№ 736
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Г. К.
като разгледа докладваното от И. Г. К. Частно наказателно дело №
20221110211838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Инициирано е с жалба, подадена от Е. Н. Г., срещу постановление от
30.06.2022 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ 2119/2018 г. по описа на 05 РУ при
СДВР, пр. пр. № 27247/2018 г. по описа на СРП, което е било образувано на
03.10.2018 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Жалбоподателят изразява недоволство срещу атакувания прокурорски
акт, в подкрепа на което изтъква аргументи, базирани на изискванията, които
ЗУЕС поставя към процедурата за промяна в управителния съвет на етажна
собственост, респ. относно реда за информиране на предходния управител за
новите обстоятелства, вкл. за това на кого следва да предаде държаните от
него парична сума и документи, които са собственост на етажната
собственост. По тези съображения, жалбоподателят счита, че М. С . е бил
наясно, че трябва да предаде държаните от него пари и документи, като е
знаел и на кого следва да стори това, но въпреки това не го е направил. Сочи
се, че С. е имал възможност да се поинтересува на кого следва да предаде
сумите, които задържал вече 4 години. Изтъква се също, че ЗУЕС не
предвижда конкретна процедура по информиране на предходния управител,
като не се предвижда и конкретен срок, в който същият да дължи предаване
на сумата и документите. Според жалбоподателя, С. не се е запознал със
съдържанието на протокола от общо събрание (ОС) на етажната собственост
(ЕС), въпреки че е знаел, че протоколът е изготвен и в кого се намира. По
тези съображения жалбоподателят не споделя изводът на прокурора за
несъставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК. В тази връзка се сочи,
че в случая е налице манифестация на отношението на С. към чуждите вещи,
които е държал като свои и дори повече от това – използвал ги е в своя полза
и в ущърб на ЕС.
Като аргумент за неправилност на обжалваното постановление се
1
изтъкват множество действия на М. С ., извършени от него докато е бил
управител на ЕС, които действия били насочени единствено за постигане на
лични цели и които били в ущърб на ЕС. Твърди се, че предходният
управител на ЕС е разходвал значителни средства на ЕС за ремонти, които е
предприемал без решение на ОС за това. В жалбата е описано подробно в
какви конкретни дейности се състоят ремонтите, които се твърди М. С . да е
инициирал незаконосъобразно, т. е. без съответни решения на ОС на ЕС.
Твърди се, че С. не е предал на контрольора на ЕС документите за
извършените ремонти, въз основа на които да се установят характерът и
размерът на направените разходи. Освен това се твърди, че документите, въз
основа на които прокурорът е приел, че част от държаната от С. сума е
изразходвана за ремонти в ЕС имат за цел единствено да прикрият
присвояването на средствата от негова страна и използването им за лични
нужди и в ущърб на ЕС. Освен това се твърди, че С. е извършвал ремонти и
подобрения в собственото си жилище, които е заплащал със средствата, които
са собственост на ЕС и са държани от него в качеството му на управител.
В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че М. С . е получил
парични средства, собственост на ЕС в качеството си на управител, след
което е отказал да ги върне, което бездействие е извършено умишлено, вкл. че
е налице намерение за своене на държаната парична сума с оглед на това, че
С. е заплащал лични разходи с част от парите на ЕС.
Жалбоподателят сочи, че М. С . трикратно е канен да предаде
намиращите се у него парични средства на ЕС – на 05.02.2018 г., в края на
месец февруари 2018 г. и на 19.01.2021 г., но въпреки това ги е задържал и то
с намерение да ги свои.
С оглед изложените съображения е направено искане за отмяна на
атакувания прокурорски акт и за връщане на делото на СРП с указания
относно по-нататъшния ход на производството, вкл. жалбоподателят сочи
конкретни процесуално-следствени действия, които следва да бъдат
извършени. Направено е искане и за конституиране на жалбоподателя в
процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец.
Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и
материалите по досъдебното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.
С постановление от 03.10.2018 г. на прокурор при СРП е образувано
досъдебно производство № ЗМ 2119/2018 г. по описа на 05 РУ при СДВР, пр.
пр. № 27247/2018 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Законен повод за образуване на производството е съобщение за извършено
престъпление, направено от Е. Н. Г., в качеството му на председател на
Управителния съвет на ЕС с адрес гр. София*************, в което
съобщение е изложена информация за това, че М. С . е бил управител на ЕС,
като след избора на нов управителен съвет, не е предал намиращите се у него
2
парични средства и документи, собственост на ЕС.
В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем.
В резултат от извършената процесуално-следствена дейност по
делото са събрани следните доказателствени източници:
Писмени доказателства – препис-извлечение на протокол от ОС на ЕС
от 05.02.2018 г.; протокол от заседание на управителен съвет на ЕС от
05.02.2018 г.; писмо-отговор от Столична община, Район „Оборище” от
09.03.2018 г.; писмо от Столична община, Район „Оборище” от 26.07.2018 г.;
уведомление от Е. Генчовски до Столична община относно избор на
председател на управителния съвет на ЕС; покана за общо събрание на ЕС и
протокол за поставяне на покана; протокол от ОС на ЕС от 05.02.2018 г.;
протокол от 12.02.2018 г. за поставяне на съобщение за изготвен протокол от
ОС на ЕС; писмо от 31.03.2020 г. от Столична община, Район „Оборище” и
писмо от 27.02.2018 г.; документ относно текущо състояние на банкова
сметка; преводно нареждане от 08.02.2017 г.; нареждан разписка; фактура №
881 от 21.12.2017 г.; количествено-стойностна сметка (оферта); фактура №
885 от 02.01.2018 г.; оферта за СМР в стълбищна клетка; преводно нареждане
от 15.02.2017 г.; фактура № 748 от 14.02.2017 г.; количествено-стойностна
сметка за водопровод; нареждане-разписка от 24.11.2017 г.; преводно
нареждане; договор за изработка от 24.11.2017 г.; приемо-предавателен
протокол от 24.11.2017 г.; фактура № 821 от 01.03.2017 г.; преводно
нареждане от 02.03.2017 г.; приходен касов ордер – 12бр.; документи на ЕС
гр. София*************; квитанционна книга; протоколи за доброволно
предаване; протокол от ОС на ЕС от 31.05.2017 г. и др.
Гласни доказателствени средства – показания от 15.11.2018 г., от
20.11.2018 г., от 28.01.2020 г. и от 26.01.2021 г. на свидетеля Е. Н. Г.;
показания от 21.11.2018 г., от 26.11.2019 г. и от 28.11.2019 г. на свидетеля М.
С .; показания от 29.11.2018 г. на свидетеля Н. Н.; показания от 10.01.2019 г.
на свидетеля И. Ф.; показания от 10.01.2019 г. на свидетеля И. Н.; показания
от 11.01.2019 г. на свидетеля М. Д.; показания от 11.01.2019 г. на свидетеля П.
М.; показания от 29.01.2019 г. на свидетеля Д. Т.; показания от 05.02.2019 г.
на свидетеля М. С .; показания от 06.02.2019 г. на свидетеля Д. Д.; показания
от 06.02.2019 г. и от 10.08.2020 г. на свидетеля М. К.; показания от 01.09.2020
г. на свидетеля Н. Д.; Показания от 19.03.2021 г. на свидетеля Д. Б..
Експертизи – Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ); Допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (ДССчЕ).
От събраните по делото доказателства се установява, че сграда с адрес
гр. София************* представлява Етажна собственост (ЕС), включваща
14 самостоятелни апартамента, в част от които живеят техните собственици, а
в други – наематели. Тази ЕС се управлява чрез взимане на решения на Общо
събрание на етажните собственици и ползвателите и избиране на
Управителен съвет (УС). На 29.11.2016 г. е проведено ОС на ЕС, на което е
взето решение за избор на нов УС, за председател на който е избран М. С ., за
членове И. Н. и Е. Г., а за контрольор М. К.. В ЕС била възприета практика,
съгласно която, след избор на нов УС, председателят на УС открива на свое
3
име банкова сметка, по която се превеждат наличните към този момент
парични средства - собственост на ЕС, като за целта, след избора на УС,
съответната сума, ведно с документацията на ЕС се предават на новоизбрания
председател на УС от този, който до момента е изпълнявал функцията на
председател. След извършения на 29.11.2016 г. избор на нов УС, установената
практика била спазена, като на новоизбрания председател М. С . били
предадени паричните средства и документите на ЕС от страна на предходния
председател на УС Н. Н., като Н. предал на С. сумата от 7366,24 лева и
договор за отдаване под наем на покривно пространство, сключен между ЕС
и „Теленор”. Предадената от Н. сума, била внесена по банкова сметка в
„Юробанк България” АД (сега Пощенска банка), която сметка е с титуляр М.
С . и с IBAN: BG 43 BPBI 794 040 569 503 02. На 29.11.2016 г. не е избран
касиер, поради което в периода от началото на 2017 г. до месец ноември 2017
г., средствата за поддръжка и управление на ЕС събирала И. Н., която ги
предавала на М. С ., а той от своя страна ги внасял по откритата на негово име
банкова сметка. За последното тримесечие на 2017 г. средствата за поддръжка
и управление на ЕС били събирани лично от М. С ., в качеството му на
председател на УС, тъй като И. Н. се оттеглила от изпълнението на
задълженията си като член на УС. Средствата за поддръжка и управление на
ЕС били събирани на тримесечие, като същите включвали по 5,00 лева на
човек, по 5,00 лева за домашен любимец, както и сумата от 265,50 лева,
представляваща размер на ежемесечния наем на покривно пространство,
която била заплащана от „Теленор”. Набраните по сметката на С. парични
средства били прехвърлени от него в депозитна сметка на 31.08.2018 г., а на
19.11.2018 г. отново били поставени в разплащателна сметка на М. С .. Към
05.02.2019 г. сумата, съхранявана по сметката на М. С . възлизала в размер на
3245,64 лева. На 03.01.2018 г. И. Н. предала на М. С . всички документи на
ЕС, които съхранявала, а именно касова книга, квитанционна книга, приходни
ордери, фактури и други документи. На 05.02.2018 г. е проведено ОС на ЕС,
на което И. Н. и М. С . са освободени като членове на УС, а вместо тях са
избрани Д. Т. и П. М., а за контрольор е избран Н. Н.. В същия ден, а именно
на 05.02.2018 г. е проведено заседание на УС, на което М. С . не присъствал, и
на което заседание Е. Г. е избран за председател на УС, за отговорник по
финансово-счетоводната дейност е избрана П. М., а за отговорник по
организационната дейност Д. Т.. Докато М. С . бил председател на УС на ЕС
не е изготвена Книга на ЕС, тъй като съответните формуляри не били
попълнени от всички живущи.
На 12.02.2018 г. на таблото за обяви, което се намирало във вход Б на
сградата, било поставено съобщение за това, че протоколът от проведеното
на 05.02.2018 г. ОС е изготвен, както и че същият се намира при М. К.. В края
на месец февруари 2018 г. е проведено ОС на ЕС, на което присъствал и М. С
.. Тогава М. С . бил поканен устно, да предаде документите и паричните
средства на ЕС, на което той отказал с аргумента, че не е уведомен за избора
на нов председател на УС, както и че новият УС е незаконен, след което
напуснал събранието.
На 16.01.2020 г. е проведено ОС на ЕС, при което на мястото на Д. Т. –
4
председател на УС е избран Е. Г., Н. Н. е избран за касиер, а Н. Д. е избрана за
член на УС. На това събрание М. С . не е присъствал. На 19.01.2021 г. е
проведено ОС на ЕС, на което е взето решение за това, председателят на УС
да изиска в писмен вид от М. С ., в тридневен срок да предаде на УС,
намиращите се в него документи и парични средства, принадлежащи на ЕС.
Протоколът от това ОС бил качен в електронната поща на ЕС, а именно
**************@***.**. На 22.01.2021 г. Г. отишъл да връчи протокола от
последното ОС на М. С ., но последният отказал да го получи и не се запознал
със съдържанието му.
М. С . отказал да предаде паричните средства, собственост на ЕС, с
аргумента, че не му бил предоставен протокол от ОС, от който да е видно, че
е взето решение за това, конкретен член на УС да открие банкова сметка, по
която С. да преведе държаната от него сума.
От показанията на свидетелите по делото и въз основа на писмените
доказателства става ясно, че докато М. С . е бил председател на УС в ЕС са
извършени множество подобрения и строително-ремонтни дейности, за които
са направени разходи, заплатени от С. с част от държаните средства,
собственост на ЕС. Установява се също, че за така извършените подобрения и
ремонтни дейности не са били взети съответни решения на ОС на ЕС, а М. С .
ги инициирал лично, по свое усмотрение, което станало повод за конфликти
между него и някои от членовете на ЕС, в това число между Е. Г. и М. С ..
От доказателствата по делото се установява, че спрямо М. С . не е била
отправяна, нито устна, нито писмена покана за предаване на държаните от
него парични средства и документи, която покана да съдържа конкретика
относно време, място и начин на предаване.
От обясненията на С. се изяснява, че той продължава да държи
паричната сума на ЕС, а именно 3245,64 лева по своя разплащателна банкова
сметка, като заявява готовност да я преведе на новоизбрания председател на
УС, при поставено от негова страна условие да му бъде предоставен протокол
от ОС, от който да е видно на кого и по коя банкова сметка следва да бъде
преведена сумата.
Въз основа на назначените експертизи и събраните писмени
доказателства по делото се установява, че М. С . следва да предаде на УС на
ЕС сумата от 3740,93 лева, както се потвърждава, че по банковата сметка на
С. е налична сумата от 3245,64 лева, за която сума той заявява готовност да
преведе по банкова сметка на новоизбрания председател на УС на ЕС, но
оспорва избора на нов УС, респ. на новоизбрания председател.
Същевременно, М. С . не е предприел законосъобразно действия по оспорване
избора на нов УС, например чрез търсене на защита по исков ред, а изтъква
позицията си по оспорване на този избор единствено с оглед продължаващото
държане на паричната сума. В тази връзка впечатление прави изводимата от
доказателствата информация, че в периода от 31.08.2018 г. до 19.11.2018 г.
М. С . е прехвърлил паричните средства, собственост на ЕС в своя
депозитна сметка, което по същество съставлява действие по управление на
средствата. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото липсват
5
актуални писмени доказателства, от които да е видно какъв е размерът на
сумата, която М. С . продължава да държи по горепосочената банкова сметка,
а това би допринесло за формирането на убедителен и обоснован извод
относно липсата на намерение за своене на сумата от 3245,64 лева от страна
на С.. В подкрепа на извода за липса на намерение за своене на тази част от
сумата се явява липсата на адекватни действия от страна на етажните
собственици, посредством които да инициират предаване на държаните
парични средства (посредством отправяне на нотариална покана например,
посредством която да се поставят ясни условия и срок за предаване на
парите). При положение, че етажните собственици не са инициирали по
ефективен начин предаването на сумата, няма как да се приеме убедено, че
отказът да се предаде сумата представлява израз на намерение за своенето ѝ.
По отношение на сумата от 497,79 лева, представляваща част от сумата,
която е собственост на ЕС, М. С . не е представил разходооправдателни
документи и от доказателствата по делото не се установява на какво се
дължи липсата , което се сочи и в самото постановление на прокурора. По
делото не е изяснен въпросът за констатираната разлика между сумата,
която С. би следвало да държи по своята банкова сметка и действително
наличната сума. В тази насока биха могли да бъдат събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на М. С ., който да разясни наистина
ли се касае за липса на тази сума, доколкото е възможно да държи същата
в брой, и ако става въпрос за липса – какви са причините, поради които се
констатира разликата от 497,79 лева, съответно ако с тази сума са покрити
разходи за поддръжка и управление на сградата – да представи доказателства
за това. При положение, че е установена горепосочената сума, за която по
делото липсват разходооправдателни документи, от една страна, а от друга
страна по делото е налице твърдение, вкл. обективирано в жалбата срещу
постановлението на прокурора, за това, че М. С . е присвоил част от
държаната сума на ЕС, респ. че в случая е налице намерение за своене на
държаната парична сума с оглед на това, че С. е заплащал лични разходи с
част от парите на ЕС, не може да се приеме, че значимите факти са изяснени
и че може да се формира обоснован извод за прекратяване на наказателното
производство. Въпросът за това какви са причините, поради които се
установява липса на сумата от 497,79 лева по сметката на М. С . е с
ключово значение за правилното изясняване на релевантните факти. В тази
връзка прокурорът правилно е посочил, че липсата на сумата, сама по себе си,
не е достатъчна, за да се приеме, че е налице обсебване, но именно поради
това е от съществено значение да се съберат възможните доказателства,
посредством които да се изясни наистина ли се касае за липса и ако да – на
какво се дължи същата. При положение, че прокурорът е констатирал с
необходимата убеденост, че в случая е налице сума, за която липсват
разходооправдателни документи, при съдържанието на наличната
доказателствена съвкупност, изводът за наличие на основание за
прекратяване на досъдебното производство е необоснован.
Не се споделят като убедителни изводите на прокурора, свързани с
неправилно водене на счетоводна документация от страна на С., вкл.
6
аргументите сочещи, че той не е бил длъжен да води съответно счетоводство.
В наказателното производство са допустими всякакви доказателства за
установяване наличието на парични суми, с оглед на което липсата на
изрядна счетоводна документация не осуетява възможността за установяване
на значимите обстоятелства, респ. за доказване на значимите факти. Още
повече, че в показанията си като свидетел, самият М. С . посочва, че в
предадената от него Касова книга е описал приходите на ЕС, които са
постъпвали в брой и разходите на ЕС, които са плащани в брой, вкл. че е
предал съответните тетрадки и други документи, удостоверяващи разходите
на ЕС за почистване на входа, разходите, представляващи неговото
възнаграждение за периода, в който е бил председател на УС на ЕС, както и
други документи, удостоверяващи получените от И. Н. суми, които тя е
предала на М. С .. Именно в показанията си М. С . е разяснил, че когато
дадено задължение за входни такси е било заплащано от конкретен живущ в
сградата, С. е предавал на съответния платец оригинал на квитанцията, респ.
в квитанционната книга остава само индиго-копие, както и че в оригинал са
налични квитанции за живущите, които не са му заплатили съответните
входни такси, поради което и конкретният оригинал на квитанцията не е
предаден, а стои по книгата. При тази информация, която е била взета
предвид и от вещото лице, изготвило експертизите по делото, няма как
обосновано да се сподели изводът на прокурора за това, че неправилно
воденото от С. счетоводство във връзка с приходите и разходите в ЕС е
причината, поради която се констатира разликата от 497,79 лева . Още
повече, че посегателство спрямо собствеността на ЕС е възможно и само по
отношение на част от държаната сума, каквато именно се явява
констатираната липса.
В доктрината и съдебната практика последователно и еднопосочно са
изяснени признаците на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от НК.
"Обсебване е налице, когато лице (вкл. и "длъжностно", но вън от кръга на
служебните му правомощия) получи на някакво правно (определено
конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване) основание чуждо имущество (вкл. парични средства) да го владее
или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане
в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое"
- Решение № 88 от 10.02.2012 г. на Първо НО на ВКС. Утвърдено е и
виждането, че от обективна страна престъплението може да се осъществи и
при наличието на отказ за връщане на конкретната вещ, в случая парична
сума, за каквато хипотеза може да става въпрос понастоящем.
Известно е, че вината е психическото отношение на дееца към
обществената опасност на деянието и най-вече към неговите
общественоопасни последици. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК отнася към
интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния
характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици.
Деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, когато разбира, че
то обуславя общественоопасните последици, че уврежда или застрашава
7
обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното
престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици,
когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък
при прекия умисъл се свежда до съзнателно искане на общественоопасните
последици. В частност при обсебването, което е резултатно престъпление и
може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва: 1) да съзнава, че
поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със
собствеността и 2) да желае настъпването на общественоопасния резултат.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у
дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я
владее или пази на правно основание и че му е позволено да осъществява
само определени действия с нея, невключващи актове на имуществено
разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди
окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в чужд
интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта
да се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му. Като
неюридическо свойство на престъплението вината се извлича във всеки
конкретен случай от конкретно установените факти за поведението на дееца.
Практиката на ВКС се придържа последователно към постановката, че вината
е факт, който се разкрива в наказателния процес "по линия на фактическите
констатации и тяхното установяване".
Ето защо, за да се приеме, че органите на досъдебното производство са
предприели всички необходими мерки за разкриване на обективната истина,
респ. за правилното решение относно съдбата на наказателното производство,
несъмнено е необходимо да се изясни какво е отношението на М. С . към
липсата на част от сумата на ЕС, а именно относно констатираната липса на
497,79 лева, респ. да изясни наличието на причини, поради които е налице
установената разлика.
Едва при попълване на делото с необходимата информация относно
цялата сума, която М. С . би следвало да държи за ЕС, ще може да се приеме,
че са събрани всички необходими и възможни доказателства, въз основа на
които да се формира обоснован извод за наличие или за липса на
присвоително намерение.
По изложените причини, съдебният състав приема, че обжалваното
постановление е необосновано в частта, касаеща констатираната разлика от
497,79 лева, с оглед на което е налице основание за отмяна на атакувания
прокурорски акт. За да се приеме, че в случая липса присвоително намерение
и за тази част от държаната сума, собственост на ЕС, необходимо е да се
установи какви са обективните действия на лицето по отношение на тази сума
– продължава ли да я държи за ЕС или не, на какво се дължи установената
липса.
По тези мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
8
ОТМЕНЯ постановление от 30.06.2022 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ
2119/2018 г. по описа на 05 РУ на СДВР, пр. пр. № 27247/2018 г. по описа на
СРП.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за продължаване
на процесуално-следствените действия съобразно указанията на съда, дадени
в мотивната част на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор
при Софийска районна прокуратура и на жалбоподателя - лично и в
качеството му на представляващ ЕС.
Определението може да се обжалва и протестира пред Софийски
градски съд в седемдневен срок от съобщаването му на посочените лица.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9