Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на четвърти
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря С.Ф.
разгледа адм. дело № 726/2022г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.259, ал.3 от Закона за предучилищното и
училищното образование/ЗПУО/.
Образувано е по жалба вх. №
5956/18.11.2022г. в АСВТ, подадена от името на Д.Й.Т., действащ като търговец с
фирма ЕТ„Д.Т.“, представляван от упълномощения адвокат.
Оспорва се Заповед РД-117/03.11.2022г.,
издадена от директора на СУ „Иван Н. Момчилов“ гр. Елена, с която е забранен
достъпа на МПС в двора на училището.
Заповедта се атакува като нищожна,
алтернативно като материално незаконосъобразна. Искането е съдът да отмени
Заповедта и да присъди сторените разноски за производството.
С Определение № 155/10.04.2023г.,
постановено по АД № 134/2023г. по описа на АСВТ е присъединено към настоящото
производство и това по жалба на същото лице срещу последващо издадената Заповед
№ РД-325/16.02.2023г. на директора на същото училище, с предмет забрана достъпа
на МПС в двора на училището, за съвместно разглеждане и постановяване на общо
решение.
Жалбоподателят излага идентични
съображения по двете жалби, които могат да бъдат сведени до това, че директорът
не разполага с правомощие да издаде такава заповед, защото прегражда достъпа до
общински път/ПОС/, което е в нарушение на чл.9, ал.1 от ЗП, във вр. с чл.8, ал.2
от ЗП и ЗДвП. Освен това, самата бариера като преместваем обект не е изпълнена
по правилата на чл.56 от ЗУТ. От друга страна, павилионът, нает от ЕТ от Община
Елена, разполага с всички необходими разрешителни за функционирането си, а
поставената въз основа на Заповедта бариера препятства зареждането му със стоки
и др. дейности. Поради това е депозирал искане да бъде определено време,
съобразено с работното време на павилиона и учебните часове на учениците, в
което търговският обект може да бъде зареждан, т.к. разстоянието е голямо, а
някои от разфасовките със стоки са доста тежки. По отношение на втората Заповед
от 16.02.2023г. настоява, че посочената в нея министерска заповед е без всяко
отношение към случая, т.к. касае стратегия на Министерство на образованието за
обучение по безопасност на движението, а не да ограничават достъпа на МПС. По
така изложеното в жалбите и депозирана писмена защита жалбоподателят моли съда
да отмени всяка от оспорените заповеди.
Ответникът – директора на СУ „Иван Н. Момчилов“ гр. Елена, действащ
чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата в нарочно писмено становище с
характер на писмен отговор. В същия
посочва, че в двора на училището са станали поредица от инциденти с МПС,
застрашаващи живота и здравето на децата. Въпреки устните предупреждения,
шофьорите влизат неправомерно, като игнорират поставения от години пътен знак
В1. Настоява, че достъп на г-н Д. Т. не е отказван, като т.2.3. от Заповедта
допуска изключение. Оспорва съществуването на общински път на територията на
училището, за което представя скица на ПИ от СГКК. Прави възражение, че ограничението
на достъпа на МПС в двора на училището е за безопасността на децата.
Възраженията си ответникът подкрепя с писмени доказателства и видеозаписи. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването в цялост.
В о.с.з. ответникът се представлява от
адвокат, който пледира за неоснователност на всяка от жалбите
и претендира възстановяване на сторените съдебни разноски.
По допустимостта на оспорването съдът прие
следното от фактическа и правна страна:
Съдът прие, че всяка една от жалбите е
подадена в срок, т.к. в тях не се съдържа указание, че подлежат на обжалване,
пред кой орган и в какъв срок. Поради това, на основание чл.140, ал.1 от АПК,
срокът за оспорване се удължава на 2 месеца, в рамките на който период са депозирани
жалбите.
Непосредствено свързан с допустимостта на
производството е въпросът дали оспорените заповеди на директора на училището
представляват административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че
директорът на училището е упражнил свои властнически правомощия, предвидени в
нормата на чл.259 от ЗПУО, при което видно от съдържанието на акта/всеки от
тях/ засяга по неблагоприятен начин правната сфера на Д.Т., свързана с
упражняваната от него търговска дейност на територията на училището. Тоест,
волеизявлението на директора на училището засяга правната сфера на лица, които
не са му подчинени по служба. Този предмет на заповедта е ясно определяем и
може да бъде отделен от общото съдържание и последици на акта. Доколкото като
цяло заповедта разкрива белезите на общ административен акт по см. На чл.65 от АПК, т.к. създава задължения за неопределен брой лица. Поради това, съдът
намира, че по отношение на Д.Т. в посочените по-горе заповеди е налице
властническо изявление, което му създава задължения и пречи на нормалното
упражняване на неговата търговска дейност. Следователно в тази им част е налице и правен интерес от
заявеното оспорване, заповедите на директора на СУ за забрана достъпа на МПС в
двора на училището, по отношение на Д. Т., е налице индивидуален
административен акт. Тъй като е налице конкретен адресат на забраната за
влизане на МПС. Същите части като ИАА, инкорпориран в ОАА, са годен предмет на
съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. С оглед изложеното, съдът прие жалбите за допустими, в
така посочените части, свързани с търговската дейност на територията на училището на Д.Т..
Разгледани по същество жалбите са
ОСНОВАТЕЛНИ.
С определението за насрочване на делото
съдът указа разпределението на доказателствената тежест. На жалбоподателя да
докаже твърдението си, че издадената Заповед препятства единствения достъп до
наетия обект и неговото зареждане със стока. На ответника да установи наличието
на обстоятелствата, предпоставили издаването на процесната Заповед и от кой
нормативен акт черпи правомощие за това. В тази връзка ответникът представи
административната преписка. В хода на съдебното следствие от негова страна бяха
ангажирани нови доказателства, свързани
с предмета на доказване. Скица от СГКК и видеозаписи от охранителните камери,
монтирани на сградата на училището. График с учебните занятия и обяснения от
ответната страна по повод издаването на втората по време заповед. Присъединено
е и АД № 134/2023г. на АСВТ, ведно с приетия доказателствен материал.
Съдът
като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,
намери за установено следното по фактите:
1.От представения на л.21 от делото Договор
е видно, че жалбоподателят Д. Т., действащ като едноличен търговец, е наемател на павилион/частна общинска
собственост/, разположен в УПИ I „за училищен комплекс“/ПИ с идентификатор 2190.501.48.5 по КККР
на гр. Елена/изцяло в двора на СУ“Иван Н. Номчилов“. Страна по договора е
Община Елена, а недвижимия имот - павилион е актуван като ЧОС с Акт за общинска
собственост № 1301/14.02.2017г.
2.От представената Скица на ПИ №
15-1404210/02.12.2022г. на СГКК/вж. л.42/ е видно, че със Заповед №
РД-18-1265/22.06.2018г. на ИД на АГКК е одобрена КККР на гр. Елена, като поземлен
имот с идентификатор 27190.501.48 е с НТП „за обект комплекс за образование“.
Същият е собственост на Община Елена и върху картата са опознати 23 сгради, от
които сграда с идентификатор 1 е за образование, а между тази с идентификатор 5
и 19 е разположен павилионът, а тази с
№22 е жилищна – в случая общежитие.
3. От извършения оглед на видеофйловете по
реда на чл.204, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/вж. л.72 и сл./ и
обясненията на директора в о.с.з. се установява, че бариерата е поставена в
прохода между сграда с идентификатор 19 и тази с 22. Представлява метален
синджир, поставен на колчета, който при
нужда се отмества. При това непосредствено пред сграда 19 има поставен знак В1 “Забранено
влизането на пътни превозни средства“. От записите е видно, че МПС не се
съобразяват със знака и създават предпоставки за инциденти с децата в училищния
двор. Освен това, от последващо представените доказателства се потвърждава, че
в североизточната част на скицата е нанесен частично път, който в
действителност преминава през целия училищен двор/задната част на същия/ и се
използва като общински и преминава покрай сградите, които се ползват като технически
работилници/вж. л.65-гръб/.
4.От Заповед № РД-117/03.11.2022г. на
директора на училището е видно, че същата въвежда забрана. Тоест, последиците
от същата се изразяват по съдържание в забрана на достъпа на автомобили в двора
на училището. Според изрично записаното в нея в т.2 са уредени изключения в три
групи. Посочено е Заповедта да се връчи на ЕТ“Д.Т.“.
4.1. От приетата Скица и отразеното в
посочената Заповед от 03.11.2022г. следва извод, че автомобили, обслужващи
търговската дейност на павилиона, нает от Д. Т. следва да се допускат с
разрешение на директора за всеки конкретен случай. В хода на съдебния процес не
е постигната спогодба, нито извънсъдебна за пропускателен режим на МПС,
обслужващи дейността на търговеца.
5. Впоследствие директорът на училището
издава Заповед № РД-325/16.02.2023г. по съдържание тази Заповед възпроизвежда
същата забрана за достъпа на МПС в двора на училището. При това обаче е
по-рестриктивна, като изключенията са сведени до две и касаят само училищните
автобуси, доставката на храна и пелети в училището. За разлика от първата
заповед в съобразителната част на тази от 16.02.2023г. е посочено позоваване на
министерска заповед.
5.1. По делото е представена Заповед № РД
09-156/27.01.2023г., издадена от министъра на образованието и науката.
Действително в пункт V от същата е възложено като задължение на директорите да
обезопасят районите на училищата, като издадат заповеди за забрана на достъпа на
превозни средства в дворовете на институциите и други мерки, както и
уведомяване на компетентните органи за наличие на конфликтни точки. Във връзка
с последното и установеното преминаване на общински път през двора на
училището, директорът на СУ „Иван Момчилов“ в гр. Елена е инициирал среща с
общинското ръководство на града – кмета и председателя на ОбС и МВР. Последните
не са изпратили представители, видно от Протокол от дата 09.01.2023г./вж
л.104/.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
I/. От изложените в жалбата факти и приложената преписка следва, че приложим
материален закон при решаване на спора е Законът за предучилищното и училищното
образование/обн. ДВ бр.79 от 2015г., в сила от 01.08.2016г./, а процесуален АПК/обн.
ДВ бр.30 от 2006г./.
Не е спорно и се потвърди при съдебното
следствие, че на територията на училището, по-точно в двора на същото
преминават и навлизат МПС по различни поводи като застрашават здравето и живота
на децата. При това, тези които навлизат в предната част на двора не спазват
поставения знак В1. Опазването на тези ценности при провеждане на учебния и
възпитателен процес е задължение на
всички педагогически специалисти, вклч. и на директора. Съгласно чл.219, ал.2,
т.2 от ЗПУО те имат задължение да
опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния
процес и на други дейности, организирани от институцията. Нормата на чл.257 от
ЗПУО посочва, че орган за управление и контрол на държавните и общинските
институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът.
А според чл.259 в
изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди. В тази връзка
очевидно е, че директорът разполага с властта да управлява служителите и
процесите на територията на училищната институция. Всички като родители
очакваме, че отвеждайки децата си на училище те се намират на едно по-сигурно и
защитено място. За да бъде това реалност са необходими усилията на местната
власт/вж. чл.256, ал.1, т.7 от ЗПУО/, съответно на педагозите, вклч. директора.
В случая лицето заемащо тази длъжност е упражнило разписано в закона правомощие
като е установило по принцип забрана за навлизане
на МПС на територията на училището, т.к. е констатирало конфликтни
ситуации, идентифицирало е опасност в пределите на територия, за която носи
отговорност по силата на посочения вече специален закон. Поради това съдът
намира, че директорът на училище „Иван Момчилов“ в гр. Елена при
постановяването на Заповед № РД-117/03.11.2022г. е упражнил свое законово
правомощие, т.е. Заповедта не е нищожна.
Доколкото е упражнена адм. власт за защита на детското здраве и живот, съдът
приема, че не се отнася до разпореждане със собственост – училищен двор, който
е ПИ собствен на Общината и е предоставен на училището за управление. Обстоятелството
дали при това се прегражда път, преминаващ през двора на училището/факт,
противоречащ на логиката и правилата за движение по пътищата/, дали същият е
общински и т.н. са обстоятелства относими към правилното приложение на
материалния закон, а не към валидността
на акта. При това съдържание на ЗПУО съдът намира, че щом носи отговорност да
управлява тази институция, вклч. да гарантира сигурност за децата, то
директорът на училището има властта да разпореди забрана на достъпа до двора на
същата на автомобили и лица.
Доколкото в специалния закон няма нарочни
правила следва да се приложат общите
такива по АПК. В тази връзка, в изпълнение на чл.59, ал.2 от АПК, Заповед № РД-117/03.11.2022г. е издадена в писмена форма за действителност, съгласно
чл.59, ал.3 от АПК, и съдържа необходимите реквизити. От посочените правни
основания, а именно чл.259 от ЗПУО и чл.31, ал.1, т.т.24 и 34 от Наредба №
15/2019г. на МОН, както и приложената адм. преписка се установяват
действителните факти, мотивирали директора, действащ като орган на власт, да
издаде процесната Заповед № РД-117/03.11.2022г. Дали същите са предвидени в
закона е въпрос на материалната законосъобразност на същата. Наличието на
фактически и правни основания на Заповедта позволява съдебен контрол по
същество.
Предвидената в АПК процедура по издаване на ИАА по
отношение на Д.Т. не е спазена. Няма уведомяване по чл.26 от АПК, нито правото
му на участие в производството по чл.34 от АПК. Независимо от тези констатации,
съдът намира, че това е извинително, т.к. Заповедта е издадена в хипотеза на
незабавност по чл.34, ал.4 от АПК, като преустановителна мярка, за да се
защитят живота и здравето на учениците. Поради което тези нарушения на
процедурата не са основание за отмяна на акта.
По въпроса за съответствието на постановената със
Заповед № забрана с последиците, предвидени в материалния закон съдът прие следното:
Безспорно е, че обезпечаване на сигурността на
учениците е процес надхвърлящ рамките на училището, поради което законодателят
е привлякъл към него освен държавните органи и местната власт. Според чл.256,
ал.1, т.7 от ЗПУО, сигурността на децата
и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно
развитие е ангажимент и на органите на местното самоуправление, които следва да
сторят нужното да я осигурят и да контролират. От приложения по делото Протокол
от 09.01.2023г. на л.104 от делото е видно, че общинското ръководство тепърва
обмисля как да реагира в конкретната ситуация, т.е. директорът е поставен на
първа линия за вземане на решение по въпроса.
Видно е от безспорното съдържание на разпоредбите, че
нормата на чл.219, ал.2, т.2 от ЗПУО и тези на чл.31, ал.1, т.24 от Наредба
№15/2019г. на МОН възлагат на директора задължението да осигури безопасността и
здравето на учениците. За постигане на този резултат му е предоставена власт да
управлява лицата и процесите на територията на училището. В тази връзка
институцията се ръководи чрез конкретни правила за вътрешния ред, разписани в
ПРАВИЛНИК за дейността на средно училище „Иван Н.Момчилов”
през учебната 2022 – 2023 година/касаещи процесния период/, утвърден от
директора и приет от Педагогическия съвет, достъпен на официалния сайт на
училището на адрес в интернет: www.momchilov.bg. Същият е задължителен за всички ученици, родители, служители и външни
посетители на територията на училището.
Според записаното в чл.85 от същия Училищното ръководство осигурява охранителна
дейност за учебната година и пропускателния режим в училището в съответствие
със законовите възможности. Тоест, не се твърди охраната на учениците и
пропускателния режим в училището да е поверен на общински или държавни органи
извън тези за управление на училището. Щом не са делегирани, тези правомощия са
присъщи на директора на училището. Последният като е задължен за един
правомерен резултат – да опази здравето и живота на учениците, следва да му
признаем правомерните средства за постигане на тази цел, макар да няма
конкретна правна норма в ЗПУО или
Наредбата за обществения ред на Община Елена. Косвени аргументи за фактическата
и правна необходимост от закрила на децата, чрез забрана на достъпа на МПС в
двора на училището и задължението на директора за това намираме в публикувани
на сайтовете на множество училища пропускателни режими, които забраняват
достъпа на МПС в двора на училището. Неотложната необходимост е намерила израз
и в издадената Заповед № РД 09-156/27.01.2023г. на министъра на образованието и
науката. В случая министърът действа като орган за закрила на децата по смисъла
на чл.6, т.3 от ЗЗдетето, при което възлага
задължение на директорите на училище да обезопасят районите на
училищата, като издадат заповеди за забрана на достъпа на превозни средства в
дворовете. В конкретния случай заповед с такова съдържание директорът на
училището е издал преди получаване на МЗ и друга след това. Доколкото в този
абзац обсъждаме заповедта на директора от 03.11.2022г. следва да отбележим, че
същата очевидно не противоречи на съдържанието и целта на закона /както ЗПУО и ЗЗДетето/ да бъдат
съхранени здравето и живота на децата. В случая като опасност е идентифициран безразборният
достъп на МПС в двора на училището. А самата МЗ не е нейно единствено основание
както обсъдихме по-горе. По тези съображения съдът приема, че Заповед №
РД-117/03.11.2022г. на директора на средно училище „Иван Момчилов“ в гр. Елена
не противоречи на материалния закон, в частта, в която се обжалва пред АСВТ.
Независимо от изложеното, но във връзка с него съдът
намери, че в оспорената част, засягаща правната сфера на ЕТ Заповедта на
директора № РД-117/03.11.2022г. е незаконосъобразна, т.к. нарушава основен
принцип на административния процес, закрепен в чл.6 от АПК. Според ал.1 на чл.6
от АПК, същността на принципа изисква от АО да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Втората алинея на същата разпоредба
предписва на АО, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Видно от съдържанието на Заповедта в т.2 са посочени три изключения,
като дейността на ЕТ се предполага да попада в т.2.3., чието съдържание е,
цитирам: “по изключение с еднократно разрешение
за други автомобили“. В тази връзка съдът намира, че принципът на
пропорционалност на административното
вмешателство не е спазен. Поради това правните последици, разпоредени с
оспорения ИАА се явяват в противоречие на законовата цел – тази на АПК за
съразмерност на средствата и резултата. Защото съществува друг начин да се
постигне същия резултат/да се предпазят децата/, без да се засяга така
драстично правната сфера на търговеца/да му се отнеме възможността да работи/.
Въпрос на правна техника е това, че не е посочено кой и как следва да разрешава
изключенията, кои са те, какво става с автомобили на Спешна помощ, пожарна или
МВР и т.н. Тоест, тук става въпрос за необходимостта от един ясен и прозрачен
пропускателен режим на хора и автомобили, а не за субективна преценка.
В този ред на мисли съдът достигна до извода, че
формулирана по този начин при конкретните фактически обстоятелства волята на
директора на училището, действащ като АО, е формирана без да се спази основен
принцип на административното производство, а именно- принципа на съразмерност по
чл.6 от АПК. Поради това не е изпълнена една от целите на АПК - да не се
засягат права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен това, при такова
засягане следва да се прилагат най-благоприятните за лицата мерки. В случая
това не е сторено.
Не се оспорва от ответника и се потвърждава от
приложените доказателства, че ЕТ развива търговска дейност в павилиона в двора
на училището на законно основание и при спазване на специалните регламенти за
дейността. Поради това директорът на училището е следвало да съобрази неговите
законни права и интереси в тази връзка. От
пресечната област на двете множества интереси, защитени от правото, следва да
се намери разумно решение, при което децата да бъдат защитени и търговецът да
упражнява дейността си. Това е логично, практически възможно и постижимо без
особен финансов ресурс. Поради което съдът намира, че конкретния проблем има
конкретно решение, което позволява за зареждането и почистването на търговския
обект да се осигури времеви коридор за
достъп на МПС, когато децата не са на двора, а в занятия или други форми на
дейност. Като не е изследвал този въпрос и не е приложил разумното изключение
от наложената забрана, директорът е упражнил прекомерна власт по отношение на
търговеца, която не е необходима за постигане на безопасността на децата. Същата може да бъде гарантирана и
по друг начин, който е по-благоприятен за жалбоподателя. Въпрос на конкретна
техническа организация, който следва да се разпише допълнително.
По изложените мотиви Заповед № РД-117/03.11.2022г. на
директора на средно училище „Иван Момчилов“ в гр. Елена следва да бъде отменена
в частта, засягаща правата на ЕТ Д.Т., поради постановяването й в противоречие
с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
II/. По отношение на втората обжалвана Заповед №
РД-325/16.02.2023г. на директора на същото училище, с предмет забрана достъпа
на МПС в двора на училището съдът прие следното:
За нея важат аналогични фактически и правни съображения
на вече изложените по-горе за Заповедта от 03.11.2022г. Но всъщност
последващата Заповед, постановена на 16.02.2023г. е засегната от много
по-съществен порок, който поглъща нейната незаконосъобразност. В оспорената
част, отнасяща се до забраната за влизане на МПС в двора на училището, при
което зареждането и почистването на павилиона, нает от ЕТ става практически
невъзможно, Заповед № РД-325/16.02.2023г. се явява нищожна. В тази му част актът не поражда правни последици и това
следва да бъде обявено от съда в интерес на правната сигурност. Причините за
това са в липсата на повременна компетентност у директора на училището към дата
16.02.2023г. Защото към този момент в АСВТ е висящо съдебно производство,
образувано по жалба на същото лице срещу Заповед
№ РД-117/03.11.2022г., като двете заповеди всъщност са с идентичен предмет по
отношение на забраната, касаеща дейността на павилиона, нает от ЕТ. Произнасянето на директора в тази
хипотеза, когато спорът е вече отнесен пред съда е в нарушение на чл.130, ал.2
от АПК, която гласи, че никой друг орган няма право да приеме за разглеждане
дело, което вече се разглежда от съда. АО с произнасянето си вече е реализирал
правомощието с и един вид е изчерпал своята компетентност по въпроса. Властта
да се разпорежда с този предмет вече е прехвърлена на съда. Произнасянето на АО в тази хипотеза
е форма на саботиране на правораздавателната дейност и създаване на
правен хаос. В конкретната хипотеза това означава, че когато спорът е във
властта на съда не е подведомствен на орган извън съдебната система, т.е.
директорът в този период от време не разполага с правомощие да издава заповед с
такова съдържание като оспорената пред съда. Независимо какво иска да променя, отменя или изменя в същата и по какви
причини. В тази връзка съдът не сподели съображенията на директора, посочени в
обяснението на л.110. Действително с нея се забранява достъпа до целия двор на
училището и изрично не отменя предходната. Но именно там е проблемът – пълна
идентичност по предмет по отношение на частта, обжалвана от търговеца, като
спрямо него последващата заповед дори е още по-рестриктивна, защото не съдържа
никакви изключения. Позоваването в
същата на МЗ на МОН не е от естество да преодолее посочения по-горе порок на
акта и не може да санира Заповедта на директора от 16.02.2023г., в съответната
й част.
В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че
недопустимото съществуване на две заповеди с идентичен предмет/и двете се
отнасят до целия училищен двор и забраняват достъпа на МПС, според конкретно
отразеното в тях/ без да е ясно коя от тях е действаща и регулира
отношенията препятства изпълнението им и
нарушава принципа на правната сигурност.
По изложените
мотиви съдът намира, че по отношение на жалбоподателя Д.Т. Заповед №
РД-325/16.02.2023г. следва да бъде обявена за нищожна, в съответната оспорена
част.
Относно необсъдените по-горе възражения на защитата на
жалбоподателя:
Съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че е
налице бариера, което е преместваем обект, поставен в нарушение на чл.56 от ЗУТ
е неоснователно. Действително наличието на бариера при забранителния знак В1, преграждаща
достъпа до предния двор на училището е налице. Ответника не оспорва наличието й
и това, че същата представлява тежък метален синджир на две подвижни колчета.
Поради това преградата може да се отнесе към преместваем обект по смисъла на
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, макар да не е трайно прикрепена към земята. Но същата не
фигурира като част от съдържанието на оспорените заповеди. Поради това не е
част от преценката на оспорения акт. Същата очевидно е част от начина на
изпълнение на забраната на достъпа на МПС в предната част на училищния двор. Преценката дали същата е законосъобразно
поставена и налага ли се премахването й е по реда на ЗУТ, а не в настоящото
производство.
ПП на жалбоподателя основателно изтъква, че директорът
не разполага с правомощия като наложи забраната да доведе до преграждане или
затваряне на общински път. Според чл.9, ал.1 от ЗП, пътищата са отворени за
обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и
със Закона за движението по пътищата. На скицата от СГКК не е нанесен път,
защото е абсурдно такъв да преминава през училищен двор. Но такъв трафик
съществува. Поради това съдът намира, че реакцията на директора на училището да забрани достъпа на МПС в
двора на същото е адекватна и навременна, по принцип. Животът и здравето на
децата са по-висша ценност от свободното и удобно ползване на пътната мрежа.
Въпросът откъде трябва да се насочи потокът от автомобили не е част от
настоящия процес. Но доколкото е
нарушена мярата между целта и средствата за постигането й по отношение на
дейността на ЕТ, съдът вече изложи съображения по-горе за частичната
незаконосъобразност на двете заповеди.
При този изход на делото и с оглед направеното
своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят
направените по делото разноски. Приложен е договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че е оказана безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38, ал.2 от З*** във вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 предл. първо от ЗА
– роднина. Поради това, във вр. с чл. 8,
ал. 3 от Наредба №1/9.7.2004г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения в
полза на адвокат М. Д. Т. следва да се присъдят разноски в размер на хиляда
лева. Ответникът чрез пълномощника си е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй
като визираният в чл. 8, ал.3 от горепосочената Наредба на ВАС, минимален
размер на адвокатско възнаграждение е 1000 лева, при дела без материален
интерес извън тези по ал. 2, каквото е настоящото.
Разноските следва да бъдат възложени на училището като
институция, като ЮЛ, съгласно чл.29, ал.1 от ЗПУО, а не на АО, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, VII
- ми адм. състав на Адм.С - Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Й.Т.
Заповед
РД-117/03.11.2022г., издадена от директора на СУ „Иван Н. Момчилов“ гр. Елена,
с която е забранен достъпа на МПС в двора на училището, В ЧАСТТА, която
възпрепятства достъпа на същото лице до наетия от него търговски обект, находящ
се в двора на училището с МПС, при и по повод зареждане със стоки и/или
изнасяне на отпадъци от същия и ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Т. срещу същата Заповед, в останалата и част.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №
РД-325/16.02.2023г. издадена от директора на СУ „Иван Н. Момчилов“ гр. Елена, с
която е забранен достъпа на МПС в двора на училището, В ЧАСТТА, която
възпрепятства достъпа на Д. Й. Т. до наетия от него търговски обект, находящ се
в двора на училището с МПС, при и по повод зареждане със стоки и/или изнасяне
на отпадъци от същия и ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Т. срещу същата Заповед, в останалата и част.
ОСЪЖДА Средно училище „Иван Н. Момчилов“
гр. Елена, с БУЛСТАТ ********* да
заплати на *** М. Д. Т. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 1000-
хиляда лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаване за постановяването му.
Жалбата се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: