Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ........ 29.12.20 г. Град Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти наказателен състав
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Деян Илиев
Секретар: Радиана Грозева
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Деян Илиев
АН
дело № 781 по описа за 2020 година за да се произнесе
съобрази:
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-0284-0001104 от 12.05.20 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят Х.П.Г., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го
отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но
жалбата му се поддържа от адв. Р€ К., който моли съда да отмени НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в писмено становище на
гл. юрисконсулт Алексиев се излага довод за неоснователност на жалбата и се
претендират разноски по делото.
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление
(НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
Административнонаказващият
орган (АНО) е приел за установено, че на 12.04.20 г. в 6.30 часа в с. Е. на ул. "***"
до № 7, жалбоподателят като водач на л.а. Мерцедес" с рег. № *** изгубил
контрол над МПС-во, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в
бордюр. Водачът управлявал МПС-во с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда - 1,17 ‰, установено в 6.48.05 часа с техническо средство "Алкотест
7510 Дрегер" с фабр. № ARDN-0023, отказал
кръвна проба и не носил свидетелството си за управление и контролния талон за
него, с което е нарушил чл. чл. 20, ал. 1; 5, ал. 3, т. 1 и 100, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № 178972, серия GA от 12.04.20 г.,
талон за изследване, протокол за медицинско изследване, извлечение от паметта
на техническо средство "Алкотест 7510 Дрегер" с фабр. № ARDN-0023,
докладна записка, ЗППАМ № 20-0284-000249 от 30.04.2020 г., показанията на
свидетелите М.М., И.С.И., които отчасти кореспондират на показанията на св. Б.Х..
В
с.з. не се оспорват вменените с НП нарушения, оспорва се единствено авторството
на деянието.
От
показанията на св. Б.Х. се установява, че с жалбоподателят и др. лице И. от гр.
Бургас, пребиващо при баба си в гр. К., кв. К., тръгнали за с. Е. с посочения
по-горе автомобил, собственост на чичото на св. Х., като И. поискал да
управлява МПС-во, но след допускане на ПТП избягал, а жалбоподателят "поел
вината".
Съдът
не дава вяра на тези показания.
От
АУАН е видно, че в него жалбоподателя е посочил изрично, че няма възражения.
От
показанията на свидетелите С. и М. се установява, че пред тях жалбоподателят е
признал, че той е управлявал в автомобила.
Във
възражението в 3-дневен срок, озаглавено заявление, жалбоподателят установява,
че е поел вина вместо др. лице, но не посочва поименно лице И., а едва в
сведение с вероятна дата 16.04.20 г. е посочил такова име. По дадените сведения
за местоживеенето на лицето е бил извършена полицейска проверка в района на кв.
"Кулата" Казанлък, но лицето не е било открито. От показанията на св.
Х. се установява, че двамата с жалбоподателя също са го търсили, но не са го
открили.
В
хода на съдебното производство не се установиха доказателства, които да
потвърдят, че жалбоподателят е бил притискан от полицейските служители да
признае вината си.
Следователно
изразената защитна позиция не се потвърждава от събраните по делото
доказателства, а съгласно Р 12-90-ВК, Р 80-07-І (последното решение не е
публикувано в “Апис”, вж. Бюлетин ВКС бр. 10/07 г. стр. 5) и чл. 303, ал. 1 от НПК предположенията са недопустими и по отношение на оправдателните актове.
При
извършената служебна проверка не се установиха както нарушения на
съдопроизводствените правила, така и на правилата по Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
Наложените
наказания по т. 1 и т. 2 от НП са съответни на извършените нарушения и в тази
част НП следва да се потвърди.
Единствено
за две отделно извършени нарушения на чл. 100, т. 1 по пр. I
и пр. II от ЗДвП за
неносене на свидетелство за управление на МПС-во и неносене на контролен талон, АНО е наложил
общо наказание вместо две отделни, поради което в тази част НП следва да се
отмени, тъй като се налага тълкуване волята на АНО, за кое нарушение е наложил
наказание.
Потвърждаването
на НП в някое от неговите части прави основателно искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски съгласно правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.
В
случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно
препращащата норма на чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ.
Водим от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДА Наказателно постановление № 20-0284-0001104 от 12.05.20 г. на РУМВР Казанлък в частта му, с която на
жалбоподателя Х.П.Г. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБИ от по
20 и 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца, а в
частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв.,
го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА
жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 100 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд гр. Стара Загора.
Районен
съдия,