МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23 постановена на 31.01.2011 г.
ПО НОХД
№ 332/2010г. по описа на
Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия С.В.С. с ЕГН **********, за това, че на
31.08.2010г. в с.Обручище, общ.Гълъбово в съучастие с Р.Д.А. - като съизвършители отнел чужди движими вещи – метални тръби с
диаметър 108мм, по 2 м.
дължина – 2 броя, на стойност 48лв.; винкел 70/70 мм. дълъг 4 м. – 1 бр. на стойност 9,60лв. и стар
хладилник – 1 бр. на стойност 10лв. или всичко на обща стойност 67,60лв.
/шестдесет и седем лева и 60 стотинки/ от владението на Г.Д.М., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
“б”от НК.
Обвинението е срещу подсъдимата Р.Д.А. с ЕГН **********, за това, че на
31.08.2010г. в с.Обручище, общ.Гълъбово в съучастие със С.В.С. - като съизвършители, отнела чужди движими вещи – метални тръби с
диаметър 108мм, по 2 м.
дължина – 2 броя, на стойност 48лв.; винкел 70/70 мм. дълъг 4 м. – 1 бр. на стойност 9,60лв. и стар
хладилник – 1 бр. на стойност 10лв. или всичко на обща стойност 67,60лв.
/шестдесет и седем лева и 60 стотинки/ от владението на Г.Д.М., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.
След направено
искане и от двамата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда
на глава двадесет и седма и чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение е допуснал
производството по делото да се разгледа по тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу всеки от
подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на деянието. Счита, че с оглед
признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството
по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а от НК.
Защитникът на
подсъдимия С.В.С. – адв.В.М. ***, моли съда да наложи
наказание под минималния размер, предвиден в закона за престъплението.
Подсъдимият С.В.С.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи условно наказание.
Защитникът на
подсъдимата Р.Д.А. ***, моли съда да наложи наказание под минималния размер,
предвиден в закона за престъплението.
Подсъдимата Р.Д.А.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи условно наказание.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимите и
събраните на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при
условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на
страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимите С.В.С.
и Р.Д.А. *** и се познават. На 31.08.2010г. двамата отишли с каруца и кон до
свидетелката С.Г.,***. Когато отишли до дома й тя им казала, че има работа в
с.Обручище да почиства една градина на стопани, с които се е пазарила и ако
искат и те да отидат с каруцата до с.Обручище. Качили се тримата на каруцата и
отишли до дома на стопаните, на които трябвало свидетелката Г. да чисти
градината, звънели са доста настойчиво, но никой не им отворил и тогава св.Г.
предложила да се прибират. Подс.С. обаче казал да
отидат на сметището и се запътил на там. На път за сметището, подс.С. забелязал един двор на края на селото, на който оградната мрежа била скъсана и видял, че в двора има железа
и стар хладилник. Отишли до сметището и там останала св.Г., а подс.С. и А. по предложение на подс.С.
се върнали да откраднат движимите вещи, които той видял в двора на пострадалия
свидетеля М.. Спрели коня с каруцата до оградата, където мрежата била скъсана и
влезли и двамата в двора. Видели до една стопанска сграда и взели следните
движими вещи, които натоварили в каруцата – метални тръби с диаметър 108мм, по 2 м. дължина – 2 броя, винкел 70/70 мм
дълъг 4м, - 1 бр. стар хладилник – 1 бр. След като натоварили отнетите вещи от
владението на собственика им св.М. в каруцата тръгнали към изкупвателния пункт
за метали в с.Обручище. Пътьом настигнали св.Г. и тя отново се качила в
каруцата при тях, за да не върви пеш. Отишли до пункта и предали металите, а
хладилникът не са го приели и той останал в каруцата. След като металите били
изтеглени, работникът в пункта – свидетелят Ж.Т. се разплатил с тях, като
записал във входящите документи, че металите са продадени от подс.А., тъй като тя имала лична карта, от която той
установил самоличността й. Подсъдимите С. и А. и свидетелката Г. се качили
отново в каруцата и потеглили за гр.Гълъбово. не след дълго по пътя били спрени
от св.М. и от служители на реда. Св.М. познал хладилника си, който бил в
каруцата. Подс.С. и св.Г. направили опит да избягат,
а в каруцата останала само подс.А.. След това
подсъдимите и св.Г. ***, където е установена самоличността им били снети
обяснения.
По делото е назначена и приета съдебно-оценителна
експертиза. Според заключението на същата - към датата на деянието, стойността
на вещите, предмет на престъплението по обвинителния акт е както следва: метални
тръби с диаметър 108мм., по 2 м.
дължина – 2 броя, на стойност 48 лв., винкел 70/70 мм. дълъг 4м., - 1 бр. на
стойност 9,60 лв. и стар хладилник – 1 бр. на стойност 10 лв. Общата стойност на вещите-предмет на инкриминираното
деяние, възлиза на 67,60лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия С.С. и на подсъдимата Р.А. – и на двамата по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства:
жалба с вх.
№ЗМ-230/31.08.2010г., обяснение – 3 бр., копие на Договор за покупко-продажба
от 31.08.2010г., копие на Регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и
цветни метали, докладна записка от гл.полицай Д.Н.Д. – РУП-Гълъбово, протокол
за разпит на свидетел – 5 бр., съдебно оценителна експертиза, писмо с Рег.
№20314/03.11.2010г., писмо с Рег. № 21970/29.11.2010г., Уведомително писмо с
Изх.№ 2876/07.10.2010г., писмо с вх. №4551/15.10.2010г. на РУП-Гълъбово ведно с
Определение №175 на РС-Гълъбово, постановление за привличане на обвиняем – 3
бр., протокол за разпит на обвиняем – 3 бр., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние – 2 бр., справка за съдимост – 2 бр., протокол за
предявяване на разследване – 2 бр. и заключително постановление.
Настоящето
производство протече по реда на съкратено съдебно следствие, поради което и на
основание чл.371, т.2 подсъдимите направиха признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като дадоха съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
По делото не
се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
Цитираните по
– горе доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да
направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите С.В.С. и Р.Д.А. са автори на процесното
деяние, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу тях са доказани по
несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимите С.В.С.
и Р.Д.А. са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части –
прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите предмет на
престъплението /отнели са чужди движими вещи/ са е установили своя трайна
фактическа власт върху тях /имали са възможност да се разпорежда с отнетите
вещи като със свои - така както намерят за добре, което те всъщност са направил
– натоварвайки ги в каруца и предавайки ги срещу заплащане в пункт за вторични
суровини/.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено от тях двамата, виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Подсъдимите С.В.С. и Р.Д.А. са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали и целяли тяхното настъпване.
Деянието по
настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимите С.В.С. и Р.Д.А.
в съучастие като съизвършители, тъй като двамата
пряко са участвали в изпълнителното деяние.
Подсъдимия С.В.С.
е многократно осъждан за престъпления против собствеността. Върху правната
квалификация на престъпното деяние, предмет на настоящото дело, влияние оказват
следните му осъждания:
- По НОХД
№219/2005г. на РС Раднево с Присъда № 161/17.05.2005г., подс.С.
е осъден на 3 години “лишаване от свобода” при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28 от НК. Присъдата е влязла в сила на 02.06.2005г.
- По НОХД
№38/2006г. на РС Раднево, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК,
подс.С. е осъден на 1 година “лишаване от свобода”
при първоначален”общ” режим на изтърпяване на наказанието. Определението е
влязло в сила на 09.03.2006г.
От писмо
№20314/03.11.2010г. на ГД “ИН” София е видно, че подс.С.
е освободен от Затвора Ст.Загора, поради изтърпяване на 16.10.2009г. и в
момента е отново в Затвора за изтърпяване на наказани по НОХД №174/2010г. на РС
Гълъбово.
Ето защо,
съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.30 от НК и престъпното деяние
е извършеното от подсъдимия С.В.С. при условията на опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като същия е осъждан два и повече пъти на
“Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер.
Подсъдимата Р.Д.А.
е многократно осъждана за престъпления против собствеността. Върху правната
квалификация на престъпното деяние, предмет на настоящото дело, влияние оказват
следните й осъждания:
- По НОХД
№40/2001г. на РС Габрово с Присъда №612/14.12.2001г. подс.А.
е осъдена на 1 година “Лишаване от свобода”, като е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4,5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК. Присъдата е влязла в сила на 07.10.2002г.
- По НОХД
№216/2005г. на РС-Раднево за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК, подс.А. е осъдена на 2 години “Лишаване от
свобода” при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата
е влязла в сила на 02.06.2005г.
Видно от писмо
№21970/29.11.2010г. на ГД “ИН”-София, подс.А. е
освободена от Затвора Сливен поради изтърпяване на 06.09.2007г.
Ето защо,
съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.30 от НК и престъпното деяние
е извършеното от подсъдимата Р.А. в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК, тъй като същата е осъждана два и повече пъти на “Лишаване
от свобода” за умишлени престъпления от общ характер.
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият С.В.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
“б”от НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Р.Д.А. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По
отношение на подс.С.В.С.:
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно
първият принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до десет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
“б”от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, критичното отношение
към извършеното деяние, младата му възраст и тежкото му материално положение и
имотно състояние, невисоката стойност на отнетото имущество, а като отегчаващи -
многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и то
за престъпления по глава V от
НК – против собствеността, което налага извода, че деянията му нямат инцидентен
и случаен характер и характеризират самия него като лице с утвърдени престъпни
навици..
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия С.В.С., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.373,
ал.2 във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Имайки, предвид че подсъдимия
С.В.С., с оглед на предходните
му осъждания и търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на
ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия С. наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подс. Р.Д.А.:
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно
първият принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до десет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
“б” от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените от нея самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, критичното отношение
към извършеното деяние, младата й възраст и тежкото му материално положение и
имотно състояние, невисоката стойност на отнетото имущество, а като отегчаващи -
многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и то
за престъпления по глава V от
НК – против собствеността, което налага извода, че деянията й нямат инцидентен
и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимата Р.Д.А., наказание
по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.373,
ал.2 във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Имайки, предвид че
подсъдимата Р.Д.А., с оглед на
предходните й осъждания и търпени от нея наказания се явява рецидивист по
смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание да се изтърпи от
нея при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип
съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимата Р.Д.А. наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето й и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на нея, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите С. и А. за виновни по
повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото в размер на 92.60 лева следва да бъдат присъдени в тежест
на и двамата подсъдими – солидарно.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на
подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов
/