.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 5308 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Е.Е.Д.К.” ООД гр.Варна против НП №
В-0050467от 03.10.2019год. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на
търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.213, ал.2 от Закона за туризма за
нарушение на чл.116, ал.2 вр. ал.1 от ЗТ.
В жалбата се твърди, че неправилно е било прието, че е
допуснато нарушение на ЗТ, закона не предвиждал санкция за неводене на регистър
по чл. 116 ал.1 от ЗТ. Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивната страна,
редовно призована, представлява се от
въз.С., която в писмено становище моли постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата
страна,редовно призована, не се явява представител, изпраща писмено
становище.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 21.06.2019г служители на КЗП-Варна, св. Х.Х. и св.Г.,
извършили проверка в семеен хотел „Брилянс“, намиращ се в
м-ст “Свети
Никола“ и стопанисван от въззивното дружество. В хотела, който бил място за
настаняване от клас Б, имало настанени туристи. Установило се, че в обекта
регистъра за настанените туристи се води на хартиен носител. За този вид обекти
обаче туристите следвало да се регистрират в електронен регистър чрез централизирана
информационна система или избрана от хотелиера информационна система. Тези и други свои констатации св. Г. отразила
в констативен протокол № К- 2668127.
Поради това св.Г. съставила против въззивното дружество акт за установяване на
административно нарушение в който описала установеното при проверката на
21.06.2019г. и приела, че търговецът не
води електронен регистър за настанените туристи съгласно изискванията на чл.116
ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ- със съдържание на данните, утвърдени от Министъра на
туризма чрез централизирана информационна система или избрана от хотелиера
информационна система. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.116
ал.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ. При предявяването на акта възражения не били
направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по
чл.116 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ. За
него на основание чл.213 ал.2 от ЗТ на въззивното дружество било наложено административно наказание “ Имуществена санкция “ в размер на
500лв. Направените възражения били разгледани и приети за неоснователни, тъй
като нарушението било установено по безспорен начин.
В хода на съдебното производство бе
разпитана св.Г.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно. Свидетелката обясни, че законовото изискване за
въвеждане на електронен регистър е въведено през 2018г., но от страна на
служителите на въззивното дружество това не е било известно. В хода на проверката
те незнаели, че е необходимо да се води електронен регистър на туристите.
Идентични показания дава и свид.Х., която също потвърждава, че по време на
проверката служителите на въз.дружество не знаели, че трябва да водят
електронен регистър.
По искане на въззивната страна съдът
разпита и свид.Добрев, които сочи, че е бил по време на проверката и се е
опитал да отстрани технически проблем с компютъра за да разпечата таблица.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като те са в противоречие
с показанията на другите двама свидетел и сочат само, че не са могли да
разпечатат таблица, но не можа да посочи дали това е електронен регистър на
туристите воден съгласно изискванията на закона.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представените заверения копия от удостоверения за категоризация , които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от
Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен ,
Разград, Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед № 171/09.03.2017г. на
Председателя на КЗП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че принципно правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.116 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ. Тези разпоредби задължават лицата,
извършващи хотелиерство , да водят регистър за настанените туристи със
съдържание на данните, утвърдени от Министъра на туризма и публикувани на интернет-страницата
на МТ. За местата за настаняване от клас Б регистъра се води чрез централизирана
информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез
публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от лицето,
извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното
управление.
Съдът намира, че при издаването на
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и по-конкретно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото не са посочени
всички съставомерни обстоятелства. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението чрез посочване на всички обстоятелствата, при които същото е извършено,
освен, че е задължителен реквизит на АУАН и НП, същото индивидуализира пряко
нарушението като такова. Непосочването на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Посоченото
нарушение на процесуалните правила ограничава възможността санкционираното
дружество да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинено.
На следващо място това нарушение лишава
съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.
В случая обаче
АНО, както в НП така и в АУАН е посочил,
че търговеца не води електронен регистър, което обаче не съответства на
правната норма която е посочена за нарушена. В чл.116 ал.1 от ЗТ е посочено, че
лицата, извършващи хотелиерство, водят
регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от
министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на
туризма. Вписванията в регистъра се извършват незабавно при настаняването на
туриста. В случая доколкото местото за настаняване е
от клас Б, то закона в чл.116 ал.3 е посочено, че за местата за настаняване от клас "А" и клас
"Б" регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1 или 2.
Посочените законови разпоредби на чл.1 т.1 и 2 на чл.116 от ЗТ сочат, че
Регистърът по ал. 1 се води:
1. чрез централизирана
информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез
публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;
2. чрез избрана от лицето,
извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното
управление;
АНО единствено е цитирал правните норми
като номера, но никъде във фактите не е посочил тяхното изискване и не е
констатирал, че регистъра се води чрез централизирана
информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез
публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от
лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на
изискванията на Закона за
електронното управление. Това именно са двата начина по които следва
да се води регистъра на места за настаняване клас Б. АНО обаче във фактите е
посочил, че въззивното дружество не води електронен регистър със съдържание на
данните утвърдени от Министъра, което не покрива състава на нарушената правна
норма.
В случая от доказателствата по
делото се установява, че семеен хотел „Брилянс“ е място за настаняване от клас
Б, съгласно чл.123 ал.1 т.2 от ЗТ. В този смисъл регистъра за настанените
туристи е следвало да бъде воден чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра
на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн
достъп или чрез
избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система. В обекта обаче
е бил воден регистър на хартиен носител, което не се и оспорва, както и факта,
че дадните в него са били адекватни на изискването на закона. Посочената
законова разпоредба е влязла в сила на 04.05.2018г., поради което и към датата
на проверката - 21.06.2019г., регистъра е следвало да бъде съобразен със
законовите изисквания.
Принципно правилно е била ангажирана
отговорността на въззивното дружество чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Принципно правилно е била приложена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.213 ал.2 от ЗЗП /действаща към момента
на нарушението/ където е предвидена санкция за допуснато нарушение на чл.116 от
ЗТ, каквото в случая е налице.
При издаване на постановлението
наказващият орган е приел, че не са установени смекчаващи обстоятелства, които
да доведат до необходимостта от прилагане на чл.28 от ЗАНН. Ако се приеме, че е
осъществен съсътава на посоченото нарушение то съдът, като съобрази всички
обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, намира че този извод е
неправилен. За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се
обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово
обективно качество, за да се установи
дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на проверката в хотела е имало настанени само двама
души, като данните за всички тях са
описани в регистър на хартиен носител. По делото липсват доказателства
търговецът да е допускал други нарушения на ЗТ. С оглед на изложеното до тук, съдът намира че нарушението е с явно незначителна обществена
опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради
това и следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради
изложеното и наказателното
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № В-0050467от 03.10.2019год. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен ,Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Е.Е.Д.К.” ООД е наложено
административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 500
лева, на основание чл. 213 ал.2
от Закона за туризма.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: