№ 15237
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110105954
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и наследодателя на ответника К. Х. Ц., а именно: Е. И. Д., починала на 20.02.2019 г.,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия
до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ....., като потребителят не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата
фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в
присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи. Заявява, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и мораторна лихва върху главницата, или
сумите, както следва: 637,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.02.2022 г. до окончателното плащане, както и 68,78 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.01.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Х. Ц., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител - адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете при твърдението, че вземанията са погасени по давност, поради което прави
изрично възражение в този смисъл. Поддържа, че процесуалното действие по подаване на
исковата молба не е редовно извършено, тъй като считано от 07.02.2022 г. ..... има вписани
двама законни представители, които следва да представляват дружеството само заедно, а в
същото време тя изхожда само от единия от тях. По същите съображения счита, че
1
упълномощаването на юрисконсулта на ищеца също не е редовно извършено, доколкото
като упълномощител е посочен единствено единият от законните представители на
дружеството. Заявява, че исковата молба е насочена срещу ненадлежен ответник, тъй като
не става ясно налице ли са завещателни разпореждания или отказ от наследството на Е. Д..
Оспорва ответникът да е страна по договора за доставка на топлинна енергия, тъй като не се
доказва да е бил собственик, ползвател или наемател на процесното жилище, още повече, че
според молба – декларация за откриване на партида с вх. № 102507/30.05.2002 г.
семейството на наследодателката се е състояло от един член, поради което оспорва
ответникът да е живял и да е ползвал топлинна енергия в него. Оспорва да е доказано
сключването на договор между ищеца и ответника, както и начина на измерването и
разпределението на доставената топлинна енергия в процесната сграда – етажна
собственост. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба
извлечение от сметка към 31.07.2019 г. и съобщение към фактура № **********/31.07.2020
г., тъй като имат частен характер и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
Счита, че не е доказано измерването на общата доставена топлинна енергия, респ.
потребената от абонатите на жилищната сграда такава, което да се извършва чрез
присъединителен топлопровод, който да е въведен в експлоатация и отговарящ на
техническите изисквания. Оспорва да е доказана и техническата изправност на средствата за
измерване на топлинна енергия, както и преминали ли са те метрологичен контрол в
съответствие с изискванията на Наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Оспорва ответникът да е ползвал процесния
имот, както и да е сключвал договор за доставка на топлинна енергия по отношение на него
в рамките на исковия период, доколкото същият е бил регистриран на друг постоянен адрес.
Оспорва да е бил титуляр на партида с аб. № ..... Оспорва действието на договора между
етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и между ищеца и фирмата
за дялово разпределение, тъй като срокът им е изтекъл. Оспорва относимостта на
представения протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него, както
и общите условия на ищеца. Сочи, че не се доказва, че именно .... е извършвало услугата за
дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дяловото разпределение в сградата – етажна собственост е била
законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
2
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответникът К. Х. Ц. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия, касаещи процесния имот. Най-напред, от съдържанието на представения
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 50, том I, нот. дело № 737/15.03.2002 г. /л.
11-12 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че
..... е продала на Е. И. Д. следния свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент
№ 7, находящ се в ....., заедно с избено помещения № 23 и 2,836 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По делото не се твърди, а и не се
доказва към момента на осъществяване на придобивната сделка - 15.03.2002 г. купувачът по
нея да е бил в брак, поради което съдът прави извод, че Е. Д. е станала изключителен
собственик на имота, предмет на същата, като фактът на придобиването му същата е
декларирала и пред топлофикационното дружество, подавайки на 30.05.2002 г. молба –
декларация за откриване на партида на нейно име /л. 9-10 от делото/. Нещо повече, видно от
описанието му, имотът е идентичен с процесния апартамент № 7, на който съответства аб.
№ ...., като прави впечатление, че придобивната сделка е осъществена много преди исковия
период, но доколкото няма данни за осъществяването впоследствие на други юридически
факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се приеме, че до смъртта си на
20.02.2019 г. Е. Д. е била негов собственик, поради което същият представлява част от
наследствената й маса. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с
изх. № РНД22-УФ01-218/3/16.02.2022 г. /л. 50 от делото/, издадено от длъжностно лице при
Столична община, р-н „Надежда“ се установява, че към момента на смъртта си същата е
била „неомъжена“, като единствен нейн наследник по закон е ответникът К. Ц., поради
което на основание наследствено правоприемсто същият се явява титуляр на включените в
наследствената маса на наследодателката си права и задължения. В случая, макар да лиспва
изрично оспорване в тази насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48
ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с
откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството
по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от
наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О.,
ВКС/. В случая, по делото ответникът К. Ц. не твърди и не доказва да е приел наследството
на Е. Д. по опис, или да се е отказал от него, поради което се налага извод, че на основание
наследствено правоприемство посоченото лице е придобило правото на собственост върху
процесното жилище. Следователно, той се явява потребител, респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на процесния имот, като за периода от 01.05.2018 г.
до 20.02.2019 г. /датата на смъртта на наследодателката му/ това негово качество произтича
от факта, че е наследил задълженията на Е. Д., а за периода от 21.02.2019 г. до 30.04.2020 г.
основанието за ангажиране на отговорността му следва от факта, че същият вече се
легитимира като негов собственик. Ето защо, в рамките на целия исков период ответникът
К. Ц. се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия до него, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е
било необходимо, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на
енергетиката не поставя такова изискване. Нещо повече, ирелевантно се явява и
обстоятелството кой реално го е ползвал, респ. кой се води титуляр на партида с аб. №
58557, както и бил ли е ответникът Ц. адресно регистриран там.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период К. Ц. е бил собственик на
процесния апартамент съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.09.2002 г. и списък към него,
носещ подписа на Д., договор от 28.09.2002 г., представените индивидуални справки /л. 97-
98 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на
адрес: ...., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - .....
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по отношение на
действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение,
тъй като е с изтекъл срок. В случая, представеният в заверен препис списък на етажните
собственици /л. 17 от делото/ е подписан от наследодателката на ответника – Е. Д., като по
делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание да е било атакувано
от нея по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето
защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника
предвид установеното качество на наследник на посоченото лице и титуляр на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през
исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона
ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и ответника и наследодателката му. По делото се установява още, че за
процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е
извършвало именно от третото лице – помагач ...., като видно от приетите документи за
връчване на изравнителни сметки и формуляр за отчет, отнасящи се за процесния аб. № ....,
страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали
представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са
потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след изтичане на
уговорения в него срок.
4
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление,
битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те,
възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на
дистанционно отчитане на два радиатора и две отоплителни тела, без уреди за дялово
разпределение, сумите за битово гореща вода са начислявани на база показанията на 1 брой
водомер, който през отчетен период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е бил редовно отчетен, но
през отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. начисляването е извършено на база
посоченото в т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на 1
брой обитател за денонощие/, тъй като абонатът не е осигурил достъп, за което са съставени
протоколи съответно от 03.05.2019 г. и от 08.05.2019 г. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния
отопляем обем на имота - 153 куб. м. и на етажната собственост – 5 308 куб. м. От
техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН макар да е констатирано забавяне при
проверката от м.09.2021 г., което обаче не се е отразило на годността на средството за
търговско измерване, предвид крайното заключение, приключило с оценка „съответства на
одобрения тип“. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна
уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на
всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 110,12
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури /1 021,44 лв./ и
5
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки /88,68 лв./, като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа възраженията си за нарушения в качеството на
топлоподаването през процесния период. Ето защо, съдът приема, че въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен
начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период. В случая, не следва да бъде възприето възражението
на ответника, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като експертът е работил
по неприложени по делото материали. Това е така, тъй като принципно няма правно
установена пречка вещото лице, за да обоснове заключението си, да ползва данни от други
източници, включително и странични за делото материали. Обратно, по този начин
/съпоставяйки установеното от документите по делото с проверените от него от други
източници/ изводите му придобиват по-висока степен на точност и сигурност. Ако някоя от
страните или съдът имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността
съобразно тези изводи, това следва да бъде изрично заявено /с процесуалното действие по
оспорване правилността на заключението/ и съответно към назначаване на повторна
експертиза - арг. от чл. 201 ГПК/. Видно от протокола за проведеното на 08.12.2022 г.
открито съдебно заседание, съдът е приел заключението като доказателство по делото, като
същото е било изрично оспорено от особения представител на ответника – адв. П., но не
като неправилно, а тъй като е изготвено по документи, които не са приети като
доказателства по делото. Наред с изложеното съдът съобразява, че при допускане на
експертизата по делото, в определението си от 22.09.2022 г. задачите към вещото лице са
били поставени по посочения от ищеца в исковата молба начин, като на стр. 5 от нея по
отношение на съдебно-техническата експертиза е направено искане вещото лице –
топлотехник да прегледа наличната документация при ищеца и фирмата за дялово
разпределение, които указания експертът по изслушаното и прието заключение е изпълнил.
Нещо повече, в конкретния случай съдебната експертиза следва да провери твърдените от
страните по производството факти, като това може да стане след като приетите писмени
доказателства бъдат съпоставени с други материали и документи, които изрично не са
представени от страните като доказателства по делото. Данните от такива документи, които
не са приети като писмени доказателства по делото, биват инкорпорирани в
доказателствената съвкупност именно посредством заключенията на вещите лица, които са
приети от съда.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от вече
посочената сума ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 08.02.2022 г.,
като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 01.12.2018 г. /два месеца и 7 дни
6
преди 08.02.2019 г./ - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33,
ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.
2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата
на продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Следователно, действително е
налице изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018
г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. септември 2018 г. е станало
изискуемо на 14.11.2018 г., т. е. преди 01.12.2018 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г. и м.08.2018
г., включени в рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност.
Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия,
които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019
г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се
цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за цена на
топлинна енергия на ответника К. Ц. следва да бъде определен въз основа приетия от
съдебно-техническата експертиза такъв, отразяващ реално доставената такава в рамките на
исковия период. Ето защо, предвид данните по таблици № 4 и № 5 от заключението,
отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното
изравнение след края на отчетния такъв, след извършено преизчисляване по реда на чл. 162
ГПК съдът приема, че размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, възлиза на 589,74 лв., до който размер предявеният главен иск за цена
на топлинна енергия е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 637,59 лв., или за размера от 47,85 лв., и за периода от 01.05.2018
г. до 30.09.2018 г.
Като законна последица от предявяване на иска, посочената по-горе сума следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.02.2022 г. до
окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
7
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на
589,74 лв., отнасяща се за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., възлиза на 54,48 лв.,
начислена за периода от 16.12.2018 г. до 19.01.2022 г., до който размер предявеният
акцесорен иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 68,78 лв., или за размера от 14,30 лв., и за периода от 15.09.2018 г. до
15.12.2018 г.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат
на 693,13 лв. - платена държавна такса, депозит за особен представител на ответника,
депозит за САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както
и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно
открито съдебно заседание, без събирането на допълнителни доказателства, освен
първоначално допуснатите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на
доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 589,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., с абонатен № ...., за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 08.02.2022 г. до окончателното плащане, както сумата от 54,48 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 16.12.2018 г. до 19.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 589,74 лв. до пълния предявен
размер от 637,59 лв., или за размера от 47,85 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018
г., както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 54,48 лв. до пълния
предявен размер от 68,78 лв., или за размера от 14,30 лв., и за периода от 15.09.2018 г. до
15.12.2018 г.
ОСЪЖДА К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 693,13 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
8
ищеца .... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9