РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 05.01.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3252 по
описа за 2016 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.153 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова
молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Ястребец“ №23Б, представлявано от изпълнителния
директор Георги Христов Беловски, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Т.,
срещу Р.З.М. с ЕГН ********** *** (при участието на „БРУНАТА “ООД – гр. София
като трето лице – помагач на страната на страната на ищеца) по чл.153 от Закона за енергетиката във връзка с
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични
задължения към него: 1) 2682.63 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и два
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща неплатена цена за доставена
топлинна енергия за обект, намиращ се в гр.****, за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. (включително 21.12 лева главница за услугата
дялово разпределение), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (30.06.2016 г.) до окончателното
плащане. 2) 297.85 лева (двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща законната лихва за забава върху просрочената главница
по т.1 за периода от 14.09.2014 г. до 23.06.2016 г. (включително 2.64 лева
лихва върху главницата за дялово разпределение), както и за направените
съдебно-деловодни разноски. В исковата молба е посочено, че ответницата в качеството си на собственик на имот е клиент
на топлинна енергия на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона
за енергетиката, според който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия; ответницата е ползвала доставяната от
дружеството топлинна енергия и въпреки отправените покани за доброволно
изпълнение на задълженията не ги е погасила; сумите за топлинна енергия са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на топлинна
енергия на базата на реален отчет на уредите в съответствие с наредбите за
топлоснабдяването; настоява се за уважаването на предявените искове и
присъждането на направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен
срок е получен отговор от ответницата, в който се сочи,
че предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като ответницата не е страна по договор за доставка на топлинна
енергия и не е абонат на ищцовото дружество; освен това през процесния период
не е доставяна топлинна енергия в посоченото количество; липсва доставена
топлинна енергия, която да е точно определена по качество и количество; прави
възражение за погасяването по давност на задълженията, възникнали повече от 3
години преди предявяването на иска; сумите за дялово разпределение не са
конкретизирани по периоди и откъде произтичат; в тежест на ищеца е да докаже,
че ответницата е била уведомявана надлежно за
задълженията, което не е направено, поради което претенцията за мораторна лихва
е неоснователна; настоява се за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на направените разноски.
В последното
съдебно заседание ответницата чрез своя процесуален представител е заявила, че
процесният имот не е обитаван от никого от 2009 г. до настоящия момент според
разпитания свидетел, поради което вещото лице инж. К.Б. е посочило, че
начислената вода за апартамента в размер на 1448.23 лева за процесния период от
май 2013 г. до април 2015 г. би следвало да отпадне и да остане единствено
евентуално някаква сума за отопление и за сградна инсталация; доколкото за 2013
г. е установено, че консумацията за лирата и за основния щранг е в размер на
314.91 лева, то такава трябва да остане и за следващата година, независимо че
апартаментът не е могло да бъде посетен от никакво лице, след като е
установено, че никой не живее там; затова начислената сума трябва да е
най-много двойната на 314.91 лева; лихвата не се дължи, тъй като няма
уведомление до абоната, че дължи основната сума; ако се счете, че лихва се
дължи, то тя трябва да бъде редуцирана съгласно размера на дължимата главница;
настоява се за отхвърлянето на предявените искове, а при условията на
евентуалност за намаляването и редуцирането до два пъти по 314.91 лева.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично основателни.
Между
страните не се спори, че посочените в исковата молба суми не са заплатени и до
настоящия момент. Съгласно постановените по реда на чл.290 от ГПК и
представляващи задължителна съдебна практика Решение №35/21.02.2014 г. по гр.
дело №3184/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение №221/11.07.2011 г. по търговско
дело №5/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС нормата на чл.153 от Закона за енергетиката
(възпроизвеждаща установената в чл.108 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност) собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот при режим на етажна собственост по презумпция на закона се
смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела
в общите части на сградата топлинна енергия. С оглед на това между страните е
налице посоченото облигационно отношение по доставката на топлинна енергия и
възраженията на ответницата за липсата му са неоснователни. Безспорно
установено е обстоятелството, че с договор за покупко – продажба от 20.12.2002
г. (представен на лист 12 от делото от ищцовото дружество) Р.З.М. е придобила
собствеността върху процесния имот от Йорданка Н. Рангелова и е негов собственик
към настоящия момент. Ответницата е ангажирала достатъчно доказателства, че
през процесния период от май 2013 г. до април 2015 г. никой не е обитавал
имота, респективно не е ползвал топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване – в този смисъл е намиращата се на лист 165 от делото декларация
от Р.З.М., в която същата сочи, че до 2009 г. в апартамента е живяла нейната
дъщеря, но през есента на 2009 г. тя се е преместила да живее в град Варна; от
2009 г. в жилището не живее никой и не е ползвана вода, ел. енергия,
топлоенергия и вода; тези обстоятелства се потвърждават от показанията на
разпитания в съдебното заседание на 07.12.2017 г. свидетел Тома Иванов Манушев
(съпруг на ответницата), който споделя, че никой не живее в апартамента от 2009
г. – нито собствениците, нито наематели; имотът е изцяло необитаем и не е
ползвана топлоенергия. При изслушването му в съдебното заседание на 07.12.2017
г. (непосредствено след даването на показанията на свидетеля) вещото лице К.Б.
е посочило, че при липсата на обитатели/ползватели в имота в съответствие с
нормативните изисквания топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не би
следвало да се заплаща. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в
Решение №1153/26.05.2009 г. по гр. дело №4942/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС и
Определение №407/25.06.2010 г. по търговско дело №529/2010 г. на ІІ т.о. на
ВКС. Затова посочената от вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза сума за подгряване на вода в размер на 1448.23 лева, която е сбор от
посочените в приложение №1 към заключението сума за БГВ в размер на 1354.82
лева и в приложение №2 към заключението (изравнителната сума) сума за БГВ в
размер на 93.41 лева, е недължима и както е заявило вещото лице, трябва да
отпадне. Ответницата не е представила доказателства, че монтираните в имота
отоплителни уреди са били надлежно демонтирани през процесния период. При
изслушването му в последното съдебно заседание вещото лице К.Б. е заявило, че технически
отклонения при начисляването на сумите за отопление и за сградна инсталация не
са открити; сумите за сградна инсталация и за отопление (при наличието на съответните
уреди) се дължат при всяко положение и в случая те са правилно изчислени; през
първия от двата процесни отоплителни сезона (2013/2014 г.) е имало посещение и
отчитане на потреблението на енергията за отопление, някой е отворил
апартамента и е направен отчет на едно отоплително тяло (което излъчва топлина
и при липсата на обитатели), а на други две отоплителни тела (щранг – лира са
преминаващите през апартамента тръби, а лирата е отоплителното тяло в банята) е
направено служебно начисление (тъй като са без топлоразпределители) в
съответствие с методиката; след като тези отоплителни тела ги е имало, то се
начислява съответната енергия за отопление за тях и само ако бяха премахнати,
тя нямаше да се дължи; сумата за сградна инсталация се дължи при всяко
положение в съответствие с нормативните изисквания; през 2014/2015 г. не е осигурен достъп за
отчитане на отоплителното тяло, поради което освен служебно начисление на щранг
– лирата и лирата има служебно начисляване на потребената от отоплителното тяло
(с монтиран топлоразпределител) енергия за отопление при отчитане на
максималната му мощност в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е
посочило, че месечните суми се начисляват на базата на предходен период, а
после има изравняване, фактурите за което се издават по-късно (юли, август), а
се отнасят за предходния отоплителен сезон; през 2013/2014 г. относно енергията
за отопление е извършен отчет и въз основа на него е направена сметката за
дялово разпределение, като правилно са отчетени показанията. Затова посочената
в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза
сума за отопление на имота в размер на 1130.84 лева, която е сбор от посочените
в приложение №1 към заключението сума за отопление на имот в размер на 771.71
лева и в приложение №2 към заключението (изравнителната) сума за отопление в
размер на 359.13 лева, е дължима. Неоснователно е възражението на ответницата за
погасяването по давност на част от дължимите суми, тъй като установителните
искове се считат за предявени от датата на подаването на заявлението
(30.06.2016 г.), а към тази дата не е бил изтекъл 3-годишния давностен срок за
погасяването дори на първото задължение за месец май 2013 г. (на което срокът
за плащане съгласно чл.33 ал.1 от утвърдените от Комисията за енергийно и водно
регулиране (с тогавашно наименование ДКЕВР) общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД е 30-дневен от
датата на публикуването на фактурата в интернет – страницата на дружеството).
Според съдебната практика, обективирана в Решение №1153/26.05.2009 г. по гр.
дело №4942/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС и Определение №407/25.06.2010 г. по търговско
дело №529/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, сумите за топлинна енергия за сградната
инсталация и за отоплението на общите части са дължими във всички случаи.
Затова ответницата Р.З.М. в качеството си на собственик на имота дължи сумата
за топлоенергия за сградната инсталация, която според заключението на вещото
лице по съдебно – техническата експертиза (приложение №1 към нея) е в размер на
72.50 лева (вещото лице е посочило, че тази сума се дължи независимо дали имотът
има обитатели и независимо дали отоплителните уреди в него са демонтирани). Предявеният
иск е основателен за сумата от 1130.84 лева + 72.50 лева = 1203.34 лева и
трябва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 2682.63 лева (в нея
освен отразените по-горе суми в общ размер от 2651.58 лева е включена сумата за
дялово разпределение, но в издадената и неоспорена от ищцовото дружество Заповед
№1229/08.09.2016 г. по частно гр. дело №2504/2016 г. по описа на ДРС такава
сума за дялово разпределение не е посочена).
На
лист 208 от делото се намира таблицата, в която вещото лице по изслушаната съдебно
– счетоводна експертиза е посочило изчисленията на дължимите законни лихви по
издадените от ищцовото дружество фактури до подаването на заявлението. Тъй като
тези законни лихви са изчислени върху всички претендирани задължения общо, а не
поотделно за подгряване на вода, за отопление и за сградна инсталация, то
законните лихви върху присъдените суми за отопление и за сградна инсталация
трябва да бъдат изчислени по следния начин – сумите за отопление и за сградна
инсталация са посочени с настъпването на момента на тяхната изискуемост в
колона 7 и колона 8 на таблица №2 на лист 196 от делото конкретно по фактури; в
същото време законните лихви са изчислени върху общите суми по всяка фактура в
таблицата на лист 208 от делото; затова реално дължимата законна лихва върху
сумите за отопление и за сградна инсталация по всяка фактура се получава чрез
разделянето на сбора на посочените в колона 7 и колона 8 на таблица 2 суми за отопление
и за сградна инсталация на общата сума по тази фактура и така определеното частно
се умножава с посочената на лист 208 обща законна лихва; след това се сборуват
сумите, получени като законни лихви върху всяка от фактурите в частта за отопление
и за сградна инсталация и този сбор представлява действително дължимата законна
лихва върху присъдените суми за отопление и за сградна инсталация; този сбор е
в общ размер на 133.64 лева. Затова акцесорният иск по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите следва да бъде уважен за сумата от 133.64 лева и
отхвърлен за разликата до първоначалния предявен размер от 297.85 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно
гр. дело №2504/2016 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете,
т.е. в размер на 49.17 лева (от 59.61 лева
внесена държавна такса в заповедното производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение).
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от установителните искове, т.е. в размер
на 422.88 лева (от 97.70 лева внесена държавна
такса в установителното производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
100 лева внесен депозит за съдебно – счетоводната експертиза, 100 довнесен
депозит за съдебно – счетоводната експертиза, 300 лева внесен депозит за
съдебно – техническата експертиза и 245 лева довнесен депозит за съдебно –
техническата експертиза).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.153 от Законите за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона
за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по делото, че Р.З.М. с ЕГН ********** *** има неплатено
парично задължение към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ №23Б, представлявано от изпълнителния директор Георги Христов
Беловски, (за което е издадена Заповед за
изпълнение №1229/08.09.2016 г. по частно гр. дело №2504/2016 г. по описа на
ДРС) в размер на 1203.34 лева (хиляда двеста и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
неплатена цена за доставена топлинна енергия за обект, намиращ се в гр. ****, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410
от ГПК (30.06.2016 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата от 1203.34 лева до първоначалния предявен размер от 2682.63 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Р.З.М. с ЕГН ********** *** има неплатено парично задължение към „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ №23Б, представлявано от
изпълнителния директор Георги Христов Беловски, (за което е издадена Заповед за изпълнение №1229/08.09.2016 г. по
частно гр. дело №2504/2016 г. по описа на ДРС) в размер на 133.64 лева (сто тридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
законната лихва за забава върху сумата от
1203.34 лева за периода от датата на изтичането
на срока за плащане по всяка от издадените фактури (първоначалната дата по
първата фактура е 14.09.2014 г.) до 23.06.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата от 133.64 лева до първоначалния предявен размер от 297.85 лева.
ОСЪЖДА Р.З.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ №23Б, представлявано от
изпълнителния директор Георги Христов Беловски, съобразно уважената част от установителните искове направените
разноски по гр. дело №3252/2016 г. по описа на ДРС в размер на 422.88 лева (четиристотин
двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), както и направените разноски
по частно гр. дело №2504/2016 г. по описа на ДРС в размер на 49.17 лева (четиридесет
и девет лева и седемнадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО по гр.
дело №3252/2016 г. по описа на ДРС е постановено при участието на „БРУНАТА“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, район „Витоша“, бул.“Братя
Бъкстон“
№85, представлявано от управителя
Николай Георгиев Жечков, като трето лице –
помагач на страната на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец“ №23Б, представлявано от изпълнителния директор Георги Христов
Беловски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: