№ 35
гр. Свиленград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100598 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу П.
АНГ. Б., с която е предявен иск с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 от
ЗЗДискр. - за установяване на нарушение на забраната за дискриминационно
третиране от страна на ответника, изразяващо се в отказ да регистрира
наематели в жилищна сграда с адрес: гр. с......, ул.........№.0, за което ищецът
бил надлежно упълномощен от собственика на имота, както и в отказ да му
даде обяснение за отказа си за регистрация.
Ищецът твърди, че бил упълномощен от Стелиан Панагонов, с
нотариално заверено пълномощно, да регистрира в Община Свиленград
седем наематели от ромски произход (майка, баща и пет деца) на адрес: гр.
с......, ул.........№.0, собственост на упълномощителя. На 14.10.2020 г. ищецът
посетил Служба ГРАО в ОбА – Свиленград и разговарял с ответника, която
работила като главен специалист в службата. Ответникът отказала да
регистрира наемателите на посочения адрес, въпреки че ищецът й бил
предоставил всички нужни за това документи, както и отказала да му даде
информация защо отказва да ги регистрира.
Ищецът счита, че в случая умишлено бил третиран по-неблагоприятно
от страна на ответника, който безпричинно го лишавал от правото да
регистрира наемателите си. Посочва, че лицата-сравнители, спрямо които бил
третиран по-неблагоприятно, били всички граждани – собственици или
упълномощени лица, които били искали да регистрират наемателите си в
Общината. Конкретно посочва като лице-сравнител Стелиан Панагонов, за
когото ответникът му бил казал, че „няма проблем“ да регистрира
наемателите, защото е собственик. Твърди, че е дискриминиран по признака
„обществено положение”, като лице, упълномощено от собственика.
1
По тези съображения ищецът моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. АНГ. Б., в който излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че не е проявявала дискриминация по
отношение на ищеца по признака „обществено положение“, нито по който и
да е друг признак по ЗЗДискр. Счита, че изложените от ищеца фактически
твърдения, че се намирал в невъзможност да регистрира своите наематели,
въпреки че имал правата на собственик, не очертават елемент от
общественото му положение, като един от признаците, изброени в забраната
за дискриминиране. Посочените от ищеца седем наематели не можело да
бъдат регистрирани не поради дискриминационно отношение спрямо ищеца,
а поради това, че въз основа на депозираното от ищеца искане и приложените
към него документи не можела да се изпълни процедурата по чл.92 от ЗГР.
Твърди, че в Община Свиленград не е извършвана адресна регистрация на
реда на чл.92 от ГПР на лица – несобственици на имота, по заявление за
адресна регистрация, подадено от собственика на имота или от
упълномощено от него лице. Всички регистрации били извършвани по
заявления на лицата, подлежащи на регистрация, придружени с необходимите
документи. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
от фактическа страна следното:
С молба с вх.рег. № В-6005 от 14.10.2020г. ищецът е поискал от Служба
ГРАО в ОбА – Свиленград да бъдат регистрирани на адрес в гр. гр.с........
ул....., седем лица, поименно посочени (а за две от тях – и с посочен ЕГН),
като с молбата е приложил пълномощно и заверено корие от нотариален акт
за собственост на имота. С приложеното пълномощно Стелиан Венциславов
Панагонов, собственик на имота, находящ се на горепосочения адрес, е
упълномощил ищеца „да настани в посочения имот“ седем лица.
С писмо с изх.рег. № И-6875 от 21.10.2022г. Кметът на Община
Свиленград е отговорил на ищеца, че сградата, находяща се на адрес: гр.
гр.с........ ул....., е опасна за обитаване и негодна за ползване, като му е указал
да представи пълномощно за адресна регистрация, което да бъде в оригинал и
да има апостил, а частта му, която е на чужд език, да бъде преведена и
заверена от нотариус.
С писмо с изх.рег. № И-СЕОС-184 (дата не се чета) Кметът на Община
Свиленград е отправил запитване до Министерство на външните работи,
относно представени в Общинска администрация - Свиленград 2 бр.
пълномощни, измежду които и процесното такова, приложеното към молбата
на ищеца за адресна регистрация. В отговор на това писмо, от
Министерството на външните работи са посочили, че документите, издадени
от властите на САЩ, следвало да бъдат снабдени с печат „апостил“, за да
породят правно действие в Република България. Поради това изпратените
пълномощни нямали правна тежест.
2
На 07.07.2021 г. Кметът на Община Свиленград е изпратил до ищеца
писмо на посочения от него в молбата му електронен адрес, в което е
обяснено, че представеното пълномощно е нередовно, като са изброени и
нередовностите, които следва да бъдат отстранени. Освен това, обяснено е на
ищеца, че с представеното от него пълномощно е упълномощен „да настани
лицата“, но не и с правото да ги регистрира на адреса на имота. Посочено е
също в писмото, че съгласно чл.92, ал.3 от ЗГР, за извършване на адресна
регистрация се представя писмено съгласие на собственик, когато заявителят
не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по
ал.1, или с нотариална заверка на подписите.
Видно от удостоверение – справка с № И-5563/23.09.2021г., издадено от
Общинска администрация – Свиленград, в същата, за периода от 01.01.2020г.
до датата на издаване на справката са адресно регистрирани 1083 лица, като
всички регистрации са извършени по заявления, подадени от лицата, които
искат да бъдат регистрирани, придружени с необходимите документи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Разпоредбите
на ал.2 и ал.3 от чл.4 от ЗЗДискр. дефинират съответно пряка и непряка
дискриминация.
От посочените законови разпоредби следва, че от обективна страна
дискриминация е налице, когато едно лице бива третирано различно спрямо
останалите лица, поставени в сходно сравнимо положение, това третиране е
по-неблагоприятно за засегнатото лице и се дължи на наличието на някой от
посочените в закона признаци на засегнатото лице.
В случая, ищецът се позовава на признака „обществено положение“.
Затова, за уважаване на предявения иск е необходимо да се съберат
достатъчно доказателства, за да се изведе обосновано предположение за
наличието на по-неблагоприятно третиране на ищеца от страна на ответника,
при сравними сходни обстоятелства, на основание признака „обществено
положение“.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не се
установява по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други лица,
действащи като пълномощници в рамките на административното
производство по адресна регистрация (глава IV от ЗГР).
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗГР, адресната регистрация се извършва от
кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях
длъжностни лица при заявяване от лицето, като към заявлението се прилага
документ за собственост или документ за ползване на имота. Когато
3
заявителят не е собственик, към заявлението се представя и писмено съгласие
на собственика, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по
ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.
В случая, ищецът нито е лице, което иска да бъде адресно регистрирано,
нито е собственик на имота, на адреса на който иска да бъдат регистрирани
други лица. В такъв случай, приложима е общата разпоредба на чл.18, ал.2 от
АПК, съгласно която пред административните органи гражданите и
организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.
Ищецът – несобственик на имота, е поискал в същия да бъдат адресно
регистрирани трети лица, като е представил документ за собственост и
пълномощно от собственика. Представеното с молбата за регистрация
пълномощно не е снабдено с печат „апостил“, поради което ищецът не би
могъл да представлява собственика Стелиан Панагонов в производството по
адресна регистрация пред Община Свиленград. Отделно от това, с
пълномощното се упълномощава ищеца „да настани“ лицата в имота, но не и
да упражни правото да извърши тяхната адресна регистрация.
Ето защо, съдът намира, че въз основа на депозираното от ищеца искане
и приложените към същото документи, не е можело да се извърши адресна
регистрация по реда на чл.92 от ЗГР.
По тези съображения съдът приема, че действията на ответника, в
качеството му на служител на Община Свиленград, са в изпълнение на
законовите разпоредби, регламентиращи адресната регистрация, като те не
съставляват дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. От
събраните по делото доказателства не се установяват конкретните действия
на ответника, които да имат дискриминационен характер спрямо ищеца и се
основават на признака „обществено положение“. Не се доказа и наличието на
разлика в третирането на ищеца спрямо останалите упълномощени лица.
Напротив, установи се, че в Общинска администрация – Свиленград, считано
от 01.01.2020г. не е била извършвана адресна регистрация по заявление на
упълномощени лица, така че да може да се твърди различно третиране спрямо
тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е осъществил
пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.4 от
ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо
останалите лица, поставени в сходно сравнимо положение. Поради това искът
с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски. Ответникът претендира разноски за осъществено
безплатно процесуално представителство, на основание чл.38, ал.1, т.2,
предл.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът
на ищеца, осъществил безплатното представителство, има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА (Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения). Ето защо и съобразно чл.7, ал.1, т.4 от
Наредбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца
сумата 600 лв. – адвокатско възнаграждение по делото.
Мотивиран от изложеното, Районен съд - Свиленград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. с.,
ж.к.....,бл...,вх...,ап..., срещу П. АНГ. Б., с ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. Свиленград, ул. „България“ № 32, иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. - за установяване на нарушение на забраната за
дискриминационно третиране от страна на ответника, изразяващо се в отказ
да регистрира наематели в жилищна сграда с адрес: гр. с......, ул.........№.0, за
което ищецът бил надлежно упълномощен от собственика на имота, както и в
отказ да му даде обяснение за отказа си за регистрация.
ОСЪЖДА Т. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. с.,
ж.к.....,бл...,вх...,ап..., да заплати на адвокат Таня Георгиева К. – Великова, с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“ № 1, сумата
600,00 лв. (шестстотин лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5