Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 62/27.03.2007 г., постановено по гр.д. № 268 по описа за 2006 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения иск от Мехмед Мехмедали Мехмедали от с.Бенковски, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, за признаване по отношение на “Напоителни системи” ЕАД – гр.София, ул.”Цар Борис ІІІ” № 136, че наследниците на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов са собственици на недвижим имот – нива, находяща се в строителните граници на с.Бенковски, с площ от 852 кв.м., представляваща ПИ № 533, кв.29 по плана на с.Бенковски, при граници: имот № 168, имот № 518, път, на основание чл.97 от ГПК. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Мехмед Мехмедали Мехмедали, който го обжалва като неправилно, недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и постановено при игнориране на доказателствата по делото. В жалбата се сочи, че с решение № К253А наследниците на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов били признати за собственици на нива в местността “Галаба кая” в землището на с.Бенковски, общ.Кирково с площ 2.5 дка. В раздел ІІ им се признавала т.14, като им се възстановявали 1648 кв.м., а в раздел ІІІ им се отказвало да се възстанови в т.1 – 852 кв.м. от същата нива поради застрояване от трети лица. В заповедта на Кмета на Община Кирково, с която им се отказвало възстановяването на 852 кв.м. от бивша нива в местността “Галаба кая” в землището на с.Бенковски, общ.Кирково, били уведомени наследниците на Мехмедали Мехмед Сюлейман, поради това, че по безспорен начин било доказано, че са собственици на 852 кв.м. от процесната нива. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да уважи предявения иск. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител въззивникът поддържа жалбата си. Твърди се, че първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.97 от ГПК, като искът им бил по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Сочи се също, че съдът не бил обсъдил обстоятелството, че по делото имало издадени удостоверения, от които било видно, че процесният имот не бил държавна или общинска собственост. Съгласно посоченото във въззивната жалба решение по безспорен начин се доказвала собствеността на процесния имот. Въззиваемото дружество “Напоителни системи” ЕАД – гр.София, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по делото. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. С решение № Б263А/17.12.2004 г., постановено от Общинска служба “Земеделие и гори” – с.Кирково, общ.Кирково, било отказано на наследниците на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов да възстановят правото си на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.852 дка, девета категория, находяща се в строителните граници на с.Бенковски в местността “Галаба кая” с мотиви, че имотът попада в разпоредбите на чл.10, ал.6 или ал.7 от ЗСПЗЗ. Със заповед № РД-10-520/15.10.2004 г. на Кмета на Община Кирково били определени застроените части за имот с пл. № 518, подробно описан в протокол от 21.09.2004 г. на комисия по Заповед № РД-10-489/21.09.2004 г. за изработен и приет помощен план по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за местност “Галаба кая” от кв.29 по ЗРП на с.Бенковски. В заповедта е посочено, че 872 кв.м. не се възстановяват на наследниците на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов при условията на чл.10, ал.7 и §1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, поради това, че са застроени от трети лица. От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение № ДС-09-3118-1/16.11.2006 г., удостоверение № ДС-09-3390-1/20.12.2006 г. и двете издадени от Областен управител на Област Кърджали, както и акт за държавна собственост № 1665/10.08.1992 г. се установява, че сградите – кантон “Бенковски” със застроена площ 63.90 кв.м., склад канцеларии със застроена площ 101.50 кв.м. и склад язовир “Бенковски” със застроена площ 156.75 кв.м., за които е съставен посочения акт за държавна собственост, не са отписани от актовите книги на държавните имоти. Поземлен имот № 533, кв.29 по Кадастралния план на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрен със заповед № РД-10-450/02.08.2005 г. на Кмета на Община Кирково е с площ 852 кв.м., като за същия не е съставен акт за държавна собственост. Установява се от представеното заверено копие от разписен лист на с.Бенковски, че имот пл. № 533 е записан на държавата. От представеното като доказателство по делото удостоверенÞе № 47/18.01.2007 г., издадено от Община Кирково се установява, че за поземлен имот с пл. № 533 в кв.29 по плана на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрен със заповед № 203/28.03.1983 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали, не е съставен акт за общинска собственост. От представената като доказателство по делото скица № 25/27.02.2006 г., издадена от Община Кирково се установява, че поземлен имот № 518 в кв.29 по КП на с.Бенковски, общ.Кирково е с площ 1648 кв.м. и е записан на наследниците на Мехмед М. Мехмедали. Установява се също, че поземлен имот № 533 в кв.29 по плана на с.Бенковски е застроен. По делото е представено като доказателство и удостоверение изх. № 327/04.08.2006 г., издадено от Началника на Общинска служба “Земеделие и гори” – с.Кирково, общ.Кирково, от което се установява, че по решение Б 263 А/17.12.2004 г. Мехмед Мехмедали Мехмедали не е обезщетен с ПКБ за площ от 0.852 кв.м. в местността “Галабак кая”, попадаща в урбанизираната територия на с.Бенковски. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е собственик на процесния имот, тъй като същият не се легитимира като такъв. Съгласно решение № Б263А/17.12.2004 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” – с.Кирково на наследниците на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.852 дка, находяща се в строителните граници на с.Бенковски в местността “Галаба кая”, тъй като имотът попада в разпоредбите на чл.10, ал.6 или ал.7, т.е. същият е застроен. Това решение не е било обжалвано от ищеца, което изрично бе заявено от неговия процесуален представител в съдебно заседание пред настоящата инстанция, поради което е влязло в сила. Или, с цитираното решение въззивникът не се легитимира като собственик на процесния имот, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Не може да бъде споделен и доводът, че заповед № РД-10-520/15.10.2004 г. на Кмета на Община Кирково доказва правото на собственост на ищеца. Напротив, с посочената заповед се определят застроените площи от процесния имот, което е дало основание на компетентният орган по земеделската реституция – Общинска служба “Земеделие и гори” – с.Кирково, общ.Кирково да постанови отказ за възстановяване на правото на собственост, което е било и направено. Заповед № РД-10-520/15.10.2004 г. на Кмета на Община Кирково също не е била обжалвана от въззивника и е влязла в сила, поради което следва да се приеме, че построените в процесния имот сгради са строителни дейности по смисъла на §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ и са построени законно. Същото се установява и от представената като доказателство по делото скица № 25/27.02.2006 г., издадена от Община Кирково (л.8 от гр.д. № 268_2006 г. по описа на Момчилградския районен съд), от която е видно, че поземлен имот пл. № 533 в кв.29 по плана на с.Бенковски, общ.Кирково е застроен с масивни постройки и същите са нанесени в плана на селото. Неоснователни са и доводите на въззивника, който сочи, че липсата на съставени актове за държавна и общинска собственост доказвало правото му на собственост върху процесния имот. Обстоятелството, че имотът не е общински или държавен по никакъв начин не легитимира Мехмед Мехмедали като собственик на поземления имот. На следващо място следва да бъде посочен, че предявеният иск е и недоказан, тъй като по делото не е представено доказателство, установяващо, че Мехмед Мехмедали Мехмедали е наследник на Мехмедали Мехмедов Сюлейманов. По отношение на твърдението, изложено от процесуалния представител на въззивника, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е постановил недопустимо решение, то настоящата инстанция намира и този довод за неоснователен. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не сочи, че процесният имот е бил възстановен на ответника, от което може да бъде породен спор за материално право. Искът би бил с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако ищецът бе изложил в обстоятелствената част на исковата молба твърдението, че процесният имот е бил възстановен на ответника по реда на специалния закон – ЗСПЗЗ. В случая ищецът твърди, че е отказано да му бъде възстановена част от нива с площ 852 кв.м., поради застрояване от трети лица. Т.е. не се сочи, че имотът е възстановен на ответника по реда на земеделската реституция, което може да породи спор за материално право. Ето защо обосновано и правилно първоинстанционния съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.97 от ГПК. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 62/27.03.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 268 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/27.03.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 268 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1. 2. |