Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 805 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е инициирано с
молба от процесуалния представител на ответника с искане по реда на чл. 250 ал.1
от ГПК и чл. 248 ал.1 от ГПК, както и с искане от процесуалния представител на
ищеца по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.
Ответниците по насрещните молби са
заявили становища.
Настоящият съдебен състав намира молбите
за неоснователни.
Със съдебно решение 7777 от 11.12.2018
г., СГС, І-19 състав е уважил частично заявената претенция на ищеца. В същото
решение са изложени мотиви от настоящия съдебен състав относно размера на
дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА, при съобразяване разпоредбите на Наредба 1/2004 г. респ.
съобразно припадащата се част от уважената претенция на ищеца.
Тези мотиви настоящият съдебен състав
намира за безпредметно да преповтаря в рамките на инициираното по реда на чл.
248 ал.1 от ГПК производство. Заявеният начин на изчисление на адвокатско
възнаграждение, предложен в молбата на ищеца от 08.01.2019 г. не намира
обективна опора в Наредба 1/2004 г. доколкото предполага изчисление на
възнаграждението само върху уважената част от претенцията без да се държи
сметка за отхвърлената такава, което е в явно противоречие с възприетия
законодателно принцип на съразмерност на разноските.
С оглед данните по делото, че процесуалният
представител на ищеца е лице, регистрирано по ЗДДС върху възнаграждението
следва да се начисли и ДДС като в тази връзка възраженията на ответника,
заявени в молбата от 16.01.2019 г. не се споделят от състава на съда.
Настоящият съдебен състав намира, че
се е произнесъл изцяло по заявената
претенция, очертана от ищеца с исковата молба, поради което молбата за
допълване на съдебното решение, депозирана от ответника на 16.01.2019 г. следва
да се остави без уважение. Лихвата с оглед естеството на главното задължение е
с компенсаторен характер и съставлява законна последица от осъждането, а не
самостоятелен иск, за да е налице изискване за изричен диспозитив, съобразно
заявеното в молбата на ответника.
Поради което, СГС,
І-19 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД на основание чл. 250 ал.1 от ГПК за допълване
на решение 7777 от 11.12.2018 г. като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД на основание чл. 248 ал.1 от ГПК за
изменение на решение 7777 от 11.12.2018 г. в частта за разноските като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на АД „Ч., П. и И.“ на основание чл. 248 ал.1 от ГПК за
изменение на решение 7777 от 11.12.2018 г. в частта за разноските като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението, а в частта по чл. 248 ал.1 от ГПК същото е с
характер на определение.
Съдия: