Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                           град Свиленград, 04.11.2019 година

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 554 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                       

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 448195-F480785 от 15.07.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на „Георги Иванов 05” ЕООД с ЕИК 203188342, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., представлявано от управителя Юлия Вячеславовна Иванова, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв.

 Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и необоснован - при издаването му били допуснати нарушения на процесуалния (не отговаряло на формалните изисквания на чл. 57 от ЗАНН) и на материалния (постановено било в противоречие с фактите, липсвали мотиви относно констатацията на нарушението и относно определяне на санкцията) закони. Наложеното наказание било несправедливо.

В съдебната фаза, редовно призовано, респ. уведомено, дружеството-жалбоподател изпраща представител. За тях се явява адвокат А.Г., преупълномощен от адвокат Г.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като част от процесните пари били лични на управителя на дружеството-жалбоподател и фискалното устройство  (ФУ) в обекта не разполагала с опция „служебно въведени” суми.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -   Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призовани, респ. уведомени, изпращат представител – Юрисконсулт Рафие Бейлур, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

         При извършване на оперативна проверка на 30.03.2019 година (събота) около 14.20 часа на търговски обект от около 100 кв.м. – хранителен магазин, находящ се в град Свиленград, квартал „Капитан Петко войвода”, на улица „Новоселска” № 39, област Хасково, в работен режим и стопанисван от дружеството-жалбоподател, служителите на АНО – Д.Н.Г. и свидетеля В.П.Е., констатират при засичане на касовата наличност на намиращото се в обекта ФУ, в присъствието на продавач-консултанта Д.Г.П. (свидетел по делото), че дружеството-жалбоподател не е регистрирало чрез операция „служебно въведени суми” промяна в касовата наличност в размер на 247.85 лв. Извършват проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта ФУ „Еликом TBS – KL” (касата на обекта представлява чекмедже) като установяват фактическа наличност в размер на 267 лв. (съставен е и Опис на паричните средства към момента на започване на проверката). Разпечатана е касовата наличност от ФУ посредством Дневен отчет, която е в размер на 19.15 лв. Промяна в касовата наличност от началото на работния ден около 10.00 часа не е извършвана. ФУ конструктивно притежава възможност да се извършва операцията „служебно въведени” суми.  Извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. Констатациите на служителите на АНО са обективирани в Протокол за проверка № 0412664 от същата дата. Продавач-консултантът П. сочи в цитирания по-горе Опис, че сумата от 100 лв. не е въведена като начална, а сумата от 147.85 лв. е оставена в касата за разплащане към доставчици.   

Предвид констатираната  липса на извършена промяна на касовата наличност на ФУ, т.е. предвид липсата на регистрация във ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, в кръга на службата си, Д.Н.Г. – Инспектор по приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”, отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, сектор „Мобилни групи” – Хасково, съставя против дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F480785 от 08.04.2019 година. Това процесуално действие извършва при хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и с участието на свидетелите М.Д.А. и Д.Т.Д. и в присъствието на представител на дружеството-нарушител. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми, както и на обстоятелствата по извършването му. Посочено е, че нарушението е открито на 30.03.2019 година. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на представител на дружеството-нарушител – управителя Юлия Вячеславовна Иванова, която в графата, касаеща възражения не вписва такива против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

       Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, издава процесното НП № 448195-F480785 от 15.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган, като я доуточнява  – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция”. НП е редовно връчено на представител на дружеството-жалбоподател – управителя Юлия Вячеславовна Иванова, на 30.07.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на имената и длъжността на лицето, получило документа. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, тъй като не е изпълнило задължението си при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми. За това нарушение на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр.ал. 1 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДДС се доказва вземайки предвид факта, че Д.Н.Г. заема длъжността „Инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”, отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, сектор „Мобилни групи” – Хасково, т.е. той е орган по приходите и от приетата по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП, видно от Началниците на отдели „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС, т.е. Жулиета Никова Михайлова се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗДДС – Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Налична е по делото Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.

По делото бе изслушано и обяснението на законния представител на дружеството-жалбоподател – управителя Юлия Вячеславовна Иванова, която заяви пред настоящия Съдебен състав, че 140 лв. били оставени лично на нея от съпруга й сутринта, за да се платят сметките в М-тел; че оставила парите в касата на магазина, тъй като нямало друго чекмедже в обекта и тъй като дрехите, с които била, нямали джобове и че ФУ нямало опция „служебно въведени” суми.

Свидетелят Д.Г.П. заяви пред Съда, че в чекмеджето, където държат парите от оборота има и лични такива, както и телефони и други пари. За деня на проверката сочи, че „шефът” дошъл и оставил пари, които тя лично трябвало да предаде на „шефката” – на   управителя Юлия Вячеславовна Иванова.

        Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 15.10.2019 година свидетели – Д.Н.Г., М.Д.А., Добрина Т.Д. и В.П.Е.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Г., М.Д.А., Добрина Т.Д. и В.П.Е., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите трима от посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели – служители на НАП, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установеният факт на неизпълнение на задължението при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Д.Г.П. – продавач-консултант в дружеството-жалбоподател и допусната до разпит като очевидец на случилото се – присъствала на процесната проверка. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Д.Н.Г., М.Д.А., Добрина Т.Д. и В.П.Е.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата, че на 30.03.2019 година в процесния обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател служители на НАП са извършили проверка, при която са констатирали налични 267 лв. в чекмедже, представляващо каса на хранителния магазин, както и наличие на ФУ. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно собствеността на част от парите, показанията на свидетеля Д.П. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това,  Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради служебната й и финансова зависимост от дружеството-жалбоподател, от тук и пряката й заинтересованост от изхода на делото. От една страна в изготвения и подписан от нея Опис и пред проверяващите служители на НАП, П. сочи че сумата в размер на 100 лв. не е въведена в касовия апарат като начална такава и сумата от 147.85 лв. е оставена в касата за разплащане към доставчици (в този смисъл са и показанията на служителите на НАП); а от друга страна пред настоящия състав на Съда сочи, че невъведените във ФУ пари били оставени на нея от „шефа”, за да ги предаде на „шефката”, т.е. на управителя. От друга страна свидетелят Г. е категоричен, че са попитали свидетеля П. дали в касата (чекмеджето, което продавач-консултанта П. и управителя Юлия Иванова са посочили като каса) има някакви други пари извън оборота на дружеството и тя е отговорила, че няма. В този смисъл са и данните от приложения в АНП Опис и в един по-късен момент (вече пред Съдебния състав) заявява, че парите не били служебни, а на лични на управителя на дружеството. Доколкото показанията на свидетеля П. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за нейната финансова заинтересованост (предвид факта, че работи в дружеството-жалбоподател, от където и получава доходи за задоволяване на ежедневните си финансови потребности и нужди) от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на дружеството-жалбоподател, изградена и поддържана в съдебната фаза на производството. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на свидетеля Д.П. в тази им част – убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.

Съдът не кредитира частично обясненията на законния представител на дружеството-жалбоподател досежно изнесения факт за собствеността на част от парите в чекмеджето в проверявания обект, ползвано като каса и че ФУ нямало опция „служебно въведени” суми, тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото. Обясненията в посочената част са в противоречие и с показанията на свидетеля Д.П., която сочи, че парите били оставени лично на нея от „шефа”, за да ги предаде на „шефката” – управителя на дружеството, а самият управител - Юлия Вячеславовна Иванова сочи, че парите съпругът й ги оставил на нея лично и че тя ги поставила в процесното чекмедже. На следващо място от разпита на свидетеля П. става ясно, че цялата сума от 247.85 лв. е собствена на управителя на дружеството-жалбоподател – Юлия Иванова, докато последната е категорична, че само сумата от 140 лв. е за заплащане на лични сметки, т.е. лична. Отделно от това следва да се отбележи и факта, че в обясненията си Иванова говори за 140 лв., а всъщност сумата е 147.85 лв., което също навежда на мисълта, че това е защитна теза с цел избягване на отговорността по отношение на дружеството-жалбоподател, изградена и въведена чак в съдебната фаза на производството, след като в административната фаза се е твърдяло друго. В останалата част (относно фактите, свързани датата и обекта на процесната проверка), Съдът кредитира обясненията на Иванова, тъй като се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, на които Съдът дава вяра.

В обобщение на изложеното следва да се отбележи, че Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. и на обясненията на законния представител на дружеството-жалбоподател – Юлия Иванова, тъй като те изнасят фактологическа версия относно собствеността на процесните пари, която за първи път се развива в съдебната фаза на производството, докато преди това е налична друга версия, коренно различна, при условие че по време на проверката и двете са присъствали. Звучи нелогично и житейски неоправдано за една и съща проверка, на която са присъствали и Иванова, и П. да се развиват две коренно различни версии в различните етапи фази на производството, което навежда Съда на мисълта, че версията, изнесена в съдебно заседание е сътворена с една единствена цел – избягване на отговорността от страна на дружеството-жалбоподател. В подкрепа на изложеното е и факта, че в касата (в конкретния случай посоченото от продавач-консултанта и управителя на дружеството чекмедже) не следва да се съхраняват лични вещи и още по-малко лични парични средства – там трябва да се съхранява единствено и само оборота на търговския обект, т.е. има ли пари в касата те трябва да се фиксирани по съответния начин във ФУ, за което в конкретния случай се установи, че има подобни функции (независимо от твърденията на управителя на дружеството, които Съдът намира за недостоверни).    

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

             ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

 

                ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

         Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.  Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е доуточнил текста й, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказаното дружество, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършило). Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в НП и не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на защита на дружеството, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на дружеството за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на дружеството да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Иначе казано на практика правната квалификация на нарушението се явява именно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, като дори не е необходимо да е налице връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като последната норма на практика не представлява състав на нарушение, още по-малко на описаното в АУАН и НП (така в Решение № 495 от 12.11.2013 година, постановено по КАНД № 491/2013 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Петя Желева).

Не представлява съществено процесуално нарушение факта, че АНО не е посочил кое от двете предложения на нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС прилага в конкретния случай, тъй като нормата съдържала две хипотези. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Съгласно чл. 60 от посочената Наредба контролът за спазването й се осъществява от органите на НАП и Българския институт по метрология. В този връзка Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, респ. Наредба, издадена въз основа на него, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 08.04.2019 година актосъставителят Д.Н.Г. е заемал длъжността „Инспектор по приходите” в Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности” - Пловдив. Предвид изложеното актосъставителят Д.Г. безспорно се явява орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Началник на отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт - Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на отдел „Оперативни дейности” - Пловдив.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително има разлика в ЕГН на управителя Юлия Иванова, посочено в Разписката за получаване в НП, приложена към Жалбата и тази приложена в АНП, което нарушение обаче не е съществено, тъй като важното, водещото в случая е обстоятелството, че НП е получено от законния представител, обжалвано е в срок и във връзка с подадената Жалба Съдът ще се произнесе по неговата правилност и законосъобразност, както и относно справедливостта на наложеното наказание.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на финансите (МФ), вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Посоченият текст на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите издава Наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена цитираната Наредба, която в чл. 33, ал. 1 предвижда задължение при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми. Това задължение е валидно за всички лица по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, т.е. всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Съгласно § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило състав на вмененото му нарушение по  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като в качеството си на задължено лице не изпълнило задължението си при промяна в касовата наличност на ФУ това да се регистрира чрез опцията „служебно въведени” суми. В случая е установено, че ФУ в процесния обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, притежава посочената операция (в този ред на мисли както вече бе посочено Съдът не кредитира показанията на управителя Иванова, която сочи за липсата на тази операция във ФУ). Тези факти са констатирани при извършената оперативна проверка на Инспекторите по приходите. По този начин безспорно е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредбата, една от целите на която е да осигури възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства. По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, като към датата на извършване на проверката е извършвало търговска дейност в стопанисвания от него обект (хранителен магазин) по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. В нито един момент не е било спорно, че процесният обект е стопанисван от дружеството-жалбоподател и че същият е функционирал, тъй като от него са извършвани продажба на стока, включително контролна покупка от страна на служителите на НАП – две минерални води. Към момента на проверката, при преброяването на наличните парични средства в касата е установена фактическа касова наличност – 267 лв., а касова наличност от ФУ към момента на проверката е в размер на 19.15 лв. съгласно Дневния отчет, приложен в АНП. Безспорно се установява, че е налице разлика между фактически наличните в касата средства и тези, отчетени по документи, без тази разлика да е отразена по предвидения за това ред чрез функцията „служебно въведени” суми, т.е. промяната в касовата наличност, възлизаща в размер на 247.85 лв., не е регистрирана в наличното ФУ - проверяваното лице не е отбелязало във ФУ промяната в касовата наличност, а именно движението на паричните средства до момента на проверката. Ето защо, при събраните писмени доказателства и свидетелски показания (, които Съдът кредитира), настоящата инстанция намира административното нарушение за доказано. Т.е. след като в случая се установява, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено лице, не изпълнява задължението си, произтичащо от чл. 33, ал. 1 от Наредбата да отрази промяната в касовата наличност, извън случаите на осъществени продажби, е очевидно, че именно той осъществява състава на нарушението, за което правилно се ангажира отговорността му. В случая не е налице изключението по ал. 4 на чл. 33 от цитираната Наредба.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП, между които не са посочени мотиви за прилагането, респ. неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените отношения, регулирани с нарушената правна норма, като такива насочени към охрана на фискалната политика на страната, се считат за засегнати в необходимата степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт на извършване на нарушението), така и поради наличието не само на смекчаващи (липсата на данни в кориците на делото за други подобни нарушения, факта, че представители на дружеството не са възпрепятствали проверката или правили опити да я осуетят), но и на отегчаващо (голямата сума на касовата наличност на ФУ, която не е регистрирана чрез опцията „служебно въведени” суми) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.

Причините за така установената разлика в наличните парични средства са ирелевантни, доколкото едното твърдение, че сумата от 100 лв. не била въведена като начална такава и че сумата от 147.85 лв. е оставена в касата за разплащане към доставчиците, не отменя по никакъв начин задължението за регистрацията на тези суми във ФУ по нормативно установения за това ред; а втората версия, че парите били лични на управителя на дружеството, нарушава принципа, че в касата следва да се държи единствено и само фактическия оборот от търговския обект, които трябва да е в съответствие с Дневния отчет. Т.е. за да е налице нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата е достатъчно разликата в касовата наличност да не е отразена чрез съответната операция на ФУ - в случая „служебно въведени” суми. Произходът на неотразените парични средства би имал значение единствено, когато се касае за извършване на дейности/продажби, при които не се изисква регистрирането им и издаването на Фискални касови бележки с оглед предвиден по Наредбата специален ред за отчитане, но настоящият случай не е такъв. Именно поради това произходът на наличните в касата и неотразени парични средства в Дневния отчет на ФУ, е без значение.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че ал. 2 на чл. 33 от посочената Наредба, която е отменена считано от 29.03.2019 година (т.е. преди датата на процесната проверка на 30.03.2019 година) гласеше, че за ФУ, които не притежават операциите по ал. 1 – „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, в Книгата за Дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Тази разпоредба, както вече бе посочено, е отменена считано от 29.03.2019 година, като е даден срок за снабдяване с ФУ с посочените операции, но този срок е ирелевантен и неприложим в конкретния случай, тъй като процесното ФУ притежава опцията „служебно въведени” суми съгласно показанията на свидетелите – служители на НАП, които Съдът кредитира.

 

 

 

 

                        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС (както вече бе посочено), поради което правилно за нарушаване на чл. 33, ал. 1 от същата е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр.чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи.

  Административнонаказателният състав на чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане (, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изречение второ от ЗДДС предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи (какъвто е настоящия случай), се налагат санкциите по ал. 1 - по отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в размер над минималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в точно този размер, предвиден от разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. В този ред на мисли са основателни възраженията, наведени в Жалбата.

Действително не се разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, тъй като както вече бе посочено не са спазени правилата, насочени към охрана на фискалната политика на страната. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗДДС, при извършване на проверката дружеството изцяло е оказало съдействие на проверяващите и не са настъпили допълнителни вреди за фиска. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед обществена опасност на деянието, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото положение на дружеството-жалбоподател, за да се наложи административното наказание „Имуществена санкция” в размер над минималния. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 600 лв. на 500 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 600 лв. – наличните общи формулировки и изрази не променят горните изводи на Съда. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 448195-F480785 от 15.07.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Георги Иванов 05” ЕООД с ЕИК 203188342, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Юлия Вячеславовна Иванова, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 600 лв. на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)