Р Е Ш Е Н И Е
№ 363/30.05.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 347 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е образувано по жалба от „Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление,***, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК 20729272, представлявано от С.И.С. - управител, чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д., с посочен адрес ***, ********@*********.***. В депозираната жалба се оспорва решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/, в частта му касаещи определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от земеделски имот, а именно поземлен имот по КККР на с.Горна Вереница, с идентификатор 16153.54.12, нива трета категория, с площ 4.286 дка и площ за отчуждаване 0.553 дка и определена цена на обезщетението в размер на 113 лева, като с искане да се определят размерите на равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от имота, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. Прави се искане за определяне на пазарна цена на имота и назначаване на съдебно- оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на този имот e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че единствено меродавно е съобразеното със закона и е по посочените пазарни аналози, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Не следва да се приема посочената в експертизата оценка, извършена по Наредбата за реда за определяне цени на земеделски земи, която следва да се прилага само ако липсват пазарни аналози. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника юрк.Пъневска, отрича основателността на жалбата, с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата като неоснователна и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Представителят на ОП Монтана дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и намира, че следва да бъде прието изготвеното заключение на вещото лице по Наредбата за реда за определяне цени на земеделски земи.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 16153.54.12 по КККР на с.Горна Вереница община Монтана, земеделска територия – нива трета категория.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Горна Вереница, община Монтана, където се намира имотът на дружеството - жалбоподател. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Горна Вереница, община Монтана земеделската земя се оценява предвид разпоредбата на чл.32, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗДС, в тези землища са определени „пазарни цени“, т.к. съгласно предоставена информация от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Монтана, за землището на с.Горна Вереница са посочени 2 нотариални акта, според оценителя на сделки със сходни имоти за посочения период 30.05.2021 г.– 30.05.2022 г. и е изведена „осреднена цена“ 204.62.34 лв./дка.. По този начин за засегната площ на всички 131 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 51 820 лв.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение, както и по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ.
Вещото лице е изготвило експертно заключение от 25.05.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. не са налице още сделки, които са относими, поради което определената оценка е приета по пазарни аналози на тези две сделки. В заключението е извадена осреднена цена от 675 лв./дка, съгласно Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ. Въз основа на тази информация, вещото лице всъщност е посочило два варианта за определяне на размера на обезщетението за посочената част от имот в землището на с.Горна Вереница.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице, т.к. същото е обосновано, пазарните аналози са само въз основа на два акта, които обаче са на почти данъчни оценки на имоти, т.е. не е достатъчно достоверно и не следва да се взема предвид по разбиране на настоящия състав. При така изложените данни, настоящият съдебен състав приема, че най-реална, макар и сигурно не най- справедливо и едва ли равностойно е определеното обезщетение по реда на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ/Наредбата за реда за определяне цени на земеделски земи/, т.к. същото отчита и всички характеристики на имота.
Предвид изложеното няма пречка съдът да цени втория вариант от заключението като безпристрастно и компетентно, пред вид което приема, че определения размер по Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ, макар и едва ли равностоен, но най- правилно определен и в изпълнение на целта на закона.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, оценителя правилно е приложил начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а в експертизата тази разпоредба е неправилно приложена, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед приложението на Наредбата по чл.36 от ЗСПЗЗ, което съдът го намира за неоснователно.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по пазарни аналози, включени в оценителския доклад, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че приетите като аналози 2 сделки са почти на данъчна оценка и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 16153.54.12 по КККР на с.Горна Вереница, община Монтана – нива с плащ 4.286 дка, отчуждена площ 0.553 дка обезщетението се увеличи от 113 лв. на 373 лв./0.553 х 675 лв./.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да и се присъдят сторените в производството разноски в размер на 550 лв., от тях 50 лв. държавна такса, 400 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от поземлен имот с идентификатор 16153.54.12 по КККР на с.Горна Вереница, община Монтана, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 113 лв. на 373 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на „Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление,***, с ЕИК 20729272, представлявано от С.И.С., разноски в производството в размер на 550/петстотин и петдесет/ лева.
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: