Решение по дело №750/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 658
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20241510100750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. Дупница, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Й.ова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100750 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковa молбa на С. Н. М., А. К. Б. и Е. К. К. срещу В.
В. М..
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давност № 73, том II, дело № 521/1985 от 30.05.1985г. В. С. М. бил
признат за собственик на недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ (УПИ) III-149 в кв. 14 по регулационния план на **********, одобрен със заповед №
682/18.02.1950г. за улична регулация, изменена със заповед № РД-07-77 от 15.05.2008г., с
площ: 585 кв.м., при съседи: улица с о.т. 55-о.т. 56; улица с о.т.55-о.т.54; УПИ VII-148, УПИ
II-158, ПИ с пл. № 152, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м., представляваща търпим строеж. Заявяват, че В. С. М. е починал,
като по реда на наследяването ищците са придобили 1/5 ид.ч. от процесния имот.
Поддържат, че ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит на основание наследство и давностно владение № 152, том I, рег. № 2489,
дело № 135 от 14.04.2022г., по силата на който била призната за собственик на целия имот, в
т.ч. притежаваните от ищците 1/5 ид.ч. Оспорват в полза на ищцата да са осъществени
предпоставките на придобивната давност, като отричат да са изгубили притежаваните от тях
права върху имота. Поддържат, че понастоящем ищцата осъществява фактическата власт
върху процесния имот, като отказва да я предостави на ищците. Молят да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 1/5 ид.ч. от
описания по-горе недвижим имот, както и ответницата да бъде осъдена да предаде на
1
ищците владението върху процесните 1/5 ид.ч. от имота, както и да бъде отменен издадения
в нейна полза нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание
наследство и давностно владение № 152, том I, рег. № 2489, дело № 135 от 14.04.2022г., в
частта, с която е призната за собственик на 1/5 ид.ч. от имота (равняващи се на
притежаваните от ищците права върху имота).
Ответницата В. В. М. е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание оспорва предявения иск и моли за
неговото отхвърляне.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният е с правно основание чл. 108 ЗС, а искането за отмяна на описания по-
горе нотариален акт е по чл. 537, ал. 2 ГПК. В тежест на ищците е да докажат
обстоятелствата, включени във фактическия състав, въз основа на когото твърдят да са
придобили правата си върху имота (т.е. че собственик е бил В. М., който е починал, съотв.,
че ищците по наследяване са придобили претендираните от тях ид.ч. от имота), както и че
фактическата власт се осъществява от ответницата. В тежест на ответницата е да докаже
обстоятелствата, включени във фактическия състав, въз основа на който е призната за
собственик на целия недвижим имот - придобивна давност (т.е. че е упражнявала фактическа
власт върху спорните идеални части от имота, както и че е манифестирала пред останалите
съсобственици намерението си да осъществява действия по своене на целия процесен имот).
При установяване на обстоятелствата, включени във фактическия състав на придобивната
давност, е в тежест на насрещната страна да докаже евентуалното наличие на обстоятелства,
които водят до прекъсване или спиране на давността.
В случая от приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давност № 73, том II, дело № 521/1985 от 30.05.1985г. (л. 7) е видно,
че В. С. М. е бил признат за собственик на процесния недвижим имот. От представените
писмени доказателства (л. 44) е видно, че имотът не е заснет в КККР, а съобразно актуалния
му регулационен статут представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) III-149 в кв.
14 по регулационния план на **********, одобрен със заповед № 682/18.02.1950г. за улична
регулация, изменена със заповед № РД-07-77 от 15.05.2008г., с площ: 585 кв.м., при съседи:
улица с о.т. 55-о.т. 56; улица с о.т.55-о.т.54; УПИ VII-148, УПИ II-158, ПИ с пл. № 152, ведно
с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.,
представляваща търпим строеж.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 5-6) се установява, че В. С. М. е
починал на 15.08.1994г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си К. А. М. и
петте си деца – В. В. М., Й. В.ов М., Л. В.ов М., К. В.ов М. и Д. С. Я. (по право на
заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН на баща си С. В.ов М., починал преди наследодателя В. С.
М.), в резултат на което всеки от тях е придобил равни права върху имота, т.е. по 1/6 ид.ч.
(чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН).
2
От представените удостоверения за наследници (л. 5-6 и л. 9-10) е видно, че К. А. М. е
починала на 14.10.2003г. С протоколно определение на съда от 29.10.2024г. е отделено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че С. В.ов М. е
син на К. А. М.. В такъв случай следва да се приеме, че нейни наследници са В. В. М., Й.
В.ов М., Л. В.ов М., К. В.ов М. и Д. С. Я. (по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН на баща
си С. В.ов М., починал преди наследодателката К. М.), независимо, че последната е
пропусната в едно от представените удостоверения за наследници (л. 9-10). На основание чл.
5, ал. 1 ЗН всеки от наследниците на К. А. М. е придобил равни дялове от притежаваните от
нея права върху процесния имот, при което всяко от посочените лица е станало собственик
на по 1/5 ид.ч. от имота.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 5-6) е видно, че К. В.ов М. е починал
на 30.10.2011г. като е оставил за свои наследници съпругата му С. Н. М. и двете му дъщери –
А. К. Б. и Е. К. К..
По изложените съображения следва да се приеме, че ищците са съсобственици върху
процесния имот, като са придобили по наследяване от К. В.ов М. притежаваните приживе от
него 1/5 ид.ч. от имота.
Недоказано е възражението на ответницата, че е единствен собственик на процесния
имот, а съображенията за този извод са следните:
В съдебната практика е наложено разбирането, че когато наследник упражнява
фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите сънаследници. Ако твърди придобиване на наследствения имот по
давност, този сънаследник следва да докаже т.нар. преобръщане на владението на
останалите съсобственици, чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички
тях на намерението си да свои целия имот (Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК, Решение № 109 от 27.06.2017г. на ВКС по гр.д. №
3973/2016г., I г.о. и мн. др.), т.е. открито да предприеме едностранни действия, с които по
явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението си да придобие имота за себе си,
като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика (Решение № 115 от
28.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 977/2016г., II г.о., Решение № 70 от 16.08.2017г. на ВКС по
гр.д. № 3991/2016г., II г.о.). Тъй като намерението е субективно психическо състояние,
промяната трябва да намери външен израз чрез извършване на такива действия, които по
явен и недвусмислен начин сочат, че се отричат правата на съсобственика. Не са такива
действия самото ползване на наследствения имот и неговото ремонтиране и поддържане,
нито декларирането му в данъчните служби и плащането на данъци и консумативни
разноски (Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2021 г., I г. о.).
Приема се още и това, че обстоятелството, че единият от съсобствениците се е снабдил
с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеалните части на своя съсобственик, не
означава, че при оспорване той е освободен от тежестта да докаже в процеса настъпването
на условията на придобивната давност, разгледани в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г. на ВКС, ОСГК. Да се приеме обратното означава, че спорът за наличието или
3
липсата на предпоставките по цитираното ТР (за придобивната давност между
съсобственици) е предрешен от крайния акт в едно безспорно производство по издаване на
констативен нотариален акт, в което оспорващата страна не е участвала (Определение № 357
от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2021 г., II г. о.).
Съотнесено към настоящия случай, горното означава, че независимо от това, че е
успяла да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, изцяло в
тежест на ответницата е да докаже обстоятелствата, включени във фактическия състав на
придобивната давност, в т.ч. да докаже, че по явен и недвусмислен начин е манифестирала
на ищците или техния наследодател К. М. намерението си да свои целия имот (т.нар.
преобръщане на владението).
Единствените доказателства, ангажирани в тази връзка, са показанията на доведените
от страните свидетели (Б. Л.ов М., Г. Г. О., Ек. С. Г. и П. П. М.). С оглед разпределената
между страните доказателствена тежест, не е необходимо показанията на доведените от
ищците свидетели да установяват някое от обстоятелствата във фактическия състав на
давността, а е достатъчно само да разколебават достоверността на показанията на
свидетелите, доведени от ответницата, което в случая е и сторено.
От всички изслушани свидетели става ясно по несъмнен начин, че процесният имот е
ползван от В. М., като разминаване е налице по отношение на момента, в който е установила
фактическа власт върху имота. Дори и да се приеме, че това е станало в най-ранния момент,
посочен от свидетелите – 1996г., към този момент имотът е бил наследствен, а В. М. и К. М.
са били част от неговите съсобственици. Както бе посочено по-горе, когато наследник
упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и
държател на частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че ответницата е
завладявала и притежаваните от К. М. 1/5 ид.ч., същата следва да докаже по несъмнен начин,
че е манифестирала пред него преобръщане на владението.
В случая не е проведено пълно и главно доказване на това, че ищцата е манифестирала
пред К. М., съотв. неговите наследници, намерението си да свои и неговите идеални части.
Напротив - в събраните по делото доказателства (в т.ч. в показанията на доведените от
ответницата свидетели Ек. Г. и П. М.) не се съдържат никакви данни за извършени от В. М.
конкретни действия, които да надхвърлят тези по обикновено ползване на имота. С право да
си служи и да ползва съсобствената вещ разполага всеки от съсобствениците (арг. чл. 31, ал.
1 ЗС), поради което последното не е равнозначно на завладяване на идеалните части на
останалите сънаследници. Няма убедителни доказателства за това ответницата по ясен и
недвусмислен начин да е отрекла правата на К. М., съотв. неговите наследници, преди
снабдяването й с констативен нотариален акт през 2022г.
Показанията на свид. Г. и свид. М. за наличието на някаква уговорка между майка им
В. и нейните братя и сестри, че който се грижи за баба Ек., получава къщата, съдът намира
за твърде общи и абстрактни, за да се приеме, че с тези разговори В. М. е демонстрирала на
К. М. завладяване на идеалните му части. Наличието на подобна уговорка, при това с
4
участието на К. М., не е обективирана в никакви други последващи действия или изявления
на участниците, поради което действителното й осъществяване е обективно непроверимо.
Съществуването на такова съглашение единствено в показанията на доведените от
ответницата свидетели, които като нейни деца са и несъмнено заинтересовани от изхода на
делото, е крайно недостатъчно за да се смята за доказан основният спорен въпрос между
страните. Достоверността на тези показания е допълнително разколебана и от
съществуващите помежду им противоречия по въпроси, които не би следвало да подлежат
на различна интерпретация, още повече че двамата заявяват, че ежеседмично посещават
имота. Така свид. Г. заявява, че на втория етаж (който според доведените от ищците
свидетели е ползван от К. М. и неговите деца и Л. М.) има детско легло, което не знае от
кого е ползвано и кой го е занесъл, докато свид. М. е категоричен, че няма детско легло.
Съмнително е и разминаването между показанията на тези свидетели относно ползването на
имота от други сънаследници. От една страна, свид. М. е категоричен, че от 1996г. до
момента никой друг не е ползвал имота или част от него (в т.ч. отделни стаи), дори за кратко.
Според свид. Г. обаче Л. М. е ползвал една стая на втория етаж около 1-2 месеца (според
свид. Б. М. – около година и половина, 2007-2008г.), каквито обстоятелства не се споделят от
свид. М., въпреки трайната му връзка с имота.
По изложените съображения съдът намира за доказано упражняването от страна
на ответницата на фактическа власт върху целия процесен имот, но не и това, че същата е
манифестирала по някакъв начин намерението си да свои идеалните части на ищците преди
снабдяването й с констативен нотариален акт през 2022г.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано придобиването от
ответницата по давност на идеалните части на ищците. След като не е установено ищците да
са загубили правата си върху имота, то искането за признаване за установено в отношенията
между страните, че същите са собственици на 1/5 ид.ч. от имота се явява основателно и като
такова следва да се уважи. Наред с това, след като фактическата власт върху процесните 1/5
ид.ч. се упражнява от ответницата, основателно се явява и искането за осъждането й да ги
предаде на ищците.
Като последица от изхода на спора за собственост, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
следва да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание наследство и давностно владение № 152, том I, рег. № 2489, дело № 135 от
14.04.2022г. на нотариус Д. Г. в частта за 1/5 ид.ч. от признатите с нотариалния акт права на
ответницата В. В. М..
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците за сумите, както следва: 60 лв. – държавни такси (в частта, с която се иска
присъждане на допълнителни 10 лв., искането е неоснователно, тъй като не представляват
съдебни разноски) и 750 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В. В. М., ЕГН: **********,
че ищците С. Н. М., ЕГН: **********, А. К. Б., ЕГН: ********** и Е. К. К., ЕГН:
********** са собственици на 1/5 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) III-
149 в кв. 14 по регулационния план на **********, одобрен със заповед № 682/18.02.1950г.
за улична регулация, изменена със заповед № РД-07-77 от 15.05.2008г., с урегулирана площ:
585 кв.м., при съседи: улица с о.т. 55-о.т. 56; улица с о.т.55-о.т.54; УПИ VII-148, УПИ II-158,
ПИ с пл. № 152, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 80 кв.м., представляваща търпим строеж.

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на С. Н. М., ЕГН: **********, А.
К. Б., ЕГН: ********** и Е. К. К., ЕГН: ********** владението върху 1/5 ид.ч. от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) III-149 в кв. 14 по регулационния план на
**********, одобрен със заповед № 682/18.02.1950г. за улична регулация, изменена със
заповед № РД-07-77 от 15.05.2008г., с площ: 585 кв.м., при съседи: улица с о.т. 55-о.т. 56;
улица с о.т.55-о.т.54; УПИ VII-148, УПИ II-158, ПИ с пл. № 152, ведно с находящата се в
парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., представляваща търпим
строеж.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит на основание наследство и давностно владение № 152, том I, рег.
№ 2489, дело № 135 от 14.04.2022г. на нотариус Д. Г. за размера на признатите на ищците С.
Н. М., ЕГН: **********, А. К. Б., ЕГН: ********** и Е. К. К., ЕГН: ********** 1/5 ид.ч. от
описаните имоти.

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. М., ЕГН: **********,
А. К. Б., ЕГН: ********** и Е. К. К., ЕГН: ********** сторените по делото разноски, а
именно: 60 ЛЕВА – държавни такси и 750 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6