Р Е Ш
Е Н И
Е №
гр.
Нова Загора, 06.11.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският
районен съд в публичното съдебно
заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова
в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ АНХД №
297 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Същото
се развива по подадена жалба от „ЗАГОРА-АГРОКОМЕРС“
ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ на АВ към МП под ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Н.Загора,ул.“Проф.М.Балкански“,№136, представлявано от
управителя – К.Ж.М. срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 496235-F530080/19.02.2020 г.,
Началник на Отдел ,,Оперативни дейности" - Бургас, в Централно управление
на НАП.
В жалбата се твърди,че с обжалваното НП на основание
чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1
от ЗДДС, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 петстотин) лева.НП било незаконосъобразно,неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон.
При издаването му били допуснати съществени
процесуални нарушения,които били ограничили правото му на защита и били
абсолютно отменително основание.
Наказателното постановление не съдържало всички
задължителни реквизити,съгласно разпоредбите на ЗАНН и било издадено извън
преклузивния срок,визиран в чл.52,ал.1 от ЗАНН.
При ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и пи налагане на процесното наказание било
нарушено правилото „нон бис ин идем“.
Счита се още,че в случая се касаело за маловажен
случай на административно нарушение.При издаването на НП,АНО подходил формално
при анализа на доказателствата и преценката на обществената опасност на
извършеното деяние.При определяне на наказанието следвало да се извърши преценка
на обстоятелствата по чл.27,ал.2 от ЗАНН,както и на съразмерността на
наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на
дееца,както и да се изложат мотиви,защо се приема или не наличието на маловажен
случай.В конкретния случай такава преценка изобщо не била направена.
АНО не бил изложил мотиви,въпреки задължението си за
приложението или не на чл.28 от ЗАНН.Жалбоподателят счита,че тази разпоредба
намирала приложение в този случай.
С оглед гореизложеното,жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което да се отмени обжалваното Наказателно постановление,
като незаконосъобразно и неправилно.
АНО-НАП
София не изразява становище по жалбата,РП-Сливен също.
В
проведеното открито с.з.не се явяват жалбоподателя или негов представител,както
и за Районна прокуратура Сливен.Явява се гл.юрк.С.Д. за АНО,който заяви,че
счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На
14.11.2019г.в 11.15 часа служителите на НАП-свидетелите по делото-Х.Г. и Т.Б.
са извършили проверка в търговски обект - Газстанция,находящ се в
гр.Н.Загора,ул.“Цар Освободител“ № 63,стопанисван от обжалващото дружество.При
проверката е установено,че в обекта не се съхранява свидетелство за регистрация
на фискалното устройство-ЕСФП,както и паспорта на същото устройство.Съставен е
констативен протокол за извършената проверка с №0343994/23.05.2019г.за
извършената проверка.Видно от протокола на проверката освен горепосочените
свидетели е присъствал и св.П.К.,който е работел тогава в обекта.Разпитани бяха
и тримата свидетели,от чийто показания се потвърди факта на извършената
проверка и установеното в хода на същата.
За така
констатираното административно нарушение на обжалващото дружество е съставен
АУАН бл.№F530080/05.12.2019г. от служителя
на НАП-св.Хр.Г..АУАН е съставен в присъствието на св.Т.Б. и управителя на
дружеството- нарушител.Последният е подписал АУАН без възражения и след съставянето му е
получил препис от акта,видно от приложеното копие на разписка.
На
основание съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП за нарушението,описано
по-горе,с което е осъществен състава на чл.42,ал.1,т.1 от Н-ба Н-18/13.12.2006г.на
МФ във вр.с чл.118,ал.4 от ЗДДС.На осн.чл.185,ал.2 от ЗДДС,изр.2,във вр.с
чл.185,ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание на жалбоподателя-„имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.НП е получено от пълномощника на 02.07.2020г.,а жалбата
е подадена по пощата на 09.07.2020г.,видно от пощенското клеймо върху
приложеното копие от пощенски плик.
От така
приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима,като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от
подаването и,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
При
извършването на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на
същия НП съдът не констатира съществени нарушения на материалния и процесуални
закони.Те съдържат всички визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни
реквизити.Преписи от АУАН и НП са надлежно връчени и е предоставена възможност
на нарушителя да възрази.Последният в жалбата
сочи,че са допуснати съществени
нарушения на законовите правила,които да водят до отмяна на обжалваното НП,но
само схематично без да конкретизира в какво се състоят тези съществени
процесуални нарушения.напротив,настоящия съд намира,че цялата процедура е
проведена съгласно законовите изисквания и са били гарантирани законовите права
на нарушителя.
По
същество разгледана жалбата съдът я намира за неоснователна.Не се спори и по
наличието на констатираното от проверяващите органи извършено административно
нарушение,както и относно неговото авторство.Жалбоподателят счита,че случаят е маловажен затова е следвало
да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Настоящият съд не споделя това
становище.
В
случая не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които
да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го
отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Касае се за
неизпълнение на норма охраняваща значителни обществени интереси, ето защо
деянието, което е и формално, е такова с висока степен на обществена опасност.
Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира АНО
или съда да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в
хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Това обстоятелство обуславя единствено налагането на
по-благоприятната санкция за нарушителя по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, което в случая
е сторено.Наложената на жалбоподателя санкция за нарушението е в
законоопределения минимален размер, който като такъв не може да бъдат намаляван
от съда с оглед нормата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
С оглед
пълнотата на изложението съдът заявява,че не разбира какво е имал пред вид
жалбоподателят твърдейки,че при ангажиране на административнонаказателната му отговорност
и при налагане на наказанието било нарушен правилото „нон бис ин идем“.Не се
събраха доказателства,от които да се направи извода,че за същото нарушение
жалбоподателя вече е бил наказан.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 496235-F530080/19.02.2020г.,на Началник на Отдел
,,Оперативни дейности" - Бургас, в Централно управление на НАП,с което на
„ЗАГОРА-АГРОКОМЕРС“ ЕООД,с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Н.Загора,ул.“Проф.М.Балкански“,№136, представлявано от управителя – К.Ж.М. Е
НАЛОЖЕНО административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
500/петстотин/лева,на основание чл.185,ал.2,изр.2 във вр.с чл.185,ал.1 от ЗДДС,за нарушение на чл.42,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ във вр.с
чл.118,ал.4 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Сливенски
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: