Определение по дело №238/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260484
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500238
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

                               О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

Номер: ……260484……. Година  2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД –  ПАЗАРДЖИК                       ВЪЗЗИВЕН  СЪСТАВ

На 21.04.                                                                        2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА   

                                                                                              МАРИАНА ДИМИТРОВА             

 

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 238  по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно , по реда на чл. 274  и сл.  от  ГПК  - за въззивен  контрол  по отношение    разпореждане  на районния  съд .

На 27. 11. 2019г. търговското дружество Банка ДСК“ ЕАД ,  ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на  дейността гр. София , ул. „Московска“ № 19,  е подало заявление  за издаване на заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист  по чл. 418 от ГПК против длъжниците  Г.М.М. , ЕГН **********( главен длъжник ) , от гр. П. ,  ул. „Н.Б. „ № .. и против длъжника Д.И.Р., ЕГН ********** (солидарен длъжник – поръчител) , от гр. П. ,  ул. „Н.Р. „ № .     

Със Заповед № 595/ 29. 11. 2019г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , на районен съд П.,постановена по ч. гр. д. № 938/ 2019г. по описа на същия съд , искането на заявителя е уважено ,като е допуснато незабавно изпълнение в полза на заявителя и  е издаден изпълнителен лист.

Против разпореждането на районния съд , с което е допуснато незабавно изпълнение е  подадена частна жалба от   длъжника  в заповедното производство Д.И.Р., ЕГН ********** ,     чрез пълномощника на страната   ,адвокат С.И.И.  от САК.В частната жалба се твърди, че  разпореждането на районния съд  е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени  обжалваното разпореждане ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и се обезсили издадения изпълнителен лист. Прави се искане за присъждане  на сторените  разноски във въззивното производство .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК  не   е подаден писмен отговор  от противната  страна .

Правни изводи . 

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство (длъжник в заповедното производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК ) . 

Частната жалба е подадена в преклузивния едномесечен  срок по чл. 419 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

В текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да  е „ редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .

Въпросът за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК (Виж Определение №   545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;  Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч. т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по ч. т. д. № 25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г. по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 697/ 19.11. 2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/ 16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;)Какво се приеме в тази съдебна практика?

1.По отношение на първото изискване“документа да е редовен от външна страна „.

Редовността на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „ . Документът ще бъде редовен от външна страна когато „по форма“ и „по съдържание“  отговаря на документа по чл. 417 от ГПК ,въз основа на който страната  е поискала издаването на заповед за изпълнение. 

Заявителя е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на „извлечение от счетоводните книги „( чл.417 т. 2 от ГПК ).  Извлечението от счетоводните книги  по форма ще  съответства  на   такъв вид документ, когато съдържа(възпроизвежда ) информация , която е базирана на записванията в съответните счетоводни документи по чл. 4 от ЗСч.  Освен това изискването за форма предполага документа да е издаден от оторизирано(компетентно ) длъжностно лице на Банката и да носи подписа на това лице(чл. 6 ал.3 т.5 от ЗСч и чл. 10 от ЗСч. ).

Извлечението от счетоводните книги по съдържание ще  съответства на такъв вид документ, когато съдържа данни , които индивидуализират вземането по основание и по размер.

Минималната информация , която трябва да съдържа документа ,за да индивидуализира вземането по основание и по размер е посочена в текста на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/-  изм.  ДВ. бр. 59/29. 07. 2016г. / .Тази информация е следната :

-          Броя на просрочените вноски , които не са издължени напълно или  частично на договорените дати  ;

-          Непогасената главница по кредита ;

-          Непогасената договорна лихва ;

-          Размера на обезщетението за забава  за просрочените плащания  (санкционираща или наказателна лихва ) ;

-          Общият размер на просрочената сума ;

От съдържанието на представеното към заявлението „извлечение от счетоводните книги на банката“ се установява ,че то отговаря, както по форма , така и по съдържание  на   изискването на закона.

Извлечението от счетоводните книги  индивидуализира вземането на кредитора по основание и по размер ,според  изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 от ГПК , чл. 128 т.1 от ГПК и  разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.

2. По отношение на второто изискване – документа „да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .

Касае се за „изпълнителното действие „на документа . Съдебната практика приема ,че   извлечението от счетоводните книги , ведно с приложенията към него ( договора за банков кредит ,  допълнителни споразумения към договора и Общите условия на Банката ) трябва да установяват „ликвидност и изискуемост“ на вземането .

В заявлението Банката се позовава на настъпила в нейна полза „ предсрочна изискуемост „на вземането . За да се приеме ,че вземането на Банката е станало предсрочно изискуемо трябва да са осъществени следните предпоставки на предсрочната изискуемост :

1/ Условията на предсрочната изискуемост да са уговорени в договора за кредит(обективен момент на предсрочната изискуемост ) .

2/ Кредитът да бъде обявен  от кредитора за предсрочно изискуем от Банката ( субективен елемент на предсрочната изискуемост по чл. 60ал. 2от ЗКИ).     

Към заявлението кредитора е представил  писмени доказателства за  изпълнение на задължителните указания , дадени в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г.на ОСГТК на ВКС , относно обявяване на предсрочната изискуемост. От тези доказателства обаче не може да се направи извод  за настъпила предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда . Това е така , тъй като вземането на кредитора е обявено на длъжниците за  предсрочно изискуемо  преди възникването на предсрочната изискуемост.   В извлечението от счетоводните книги е посочено ,че   предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 25. 11. 2019г. От представените към заявлението писмени доказателства  се установява ,че длъжника Ганчо Михов е уведомен за  предсрочната изискуемост на 22. 10. 2019г. Длъжникът  Д.Р. е уведомен за предсрочната изискуемост на 01. 12. 2016г. Не е допустимо кредитора да уведоми длъжниците за предсрочна изискуемост на вземането преди настъпването на предсрочната изискуемост.  Действително , както в съдебната практика , така и  в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г.на ОСГТК на ВКС  се приема  ,че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от момента , в който кредитора е уведомил длъжника за това ,че обявява кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи обаче  предсрочната изискуемост трябва да е настъпила преди обявяването й на длъжника , а не след това , както е в настоящия казус.   

Независимо от обстоятелството ,че вземането на кредитора не е  обявено за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК , вземането на кредитора е станало изискуемо с настъпването на крайния падеж на вземането .             

От съдържанието на  договора за кредит за текущо потребление и допълнителните споразумения към него се установява ,че крайния срок за погасяване на задължението е 28. 10. 2020г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК( 27. 11. 2019г. ) и към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение( 29. 11. 2019г. ) крайния падеж на задължението не е бил настъпил.    

Ръководейки се от  задължителните указания на ВКС, дадени в  ТР № 8/ 2017г.   от 02. 04. 2019г. на ОСГТК   на ВКС , следва да се приеме ,че   вземането на кредитора е изискуемо , тъй като  крайния падеж на задължението е настъпил към момента на разрешаване на спора пред въззивната инстанция .   

Неоснователно е възражението  в частната жалба за това ,че вземането на кредитора по отношение на поръчителя е погасено  на   основание чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. 

Според посочената правна норма вземането на кредитора спрямо поръчителя  ще бъде погасено, ако в 6-месечен срок от падежа на задължението кредитора не предяви  иск против длъжника за вземането си . В случая падежа на задължението  според договора за кредит за текущо потребление и допълнителните споразумения към него  е 28. 10. 2020г. , при което срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД изтича на 28. 04. 2021г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК( 27. 11. 2019г. ), към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение( 29. 11. 2019г. ) и към настоящия момент преклузивния 6- месечен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл.

Неправилно  в частната жалба  се приеме ,че падежа на задължението е датата  на предсрочната изискуемост на вземането . Както бе посочено по – горе , предсрочната изискуемост и по отношение  на двамата длъжници не е обявена валидно, поради което за падеж на задължението не следва да се приеме датата на предсрочната изискуемост , а крайния срок на задължението,който е 28. 10. 2020г. Дори да се приеме за падеж на задължението  датата  на предсрочната изискуемост , 25. 11. 2019г. , която е посочена от кредитора в извлечението от счетоводните книги на Банката,отново към датата на подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК( 27. 11. 2019г. ), към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение( 29. 11. 2019г. ) и към настоящия момент преклузивния 6- месечен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 419  от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

 

О П  Р  Е  Д  Е  Л  И 

 

ПОТВЪРЖДАВА допуснатото незабавно изпълнение със Заповед № 595/ 29. 11. 2019г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,  на районен съд П.  ,постановена по ч. гр. д. № 938/ 2019г. по описа на същия съд

 

 

На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция   не подлежи на касационно обжалване .   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ :