РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.128 т.2,
чл.220 ал.1 във вр. с чл.326 ал.2, чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Робко Сиии“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез адв. М.Ж., против Решение № 1576/21.09.2021г. по гр.д.
№ 10217/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е
осъдено „Робко Сиии“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. Г. Д., ЕГН
********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 от КТ трудово
възнаграждение за месеците март, април, май, юни и юли 2019 г. в общ
размер от 13 328, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.08.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения в размер на
1 700,72 лв., дължимо за периода 01.04.2019 г. – 13.08.2020 г.; на основание
чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие при едностранно
прекратяване на трудовия договор от работодателя в размер на 3 000 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
1
подаване на исковата молба в съда- 17.08.2020г. до окончателното изплащане
на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху
обезщетението за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на
трудовия договор от работодателя в размер на 321,66 лв., дължимо за
периода 25.07.2019 г. до 13.08.2020 г.; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни през 2019г. в
размер на 1 156, 63 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.08.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 124,02 лв., дължимо за периода 25.07.2019 г. – 13.08.2020
г., както и е осъдено дружеството да му заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер от 2 189, 64 лв., представляваща направени разноски по делото
съобразно уважената част от предявените искове; както и е осъдено да
заплати в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сумата в размер от 827, 25 лв., представляваща
държавна такса върху уважените искове и разноски. Моли да бъде отменено
изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
заведените искови претенции.
Въззиваемата страна Т. Г. Д. не депозира писмен отговор, но в
открито съдебно заседание, чрез пълномощник адв.В.Д., взима становище, че
жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Т. Г. Д. против „Робко Сиии“
ЕООД е заведена искова молба, с която се посочва, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор №
06/02.03.2019 г. Изтъква, че на 24.07.2019 г. му била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.07.2019 г. и
трудовата книжка. Излага доводи, че за целия период на действие на трудово
правоотношение не е получавал трудовото си възнаграждение, с изключение
на сумата от 1000 лв.. Изтъква, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, ответникът не му е заплатил обезщетение за полагащите му
2
се 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г. Изтъква се, че при
прекратяване на трудовия договор, ответникът не е спазил е дължимото
месечно предизвестиеиздадена е направо заповед за прекратяване на трудовия
договор. Претендира заплащане на горепосочените суми, както и разноски по
делото.
Към исковата молба прилага Трудов договор № 6/02.03.2019г.,
Заповед № 4/01.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът „Робко сии” ЕООД депозира Писмен отговор оп
чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковите претенции по основание и
размер. Признава, че между страните е сключен трудов договор от 02.03.2019
г. Посочва, че след започване на работа, работодателят е установил, че
ищецът не се справя с възложената работа, поради което е изразил желание да
му прекрати трудовото правоотношение. Ищецът обаче искал да се обучи,
поради което помолил работодателя да му предостави неплатен отпуск за
обучение на по-ниска заплата. Поради тази причина било подписано
допълнително споразумение от 04.03.2020 г., с което размерът на
възнаграждението на работника било намалено на 1 000 лв. Посочва, че по
време на обучението ищецът не се е справял с поставените му задачи във
връзка с обучителния процес. Същият не се е явявал на работа нито един ден,
не е изпълнявал задълженията си, поради което не му е изплащано трудово
възнаграждение. Работодателят се опитал да прекрати трудовия договор, а
междувременно ищецът депозирал две жалби в Инспекция по труда – гр.
Пловдив. От правна страна се посочва, че трудовото правоотношение е
прекратено в срока за изпитване, поради което работникът няма право на
обезщетение за неспазено предизвестие. Претендираното възнаграждение
касае период, в който ищецът е бил в неплатен отпуск. Същият не се е явявал
на работа, поради което не му се дължи и трудово възнаграждение.
Към писмения отговор прилага Трудов договор № 6/02.03.2019г.,
документ за заплащане на хотела в ***, Допълнително споразумение №
1/04.03.2019г. по трудовия договор, Заповед от 31.03.2019г. за разрешаване на
отпуск от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., Молба от 31.03.2019г. за разрешение
за неплатен 20 –дневен отпуск, Заповед № 3/25.04.2019г. за неплатен отпуск
от 01.05.2019г. – 16.05.2019г., Молба №3/25.04.2019г. за разрешение за
неплатен 10 –дневен отпуск, Заповед № 4/25.04.2019г. за неплатен отпуск от
3
17.05.2019г. – 31.05.2019г., Молба №7/20.05.2019г. за разрешение за неплатен
15 –дневен отпуск, Заповед № 7/20.05.2019г. за неплатен отпуск от
01.06.2019г. – 21.06.2019г., Молба №8/20.06.2019г. за разрешение за неплатен
7 –дневен отпуск, Заповед № 8/20.06.2019г. за неплатен отпуск от
22.06.2019г. – 02.07.2019г., заверени преписи от съдебни актове, Решение №
1759/01.10.2019г. на РС- Пловдив, XVI н.с., по АНД № 5320/2019г. и
потвърждаващото с Решение 114/14.01.2020г. на Административен съд –
Пловдив, XIX гр.с. по к.а.н.№ 3441/2019г., Акт № 16-002696/16.09.2019г. за
установяване на адм. нарушение.
В хода на производството е разпитан един свидетел Д. Д. /за
ответника/, Справки от НАП относно актуалното състояние на всички
трудови договори, заверено копие от трудова книжка на ищеца с оформени
при дружеството прослужено време „0г.2м.18 дни“. Приети са СТЕ,
изпълнена от в.л.инж. А. К., Основно и Допълнително заключения, изготвени
от в.л. Б. В..
Районен съд – Пловдив, с решението си, излага основни
съображения, по исковете по чл.128 т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, че между
страните не се спори, че е възникнало трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор № 6 от 02.03.2019г., като ищецът е постъпил на
работа на дата 05.03.2019г. По отношение на датата, на която е прекратено
трудовото правоотношение, то същото е прекратено без предизвестие, по
силата на Заповед № 4/ 01.07.2019г. В самата заповед, ищецът е изписал, че
същата му е връчена на 24.07.2019г. По делото се е установило
съществуването на трудово правоотношение между страните като Районният
съд е приел, че ищецът е полагал труд в периода от 05.03.2019г. до
24.07.2019г. В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ първата
инстанция е приела, че за същия период ищецът е изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна
сила. Кредитирана е приетата СТЕ, според която между ищеца и ответното
дружество е осъществявана активна кореспонденция по повод на
изпълняваните от ищеца трудови функции. При защита на заключението в
ОСЗ от 15.04.2021г. вещото лице инж.К. е разяснило, че изпращаните от
ищеца към ответното дружество файлове имат съдържание, налице са
прикачени файлове. Експертът е дал пример, че във файл от 08.04.2019г.
4
ищецът е изпратил на ответното дружество файл, който е съдържал код на
програмния език „Python”. Предвид изложеното от вещото лице, съобразено в
светлината на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за
добросъвестност, е наложен извод от Районния съд, че в процесния период
ищецът е полагал труд в полза на работодателя. Дори и да се приеме
обективираното в отговора на исковата молба твърдение на работодателя, че
ищецът единствено се е обучавал да работи със софтуерни продукти,
ползвани от ответника, то отново на ищеца би му се дължало трудово
възнаграждение. Ответната страна е изтъкнала, че ищецът не е полагал труд,
тъй като почти през цялото времетраене на трудовия договор е ползвал
неплатен отпуск, както и 7 дни платен отпуск за периода 22.06.2019г.-
02.07.2019г. Районинят съд е приел, че това възражение за неоснователно,
защото, от една страна, то е в противоречие с изложеното в самия Писмен
отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба, а именно че ищецът през
времетраене на трудовия договор се е обучавал и подготвял за работа със
специален софтуер на ответното дружество. Също така, апгументира, че в
представените по делото молби за разрешаване ползването на неплатен и
платен годишен отпуск нито една от тях не носи подписа на работника.
Аргумент в подкрепа на направения извод, е че работникът не е ползвал
отпуск са и разясненията на вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ,
от които се е установило, че на 08.04.2019г. ищецът е изпращал на
работодателя файлове, съдържащи програмен код, което действие е свързано
с изпълняваните от ищеца трудови функции и е явно, че е работил. За
процесния период за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т.
1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за
извършената работа.
Относно спора за това какъв е размерът на дължимото трудово
възнаграждение, Районният съд е приел, че е меродавно за определянето на
трудовото възнаграждение е отразеното в Трудов договор № 6 от 02.03.2019г.
в размер от 3000лв., а не това, което е посочено в Допълнително
споразумение № 1 от 04.03.2019г.- в размер от 1 000 лв. Съгласно КТ,
въведена е писмената форма за действителност на волеизявленията на
страните във връзка с трудовото правоотношение. С приетото по делото
допълнително заключение по изготвената ССчЕ дължимият брутен размер на
трудовото възнаграждение е 13 328, 26 лв. за периода от м.03.2019г. до
5
м.07.2019г. Върху сумата от 13 328, 26 лв. се дължи законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда /17.08.2020г./ до
окончателното й погашение. Върху главницата от 13 328, 26 лв. се дължи
мораторна лихва за периода 01.04.2019г.- 13.08.2020г., която е в размер на 1
854, 85 лв.
По претенцията с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и
претендираното обезщетение за забава върху нея с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, Районният съд приема, че в конкретния случай сключеният между
страните трудов договор № 6/ 02.03.2019г. не е със срок за изпитване.
Прочитът на съдържанието на процесния трудов договор налага разбирането,
че в същия липсва валидно уговорена клауза за изпитване. В тази връзка,
макар и в титулната част на договора да е посочено, че същият се сключва на
основание чл. 70, ал. 1 КТ, то липсва установен конкретен срок за изпитване.
След като в трудовия договор не е посочен срок за изпитване, Районният съд
посочва, че не би могъл да предполага и неговата продължителнот, затова
счита, че процесният трудов договор е сключен без срок за изпитване. В
трудовия договор не е посочен срок не предизвестието и след като ищецът се
съгласява с неговото прекратяване, то Районният съд приема, че се прилага
нормата на чл. 326, ал. 2 от КТ, съобразно която, срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните
не са уговорили по- дълъг срок.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца за 1 месец възлиза на
3000 лв., поради което и именно тази сума следва да му бъде присъдена.
Върху сумата от 3000 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /17.08.2020г./ до окончателното й
погашение. Върху главницата от 3000 лв. се дължи мораторна лихва за
периода 25.07.2019г.- 13.08.2020г., която е в размер на 321, 66 лв.
Относно претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и
претендираното обезщетение за забава върху нея с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, Районният съд, че в конкретния случай, между страните не
съществува спор, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на
Заповед № 4 от 01.07.2019г. Предвид това, в полза на ищеца се поражда
вземане за дните платен годишен отпуск, които не е ползвал. Тъй като нито
една от представените по делото молби за ползване на отпуск не носи подпис
6
на работника, то затова и не следва да се приеме, че работникът е изразил
воля за ползване на платен годишен отпуск и че съответно такъв му е
предоставен. При прекратяване на трудовото правоотношение, на работника
му се дължи обезщетение за 8 дни платен годишен отпуск, пропорционално
на времето, през което е съществувал трудовият договор. Кредитирано е
заключението по допълнителната ССчЕ, в което е посочено, че дължимата
брутна сума за 8 дни платен годишен отпуск възлиза на 1 200 лв. Ищецът
претендира заплащане на сума в размер от 1156, 63 лв., като с оглед принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес, именно до тази величина
следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Върху сумата от 1156, 63 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /17.08.2020г./ до окончателното й
погашение. Върху главницата от 1156, 63 лв. се дължи мораторна лихва за
периода 25.07.2019г.- 13.08.2020г., която възлиза на 128, 67 лв. По делото не
са налице данни работодателят да е внесъл дължимите осигуровки, то
съответното 7 вземане на работника следва да се присъди в брутен размер.
Макар и дължимата сума за мораторна лихва да е 128, 67 лв., то ищецът с
исковата молба претендира сумата от 124, 02 лв., до който размер и подлежи
на уважаване претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на „Робко Сиии“ ЕООД са направени
възражения, че по делото се е установило, че ищецът е имал трудово
правоотношение със срок на изпитание и на двете страни, по което няма
извършвана трудова дейност. Т.Д. се обучавал в рамките на м.март, 2019г.,
като е получил възнаграждение в размер на 1 000 лв. След края на м.март,
Т.Д. не е престирал труд под никаква форма. Спецификата на работа е
предполагала всяка седмица да бъдат изготвяни работни протоколи.
7
Последният протокол е изпратен от Д. на 29.03.2019г. с място на издаване
Л***, *** и валидност за месец април от 01 до 07.2019г. формално има трудов
договор, който практически не е изпълняван. Това обстоятелство е установено
и със съдебно Решение № 1759/01.10.2019г. по АНД № 5320/2019г., на ПРС,
16 гр.с., потвърдено с Решение № 114/14.01.2020г. на Административен съд –
Пловдив по адм.д.№ 3441/2019г. От приетите доказателства по делото не
може да се направи извод, че работникът е положил труд, за което му се
дължи възнаграждение и обезщетения по акцесорните искове, защото той
през цялото време е симулирал работа чрез неадекватно пращане и
препращане на различни файлове, които са без значение във връзка с
поставените му задачи и трудови задължения.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
От приетата по делото СТЕ, изпълнена от в.л. инж. К. се констатира, че
описаните файлове са изпратени от ищеца до дружеството и тези файлове
понякога съдържат и архив от други файлове, чрез които той връщал тип
информация. Файловете са съдържали и програмен код. Предоставените
документи /описани в Приложение 1 и Приложение 2/ съдържат технически
характеристики относно извършените задачи от Т.Д., квалификационен
профил. Вещото лице е описало в табличен вид датите, на съответните
формуляри за периода, за който се отнасят, като част от тях са през м.април,
2019г. /на л.114/. Местата на издаване на процесните обследвани документи
са описани в т.4.2 на експертизата. В тази насока следва да се остави без
уважението възражението на жалбоподателя, че работникът изобщо не е
престирал изобщо никакъв труд след м.март,2019г. или е симулирал такъв,
още повече, с горецитираните съдебни актове по АНД № 5320/2019г. и по
адм.д.№ 3441/2019г. всъщност са изложени констатации, че е налице валидно
сключен трудов договор, а автентичността на въпросния трудов договор не е
оспорена от страна на ДИТ. Относно обезщетенията, които са присъдени от
Районния съд, следва да се посочи, че същите като размери са определени
съгласно Основно и Допълнително заключения на ССЕ, приети без оспорване
на констатациите.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
8
Съобразно правния резултат „Робко Сиии“ ЕООД, ще бъде
осъдено да заплати на Т. Г. Д. сумата в размер на 1 200 лв. за направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението е обжалваемо с
касационна жалба пред ВКС на РБ.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1576/21.09.2021г. по гр.д.№
10217/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., в частта, с която
е осъдено „Робко Сиии“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. Г. Д., ЕГН
********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 от КТ трудово
възнаграждение за месеците март, април, май, юни и юли 2019 г. в общ
размер от 13 328, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.08.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения в размер на
1 700,72 лв., дължимо за периода 01.04.2019 г. – 13.08.2020 г.; на основание
чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие при едностранно
прекратяване на трудовия договор от работодателя в размер на 3 000 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 17.08.2020г. до окончателното изплащане
на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава върху
обезщетението за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на
трудовия договор от работодателя в размер на 321,66 лв., дължимо за
периода 25.07.2019 г. до 13.08.2020 г.; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни през 2019г. в
размер на 1 156, 63 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.08.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен
9
отпуск в размер на 124,02 лв., дължимо за периода 25.07.2019 г. – 13.08.2020
г., както и е осъдено дружеството да му заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер от 2 189, 64 лв., представляваща направени разноски по делото
съобразно уважената част от предявените искове; както и е осъдено да
заплати в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сумата в размер от 827, 25 лв., представляваща
държавна такса върху уважените искове и разноски.
В останалата част, с която е отхвърлен иска по чл. 128, т. 2 от КТ
за разликата над 13 328, 26 лв. до пълния претендиран размер от 14 000 лв.,
решението е влязло в сила.
Осъжда „Робко Сиии“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Т. Г.
Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1 200 лв. за направени разноски по
възз.гр.д.№ 3135/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10