Р
Е Ш Е Н И Е
№ /21.10.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 320 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.166 от ДОПК и чл.18, ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на З.С.С.С.,
ЕГН/ЕИК **********, с адрес: ***, срещу акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/6455≠7 от 04.05.2020 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с който е установено публично
държавно вземане в размер на 16 716, 94 лева, представляващо изплатена субсидия
по направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и
ливаден блатар в обработваеми земи с орнитогологично значение (ВПС-4.1)” за
кампании 2015 и 2016 във връзка с подадени от жалбоподателя заявления за
подпомагане с УИН 08/290615/87908 и УИН 08/020616/92593, ведно с лихва за
периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата на плащане
от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на
РА.
В жалбата и в допълнителната
уточняваща молба се излагат доводи за незаконосъобразност на акта поради
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита
се, че актът е нищожен поради липса на материална компетентност на издалия го
административен орган. Твърди се, че на заместник изпълнителния директор на ДФЗ
не са делегирани правомощия по издаване на АУПДВ, а и в самия акт не е посочено
основанието за компетентносттта на неговия автор. Сочи се, че актът е издаден
при неизяснена фактическа обстановка и непълни мотиви. Счита се, че актът за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, въз основа на който е издаден обжалваният
АУПДВ, е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е налице неизпълнение на
изискванията на чл.19, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Оспорва се и твърдението относно влизането му в сила, без да се излагат
конкретни възражения за това. Изразява се становище, че влизането в сила на
акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент не влече след себе си
автоматично задължение за възстановяване на получената субсидия. Задължителна
предпоставка е бенефициерът да е поел агроекологичен ангажимент, за
неспазването на който да съществува нормативно разписано задължение за връщане
на получената субсидия. Сочи се, че не са налице доказателства, че земеделският
стопанин не е спазил условията по поетия от него агроекологичен ангажимент.
Твърди се също, че жалбоподателят не е бил уведомен за откриване на
производството по издаване на акта за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, нито за извършената проверка в това производство. Иска се оспореният
акт да бъде обявен за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
по съображения, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в
необходимата писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. Твърди, че обжалваният акт е издаден след
като акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от
ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г.
не е обжалван и е влязъл в сила. Сочи, че всички твърдения относно
спазването на условията на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. са
оплаквания за незаконосъобразност на прекратения ангажимент и не могат да бъдат
обсъждани след изтичане на срока за неговото оспорване. Иска отхвърляне на
жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от
страните доводи и възражения, намира следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Не е налице спор по
делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин в интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН)
356138 и е одобрен за участие по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014
– 2020 г., с направление “Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение (ВПС-4.1)”, през кампания 2015 г. с обща площ от 172,
41 ха. По заявленията на земеделския стопанин са изплатени следните суми - през
първата година от ангажимента - по заявление с УИН 08/290615/87908 за кампания
2015, АК 2 – 16 716, 94 лева; през втората година от ангажимента – по заявление
с УИН 08/020616/92593 за кампания 2016, АК 2 – 0 лева или общо за двете години
16 716, 94 лева.
С акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014 –
2020 г. с изх.№ 01-6500/6455 от 20.09.2018 г., издаден от зам. изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие”, е прекратен агроекологичният ангажимент на
бенефициера за кампания 2017 г. Като основание за прекратяване на ангажимента е
посочено нарушаването на разпоредбите на чл.19, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №
7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 03.10.2018 г. според
ръкописното отбелязване. Липсват данни по делото С. да го е обжалвал по
административен или съдебен ред.
След влизане в сила
на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент административният орган е
предприел действия по възстановяване на сумите, изплатени на земеделския
стопанин. С писмо с изх. № 01-6500/6455≠1/ 17.12.2018 г. зам.
изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя за откриване на
производство по издаване на АУПДВ на основание чл.26, ал.1 от АПК, като му е
дал възможност да представи възражения и допълнителни доказателства в 7-дневен
срок от получаване на съобщението
С писмо с вх.№
01-6500/6455≠2/25.01.2019 г. земеделският стопанин е възразил срещу
започналото производство с мотива, че не е извършил нарушение на чл.19, ал.1,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
“Агроекология и климат” от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и не са налице
основания за прекратяване на агроекологичния му ангажимент.
С акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/6455≠7 от 04.05.2020 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” е установено публично държавно вземане
в размер на 16 716, 94 лева, представляващо изплатена субсидия по направление
“Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитогологично значение (ВПС-4.1)” за кампании 2015 и 2016
във връзка с подадени от жалбоподателя заявления за подпомагане с УИН
08/290615/87908 и УИН 08/020616/92593.
Като фактическо основание за
издаване на акта е посочен влезлият в сила акт за прекратяване на агроекологочния
ангажимент, а като правно основание - разпоредбите на чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 и чл. 18,
ал.1 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както и чл.7, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на
правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Изложени са
мотиви, че в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. земеделският стопанин следва да възстанови 100 % от получената
финансова помощ по съответното направление, което се равнява на 16 716, 94
лева.
В АУПДВ е посочено, че публичното
държавно вземане подлежи на доброволно плащане в 50 – дневен срок, считано от
деня, следващ уведомяването, като в съответствие с чл.7, §1 и §2 от Регламент
(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за
прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, лихва се начислява за
периода, изминал от определения в акта срок за възстановяване и датата на
плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна
на РА.
Именно този акт е предмет на
обжалване в настоящото съдебно производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. В чл.20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП
е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен
директор на разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от с.з.), издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Оспореният
в настоящото производство акт е издаден от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ на основание заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. на
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” и заповед № 03-РД/4509≠3/23.07.2019г.
на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за делегиране на правомощия на заместник
изпълнителен директор - П.Д.С.(л.116 – 120 от делото). С т.3 от
първата заповед изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е делегирал изрично на
заместник изпълнителния директор на фонда правомощието да издава и подписва актове
за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, сред
които под т.27 фигурира и мярка 10. От изложеното следва, че оспореният АУПДВ е
издаден от компетентно длъжностно лице, в кръга на делегираните му правомощия, поради
което не е нищожен административен акт. Действително в акта не е посочена упълномощителната
заповед на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, но това не е съществен пропуск,
който води до неговата нищожност, защото не изключва наличието на валидно
делегиране на правомощия на издалия го административен орган.
Актът е
издаден в писмена форма и при посочване на фактическите и правните основания за
неговото издаване. Съгласно цитираните в акта разпоредби на чл.27 ал.3, ал.5 и
ал.7 от ЗПЗП РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
При
издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство,
като му е дадена възможност да представи своите искания и възражения. Аминистративният
орган се е произнесъл, след като служебно е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая и е събрал необходимите доказателства за това.
Обжалваният
административен акт съответства и на материалния закон.
Административният
орган е мотивирал издаването на АУПДВ с разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015 г., съгласно която ДФ
“Земеделие” прекратява агроекогологичния ангажимент по съответното направление и
земеделският стопанин възстановява 100 % от получената финансова помощ, когато
не е изпълнил изискванията на чл.19 от същата наредба. Следователно основните
материалноправни предпоставки, за да се приложи тази разпоредба, е наличието на
плащане в полза на земеделския стопанин на основание оторозирано подпомагане по
мярка 10 и прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в
сила административен акт поради неспазване на изискванията на чл.19 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015 г. В случая от доказателствата по делото се установява
наличието и на двете предпоставки. Безспорно установено е получаването на
финансово подпомагане по мярка 10 в общ размер на 16 716, 94 лева, както и
наличието на прекратен агроекологичен ангажимент поради неспазване на разпоредбите на чл.19 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Актът за прекратяване на ангажимента е съобщен на З.
на 03.10.2018 г. и като необжалван е влязъл в сила на 18.10.2018 г. (работен
ден). Съдебната практика на ВАС изрично приема, че изплатената субсидия подлежи
на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за
прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените
средства е последица от този административен акт, с оглед на което са изпълнени
условията за издаване на обжалвания АУПДВ и не е налице твърдяното от
жалбоподателя нарушение на закона.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че актът за прекратяване на ангажимента не е влязъл в
сила. Жалбоподателят не е оспорил, че е получил акта на посочената в него дата,
видно и от изявленията на процесуалния му представител в съдебно заседание, както
и че не го е обжалвал по административен или съдебен ред, поради което и след
изтичането на законоустановения срок за оспорване актът е влязъл в законна
сила. С този акт е установено между страните, че земеделският стопанин не е
изпълнил изискванията на чл.19 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и поетият от
него ангажимент следва да бъде прекратен, поради което дължи връщане на получената
до момента финансова помощ ведно със законните лихви. Ирелевантни са възраженията
на жалбоподателя, че не е извършил нарушение на чл.19 от Наредба № 7, както и
че не е бил уведомен за откриване на производството по прекратяване на
агроекологичния ангажимент и извършените в това производство проверки, защото те
имат отношение към акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, който не
подлежи на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство. След
като земеделският стопанин не е упражнил правото си да оспори акта за
прекратяване на ангажимента, административният съд не може да осъществява косвен
контрол върху този акт и е длъжен да зачете стабилитета му на влязъл в сила
индивидуален административен акт.
Не се споделя
доводът в жалбата, че влизането в сила на акта за прекратяване на агроекологичния
ангажимент не влече след себе си автоматично задължение за възстановяване на
получената субсидия и задължителна предпоставка за неговото възникване е
неспазването на условията по ангажимента. Основание за издаване на акта за
прекратяване на агроекологимен ангажимент е именно неспазване на условията по ангажимента
и самият факт на влизането му в сила поражда правото и задължението на РА да
събере подлежащата на възстановяване финансова помощ. В тези случаи
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наличието на вземане на държавата, произтичащо от влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент, е длъжен да издаде АУПДВ, с който да
установи неговата дължимост.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че процесният акт е издаден при неизяснени факти
и обстоятелства и непълни мотиви. Фактическите основания, на които е издаден
АУПДВ, са ясно посочени и безспорно установени - прекратен с влязъл в сила акт
агроекологичен ангажимент поради неспазване на изискванията, предвидени в чл.19
от Наредба № 7. Прекратяването на това основание прави недължими плащанията по
мярката и поражда задължението на подпомаганото лице да възстанови получената
финансова помощ в пълен размер съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 7, поради
което правилно административният орган е приложил материалният закон,
установявайки процесното вземане. Правилно съобразно извлечението от СЕБРА е определена
и дължимата сума за връщане, а и жалбоподателят не е оспорил нейния размер.
Обжалвания акт е
издаден и в съответствие с целта на закона. Преждевременното прекратяване на
многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на
субсидията по мярка 10, поради което задължаването на получателя да я възстанови
отговаря на целта на закона.
Предвид на
гореизложеното обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност
или унищожаемост, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед
на изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.С.С., ЕГН/ЕИК **********, с адрес: ***,
срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/6455≠7
от 04.05.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие”.
ОСЪЖДА З.С.С.С., ЕГН/ЕИК **********, с
адрес: ***, да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по
делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия :