РЕШЕНИЕ
№299
26.04.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: …………………………………………………………………………….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 876 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от М.М.Н. *** против Заповед № 272з-2198/18.08.2022г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Оспорва твърдението, че не е уплътнявал работното си време. В посочените в заповедта времеви интервали на 13.03.2022г. осъществявал възложените му задължения в обслужвания по график район, като служебния автомобил бил разположен съобразно установъчния пункт. Извън това в заповедта била налице неяснота относно извършените нарушения и правните основания обосновали издаването й. От една страна били описани три нарушения , които се твърдяло , че представляват такива по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а същевременно при налагане на наказанието органът се позовал на разпоредбата на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, в която се съдържало различно по вид нарушение. При тази разлика в квалификацията, не ставало ясно какво виновно поведение на служебната дисциплина приемал административния орган Тази неяснота съществено рефлектирала върху правото на защита на оспорващия доколкото го поставяла в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказан и да упражни правото си на защита. По този начин административно наказващият орган не спазил изискванията визирани в чл.210, ал.1 от ЗМВР, което представлявало нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, водещо до невъзможност наказаното лице да организира защитата си. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който устно и в писмени
бележки доразвива тезата си за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът – Директор на Областна Дирекция на МВР-Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С
Писмо рег. № 7855р-2621
от 25.03.2022 г. (л.17-18) на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР, Директорът на ОДМВР-Хасково е уведомен, че при преглед на
видеофайлове на посочен адрес, в изпълнение на Организационно – технологичните
правила за работа с АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния
контрол“ (ОТП за работа с АИС ВОДПК), утвърдени с министерска заповед №8121з-140/08.02.2022г.,
във връзка със Заповед №8121з-1107/25.08.2017г., относно организиране на
контролната дейност по Закон за движението по пътищата и определяне на мерки за
ограничаване на корупционния риск при осъществяване дейности по контрол на
движението по пътищата, е установено неизпълнение на служебните задължения от
полицейски служител, назначен в наряд нощна смяна от 20:30 ч. на 12.03.2022г. до 08:30 ч. на 13.03.2022г., което се изразява в
следното: На 13.03.2022г. за времето от 03:21 ч. до 06:45 ч. служителят, назначен като водач
като старши на наряда на служебен
автомобил Киа Сийд с рег. №********, числящ се на ОДМВР – Хасково, е отпуснат на
предна дясна седалка на автомобила, със затворени очи и видимо не изпълнява
служебните си задължения, съгласно утвърдената длъжностна характеристика, като
на няколко пъти същия поставя шапката си на сенника, в опит да прикрие
действията си/бездействията си. За определен период от време от 05.08ч. до
06.02ч. служителят се мести на задна дясна седалка за да е извън обсега на
видеонаблюдението монтирано в превозното средство.
Със Заповед № 1253з-121/07.04.2022 г. (л.15-16) на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, е заповядано да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че на 13.03.2022г. през по-голямата част от 03.21ч. до 06.46 ч. младши инспектор М.М.Н. младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при СПП-Хасково, назначен като старши на служебен автомобил „Киа“ модел“Сийд“, с рег. №********, не е изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение.
М.М.Н. е запознат със заповедта на 28.04.2022г.срещу подпис.
С Покана рег. №1253р-4212/13.04.2022г. (л.24), връчена на жалбоподателя на 28.04.2021г., служителят е поканен да даде писмени обяснения по случая, в 24-часов срок след връчване на поканата, адресирани до Директора на ОДМВР Хасково, като е посочено, че ако в указания срок не представи писмените си обяснения, това ще бъде считано за неизпълнение на изискванията на чл.206 ал.1 от ЗМВР по зависещи от него причини.
На
29.04.2023г. под вх. № 1253р-4810 М.М.Н.
е депозирал писмен обяснения по случая(л.26).
За резултата от извършената проверка по Заповед рег. №1253з-121/07.04.2022г. е изготвена справка рег. №1253р-6908/15.06.2022г.(л.11-12). В същата е прието, че младши инспектор М.М.Н. е нарушил служебната дисциплина, като на 13.03.2022г. във времевите интервали от 03:21ч. до 03:31ч., от 04:10ч. до 04:19ч. от 06:10ч. до 06:22ч. от 04:43ч. до 05:05ч. от 06:23ч. до 06:35ч. и от 05:08ч.до 06:02ч. или общо 120минути служителят не е уплътнявал работното си време въпреки, че е бил назначен в наряд за контрол на пътното движение и не е изпълнявал разпоредбите визирани в чл.39, ал.1, т.1-т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно: не е присъствал видимо на пътното платно, не е осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез прилагане на административно-наказателни и принудителни административни мерки, нито е участвал в организационно –профилактични мероприятия, въпреки че е бил назначен в наряд за контрол на пътното движение. Прието е също, че осъщественото деяние от служителя следва да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 за което се предвижда наказание „Писмено предупреждение“ съгласно чл. 199, ал.1, т.6, пр.4 от ЗМВР , за срок от 3 до 6 месеца, като било предложено на М.М.Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. С покана рег. №1253р-7027/12.06.2022г. (л.42), връчена на жалбоподателя на 18.06.2022г. служителят е поканен да се запознае със справката, като му е указана възможността в срок от 24 – часа след запознаването да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в деловодството на сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково.
М.М.Н. е запознат със справката на 18.06.2022г.
В Докладна записка рег. № 1253р-7181 от 22.06.2022г. е удостоверено, че при направена справка за периода 18.06.2022г.-22.06.2022г. в деловодната програма на ОДМВР-Хасково е установена липсата на постъпили писмени обяснения от служителя. (л.43).
Със Заповед № 272з-2198/18.08.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, при цялостно възприемане на констатациите и предложението на комисията, на младши инспектор М.М.Н. – младши автоконтрольор II степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 и чл.200, ал.1, т.1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят
се е запознал със заповедта на 22.08.2022г, което обстоятелство е удостоверено
с подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.09.2022г. чрез ОДМВР-Хасково където е заведена под вх.№ 272000-19591 от същата дата.
По делото беше назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. В заключението вещото лице е посочило, че представеният на експертизата DVD-R, 7GB, 16x4, съдържа 30 видеофайла, които са копия от 13.03.2022г. на видеозаписи от три камери на автомобил с рег. № ********.Съдържанието на видеофайловете е описано в т I.1 и т.II от обстоятелствената част на експертизата. Не са установени признаци на техническо манипулиране на записите с цел промяна на съдържанието им. В приложение към експертизата вещото лице е отразило пълния обхват на камерите, началният и краен кадър на записа от всеки файл, съществените промени в състоянието на двамата полицаи и, в положението на патрулния автомобил и в обстановката около него.
По
делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в
административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Проверяваният административен акт изхожда от компетентен
орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР и това не е спорно между страните по делото
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Спазено е
изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за
дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. Жалбоподателят е поканен надлежно да даде
обяснения и се е възползвал от това си право. Оспорващият
е запознат и с изготвената справка от комисията извършила проверка по случая и
с възможността да даде обяснения и възражения по същата, но по зависещи от него
причини не е дал такива.
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай-конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е възпрепятстван да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.
В случая нарушението е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2,т.1 от ЗМВР, вр. с чл. 199, ал.1,т.6 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредби на подзаконов акт по приложение на ЗМВР, свързано с неуплътняване на работното време, за което съгласно цитираните норми законодателят е предвидил налагане на дисциплинарно наказание“Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Същевременно дисциплинарно наказващият орган е наложил друго по вид наказание на оспорващия, а именно“Порицание“. Т.е. наложено е несъответно по вид наказание. Налагането на този вид наказание е обосновано от дисциплинарно-наказващият орган с обстоятелството, че на оспорващия вече е било налагано дисциплинарно наказание“Писмено предупреждение“ за срок от три месеца със Заповед рег. № 272з-115/19.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Хасково, поради което и по отношение преценката за вида наказание която следва да се наложи на оспорващия, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която наказание“Порицание“ се налага в случаите, когато съответния служител е извършил дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Административният орган обаче не е съобразил факта, че към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство акт, процесната заповед рег. № 272з-115/19.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Хасково е била вече отменена с неподлежащото на инстанционен контрол решение № 448 от 30.06.2022г. постановено по адм.дело № 95 по описа на АдмС-Хасково за 2022г. Отмяната на административен акт заличава с обратна сила последиците му и същия се счита за неиздаден. Ето защо разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.1 от ЗМВР е била изцяло неприложима, а при преценка вида наказание и срокът за което същото следва да се наложи, органът е бил длъжен да съобразява нормата на 199 от ЗМВР, което в случая не е сторено. Налагане на несъответно по вид наказание за осъщественото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като води не само до нарушаване изискванията за форма на акта(предвид противоречието между правната квалификация на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание) и до процесуално нарушение от категорията на съществените такива, тъй като е нарушило правото на защита на лицето, но и до нарушение на материалния закон, тъй като е довело до нарушаване и на основният принцип в правото, че за всяко нарушение се налага съответно по вид и размер наказание.
Само за пълнота на изложението съдът намира за уместно да посочи, че действително от изготвената по делото експертиза и от събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност се установява че на 13.03.2022г. през определени часови периоди за времето през което жалбоподателят е бил наряд, последният не е уплътнявал работното си време. Въпреки това, поради допуснатото от органа нарушение свързано с налагане несъответен по вид наказание за така осъщественото деяние, което в конкретната хипотеза е довело до издаване на заповедта при наличието на отменителни основания по чл.146 от АПК, то с оглед спецификата на производството, за съда не е налице правна възможност да измени оспорената заповед, тъй като това би довело до налагане на дисциплинарно наказание за осъществено нарушение за първи път едва в хода на съдебното производство, което е недопустимо.
Предвид това жалбата като основателна следва да бъде уважена, а оспорената заповед като издадена при наличие на основанията по чл.146, т.2,т.3 и т.4 от АПК следва да бъде отменена.
На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за разноски по делото и такива следва да му бъдат присъдени в доказания за осъществен по делото размер от 10.00 лева представляващи внесена ДТ. Действително по делото е представен и договор за правна защита и съдействие от 09.08.2022г.(л.55-гръб), но в същия е отразено само договореното възнаграждение, а не и че същото е действително заплатено на адвоката, поради което този договор няма характер на разписка и не удостоверява сторени разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-2198/18.08.2022г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР-ХАСКОВО да заплати на М.М.Н., с ЕГН ********** *** разноски по адм.дело № 876 по описа на АдмС-Хасково за 2022г. в размер на 10.00 лева.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: