№ ……………………
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Михаела Митова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11300 описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с правно основание чл.
432 (1) от Кодекса за
застраховането (КЗ) във вр. с чл.
45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцовата страна Е.С.С. твърди, че на 03.05.2019 г. в гр. София, по ул.
“Околовръстен път” с посока от бул. “Царица Йоана” към ул. “Филиповско шосе”
при управление на л.а. “БМВ” с рег. № *******с с несъобразена скорост и с 2,3
промила алкохол в кръвта водачът Д.И.Д. е блъснал попътно движещия се пешеходец
И.С.. Пешеходецът е получил телесни увреждания, несъвместими с живота, и е
починал на мястото на инцидента. Твърди се ищцата Е.С. да е сестра на починалия
И.С.. Смъртта на брат й довела до нестихваща душевна болка и страдание. Ищцата
изпитвала любов, грижила се всеотдайно за по-малкия си брат. Живеели в един
дом, ищцата се грижела за дъщерята на И.С.. Брат и сестра не можели един за
друг. След смъртта му ищцата дни наред плачела, сънувала кошмари, изпаднала в
тежко психическо състояние. Твърди се гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил към датата на процесното ПТП да е била застрахована от
ответното дружество. Претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение
за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на И.С. в размер на
120000 лв. ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът З. “Б.И.” АД оспорва предявения
иск. Посочва, че пострадалият се е движел по пътното платно извън тротоар, без
да съобрази движещите се превозни средства, поради което е налице 90%
съпричиняване на вредоносния резултат. Не е доказана трайната и дълбока
емоционална връзка между починалия и ищцата. Претендираната сума е прекомерна.
Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка за водача на л.а. “БМВ” с рег. № *******. Прави искане за
привличане на трето лице помагач Д.И.Д..
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Т., поддържа
иска и моли да бъде изцяло уважен. Ответникът, чрез адв. Н., оспорва иска.
Трето лице помагач Д.Д., чрез адв. Т., оспорва иска.
Прави възражение за съпричиняване. Представя писмена защита.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
И.Г.С.е починал на 03.05.2019 г. Съставен е акт за смърт №
544/08.05.2019 г. Негови родственици са: С.И.(майка), И.Г.(дъщеря), Е.С.(брат)
и Е.С. (сестра).
По делото е представен Констативен протокол № К-253/03.05.2019 г. на
Отдел “Пътна полиция” СДВР, в който е отразено настъпване на ПТП в гр. София,
около 21:15 часа, на ул. “Околовръстен път” срещу № 831 между л.а. “БМВ” с рег.
№ *******с водач Д.И.Д., л.а. “Фолксваген”, качен върху специален автомобил
“Фиат” с рег. № *******, както и пешеходците И.Г.С.(с отбелязване да е починал
на място) и С.С.К.. Посочено е, че водачът Д.Д. е тестван с алкохол като
пробата е положителна - 2,33 промила. Приети са изготвените в рамките на
образуваното ДП 11150/2019 г. на СДВР протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, както и съдебномедицинска експертиза на труп. В протокола за оглед е
отразено, че на мястото на ПТП “Околовръстен път”, в района на № 831, платното
за движение е с три пътни ленти, разделени с маркировка, като дясната пътна
лента е с широчина 3,5 м. В съдебномедицинска експертиза на труп № 327/2019 г.
е отразено, че причината за смъртта на И.С. е съчетана черепно-мозъчна, шийна,
гръдна, коремна и тазова травма с несъвместими с живота увреждания в
анатомичните структури и вътрешни органи. И.С. не е бил по влияние на алкохол и
ПАВ.
Показания относно механизма на ПТП дава свидетелят С.С.К.,
с висящ спор срещу ответното дружество за вреди от процесното ПТП. Свидетелят
сочи, че на 03.05.2019 г. на Околовръстен път, точно преди моста с кв.
“Филиповци” се повредила колата му. Повикал приятеля си И., за да се прибере,
както и пътна помощ. Свидетелят поставил сигнализиращ триъгълник на около
100-тина метра зад автомобила си и включил аварийните светлини. При идването на
репатриращия автомобил последният също извършил товаренето на автомобила на
свидетеля при включена сигнализация (“буркан”). Свидетелят се навел да сложи
осигурителен болт на платформата, до него бил И.. Двамата се намирали пред
предната врата на автомобила на свидетеля - вече натоварен на платформата, в
очертанията на дясна пътна лента. В това време чул момчето от пътната помощ да
вика: “Пазете се, кола, този ще ни отнесе.” Двамата с И. се обърнали. В
следващия момент свидетелят усетил как нещо го бута - предполага тялото на И.,
на около метър от свидетеля. Лекият автомобил нямал спирачен път.
По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Експертът дава следния най-вероятен
механизъм на ПТП: на 03.05.2019 г. в гр. София, около 21:15 часа, по ул.
“Околовръстен път” - част от началото на автомагистрала “Струма”, в участъка и в посока от бул. “Царица Йоана”
към ул. “Филиповско шосе” в дясната пътна лента се е движил л.а. “БМВ” с рег. №
*******, управляван от Д.Д. със скорост 110 км/ч. Когато се приближавал до
моста на ул. “Филиповско шосе” в дясната пътна лента срещу № 831 е бил спрян
специален автомобил репатрак “Фиат Дукато” с натоварен върху платформата му
л.а. “Фиат Венто”. Действията по натоварването все още не били завършени:
подвижната наклонена рампа с 2 плоскости е била само частично вдигната в задния
край на 10-15 см. във въздуха, а л.а. “Фиат Венто” не е бил застопорен с
обезопасителни ремъци или вериги. Вляво от репатрака работили пострадалите
пешеходци И.С. и С.К.. Към момента на удара И.С. се намирал в задната част на
репатрака, като или е вдигал рампата или е застопорявал задно ляво колело на
л.а. “Венто”, а С.К. се е намирал около предната част на платформата, като
работел по застопоряване на предно ляво колело на репатрирания автомобил. Зад
репатрака е имало поставен светлоотразителен триъгълник, парчетата от които са
намерени и описани при огледа. Водачът на л.а. “БМВ” не възприел своевременно
репатрака като опасност и реагирал в последния момент със завИ.е рязко наляво
като успял само да заобиколи задния край на рампата на репатрака но ударил с
дясната предна част на автомобила в областта на десния фар намиращия се вляво
от репатрака И.С.. От силния удар тялото на И. било отхвърлено напред и
надясно, като при летенето се ударило тангиращо в предна лява врата и ляво
външно огледало на л.а. “Венто”, след което се ударило в задна крайна лява част
на кабината на репатрака, отклонено наляво паднало и след плъзгане по асфалта
се спряло в средна пътна лента. От
всички удари И.С. получил тежки наранявания и починал на място на
местопроизшествието. Тялото на И.С. се ударило и в намиращия се след него С.К.,
който получил по-леки наранявания. След удара л.а. “БМВ” продължил да се движи
напред и се ударил с предна лява част в лявата мантинела, последвало сложно
транслационно и ротационно движение след разрушаване на предно ляво колело се
преобърнал и паднал с лявата си страна върху асфалтовата настилка и след 37
метра спрял в дясна пътна лента. Според инж. А. водачът на л.а. “БМВ” е имал
възможност да види отдалеч репатрака в дясна пътна лента и да го заобиколи
безопасно. В тази част пътя е част от автомагистрала “Струма” и няма тротоари.
Според експерта мястото на удара на И.С. по дължина на пътя е в зоната 39-43,5
м., а по широчина на удара - на 2,5-2,7 м. вляво от десния край на платното за
движение изцяло в най-дясната от трите активни пътни ленти.
В съдебно заседание експертът подчертава, че ако
загиналият пешеходец се е намирал в задната част на репатрака или е вдигал
рампата - тогава може да настъпи удар, ако се е намирал непосредствено до
репатрака. Ако е бил до кабината - както твърди свидетелят К., удар не би
настъпил. Описаната от свидетеля обстановка непосредствено преди удара в частта
относно мястото на починалия е технически невъзможна според инж. А.. Така би
трябвало да е бил на разстояние поне един метър, макар и отново в очертанията
на пътната лента, в която е настъпил ударът. И в двете хипотези експертът е
категоричен, че ударът е настъпил докато И.С. се е намирал в очертанията на
дясна пътна лента.
За л.а. “БМВ” с рег. № *******е сключена задължителна застраховка на
автомобилистите с ответното дружество с период на валидност 31.02.2019 г. -
16.07.2019 г. (дата на прекратяване)
На 11.07.2019 г. З. “Б.И.” АД е постановил отказ по
отношение на претенция на Е.С. за вреди от смъртта на И.С. с мотиви, че не са
установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени
от смъртта вреди.
За установяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Р.К.. Свидетелката сочи, че познава Е. и И. от деца. Като малки Е.
и И. били неразделни. Заедно живеели в
къща в гр. Земен. Преди време Е. била омъжена и живеела в гр. Земен, има деца М.и
С., но имала проблеми със съпруга. И. заминал за Гърция 2007-ма или 2008 г. и
взел там и сестра си без децата През 2009 г. И. се завърнал в България. И.
гледал своето дете и М., който сега е на 22 години. Денем М.ходел при И.. И. намерил
работа на М., организирал абитуриентската му вечер. Първият съпруг на Е. не
позволявал С. да контактува с И.. След заминаването им за Гърция и завръщането
на И. в България продължили да поддържат контакт чрез месинджър. Когато узнала
за смъртта на брат си Е. изглеждала зле, припаднала, когато видяла трупа му,
повикали Спешна помощ и й дали успокоителни. Посещавала психиатър в Гърция. В
Гърция Е. живее в Гърция с партньора си С.и имат дете М.на 4 години.
Според приетата и неоспорена Съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.М., психиатър. При проведеното
издледване д-р М. констатира при ищцата повишена чувствителност и тревожни
реакции, данни за интрузивни, натрапливи представи и мисли, последвани от
защитни, ритуални такива. След процесното ПТП и смъртта на И.С. ищцата страда
от нарушение на съня и апетита, в когнитивен план промените са по-скоро
дискретни, дължащи се на блокирана преработка и на психологически причини. По
отношение личността на ищцата се наблюдава промяна в посока отчуждение,
невъзможност за изпитване на положителни емоции (анхедония) и значително
стеснени възможности за съпреживяване (емпатия), ограничени адаптационни
възможности, както и ограничена възможност за посрещане на емоционалните нужди
на детето й (5 г.) и на другите близки. Налице е значителна редукция на
социалните контакти и спонтанността на споделянето дори сред близки. Промяната
в начина на живот може да се опише като защитна, отричаща, което на практика
води до липса на възможност адекватно да се повлияят персистиращите симптоми на
посттравматично стресово разстройство (ПТСР), за да се отработи травматичното
събитие. Така преживяването и загубата остават “капсулирани” и негативно повлияват
и общото функциониране на ищцата към настоящия момент. Персистират типичните за
ПТСР повишена обща тревожност, интрузивни представи и мисли, анхедония,
хипервигилитет с натрапливи проверки на сигурността. Отношенията на ищцата с
брат й се определят като близки, като с времето са станали особено близки в
светлината споделената информация за преживяно домашно насилие в първия брак,
през време на което насилие И.С. предоставял на ищцата значителна емоционална,
физическа и финансова подкрепа. В този контекст смъртта му довела до остра
стресова реакция (ОСР, F43.0), преминала в ПТСР (F43.1). Симптомите на ПТСР у
ищцата са в умерена към тежка степен. Състоянието й подлежи на повлияване както
по психотерапевтичен път, така и по медицински път (напр. чрез медикаменти).
При липса на адекватно адресиране на проблема съществува потенциален риск от
суицидни идеи или зависимост от алкохол/ПАВ, поява на депресивни епизоди и
по-рядко - промяна на личността. В съдебно заседание експертът допълва, че
ищцата си дава сметка, че състоянието й може да се подобри, но поради
състоянието си не иска това подобрение, тъй като има виновностни преживявания -
все едно предава починалия си брат.
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил “БМВ“ с рег. № *******. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря
при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. (ТР 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС).
От събраните по делото доказателства еднопосочно се
установява, че при концентрация на алкохол в кръвта 2,33 промила (средна степен
на алкохолно опиянение) Д.Д. е управлявал л.а. “БМВ” със скорост от 110 км/ч,
която е в рамките на допустимата според чл. 21, ал. 1 ЗДвП, но е несъобразена
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според цитираната разпоредба водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
В конкретния случай повредата на л.а. “Фолксваген” е
довела до необходимост от репатрирането му чрез специален автомобил. За да сигнализира
за повредата свидетелят С.К. е използвал предупредителен триъгълник и е включил
аварийните светлини. По този начин, макар и в тъмната част от денонощието,
спрелите в крайна дясна лента репатриращ и повреден леки автомобили са били
изцяло видими за останалите участници в движението и са съставлявали предвидимо
препятствие на пътя. Събраните доказателства сочат, че до момента на ПТП Д.Д.
не е предприел аварийно спиране, като секунди преди инцидента се е опитал да го
отклони вляво. В този смисъл съдът приема, че Д.Д. е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението за
съпричиняване. Изводите си в тази част основава изцяло на приетата и неоспорена
от страните съдебна автотехническа експертиза. Според вещото лице А. към
момента на удара пострадалият се е намирал в задната част на репатрака, изцяло
в дясна лента. Дори да се приемат за достоверни показанията на свидетеля К., че
И.С. се е намирал в частта до кабината на репатрака, отново вещото лице е
категорично, че пострадалият е бил изцяло в дясна пътна лента. В съответствие с разпоредбата на чл. 97, ал.
3 ЗДвП повредата е била надлежно сигнализирана за останалите участници в
движението и видима за тях. Нещо повече - включването на аварийни светлини на
повредения автомобил и лампа на репатрака правят двата автомобила видими
отдалеч при липса на други фактори като напр. мъгла. Поведението на двамата
пешеходци е било насочено изцяло към извършване на действия за репатриране и
своевременно отстраняване от крайна дясна лента на повредения автомобил. Те не
са пресичали, не са се движели попътно на лентата за движение и не са
престоявали на пътното платно в нарушение на правилата на раздел ХХI ЗДвП. Ето
защо няма основание да се счете, че И.С. е допринесъл за противоправния
резултат.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил “БМВ”. Ето защо съдът
приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
Ищцата е сестра на починалия. Събраните по делото
гласни доказателства и приета съдебнопсихиатрична експертиза установяват, че
между двамата са съществували изключително близки отношения, основани на братска
любов, зачитане, подкрепа и помощ. Починалият е лицето, подпомагало ищцата в
трудни моменти в живота й и оказало влияние за вземане на ключови решения. Той
се е грижел за един от синовете й. Смъртта на И.С. се е отразила изключително
тежко на ищцата. При тези съображения съдът счита за установена трайната и
дълбока емоционална връзка с починалия по смисъла на цитираното тълкувателно
решение, както и търпените от ищцата смърт продължителни болки и страдания
поради смъртта на своя брат.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и
доказания начин, по който тя е приела смъртта на детето си. Съдът съобразява
също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите отношения между ищеца
и баща му. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща
на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. Съдът отчита, че към настоящия момент ищцата живее в Гърция
със свой партньор, с когото има дете. Същевременно обаче събраните
доказателства установяват, че починалия е най-значимият възрастен, с когото
ищцата е изградила връзка. Загубата се преживява изключително тежко от ищцата
до степен, довела до развитие на заболяването посттравматично стресово
разстройство (код F43.1 по Международна класификация на болестите, 10 ревизия).
Смъртта на И.С. ищцата е ограничила социалните си контакти, необходимо било
медикаментозно лечение, загубила тегло. ПТСР довело в промяна на нагласите и
емоционалната й чувствителност. Към момента е трудно да се прогнозира периодът,
необходим на ищцата за възстановяване на психичното й здраве, като съществува
опасност и то да се влоши.
Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 120 000 лева отговаря на принципа на
справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди. Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава при съобразяване на чл. 497 КЗ от датата на
постановения от ответника отказ - 11.07.2019 г.
По
отговорността за разноски:
Ищцата е частично освободена
от заплащане на държавна такса и разноски с определение от 23.10.2019 г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 50 лв. - държавна такса.
Ответникът следва да заплати в полза на
пълномощника на ищцата, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 4716 лв. с
ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4750 лв., както и разноски
в размер на 600 лв. - възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество “Б.И.” АД,
ЕИК *******да заплати на Е.С.С., ЕГН
**********:
-
на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл.
45 от ЗЗД сумата от 120
000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от смъртта на И.Г.С.при
пътно-транспортно произшествие от 03.05.2019 г. в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. “БМВ” рег. № *******,
чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 11.07.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата;
-
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК - сумата от 50 лв. -
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК *******да заплати на в
полза на Софийски градски съд, на
основание чл.
78, ал.6 от ГПК
сумата 5350 лева - държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Б.И.” АД, ЕИК *******да заплати на адвокат М.Н.-Т. от САК на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. сумата
4716
лв. - адвокатско възнаграждениеэс ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен
съд.
Решението е постановено при участието на Д.И.Д., ЕГН **********
като трето лице-помагач на страната на ответника.
Съдия: