№ 196
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500225 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№16962/02.12.2021г. от В. Г. Д. с
ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Т. А., № **, ап. *, против Определение
№1273 от 04.11.2021г., постановено по в.гр.дело №2553/2021г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от него
като ипотекарен длъжник жалба вх.№6935/19.07.2021г. по изп.дело
№476/2019г. на ЧСИ П. И. против извършените против изпълнителното дело
действия от ЧСИ и е прекратено производството по делото. Определението се
обжалва като неправилно по съображения, че прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК настъпва по силата
на закона с изтичането на две години бездействие на взискателя и не е
необходимо да съществува акт на съдебния изпълнител, който да го
констатира, а е достатъчно да са извършени действия от съдебния изпълнител
след прекратяването на изпълнението, какъвто е настоящият случай, като при
прекратено изпълнително дело нито едно действие, включително проведената
публична продан, издаденото постановление за възлагане и осъществения
въвод, не е надлежно и тези действия са дори недопустими, в която връзка не
1
било изследвано и редовното връчване на постановлението за възлагане от
02.04.2021г. въз основа на данните по изпълнителното дело и не е изследвана
истинността на подписите на съобщенията и призовките, което има
обосноваващо значение за редовността на връчването. По така изложените
съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане
на делото за разглеждане от окръжния съд.
Ответникът по частната жалба Р. ИВ. Д. е депозирал чрез пълномощника
адв.Х.К. писмен отговор на същата, в който са развити съображения за
недопустимост, евентуално за неоснователност, на подадената от В. Г. Д.
жалба до окръжния съд. Заявено е искане обжалваното определение да бъде
оставено в сила и да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение от 750лв.
Останалите ответници по частната жалба „Т. *“ЕООД, АНДР. Д. Н., Г.
Н. Н. и „А. за с. на в.“ЕАД не са подали отговор на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподателя-ипотекарен длъжник; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното
развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №20198210400476 по
описа на ЧСИ П. И. е, че изпълнителното производство първоначално е било
образувано пред ЧСИ К. П. по изп.дело №1677/2010г. по молба вх.
№10802/22.11.2010г. на взискателя „У.К.Б.“АД и представен с нея
изпълнителен лист от 01.11.2010г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №16959/2010г. на Районен съд-Пловдив, с която е
разпоредено длъжниците „Т.“ЕООД, „Т. *“ЕООД, АНДР. Д. Н. и Г. Н. Н. да
заплатят солидарно на банката-кредитор главница от 89793,59лв. по договор
за банков револвиращ кредит от 07.11.2007г. и анекси към него, ведно със
законната лихва от 27.10.2010г., договорна лихва от 9044,19лв. и разноски за
държавна такса от 1990,76лв. От взискателя е представен и Нотариален акт
№***********г., за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на
вземанията по изпълнителния лист върху апартамент, собственост на
2
длъжниците А. и Г. Н.и, и върху апартамент №3 в гр.П., ул. Т. А. № **
собственост на ипотекарния длъжник В. Г. Д.. Въз основа на молба вх.
№01340/07.01.2019г. е конституиран като взискател цесионерът „А. за с. на
в.“ЕАД, а впоследствие Р. ИВ. Д.. Принудителното изпълнение е насочено
спрямо ипотекираните недвижими имоти. Върху имота на Д. е вписана
възбрана на 24.11.2010г. и е извършен на 01.12.2016г. със съдействието на
полицията поради отказан достъп опис в негово присъствие, за който е бил
уведомен лично в кантората на ЧСИ на 23.11.2016г. и на 16.12.2016г. е
представил подаден от него до КЧСИ и до Министерство на правосъдието
сигнал във връзка с извършения опис. Извършена е оценка на имота с
помощта на вещо лице. Изнесен е на публична продан за времето от
05.06.2017г. до 05.07.2017г. Срещу така насрочената продан длъжникът Д. е
подал жалба вх.№35026/02.06.2017г., която е върната поради неотстраняване
на нередовностите й. Подал е жалба и срещу насрочената за времето от
12.09.2017г. до 12.10.2017г. публична продан, която е оставена без
разглеждане с влязло в сила определение по в.гр.дело №2579/2017г. по описа
на ПОС. Последвали са огледи и нови продани, обявени за нестанали, като с
протокол от 28.10.2019г. за купувач на проведената за времето от 25.09.2019г.
до 25.10.2019г. публична продан е обявена наддавачът НИА, на която имота е
възложен с Постановление от 04.11.2019г., отменено по жалба на Д. чрез
пълномощника му адв.С. С. /пълномощно от 28.10.2019г. на лист 1516/ с
решение по в.гр.дело №365/2020г. на ПОС. Насрочена е поредна публична
продан за времето от 14.08.2020г. до 14.09.2020г., за която длъжника Д. е
уведомен с връчено на пълномощника му адв.С. на 30.07.2020г. съобщение
/л.1715/. С Протокол от 15.09.2020г. за купувач на имота е обявен взискателя
Р. ИВ. Д., като жалбата на длъжника Д. против тази продан е оставена без
разглеждане с влязло в сила определение по гр.дело №2996/2020г. на ПОС.
Изготвено е разпределение от 24.09.2020г. по чл.495 от ГПК на предложената
от обявения за купувач цена за имота, жалбата на длъжника Д. срещу което е
оставена без уважение с решение по гр.дело №2997/2020г. на ПОС. С
Постановление от 02.04.2021г. имота е възложен на взискателя Д. след
внасяне на сумата по влязлото в сила разпределение. За възлагането
длъжника Д. е уведомен чрез пълномощника му адв.С. с връчено на
15.04.2021г. съобщение. Отбелязано е, че постановлението е влязло в сила на
26.05.2021г. и е вписано на 01.06.2021г. С молба вх.№30243/07.06.2021г.
3
купувачът Д. е поискал да бъде въведен във владение на имота. Насрочен е
въвод за 17.06.2021г., пренасрочен за 01.07.2021г., за който длъжникът Д. е
уведомен чрез пълномощника му адв.С. с връчено на 14.06.2021г. съобщение.
Постъпила е молба вх.№35592/01.07.2021г. от пълномощника адв.С. за
отсрочване на въвода. Такъв е извършен по настояване на купувачът,
съгласно протокол от 01.07.2021г. С молба вх.№37166/09.07.2021г.
длъжникът Д. е оттеглил пълномощията от адв.С.. На 15.07.2021г. по пощата
е подадена директно до Окръжен съд-Пловдив жалба вх.№6435/19.07.2021г.
от длъжника Д., чрез адв.С. С., против извършените действия по
изпълнителното дело с позоваване на настъпила 10-годишна абсолютна
погасителна давност по чл.112 от ЗЗД и на основанието за прекратяване на
изпълнението по чл.433,ал.8 от ГПК. Жалбата е изпратена за администриране
на ЧСИ. С разпореждане от 26.07.2021г. ЧСИ е оставил жалбата без
движение, включително за изясняване на процесуалното качество на адв.С.
чрез представяне на пълномощно или до приподписване на жалбата от
подателя й Д.. В определения срок е подадена молба вх.№44911/09.08.2021г.,
с която е представена и молба-уточнение на жалбата, подписана от
жалбоподателя Д.. Според уточнението, жалбата е подадена на основание
чл.435,ал.2,т.3 от ГПК против отстраняването му от имота, поради това, че не
е уведомен надлежно за изпълнението. Конкретните оплаквания са, че нито
жалбоподателя, нито тогавашния му пълномощник адв.С., чийто пълномощия
са оттеглени, са били уведомявани за изпълнението – нито за проданта на
имота, нито за възлагането, за които жалбоподателят узнал лично при
завръщането си у дома на 09.07.2021г. след въвода във владение, тъй като при
опит да влезе в дома си се оказало, че ключовете, с които разполага, не могат
да отворят вратата, тъй като патронът е сменен в резултат на въвода във
владение, осъществен докато бил на болнично лечение. Уточнил е, че адв.С.
вече не е негов адвокат и в момента няма оправомощен адвокат. С
последващо допълнение вх.№7878/10.08.2021г. към жалбата Д. е посочил, че
в допълнение на първоначалната му жалба №6435/19.07.2021г. на ПОС
против извършеното възлагане на имота и извършения въвод във владение на
купувача Д., закупил дълга чрез цесия от „А. за с. на в.“АД, заявява, че
продажбата на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект и
същият кредитор не е внесъл в едноседмичния срок сумата, за която е обявен
за купувач на публичната продан. Посочил е, че до момента не му е
4
предоставено постановление на ЧСИ за разпределение на постъпилите суми
от проданта. Позовал се е на изтекла абсолютна десетгодишна погасителна
давност по чл.112 от ЗЗД. Поискал е отмяна на обжалваните действия и
прекратяване на изпълнителното дело заради настъпилата абсолютна
погасителна давност.
С обжалваното определение окръжният съд е приел жалбата за
недопустима по съображения, че извършеният по реда на чл.498 от ГПК
въвод във владение не подлежи на обжалване, от ЧСИ не е постановен
подлежащ на обжалване отказ да прекрати производството по
изпълнителното дело и срокът за обжалване на възлагателното постановление
от 02.04.2021г. е изтекъл спрямо жалбоподателя Д. още на 29.04.2021г., по
които решаващи съображения е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил производството по делото.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че предмет на
изпълнението са парични вземания, поради което по начало хипотезата
относно въвода по чл.435,ал.2,т.3 от ГПК, на която се позовава
жалбоподателят-длъжник не би могло да е налице, тъй като тя касае действия
по принудителното изпълнение за предаване на владението на недвижим
имот по чл.522 и сл. от ГПК, когато такова е изпълняемото право по
изпълнителния лист, а в случая се касае за въвод на купувача в продадения на
публична продан за събиране на парични вземания и възложен му имот,
предприет на основание чл.498,ал.1 от ГПК след приключване на
принудителното изпълнение спрямо този имот, който не съставлява част от
него, като се има предвид, че този въвод не се предприема въз основа на
изпълнителния лист, а на базата на влязлото в сила постановление за
възлагане, макар и в рамките на производството по същото изпълнително
дело. Въводът на купувача от публичната продан във владение на възложения
му имот не съставлява действие сред лимитативно предвидените от
чл.435,ал.2 и ал.3 от ГПК, които длъжникът/ипотекарният длъжник е
легитимиран да обжалва. Нещо повече, разпоредбата на чл.498,ал.2 от ГПК
изрично предвижда, че въводът на купувача от публичната продан, на когото
е възложен имота, се извършва срещу всяко лице, което се намира в негово
владение, като то може да се брани само с иск за собственост, с което на
практика е отречено правото на жалба против въвода. Установи се за
5
постановлението за възлагане от 02.04.2021г. жалбоподателят Д. да е бил
надлежно уведомен чрез тогавашния му пълномощник адв.С. с връчено на
15.04.2021г. съобщение. Пълномощията на адв.С. са оттеглени от длъжника
Д. чак с молбата му от 09.07.2021г., а, според чл.35 от ГПК, всички
извършени от пълномощника до оттегляне на пълномощното действия
остават в сила. Оплакването да не е изследвана истинността на подписите на
съобщенията и призовките във връзка с редовността на връчването е
несъстоятелно. От него не става ясно дали се оспорва авторството на
конкретен документ и кой точно. Не са посочени обстоятелства нито
доказателства в подкрепа на същото. Твърденията нито Д. нито тогавашният
му пълномощник адв.С. да са били уведомявани за изпълнението не
отговарят на установените факти, като се вземат предвид и подаваните жалби
против публичните продани, първото възлагане и разпределението. При това
положение срокът по чл.436,ал.1 от ГПК за обжалване на постановлението за
възлагане изтича на 29.04.2021г., поради което подадената по пощата на
15.07.2021г., впоследствие потвърдена и уточнена от жалбоподателя Д.,
жалба против същото е просрочена. Повдигнатият от жалбоподателя и пред
настоящата инстанция довод относно допустимостта на изпълнителното
производство, с оглед настъпило основание по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за
неговото прекратяване по силата на закона, би бил от значение за
релевантния въпрос по допустимостта на жалбата му само ако тя бе насочена
против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и
подадена в срока за обжалване на това действие, доколкото касае липса на
общите предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, обуславяща
незаконосъобразност и на извършените в рамките на него изпълнителни
действия. В случая, обаче, жалбата против постановлението за възлагане е
подадена след изтичане на срока за неговото обжалване, а оспореният с нея
въвод не е подлежащо на обжалване от длъжника действие. Предпоставките
за настъпване и наличие на основание за прекратяване на изпълнителното
производство биха могли да бъдат изследвани и при отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който подлежи на
обжалване от длъжника, съгласно чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, но такъв в случая не
е постановяван, тъй като длъжникът Д. не е отправял искане за прекратяване
до ЧСИ. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е
недопустима, която като такава правилно е оставена без разглеждане с
6
обжалваното определение и същото следва да се потвърди.
Във връзка с искането на ответника по частната жалба Р.Д. за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 750лв. съдът
констатира, че доказателства за заплащане на такива за производството пред
настоящата инстанция не са представени. С отговора е посочено, че се
представя договор за правна защита и съдействие, но такъв не е представен,
поради което искането следва да се остави без уважение. Договор за правна
защита и съдействие с дата 13.08.2021г. е представен пред окръжния съд, но
предмет на същия, с който е уговорено възнаграждение от 750лв., е само
изготвянето на възражение по жалбата с вх.№6435/19.07.2021г., и по
отношение на това възнаграждение към настоящия момент пред окръжния
съд е висящо производство по чл.248 от ГПК по молба вх.
№14570/08.11.2021г., по която с Разпореждане №188 от 14.01.2022г. съдът е
постановил, че ще се произнесе след приключване на производството пред
настоящата инстанция.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1273 от 04.11.2021г., постановено по
в.гр.дело №2553/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена
без разглеждане жалба вх.№6435/19.07.2021г. по описа на ПОС, подадена от
ипотекарния длъжник по изп.дело №476/2019г. на ЧСИ П. И., В. Г. Д., против
извършените по изпълнителното дело действия от ЧСИ и е прекратено
производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. ИВ. Д. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред Апелативен
съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8