Р Е Ш Е Н И Е
№
град Бургас, 02.01.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 7132 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба З.А.Р., ЕГН ********** и Ж.Р.Р.,
ЕГН ********** *** като наследници на Руско Желязков Р., починал на
13.06.2019г., чрез адв.
З.Д.,***. Ищците претендират, че в периода 01.07.2016г. до 13.06.2019г. Р. е
полагал труд като „ВСА“ в РСПБЗН гр. Карнобат към РД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР. Сочи се, че за периода Р. е работел на 24- часови работни
смени, които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за посочения период, Р.
бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се, че за периода бил положил
общо 1600часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал
на 1829часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 229часа, който не
бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1374лева. Претендира се и за
законна лихва за забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от
началото на исковия период за всяка календарна година и до края на исковия
период. Забавата се претендира според тримесечния период за отчитане на
положения труд. Сумата претендирана като лихва за
забава е в размер на 170.00лева, считано от 01.09.2016г. до датата на
предявяване на иска в съда. Претендира се законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищците не се
явяват, представляват се от адв. З.Б. ***. Исковата
молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска,
като се претендира осъждане на ответника са сумата 1486.92лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата от 202.01лева
обезщетение за забавено плащане върху главницата, както и законна лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт
Татяна Стойкова. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна.
Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и починалия
Руско Р., който заемал длъжността „ВСА“ в РСПБЗН гр. Карнобат към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР. Ответникът счита претенцията за неоснователна и
недоказана. Оспорва се твърдението на ищците, че следва да се приложи НСОРЗ и
по – специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният
акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за
работници по КТ. Сочи се, че Р. е бил служител на МВР и за изчисляване на
трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две
наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба
№ 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда се
виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и
нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на
твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в
която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за
определен период, когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда
за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало
такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това
е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.
Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд,
както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП.
Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени
доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява, като
процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Д.Б. е посочило, че Руско Желязков
Р. е положил общо 190бр. нощни смени за периода от 01.07.2016г. до 13.06.2019г.
За посоченото време е отработил 1520часа нощен труд, който пресметнат с
коефициент 1.143 се равнява на 1737часа дневен труд. Разликата между така
положения и преизчислен труд е в размер на 217часа, за който вещото лице е
изчислило, че се полагат 1486.92лева. Изчислена е и дължимата за процесния период лихва за забава върху главницата, като
вещото лице сочи, че тя е на стойност 202.01лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
и отговора писмени материали, становището на ответната страна по делото и
заключението на вещото лице, счита за установено следното.
По делото не се спори, че между Руско Желязков
Р. и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „ВСА“ в РСПБЗН гр.
Карнобат към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР в процесния
период до смъртта си на 13.06.2019г., което не се оспорва от ответника. Наследници
на Р., видно от приложените по делото доказателства, са ищците З.А.Р., ЕГН **********
и Ж.Р.Р., ЕГН **********.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния
случай Р. е работил на 24- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от
същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до
06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от наследодателя на ищците, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща
часовете нощен труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този
труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да
се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8
часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07.2016г. до 13.06.2019г.
наследодателят на ищците е положил общо 1520часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 1737часа дневен труд, т.
е. налице е разлика от 217часа, за които на Р. не е било платено допълнително възнаграждение, а по
изчисления на вещото лице е в размер на 1486.92лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на Р., то изводът, който се налага
е, че искът е основателен и
следва да се уважи в предявения след увеличението размер. При
извод за основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е
основателна и претенцията за мораторна лихва в размер
на 202.01лева за периода 01.09.2016г. до 27.08.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищците следва да бъде
присъдено и претендираното обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за
периода от предявяването на иска на 27.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищците и направените от
тях разноски по делото в размер на 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 400.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на
държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 109.48лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл.
2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в
частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната
лихва върху него, считано от датата на
предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, представлявана от Директора Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Р., ЕГН **********
и Ж.Р.Р., ЕГН ********** *** като наследници на Руско
Желязков Р., ЕГН **********, починал на 13.06.2019г., със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 1486.92лева/ хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 13.06.2019г. - разликата
между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143,
както и сумата от 202.01лева/двеста и два лева и една стотинки /,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са
станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 01.09.2016г.
до 27.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 27.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора
Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Р., ЕГН **********
и Ж.Р.Р., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** -
адв. З.Д.,***, сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай
Николов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр.
Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 109.48лева
/сто и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 02.01.2020г.
Съдия: