Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание
на дванадесети март през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Биляна Коева
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 868 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Х.Р.К. от 21.06.2018 г. срещу решение № 408776/16.05.2018
г., постановено по гр. дело № 2537/2017 г. по описа на СРС, 143 състав в частта,
с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5090,06 лв.-главница за доставена топлинна енергия в
периода от м.07.2014 г. до м.11.2016 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******ателие
№ 2, като неоснователен. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на
ответника съобразно отхвърлената част на иска, сумата от 487,50 лв. – разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението
в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като е съдът се е съобразил
единствено с общите разпоредби на ЗЕ, без да изследва въпроса за качествените
параметри на реално доставената топлинна енергия и е кредитирал заключенията на
ССЕ и СТЕ, които са изготвени единствено въз основа на документи, съставени от
ищеца и са оспорени от ищеца. Във връзка с възражението, че по делото не е
установено реално доставеното количество топлинна енергия до имота, въззивникът
се позовава и на решение на ВАС по адм. дело № 1372/2016 г., с което е отменена
формулата от Методиката, чрез която се изчислява количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
Въз основа на изложеното се иска
отмяна на решението в тази му част като неправилно и необосновано и постановяване
на друго, с което предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от 5090,06 лв. - главница за доставена топлинна енергия в периода от
м.07.2014 г. до м.11.2016 г., да бъде уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не
е депозирала отговор на въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, с
която отрицателния установителен иск е уважен до размера от 2 030,27 лв. –
цена на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2011 г. до м.01.2014 г.,
921,32 лв.-обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от 31.01.2013 г. до м.01.2016 г., 40,56 лв.-цена на дялово
разпределение за периода от м.06.2012 г. до м. 06.2013 г. и 16,08 лв.- обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2013
г. до м.01.2016 г., не е обжалвано от ответното дружество, и е влязло в сила.
Решението е влязло в сила и в частта, с която СРС е отхвърлил отрицателния
установителен иск за следните суми:357,69
лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
5090,06 лв., начислена за периода от 01.07.2014 г. до 16.01.2017 г.; 76,45
лв.-стойност на дяловото разпределение за периода от м.06.2014 г. до м.06.2016
г. и за 11,63 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 76,45 лв., начислена за периода от м.06.2014 г. до м.11.2016 г.,
тъй като в тази част не е обжалвано от ищеца.
Софийският градски съд като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно. Същото обаче е недопустимо
в частта, с която съдът е разгледал иск по чл.124 ГПК за недължимост на
вземането за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. с твърдения, че ищецът не е в договорни
отношения с ответното дружество за доставка на топлинна енергия и че последното
не е доставяло такава, отговаряща на българския държавен стандарт за
топлопреносната мрежа, по следните съображения.
На въззивния съд е служебно
известно /от справка в деловодната система на съда/, че по в. гр. дело № 4487/2018
г. по описа на СГС, е оставена без уважение молбата на ответниците Х.Р.К. и Г.Д.К.за
отмяна на неприсъствено решение от 13.12.2017 г. по гр.д. № 51200/2017 г. по
описа на СРС, 140 състав, постановено по реда на чл.238 ГПК. С посоченото
първоинстанционно решение е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу Х.Р.К. и Г.Д.К., че последните дължат солидарно, на основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: 4118,43 лв., представляваща стойност на
топлинни услуги за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „*******ателие
№ 2, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до погасяването и 465,31 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. до 04.04.2017 г., за които
на 12.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от СРС, 140
състав.
Влизането в сила на положителното съдебно
решение по иска с правно основание чл.422 ГПК, постановено по гр.д. №
51200/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, има за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако
не са налице специалните хипотези на чл.424 ГПК или на чл.439 ГПК / в първия в
случай – при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория – при новонастъпили
факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. С влизане в сила на
заповедта за изпълнението вземането е установено като безспорно и
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Твърденията на ищеца в
исковата молба за недължимост на вземането за цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г., тъй като не е в договорни
отношения с ответното дружество за доставка на топлинна енергия и последното не
е доставяло такава, категорично не попадат в приложното поле на чл.424, ал.1 ГПК, доколкото касаят факти, настъпили в минал момент, които са преклудирани с
влизане в сила на заповедта и също не попадат в приложното поле на чл.424, ал.1 ГПК. Ето защо, доколкото не се установява наличието на основанията по чл.424,
ал.1 ГПК, при които е допустимо оспорването по исков ред на вземанията, предмет
на влязлата в сила заповед, предявения иск се явява недопустим. Това е така,
защото законът допуска установяване недължимост на вземания, за които е налице
влязла в сила заповед за изпълнение само при условията на чл.424, ал.1 ГПК и
със специален иск, предявен в преклузивния срок по чл.424, ал.2 ГПК, т.е. за ищеца
е изключена правната възможност за установяване недължимостта на вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение с общата претенция по чл.124, ал.1 ГПК.
Следва да се посочи, че с даденото разяснение по т.16 от ТР
№4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че допустимостта
на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от
надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти,
чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е
издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива
факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване
несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от
ищеца факти са „от съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато
неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. В конкретния
случай, първоинстанционният съд, който е длъжен да следи служебно за
допустимостта на иска по време на цялото производство, не е съобразил
обстоятелството, че в хода на делото е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ищеца, която е влязла в сила в резултат на уважаване на исковете по
чл.422 ГПК
С оглед изложеното и доколкото към
момента на приключване на устните състезания по делото – 07.02.2018 г., по
което е постановено атакуваното решение, е налице влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в резултат на положително съдебно решение по
установителните искове по чл.422 ГПК, предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество стойността
на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г., за която е издаден
изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се явява недопустим, което води и до недопустимост
на обжалваното решение в тази му част, налагаща неговото обезсилване.
След обезсилване на решението в тази
част, делото следва да се прекрати, поради недопустимост на исковото производство
– чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
В останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен иска за недължимост на стойността на доставена топлинна енергия до
процесния имот за периода от м.05.2016 г. до м.11.2016 г., решението на СРС е
правилно, тъй като от
приетия по делото нот.акт№18, том 1,
рег. № 369, дело № 17/2000 г./
безспорно се установява, че ищецът като
собственик на процесния топлоснабден имот има качеството клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда –етажна собственост, присъединени към абонатната станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Разпоредбата
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – на
собственост или вещно право на ползване.
Останалите наведени в
жалбата доводи са, че по делото не е установено по категоричен начин
количеството и качеството на потребената топлинна енергия и нейната стойност.
Тези доводи обаче не са достатъчни да обусловят извод за основателност на отрицателния установителен иск за недължимост на
вземането за топлинна енерия. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ищеца
е от значение единствено към доказването на размера на доставеното количество от страна на ответното дружество, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до извод за недължимост на сумата съгласно чл. 162 ГПК. Правилно
СРС е кредитирал заключението на съдебно - техническата експертиза, което е
изготвено, освен по данни от документите, издадени от
ищцовото дружество и от третото лице – помагач, и по
приетите по делото отчети на индивидуалните уреди в имота,
носещи подпис на клиента. Според заключението количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия се отчита от общия топломер в абонатната станция, за който е установено, че отговаря на
метрологичните изисквания, тъй като е преминал метрологични периодични проверки
на 18.10.2011
г., на 16.12.2013
г., на 30.11.2015 г. и на 16.11.2017 г.
Установява се също така, че съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба, като дължимите от
ответника суми са за начислена топлинна енергия за
отопление на имот до м. 04.2013 г., за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за БГВ, като през периода м.05.2016 г. –м.03.2017 г. последната е изчислена на
база брой лица – 2 бр. потребители, поради липса на технически изправни
водомери за топла вода. Вещото лице е дало и отговор на въпроса за стойността
на реално потребеното количество топлинна енергия, като е съобразило издадените
от топлинния счетоводител изравнителни сметки за процесните отчетни периоди.
Неотносимо към настоящия спор е
позоваването във въззивната жалба на решение на ВАС по адм. дело № 1372/2016
г., с което е отменена формулата за дялово разпределение на топлинна енергия за
сградна инсталация, тъй като от една страна последното не е окончателно, а от
друга страна дори и да влезе в сила, отмяната на формулата ще има действие
занапред.
С оглед изложеното,
въззивният съд приема, че крайния извод на СРС за неоснователност на иска за
периода от м.05.2016 г. до
м.11.2016 г.
е правилен, тъй като ищецът, като
клиент на топлинна енергия за имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
дължи заплащане на нейната цена, поради което решението в тази част следва да
бъде потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба,
на въззивника не се дължат разноски за настоящото производството. На
въззиваемата страна също не следва да се присъждат разноски за въззивната
инстанция, тъй като от нейна страна не е депозиран отговор на жалбата и не е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 408776/16.05.2018 г., постановено по гр. дело № 2537/2017 г. по описа
на СРС, 143 състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Х.Р.К. не дължи на „Т.С.“ ЕАД,
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2014 г. до
м.04.2016 г., която възлиза на 4031,86 лв. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******ателие № 2 и ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 408776/16.05.2018
г., постановено по гр. дело № 2537/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в
едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.