Решение по дело №2488/2015 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Р у с е, 11. 03. 2016 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                   Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                   заседание на 11.02.2016 год, в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                   при секретаря В.Ц.

                   разгледа докладваното от съдията НАХД N2488

                   по описа за 2015 год. на Русенски районен съд

                   и за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв. Г.В.  от Адвокатско дружество “В., Желязков и Партньори” гр.София, в качеството му на упълномощен процесуален представител на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна, ЕИК:*********, против Наказателно постановление № 210 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на Дружеството на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000лв. за извършено нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. Жалбоподателят моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

          Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

В изпълнение на заповеди на Председателя на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София бил извършен регулаторен одит на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна, с начална дата 05.01.2014год, за спазване на условията на издадената на дружеството лицензия за дейността “Разпределение на електрическа енергия”. Одитът  обхващал перод от 01.07.2008год. до 3011.2013год. и бил възложен на екип, в който бил включен свид.Г.П. – главен експерт в Главна дирекция “КРС” при ДКЕВР. Съобразно изготвената работна програма, на 26.03.2014г. св.П. и Р. Р. посетили жилищна сграда в гр.Русе, ул.”Згориград” №2. На место установили, че жилището се захранва с електроенергия отчитана през средство за търговско измерване /СТИ/(електромер) с фабричен №  2831115, тип Н10t на фирма SCHLUMBERGER – еднофазен, година на производство 2003г.. Констатирали, че на електромера е поставена пломба за първоначална метрологична проверка SLB 2003 – производство 2003г.

Впоследствие, въз основа на изискани от проверяващите и представени от “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна документи, в това число и регистър на СТИ било установено, че СТИ(електромер) с фабричен №  2831115, тип Н10t, бил преминал метрологична проверка през 2003г., а за следваща проверка била посочена 2009г. “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна не представило документ за последваща метрологична проверка на посочения електромер /СТИ/, поради което св.Г.П. преценил, че“ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна е нарушило т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. - Дружеството не поддържало средствата за търговско измерване на електрическата енергия  /конкретно това с фабричен СТИ(електромер) с фабричен №  2831115, тип Н10t/, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. За това нарушение, св.П. съставил против “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна акт, с който го обвинил за нарушение на т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.

Въз основа на този акт, Председателят на Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, издал обжалваното НП, с което на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ наложил на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна „Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв.

 

          Съдът след като взе предвид доводите на защитата на жалбоподателя и събраните писменни и гласни доказателства, прави следните изводи:

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В АУАН и Наказателното постановление липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение / неизпълнение на възложено по закон задължение / – по място и време на неговото извършване.

Отразен е моментът на извършване на проверката, който с оглед останалите факти изложени от актосъставителя, не съвпада със датата на извършване на нарушението. В случая не се касае за  продължено нарушение, за да се приеме, че признаците на състава се проявяват перманентно във времето. Касае се до неизпълнение на задължение поето по издадената лицензия, което е обвързано със срок във времето – в случая краен срок за представяне на СТИ за метрологична проверка до края на 2009г. Следователно ако е налице нарушение, то е осъществено, чрез бездействие в момента на изтичане на срока в който е следвало да се осъществи дължимото поведение. При това положение, АУАН се явява съставен след изтичане на давностния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, .. - две години. Едва в редакцията на ал.2, на чл.34 от ЗАНН, от 27.07.2012г., се прие, че  за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН,  имат давностен характер, поради което нормите които ги уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Изводът който се налага, е че считано от извършване на нарушението – 01.01.2010г., до съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН, едногодишен срок, поради което образуването на административнонаказателното производство със АУАН от 30.07.2014г., се явява недопустимо. Като не е отчел изтичането но предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е  предприел санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал порочно, незаконосъобразно НП.

          Предвид гореизложеното НП се явява изцяло незаконосъобразно и като такова  следва да бъде отменено.        

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 210 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр.София /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД гр.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 20 000.00лв. за извършено нарушение по т.3.5.2 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................