Решение по дело №903/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

гр. С., 18.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  деветнадесети февруари 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И.като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №  903 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че посредством сключен между “БНП П. П. Ф.” ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 15680699 от 31.01.2018 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер от 6000 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва  на 48 месечни вноски в срок до 20.01.2022 г. Към договора за кредит бил сключен и договор за застраховка „защита на плащанията”, застрахователната премия по който (в размер на 1612,80 лв.) била разпределена на 48 месечни вноски, включени във всяка погасителна вноска, като също така кредитополучателят поел задължението за заплащане на такса ангажимент в размер на 210 лв. С Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по договора за кредит, за което длъжникът бил уведомен чрез изпращане на уведомление на адреса му по договора за кредит, върнато от пощенските служби като непотърсено от адресата. Същият преустановил обслужването на задълженията си, считано от 20.02.2018 г. – датата на първата неплатена погасителна вноска, поради което кредитът станал предсрочно изискуем на основание неплащане на две поредни погасителни вноски. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 6000 лв.,  обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2018 г. до 06.03.2019 г. в размер на 727,12 лв. и законна лихва върху главницата от 06.03.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 346 по описа на СРС за 2019 г. При отхвърляне на исковете (от мотивите на ИМ следва да се приеме поради липса на предсрочна изискуемост на кредита) моли съда да осъди ответника да му заплати главница по договора за кредит в размер на 6000 лв.,  обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2018 г. до 20.06.2019 г. в размер на 885,13 лв. и законна лихва върху главницата от 21.06.2019 г. до окончателното й плащане Претендира и направените по исковото и заповедното производство  разноски.

Ответникът И.М.Л. чрез назначения си по делото особен представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Счита, че не е налице идентичност между първоначалния кредитор и цедента по договора за цесия, от който ищецът черпи правата си, а също така, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, както и че не му е връчено уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. Развива доводи, че при несъобщаване за цесията материалното правоотношение във връзка с отпуснатия кредит се развива между първоначалните страни, както и че уведомяването (за цесията и за предсрочната изискуемост) не би могло да се осъществи чрез връчване на уведомление на особения представител.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1  ЗЗД  и чл. 9 ЗПК  и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 05.03.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под  №  693 от 08.03.2019 г. по ч.гр.д. № 346 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит  № PLUS – 15680699 от 31.01.2018 г., от който е видно, че „БНП П. П. Ф.” ЕАД в качеството си на заемодател е предоставило на ответника в качеството му на заемател  потребителски заем в размер на 6000 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва   на 48 месечни погасителни вноски в срок до 20.01.2022 г. Според постигнатите между страните уговорки кредитополучателят дължи на кредитора си такса ангажимент в  общ размер от 210 лв., която съгласно чл. 2 от договора се удържа от общата сума на кредита преди неговото усвояване. Договорът предвижда заплащане на застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ в размер на 1612,80 лв., разделена на равен брой вноски, която според чл. 2 от договора за кредит „ще бъде платена директно на застрахователния агент“ – т.е. установява се, че застрахователната премия не е предварително заплатена на застрахователя от кредитора „БНП П. П. Ф.” ЕАД и не следва да се разглежда като главница по кредита, а се дължи на ежемесечни вноски, включени в общия размер на месечната погасителна вноска на кредитополучателя. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в рамер на законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, както и основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска.

По делото е представено решение от 07.11.2017 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството - кредитор (който собственик е БНП П. П. Ф. – акционерно дружество със седалище в П., Ф.), чрез което се извършва преобразуване на българското дружество чрез вливане в дружеството – едноличен собственик на капитала му. Чл. 263ж, ал. 1 ТЗ гласи, че преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър, а от данните на последния става ясно, че вливащото се дружество е заличено на 24.04.2018 г., когато съдът приема, че е вписано и самото преобразуване (с оглед разпоредбата на чл. 263и, ал. 1 ТЗ, която гласи, че с вписването на преобразуването по чл. 263в, ал. 1, съответно по чл. 263г, ал. 1, възникват новоучредените дружества и се прекратяват преобразуващите се дружества). Казаното сочи, че към момента на сключване на договора за кредит - 31.01.2018 г., кредиторът „БНП П. П. Ф.” ЕАД ЕАД е бил правоспособно юридическо лице, което е могло валидно да встъпва в договорни отношения и да поема права и задължения, поради което съдът намира, че това дружество  и ответникът по делото са се обвързали с правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 6000 лв., а последният се е задължил да  възстанови тази сума на 48 месечни вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. От твърденията на ищеца става ясно, че длъжникът е преустановил обслужването на кредита си, считано от 20.02.2018 г. – падежната дата на първата неплатена вноска (която е и първата вноска по кредита), поради което съдът приема, че на основание чл. 5 от договора за кредит предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е настъпила автоматично на 21.03.2018 г. – датата, следваща падежа на втората неплатена погасителна вноска. Съдът не споделя доводите на ответника, че такава изискуемост следва да бъде обявена от кредитора, вместо което счита, че чл. 60, ал. 2 ЗКИ поставя изискване за обявяване  изискуемостта на кредитите, единствено когато са отпуснати от банкова институция, докато в останалите случаи начинът на настъпването ѝ следва да се определи по свободно договаряне между страните,  чиято воля в тази насока не търпи законови ограничения.

При тези данни съдът приема, че към датата на предсрочната изискуемост ответникът е дължал на съконтрахента си цялата сума по кредита, т.е. 6000 лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното ѝ плащане. От представен по делото рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него от 09.08.2018 г. е видно, че „БНП П. П. Ф.” ЕАД ЕАД (към датата на приложението БНП П.П.Ф.С.А., клон Б.)  прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо ответника по договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 15680699 от 31.01.2018 г. Чрез пълномощно от 25.01.2018 г. цедентът  упълномощил приобретателя на вземанията по рамковия договор за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, което последният   направил опит да стори чрез изпращане на три уведомителни писма, които не са реално връчени на адресата поради обстоятелството, че той не е потърсил пратките, за които са му били оставени известия. Съдът счита обаче че предаването на уведомлението за цесията е осъществено чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника по реда на чл. 47 ГПК, тъй като при невъзможност за откриване на адресата на съответния адрес връчването, извършено в съответствие с регламентираната в тази разпоредба процедура, се приравнява на реално такова, още повече че същата процедура се прилага и при връчване на покани и съобщения от нотариуси и ЧСИ. Казаното обосновава извод, че длъжникът е уведомен за промяната на неговия кредитор; същевременно наличието на неизплатени задължения по процесния договор за заем спрямо първоначалния кредитор и прехвърлянето им в полза на ищцовото дружество обосновават основателност на предявените искове за установяване на вземането на ищеца за главница в размер на 6000 лв., за обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2018 г. до 06.03.2019 г. в размер на 727,12 лв. (която сума не надхвърля по размер изчислената от съда законна лихва чрез on-line калкулатор), както и за вземането за законна лихва върху главницата от 06.03.2019 г.  до окончателното й плащане.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 134,54 лв. за държавна такса, 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 666 лв. за депозит за назначаване на особен представител, както и разноски за заповедното производство в размер на 134,54 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Л. с ЕГН ********** *** дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 15680699 от 31.01.2018 г.,  сключен с „БНП П. П. Ф.” ЕАД” ЕАД, в размер на 6000 лв. (шест хиляди лв.), обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2018 г. до 06.03.2019 г. в размер на 727,12 лв. (седемстотин двадесет и седем лв. и 12 ст.), както и за законна лихва върху главницата от 06.03.2019 г. до окончателното й плащане, които вземания ищецът е придобил чрез приложение № 1 от 09.08.2018 г.  към рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и за които се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 346 по описа на СРС за 2019 г.

ОСЪЖДА И.М.Л. с ЕГН ********** ***  да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., направените по настоящото дело разноски в размер на 134,54 лв. (сто тридесет и четири лв. и 54 ст.) за държавна такса, 150 лв. (сто и петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение, 666 лв. (шестстотин шестдесет и шест лв.) за депозит за назначаване на особен представител, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 346 по описа на СРС за 2019 г.) в размер на 134,54 лв. (сто тридесет и четири лв. и 54 ст.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/