Мотиви по
ВНОХД№5794/18, по описа на Софийски градски съд, 17-ти възз. с-в
С Присъда от
06.07.2017г., постановена от СРС, НО, 99-ти състав по НОХД № 22142/2015г.,
съдебният състав е признал подсъдимата Х.Г.Т. за ВИНОВНА в това, че на
04.01.2013 год. в гр.София, ул.„*******, действайки в съучастие като
съизвършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за
другиго - търговско дружество „П.К.” ЕООД, ЕИК: *******имотна облага,
поддържала възбуденото от неустановеното лице заблуждение у М.Л.Д. и Р.К.С. -
служители в отдел „Придобиване на енергийни съоръжения” в търговско дружество
“ЧЕЗ Р.Б.” АД, като затвърдила у тях невярна представа, че е разговаряла по
телефон със С.А.А.- управител на „АС С.” ООД и същият е потвърдил наличието на
валиден договор за цесия от 13.11.2012 год. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.”
ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, представляващо
втора вноска по Договор за покупко - продажба на съоръжения за присъединяване
ДП 70857/13.11.2012 год., сключен между „АС С.” ООД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД за сумата
от 45 572,95 лева и с това причинила на търговско дружество „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.А., имотна вреда в размер на 45
572,95 /четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и
на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.54 от НК я е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и
6 (шест) месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание в размер на от 2 (две) години и 6
(шест) месеца „лишаване от свобода” за изпитателен срок от 4 (четири) години от
влизане в сила на присъдата. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимата Х.Г.Т. да заплати по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски по делото в размер на 846,31 (осемстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки) лева. Със същата присъда
съдът е постановил приложените по делото веществени доказателства - оригинал на
нотариално заверено копие на „Уведомително писмо DOC- 97/04.01.2013г., находящо
се на л.92, том 2 от досъдебното производство да бъде върнато на ЧЕЗ „Р.Б.” АД,
а вещественото доказателство - оригинали на банкови документи от „И.Б.” АД,
находящи се между л.83 и л.84, том 4 от досъдебното производство да бъдат
върнати на „И.Б.” АД.
Срещу по горе
постановената присъда е подадена жалба от подсъдимата Т., чрез защитника и адв.
М.Т. – САК, в която се заявява, че присъдата според защитата е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при превратен анализ на доказателства. По така
подадената жалба е образувано ВНОХД №537/2018г. по описа на Софийски Градски Съд,
13-ти възз. с-в. В срока по чл.320, ал.4 от НПК са постъпили и допълнителни
съображения към подадената жалба, в което подробно се развиват доводи за липса
на мотиви към първоинстанционния съдебен акт и обективна и субективна
несъставомерност на деянието, за което подсъдимата Т. е предадена на съд. В
заключение на цялото изложение, се прави искане от въззивния съдебен състав
подсъдимата Т. да бъде призната за невиновна. Производството по ВНОХД №537/2018
по описа на Софийски Градски Съд, 13-ти възз. с-в е приключило с присъда произнесена
на 21.03.2018г. с която подсъдимата Т. е оправдана по повдигнатото и обвинение.
В законоустановения
срок е подаден касационен протест от представителя на СГП, като в него се
излагат доводи за нарушения на материалния закон при постановяване
оправдателната присъда от 21.03.2018 година по ВНОХД №537/2018г. по описа на
Софийски Градски Съд, 13-ти възз. с-в и нарушение на процесуалните правила при
доказателствената оценка. Отправено е искане за връщане на делото за
разглеждане от друг състав на Софийски Градски Съд.
По така подадения
касационен протест е образувано наказателно дело № 496/2018г., трето
наказателно отделение. С решение от 18.12.2018г. ВКС е отменил постановената
въззивна присъда от 21.03.2018г. по ВНОХД №537/2018г. по описа на Софийски Градски
Съд, 13-ти възз. с-в и е върнал делото за повторно разглеждане на въззивния
съд. Съдебният състав е приел че е налице игнориране на доказателства от
въззивния съд, интерпретация на показанията на св. С. и Д. в противоречие с
процесуалните правила и са дадени указания за извършване на повторен разпит на горните
две свидетелки и приобщаване на показанията им от досъдебното производство.
Върховният Касационен Съд е приел, че с всичко изложено по–горе въззивният
съдебен състав е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.2-5 от НПК.
По силата на
отменителното решение на ВКС е образувано настоящото производство по ВНОХД №5794/18г.,
по описа на Софийски Градски Съд, 17-ти възз. с-в. В изпълнение на указанията
на ВКС в закрито разпоредително заседание от 08.01.2019 година настоящият
съдебен състав прие, че следва да бъде извършен разпит на св. Р.С. и М.Д., но
не се налага събиране на други доказателства по делото. Производството пред
настоящата съдебна инстанция е протекло по реда на чл.269 от НПК спрямо
подсъдимата Т.. В с.з проведено на 29.03.2019 година е извършен разпит на
посочените две свидетелки.
В производството
пред настоящия съдебен състав, адв. Т.
поддържа жалбата и излага съображения относно обективната и субективна
несъставомерност на деянието, като посочва, че не е доказано несъмнено, че договорът
за цесия е неистински и счита, че свидетелките Д. и С. не са имали възможност
за имуществено разпореждане за сметка на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, а и не са го сторили.
Лицето сторило имущественото разпореждане е М.Г.. В заключение отново се прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимата за
невиновна.
Представителят на
СГП излага подробни аргументи касателно правилността на първоинстанционната
присъда, като намира, че приетата фактическа обстановка от първоинстанционния
съдебен състав е доказана несъмнени и категорично. Извършва собствен анализ на
показанията дадени пред настоящия съдебен състав от св. С. и св. Д., като
приема, че допълнително затвърждават обвинителната теза.
Настоящият съдебен
състав съобразно изискванията на чл.314 от НПК извърши цялостна служебна
проверка на постановения от контролираната съдебна инстанция акт и съобрази
доводите на страните в процеса намери за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Х.Г.Т. е
родена на ***г. в гр.Чирпан, българка, с българско гражданство, висше
образование, неосъждана, с адрес: гр.София, ж.к.*******, с
ЕГН: *********.
За периода 2011 – 2013г. подсъдимата Т. заемала длъжност „Ю.“ в „ЧЕЗ Р.Б.“
ЕАД, отдел „Регистър на активите и управление на имотите“ (РАУИ). Ръководител
на нейния отдел била св. Г.Д., а задачите на отдела били да подготвят
документите за учредяване на вещни права върху недвижимите части на енергийните
съоръжения или за прехвърляне на правото на собственост. Служителите в отдела
РАУИ наред с горе посочените отговорности, предоставял и становища по правни
въпроси възниквали в дейността на отдел „Придобиване на енергийни съоръжения“,
като липсвали конкретни правила за взаимодействие между двата отдела и форма и
начин на предоставяне на становищата от отдел РАУИ и ПЕС. Отдел ПЕС е бил към инкриминирания период св. Д.,
като в него работила и св. С..
На 13.11.2012г. бил сключен Договор за покупко-продажба на съоръжения за
присъединяване № ДП 70857 между „АС С.” ООД, като продавач, представлявано от св.
С.А.А.и „ЧЕЗ Р.Б.” АД, като купувач, представлявано от С.Д.А. и П.Н.М..
Договорената продажна цена била в размер на 91 145,90 лева с включен ДДС.
Плащането от страна на „ЧЕЗ Р.Б.” АД трябвало да бъде извършено на две равни
вноски, като първата вноска трябвало да бъде преведена в срок до 15 работни
дни, считано от датата на подписване на протокола по точка 7 от договора, а
втората вноска следвало да бъде заплатена в едномесечен срок от датата, на
която е изплатена първата вноска.
Подсъдимата Т. била упълномощена с нотариално заверено пълномощно от П.М.и С.А.-
членове на Управителния съвет на „ЧЕЗ Р.Б.” АД да представлява дружеството при
подписване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване
на сервитутни права по чл.64 от Закона за енергетиката.
Дружеството „АС С.” ООД издало фактура № ********** от 13.11.2012г. в
размер на 91145,90 лева, представляваща продажната цена по договора.
Впоследствие били съставени оторизационни форми за двете плащания на сумата,
които били изготвени от М.Г.и одобрени от изпълнителния директор С.Д.А.,
съгласно установения ред за извършване на плащания в „ЧЕЗ Р.Б.” АД. Падежът на
първото плащане бил на 07.12.2012г. за сумата от 45572,95 лева, а втората
падежна дата била 07.01.2013 г. отново за 45572,95 лева. На 07.12.2012 г. от
„ЧЕЗ Р.Б.” АД платили първата вноска в размера на 45572,95 лева на „АС С.” ООД,
а второто плащане трябвало да бъде направено на 07.01.2013г.
На 04.01.2013г. неустановено по делото лице се явило в деловодството на
„ЧЕЗ Р.Б.” АД и представило пред св. И.Р.нотариално заверено копие на
уведомително писмо от „АС С.” и приложено към него нотариално заверено копие на
„Договор за цесия” от 13.11.2012г. между „АС
С.” ООД, като цедент и „П.К.” ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от
„ЧЕЗ Р.Б.” АД, а именно втората вноска по Договор за покупко- продажба на
съоръжения за присъединяване № ДГ1 70857 на стойност 45572,95 лева. Нотариалните заверки на уведомителното писмо и договора
за цесия били извършени от свидетеля Р.В.Д.- нотариус peг. № 274 с район на
действие СРС, като оригиналите на документите били представени пред нотариуса
от лице ползващо личните данни на свидетеля К.К.Н.. Фирма „П.К.” ЕООД е била собственост на св. И.И.,
който на 27.11.2012г. я е придобил от св. Р.П..
Свидетелката Р.не поискала
никакъв документ за самоличност на лицето, което входира документите, тъй като
към инкриминирания период тя не е имала такова задължение. Свидетелката Р.поставила
входящ номер на уведомителното писмо, сканирала предоставените и документи и ги
разпределила на отдел ПЕС. Въвела
уведомителното писмо в компютърната система на дружеството и му поставила
входящ номер. След това сканирала документите, прикачила ги във вътрешната
информационна системата и разпределила документа на съответния отдел -
„Придобиване на енергийни съоръжения”, като нотариално заверените преписи на
Уведомлението и Договора за цесия постъпили от деловодството при свидетелката Р.К.С.
- инженер РРЕ към отдел „Придобиване на енергийни съоръжения”, която имала
задължения за изплащане на обекти за присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Свидетелката С. се запознала с представените и
документи и решила да поиска становище от отдел РАУИ. Наложената практика била
такова потвърждение да се иска от ръководителя на отдел РАУИ – св. Г.Д.. Към
процесният период св. Д.отсъствала от работното си място и св. С. се обърнала
за съдействие към подсъдимата Т.. Същата и отказала първоначално да и
предостави становище, тъй като била
заета. Св. С. напуснала работното помещение, в което се намирала подсъдимата Т.
и се обърнала за съдействие към св. Д. – нейн пряк ръководител. Междувременно
св. С. изпратила писмо до счетоводството да се спре плащане, тъй като договорът
за цесия е бил копие. В последствие св. С. се върнала втори път при подсъдимата
Т., като последната след като се запознала с документите заявила, че формално
договорът за цесия отговаря на изискванията на закона и св. С. видяла, че подс.
Т. провежда телефонен разговор, който според тази свидетелка бил за
потвърждение на цесията с човек от дружеството, след което потвърдила, че
всичко с цесията е наред.
Въпреки, че уверила
св. С., че всичко по договора за цесия е наред, подсъдимата Т. отказала да
постави писмена резолюция за това обстоятелство. Свидетелката С. на няколко
пъти поискала писмено потвърждение от подсъдимата Т., но тя продължила
категорично да отказва, поради което свидетелката С. се обърнала към своя пряк
ръководител - свидетелката Д., в чиито задължения влизало и разрешението за
извършване на плащането. Свидетелката С. казала на свидетелката Д., че
подсъдимата Т. е говорила пред нея с лице от „АС С.” ООД и й казала, че цесията
била наред, но не желае да резолира писмено. Тогава Д. изпратила мейл до подсъдимата в
който написала, че следва цесията да се потвърди писмено, след като не желае да
положи резолюция. На 07.01.2013г. от електронен адрес *******, който
наподобявал истинската пощенска кутия, ползвана за кореспонденция от „АС С.”
св. Д. получила потвърждение за извършената цесия, като подсъдимата Т. също
била посочена като получател на съобщението. След получаване на горе посоченото
писмо св. Д. го препратила към св. С., за да бъде наредено плащането към „П.К.”
ЕООД от „ЧЕЗ Р.Б.” АД в размер на 45572,95 лева по сметка на дружеството в „И.”
АД. Впоследствие свидетелят К.С.отишъл в офис на „И." АД в град София и
изтеглил преведената сума, като я е предал на трето лице с име И.. На
18.03.201Зг. съдружника на С.А.- Г.С.посетил „ЧЕЗ ЕлектроР.Б.“ АД и попитал за
второто плащане по договора, след което разбрал, че в това дружество е постъпил
договор за цесия и се свързал със св. А., който категорично отрекъл да го е
подписвал.
Горната фактическа
обстановка настоящата инстанция прие за безспорно установена на база на
следните гласни и писмени доказателствени средства събрани в хода на производство
пред контролираната инстанция, в съдебното следствие по ВНОХД №537/2018 по
описа на Софийски Градски Съд, 13-ти възз. с-в, и в съдебното следствие пред
настоящата инстанция, а именно: показанията на свидетелите Н.Д., М.Д., Р.С., Г.Д.
и К.Станчев, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
както и показанията на М.Д. и Р.С. депозирани пред настоящия съдебен състав и
тези приобщени на основание чл.281 от НПК дадени в хода на досъдебното
производство; показанията на свидетелите З.В.С., С.А.А., Г.Ц.С., Л.Р.Й., И.С.Р.,
И.Т.И., Р.В.Д., Г.Х.П., К.К.Й., Р.Т.П., Е.Д.С., П.И.Н., Х.К.Г., дадени на
досъдебното производство и обясненията на подсъдимата Т. дадени пред
контролираната инстанция; Заключението на съдебно графическата експертиза,
Заключението на съдебно-почеркова експертиза, Заключението на съдебно
компютърно-техническа експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства - Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП
70857/13.11.2012г„ Пълномощно с нотариална заверка на подписа на подсъдимата Т.,
фактура № **********, оторизационни форми за плащане, копие на уведомително
писмо и копие на договор за цесия, копия на потвърдителните имейли, справка за
съдимост на подсъдимата Т. и останалите събрани в хода на досъдебното
производство документи, а така също и изисканото от СГС Разпореждане за предоставяне
на данни от 09.05.2013г.
От доказателствената
съвкупност настоящият съдебен състав изключва писмо от „Нет Инфо БГ“ ЕАД,
доколкото същото не е приобщено по правилата на НПК. Това е така, тъй като за
посочената справка липсва санкция на съда по чл.250в от ЗЕС – обявен за
противоконституционен с РКС№2/2015г., с което да е дадено разрешение за
предоставянето на посочените трафични данни. Съдебният състав изключи и
приложените копия на писма на електронна поща находящи се в т.1, л.88 и 89, тъй
като те не са надлежно приобщени със способите на НПК, към доказателствената
маса. Същите са представени от св. Д., по искане по жалба заведена с
вх.№13872/27.03.2013г., а самото наказателно производство е образувано на
20.05.2013г. Недопустимо е приобщаване на доказателства към наказателно производство
преди то да бъде образувано. По делото липсва и постановление на орган на досъдебното
производство за приобщаване на посочените документи.
Съдебният състав не
основава своите фактически и правни изводи на данните съдържащи се в
класифицираните материали, доколкото приема, че те не допринасят за изясняване на обективната истина.
От показанията на св.
С., Д., Р.и Д., Н.и С.и обясненията на подсъдимата Т. се установява местоработата
на всяка една от тях и трудовите им задължения. Показанията на св. Р.са
основния доказателствен източник за постъпването на нотариално заверено копие
на уведомително писмо от „АС С.” и приложено към него нотариално заверено копие
на „Договор за цесия” от 13.11.2012г. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.”
ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, а именно
втората вноска по Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване №
ДГ1 70857 на стойност 45572,95 лева. От нейните показания се установява още и
обстоятелството, че именно тя е входирала горните документи в системата на „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД и ги е изпратила към отдел ПЕС. Показанията и се подкрепят от тези на
св. С., че именно тя като служител в отдел ПЕС ги е получила. Обстоятелството
за взаимодействието между отдел РАУИ и ПЕС се установяват по показанията на св.
С., Д., Д. и обясненията на подсъдимата Т.. От тази група доказателства
безспорно се установява, че липсват нарочни вътрешни правила регламентиращи
осъществяването на взаимодействие между двата отдела, но такова е било налично
неформално регламентирано. Показанията на горе цитираните свидетели
кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал,
предвид, което настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло.
От показанията на
св. С. и Д. се установява, че св. С. е потърсила първоначално св. Д. да
резолира уведомително писмо от „АС С.” и приложено към него нотариално заверено
копие на „Договор за цесия” от 13.11.2012г. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.”
ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, а именно втората
вноска по Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № ДГ1
70857 на стойност 45572,95 лева, а в последствие се е обърнала към подсъдимата Т..
Настоящият съдебен състав кредитира и показанията й относно обстоятелство, че
подсъдимата първоначално е отказала да прегледа документите, а впоследствие го
е сторила, като е заявила че от формална страна са изрядни. Съдебният състав
кредитира и показанията на св. С. и в частта, в която свидетелката заявява, че
според нея е възприела провеждане на телефонен разговор между подсъдимата и
някой от дружеството цесионер, като обаче изрично следва да се отбележи, че свидетелката
прави това изявления за възприети от нея факти и обстоятелства по нейна лична
преценка, а именно, че по нейна преценка подсъдимата е провела разговор с лице
от „АС Строй инженеринг“.
От показанията на
св. С.А., Г.С.и Е.С.се установява, че плащане към АС С. не е настъпило и че св.
А. не е подписвал договор за цесия, както
и обстоятелството, че на 18.03.2013г. св. С.е разбрал за извършената цесия. Показанията
на св. А., С.и С.се кредитират изцяло, тъй като са вътрешно хармонични,
последователни и се явяват кореспондиращи си едни спрямо други. От показанията
на св. Р.Д.се установява, че именно той в качеството си на нотариус е заверил
уведомително писмо от „АС С.” и копие на „Договор за цесия” от 13.11.2012г.
между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.” ЕООД, като цесионер за прехвърляне на
вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, а именно втората вноска по Договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване № ДГ1 70857 на стойност
45572,95 лева, като документите му са предоставени от лице с имена К.Н..
Показанията на св. Димитров се кредитират също изцяло, тъй като се подкрепят от
представените уведомително писмо от „АС С.” и копие на „Договор за цесия” от
13.11.2012г. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.” ЕООД, като цесионер за
прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД.
От разпита на св. Н.се
установява, че същият си е загубил личната карта преди време. Неговите
показания се кредитират изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото те не се
опровергават от нито едно друго доказателство по делото.
От показанията на
св. И.И. и Р.П. се установява собствеността на фирмата „П.К.“ ЕООД. От
показанията на св. К.С.и св. Г.П., се установява, че С.е изтеглил сумата
предмет на договора за цесия и я е предал на трето лице с име И.. Показанията
на св. И., П.и С.се кредитират също от настоящия съдебен състав изцяло.
При така изяснената
фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема, че подсъдимата Т. не е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Това е така,
доколкото подсъдимата Т. има повдигнато обвинение от страна на СРП, за това че
на 04.01.2013 год. в гр.София, ул.„*******, действайки в съучастие като
съизвършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за
другиго - търговско дружество „П.К.” ЕООД, ЕИК: *******имотна облага,
поддържала възбуденото от неустановеното лице заблуждение у М.Л.Д. и Р.К.С. -
служители в отдел „Придобиване на енергийни съоръжения” в търговско дружество
“ЧЕЗ Р.Б.” АД, като затвърдила у тях невярна представа, че е разговаряла по
телефон със С.А.А.- управител на „АС С.” ООД и същият е потвърдил наличието на
валиден договор за цесия от 13.11.2012 год. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.”
ЕООД, като цесионер за прехвърляне на вземане от „ЧЕЗ Р.Б.” АД, представляващо
втора вноска по Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП
70857/13.11.2012 год., сключен между „АС С.” ООД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД за сумата от
45572,95 лева и с това причинила на търговско дружество „ЧЕЗ Р.Б.” АД,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.А., имотна вреда в размер на
45572,95 /четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и деветдесет
и пет стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери. Съдът при
разглеждане на делото е ограничен до фактическите положения приети в
обвинителния акт. За него не съществува възможност за инкриминиране на други
факти невключени в обвинителният акт. Приемане на друго становище грубо би погазило правото на
защитата на подсъдимата и би ограничило правото и на защитата, доколкото тя не
се е защитавала по тези факти. Това разбиране на настоящият съдебен състав
намира пълна опора в константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 75 от 01.07.2013г. по н.д. №
2357/2012г. на Върховен Касационен Съд, Решение № 216 от 20.03.2018г. по н.д. №
1077/2017г. на Върховен Касационен Съд, 3-то нак. отделение и др.
Възбуждането на
заблуждение в едно лице по своята същност представлява създаване на неверни
представи за условията, при които пострадалото лице ще извърши акт на
имуществено разпореждане. Поддържането на заблуждение може да възникне, едва
когато едно лице вече има изградени неверни представи относно действителното
правно или фактическо положение.
От разпитите на св. С.
и св. Д. пред настоящия съдебен състав се установи категорично съществено
обстоятелство, а именно, че те не биха извършили акт на имуществено
разпореждане без получаване на писмо по електронната поща за потвърждение на
цесията, дори в повече тези две свидетелки изрично посочиха в разпита си пред
въззивната инстанция, че такова плащане в дружеството, в което работят не може
да бъде извършено изобщо без значение от страните по който и да е договор, без
потвърждение на писмен носител или по електронен път. Тези техни показания се
потвърждават и от обективираните от тях действия.
От тук следва
извода, че от обективна страна не се доказа действия по поддържане на създадено
заблуждение у св. С. и св. Д. по начин, по който да ги мотивира да извършат акт
на имуществено разпореждане от “ЧЕЗ Р.Б.” АД в полза на „П.К.” ЕООД за сумата
от 45572,95 /четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и
деветдесет и пет стотинки/, като заявила, че е разговаряла по телефон със С.А.А.-
управител на „АС С.” ООД и същият е потвърдил наличието на валиден договор за
цесия от 13.11.2012 год. между „АС С.” ООД, като цедент и „П.К.” ЕООД. Това е
така доколкото и двете свидетелки категорично заявяват, че не биха продължили
процедурата по цесията без наличието на писмено потвърждение по електронна
поща. Именно писменото потвърждение по електронната поща се явява, онова
обстоятелство, което е затвърдило тяхната невярна представа и те са извършили
акт на имуществено разпореждане. Без наличието на такова потвърждение от „АС С.“
ООД те не биха се съгласили да се заплатили сумата на „П.К.” ЕООД. Това
обстоятелство се е явило решаващия мотив на двете свидетелки да извършат акта
на имуществено разпореждане, а не факта, че св. С. според самата нея е
възприела разговор проведен от подсъдимата Т. по телефона с представител на АС С.
ООД. Дори да е доказано по безспорен начин, че такъв разговор е проведен между
тези лице, то това обстоятелство по никакъв начин не може да мотивира
свидетелките да предприемат действия по изплащане на въпросната сума без да е
налично съответното потвърждение на писмен носител или по електронен път. В
същото време това обстоятелство не е въведено в обвинителният акт, предвид
което настоящият състав не може и не следва да се произнася по него, тъй като
така биха се накърнили правата на подсъдимото лице.
При наличието на
обективна несъставомерност на деянието, доколкото, чрез възприетия според С.
разговор не е затвърдил неверни представи у С. и Д. за валиден договор за цесия
между двете търговски дружества, въпросът за субективната страна на деянието не
може да се поставя и обсъжда. Това е така, тъй като вина може да се прояви
единствено към обективно съставомерно деяние.
Предвид изложеното
настоящия въззивен състав намери, че присъдата на СРС следва да бъде отменена,
а подсъдимата Т. да бъде призната за
невиновна за извършено от нея престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а разноските, с оглед изхода на делото -
възложени в тежест на държавата.
Председател:
Членове:
1.
2.