Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр.Плевен, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1351 по описа за 2019г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от К.А.С. ***, чрез адв.Р.Р.
***, срещу ОД на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и
с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски
възнаграждения, платени по АНД №350/2018г. на Районен съд Левски във връзка с
обжалване и отмяна на Наказателно постановление
на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се присъждане на направените разноски по настоящето дело на
основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА, както и разноски за държавна
такса.
В исковата молба се твърди, че с решение
№163/17.12.2018г. по АНД №350/2018г. на Районен съд Левски е отменено
Наказателно постановление №18-0938-003470/18.07.2018г. на Началник сектор ПП
при ОД на МВР-Плевен. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразно издаденото
НП ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 200лева за адвокатско
възнаграждение по АНД №350/2018г. на РС-Левски, което е заплатено изцяло и в
брой. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на
200лева за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане. Претендира се
присъждане на разноски, представляващи 10лева платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.
От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв.Р., която поддържа предявената искова молба и моли да
бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че с Наказателно постановление №18-0938-003470/18.07.2018г.
на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.185 и чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП на К.А.С. са наложени съответно глоба в размер на 20лева и глоба в
размер на 200лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
за нарушения на чл.147 ал.1 и чл.140 ал.1 от ЗДвП.
По жалба на С., чрез адв.Р.Р. ***/17.12.2018г.
по АНД №350/2018г. по описа на Районен съд-Левски е отменено изцяло Наказателно
постановление №18-0938-003470/18.07.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен. По делото са проведени две открити съдебни заседания, на които
наказаното лице е представлявано от адв.Р., която е и изготвила жалбата. На л.10
от делото на РС е приложено пълномощно за обжалване на НП и процесуално
представителство по АНД и Договор за правна защита и съдействие №0004093/26.09.2018г.,
сключен между К.С. и адв.Р. за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в обжалване на НП и процесуално представителство по АНД, като
между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200лева с
посочване, че е платено в брой на 26.09.2018г. Решението на РС-Левски не е
обжалвано пред касационна инстанция и е влязло в законна сила на 05.01.2019г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен
акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на
МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо
лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да
отговаря по иска за обезщетение за вреди на К.С..
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в
резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в
производствата по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.
Тук е мястото да се посочи, че за настоящия случай е приложим именно редът по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото изменението чл.63 от ЗАНН с въвеждането на ал.3,
съобразно която в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, е
обнародвано в ДВ бр.94/29.11.2019г., т.е. след приключване на производството
пред РС-Левски.
Искът е предявен от физическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи
се в направените в хода на АНД №350/2018г. по описа на РС-Левски разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издадено
наказателно постановление е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил
своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете
хипотези.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, но не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното АНД
№350/2018г. на РС-Левски, че НП е отменено, което решение е влязло в законна
сила като необжалвано. Следователно, налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на ОД на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Следва да се посочи, че
според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая, както се посочи и по-горе,
към момента на приключване на производството пред районен съд по обжалване на
НП, не е съществувала нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН и не е съществувал специален
ред за претендиране на разноски. Към онзи момент нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК са предвиждали ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Приложимо е било
и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Ето защо, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира направените разноски, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на АНД №350/2018г. на РС-Левски е представен
договор за правна защита и съдействие, като видно от същия е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 200лева, заплатено в брой. Съгласно ТР по
т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай такова отбелязване в договора за
правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от
200лв. е реално изплатена на упълномощения адв.Р., която е изготвила жалбата и
се е явила в съдебно заседание и представлявала С. пред районния съд.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да
се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното:
Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се
отличава с фактическа или правна сложност, касае се за
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от
Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило на две
съдебни заседания. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, за
определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. В случая стойността на отменената глоба е в размер на 220лева. Разпоредбата
на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение,
което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено
върху материалния интерес, основа за
който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300
лева. Договореното възнаграждение е в размер под предвидения минимум, поради
което предявената искова претенция следва да бъде уважена в пълния й размер от 200лева.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното
НП, издадено от ОД на МВР-Плевен, ищецът
е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП АНД
№350/2018г. на РС-Левски. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение
№1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в
размер на 200 (двеста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по АНД №350/2018г.
на РС-Левски, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от
датата на влизане в сила на съдебното решение-05.01.2019г., от който момент е претендирана, до окончателното й
изплащане. Последното е съобразено и с т.4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
По изложените по-горе съображения, предявеният иск се
явява основателен и доказан по основание
и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по АНД, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебното решение-05.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В настоящето производство се претендира и заплащане на
разноски, а именно 10лева внесена държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения,
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящето
производство, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА. Искането е основателно.
Разходът от 10лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е
доказан с платежен документ на л.3 от делото и следва да бъде присъден на ищеца
на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.4 от делото
адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1
т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на
300лева, определено по реда на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение
от 19.02.2015г. на ВКС по ч.д.№1451/2014г.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Плевен да заплати на К.А.С. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1
във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 200лева (двеста лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по АНД №350/2018г. на Районен съд Левски,
ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на влизане
в сила на съдебното решение-05.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на К.А.С. ***, ЕГН:**********,
направените по делото разноски в размер на 10лева (десет лева), представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи-Плевен да заплати на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевен,
ул.“П.Яворов“ №3, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за
адвокатурата на адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в
размер на 300лева (триста лева).
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/