и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение искове за сумата общо в размер на 27 000 лв., от които главница в размер на 15 000лв., лихва в размер на 7 500лв. и неустойка в размер на 4 500лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане; исковете са с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД . Ищецът Данаил Иванов Тенев от гр.Кърджали твърди в исковата молба, че по договор за заем от 01.03.2002г., сключен с ответника „Търговия – К” ООД-гр.Кърджали, предал на последния в заем сумата от 15 000 лева. Сумата предал на 01.03.2002 година. Твърди, че по силата на договора за заем ответникът следвало да му върне сумата и лихвите в тригодишен срок от подписването на договора. Ответникът не спазил този срок, но продължил да връща заемната сума и след този срок, като последното му плащане било през месец октомври 2007 година. В подкрепа на твърденията си представя писмо с изх. № 20/19.11.2007г., изходящо от ответното дружество, от което било видно, че последното му било изплатило в погашение на заема общо сумата 20 570 лева. Сочи, че след м. октомври 2007г., въпреки многократните им разговори, ответникът отказал да погасява дадената му в заем сума, заедно с лихвите. Претендира, че съгласно процесния договор месечната лихва била в размер на 2,5% върху 15000 лева или 375 лева месечно; и за времето от 01.03. 2002г. до 31.10 2007г. лихвата по договора била по 375 лв. месечно, или общо за 67 месеца тя била 25 125 лева. Ответникът бил заплатил 20 570 лева, или по-малко от дължимата сума - главница и лихви. Заплатената от ответника сума погасявала само лихвата по договора за времето от 01.03.2002г. до 30.09.2006г. След 30.09.2006г. ответникът дължал главница в размер на 15 000 лева, лихва по договора в размер на 375 лв. месечно общо за 7500 лева за времето от 01.10.2006 година до датата на предявяване на иска, неустойка по раздел V, т. 10.1 от договора за заем по 1500 лева на година, за годините 2005, 2006 и 2007 или общо 4500 лева. Претендира, че цялата дължима от ответника сума - главница, лихва и неустойка е в размер на 27 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата 27 000 лева, в т.ч.: главница – 15 000 лева, лихва по договора за минало време от 01.10.2006г. до датата на предявяване на иска общо в размер на 7500 лева, неустойка по договора общо 4500 лева, и законовата лихва върху главницата от 15 000 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да направените по делото разноски. Ответното дружество оспорва предявеният иск. Чрез процесуалния си представител твърди, че не е получавало сумата по процесния договор за заем. Алтернативно, в отговора си по реда на чл.131 от ГПК сочи, че вземането е погасено по давност. Развива подробни съображения в писмена защита. Претендира деловодни разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: В подкрепа на твърденията си ищецът е представил като доказателства договор за паричен заем от 01.03.2002г., сключен между страните по делото; справка с изх.№20 от 19.11.2007г. за изплатени парични средства на Данаил Иванов Тенев по договор за паричен заем; протокол от 25.02.2002г. от заседание на СД на „Рила 98” АД, гр.Кърджали. Ответникът е представил копие от протокол от общо събрание на съдружниците на „Търговия –К” ООД-гр.Кърджали от 20.03.2002г. По делото са назначени съдебно-графологическа и съдебно-счетоводни експертизи, неоспорени от страните. От заключението на съдебно-графологическата експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установява, че подписът, положен за „заемодател” в оригинала на Договор за паричен заем от 01.03.2002г., сключен между Данаил Иванов Тенев, в качеството му на заемодател, и „Търговия – К” ООД-гр.Кърджали, в качеството му на заемател, е изпълнен от Данаил Иванов Тенев. От заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи, които съдът изцяло възприема, се установява, че вноските, посочени в писмо изх.№ 20/19.11.2007г. не погасяват главницата; цялата изплатена сума съгласно писмото е в размер на 20 570лв., и тя погасявала дължимата лихва до 26.09.2006г. Вещото лице сочи в заключението си, че лихвата, съобразно договорения лихвен процент за периода 27.09.2006г. до 09.06.2008г. е в размер на 7 662лв., а неустойките по раздел V, т.10.1 от договора е в размер на 1 500лв. годишно , съответно за годините 2005, 2006 и 2007 е общо в размер на 4 500лв. Вещото лице посочва също, че за датите 1, 2 и 3 март 2002г. няма описани приходни и разходни касови ордери, няма заведени ПКО за постъпили суми от ищеца Тенев, касовите обороти за тези дни са на нула. В допълнително заключение вещото лице посочва, че в касовата книга на „Търговия-К” ООД-гр.Кърджали за 2002г. са заведени ПКО, подробно описани в заключението /стр.58-59 от делото/, за постъпили суми от Данаил Иванов Тенев през периода 14.03.2002г. до 30.08.2002г., общо на стойност 15 000лв. Разходните касови ордери, описани в приложеното по делото писмо с изх.№ 20/19.11.2007г. на ответното дружество също били отразени в касовите му книги. В съдебно заседание, проведено на 16.09.2008г., ищецът се явява лично. Твърди, че предал сумата по договора за заем на касиерката Таня Станчева на датата на сключване на доÒовора /т.е. – на 01.03.2002г./; че тогава е бил съставен ПКО и този документ се намирал в неговия процесуален представител адвокат Гайдажиев. Като съобрази доказателствата по делото, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, договорът за заем за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление /респ. паричният заем/ е от категорията на т.нар. „реални” договори – т.е. договорът се смята сключен от момента на предаване на сумата по него, а обличането му в писмена форма има характер единствено на предварителен договор за заем. И в исковата молба, и лично в СЗ, ищецът твърди, че предал сумата по договора за заем на ответника на 01.03.2002г. / следва да се приеме, че се касае за цялата сума, тъй като няма твърдения за разсрочено плащане/, и че за това на същата дата му е бил издаден ПКО. В тежест на ищеца, който твърди, че е предал на 01.03.2002г. на ответника сумата от 15 000 лева в заем, е да докаже тези факти, което не е сторено въпреки указанията на съда в тази насока, в направения по реда на чл.146 от ГПК доклад. По делото липсва разписка /ордер/, или каквото и да е друго доказателство, в подкрепа на твърденията в исковата молба за дадени в заем на 01.03.2002г. 15 000лв. от ищеца на ответника, а ищецът не може косвено, само чрез съществуването на приложения по делото договор, и то при оспорване на каузалните отношения, да докаже наличието на договор за заем. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Действително, има данни, че през 2002г. /през периода 14.03.2002г. до 30.08.2002г./ ищецът е предал на „Търговия -К” ООД-гр.Кърджали 15 000лв.; и че ответникът е връщал /през периода 29.06.2002г. – 16.10.20027г./ на ищеца суми по заем /непосочен нито като дата, нито като размер/, но безспорни доказателства, че те касаят именно процесният заем по делото не се сочат. Още повече, че твърденията на ищеца са за изплатена в заем еднократно и именно на 01.03.2002г. сума в размер на 15 000лв., а не за разсрочено предаване на заемната сума. Поради неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните искове - за обезщетение за забавено плащане на главницата, и за законова лихва. При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на ответника по иска, поради което следва ищецът да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото в размер на 1 550 лв., от които 1 500лв. адвокатско възнаграждение, и 50лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното, и на осн.чл.235 и сл. от ГПК , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Данаил Иванов Тенев от гр.Кърджали против „Търговия – К” ООД-гр.Кърджали иск с правно основание чл.240,, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 15 000 лв., иск за лихва за минал период в размер на 7 500лв. и иск за неустойка в размер на 4 500лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 15 000 лв., считано от датата на предявяване на иска - 05.06.2008г., до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Данаил Иванов Тенев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на „Търговия – К” ООД-гр.Кърджали , ул.”Иван Вазов” №2 разноски по делото в размер на 1 550 лв.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: |