РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Кърджали, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20245100500165 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 228 от 14.05.2024 г. по гр.д. N 42/2024 г. по описа на РС –
Кърджали, Д. „П.“ с.Р., общ.К. е осъдена да заплати на Т. С. Д. от гр.К. следните суми:
1/. Сумата от 1 902.86 лв., представляваща сбор от разликата от получената от
нея суми за времето от 01.01.2023г. до 26.07.2023г. индивидуална основна работна
заплата в размер на 1 533 лв. за м. от януари до юли 2023г., до увеличения размер на
индивидуалната основна работна заплата за същия период от 1762.95 лв., дължим
съгласно 15% увеличение; 2/. Сумата от 899.09 лв., представляваща разлика между
изплатеното и дължимото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ; 3/. Сумата от 2 530
лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимото й се обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД; 4/.Сумата от 400 лв.,
представляваща разлика между изплатеното и дължимото й се обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ, ведно с дължимата законна лихва върху сумите, считано от предявяване на
исковата молба – 10.01.2024г., до окончателното им изплащане, както и сумата 1200 лв.
с ДДС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-
Кърджали и сумата 277.31 лв., представляваща дължима държавна такса в
производството.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете Д.
„П.“ с. Р., общ.К., който чрез представител по пълномощие, с въззивна жалба вх. N
5914/04.06.2024 г. по входящия регистър на РС – Кърджали го обжалва като
неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане да се отмени
и да се постанови ново, с което предявените искове да се отхвърлят.
Оплакванията на жалбоподателя се изразяват в несъгласие на приетото от
първоинстанционния съд, че нямало пречка за колективен трудов договор да бъде
приложена разпоредбата на чл.20 от ЗЗД с оглед тълкуване на общата воля на страните
по договора, тъй като предмет на делото е трудов спор, за който е приложим
специалният закон – КТ, а не общият – ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд
приел, че клаузата на чл.27, ал.1 от процесния Анекс към КТД следвало да се тълкува в
смисъл, че за лицата, които са били в трудово отношение към 01.01.2023г., намиращи
се в системата на предучилищното и училищното образование, се определят
минимални основни заплати, считано от 01.01.2023г., защото съгласно чл.4 от КТД
договореностите по него се прилагат за заетите в народната просвета. Освен това, при
систематическото и логическото тълкуване на чл.27, ал.2 от от Анекса към КТД се
установява, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България се
изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на
„заетите“ в системата на предучилищното и училищното образование „педагогически
специалисти и непедагогически персонал“ и съответните разходи за осигурителните
им вноски за сметка на работодателя, с довод, че първоинстанционният съд е тълкувал
превратно установени по делото факти и обстоятелства и формирал неправилен извод
досежно спора по съществото му. Въззивникът оспорва и изводите в мотивите на
обжалваното решение за увреждане на работниците и служителите, полагали труд към
01.01.2023г., но прекратили трудовото си правоотношение към 10.08.2023г., за
дискриминация на тези, придобили право на пенсия на законово основание с
прекратяване на трудовото им правоотношение и тези за прилагане по аналогия на
правото на основни принципи, заложени в ЗНА, с тълкуване на волеизявление при
трудово правоотношение, уредено в КТД, както и тези по приложението на чл.51, ал.2
от ЗНА. Излагат се подробни съображения относно допуснати според въззивника
противоречия в мотивите на обжалваното решение във връзка с тълкуване на волята на
страните по процесните КТД и анекс към него.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Т. С. Д. от гр.К.
В съдебно заседание въззивникът Д. „П.“ с. Р., общ.К. поддържа въззивната
жалба чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по списък по
чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият Т. С. Д. от гр.К. лично и с представител по
2
пълномощие оспорва въззивната жалба и претендира разноски по списък по чл.80 от
ГПК.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от ищеца Т. С. Д. от гр.К., с която срещу ответника Д. „П.“ с.Р., общ.К., са
предявени/ в т.ч. и след допуснато изменение по размер/ обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за сумите, за които е постановено обжалваното решение.
Исковете са основани на следните обстоятелства: полаган от ищеца труд по силата на
сключен трудов договор от 16.09.1999г. на длъжност „с.“ в Д. „П.“ с.Р.; прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от 26.07.2023г. със заповед N 34/26.07.2023г.
на директора на Д. ”П.“, с.Р. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, в която са посочени
дължимите й се обезщетения, както и основното й възнаграждение в размер на 1 533
лв.; сключен на 10.08.2023г. между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ и
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Анекс N Д 01- 192 към Колективен
трудов договор/КТД/ N Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и
училищното образование, съгласно чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ и чл.27, ал.3, т.2 от който за
системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни заплати с увеличение не по-малко от 15 %, като конкретно предвидените в
тези разпоредби условия са приложими и спрямо получаваната от ищеца
индивидуална основна заплата преди 26.07.2023г., за което ищецът отправила искане
към Д. „П.“ с.Р., препратено до Община Кърджали, с последвал отказ да получи
увеличението на тази заплата за минал период, обуславящо правния интерес от
предявяване на исковете за изплащане на разликата в дължимите се на ищеца
индивидуална основана заплата за периода от м.януари 2023г. до м.юли 2023г. включ.
и обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. „П.“ с.Р.,
общ.К., чрез представител по пълномощие, е оспорил исковете по съображения,
изложени и във въззивната жалба, за недължимост на претендираните суми поради
неприложимост спрямо ищеца на разпоредбите на Анекс N Д 01-192 към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 10.08.2023г., с оглед
обстоятелството, че към датата на подписването му, ищeцът не е била в трудово
правоотношение с ответника и за последния нямало основание да начисли
претендираните суми.
3
Установява се от доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, наличие
на трудово правоотношение между страните, прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.10 от КТ със Заповед N 34/26.07.2023г. на директора на ДГ ”П.“ с.Р. на основание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 26.07.2023г., при условията на чл.326 от КТ при
неспазено двумесечно предизвестие, докогато от ищеца е изпълнявана длъжността
„с.“. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на
уволнената да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск общо 86 работни дни; по чл.222, ал.3 и във вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД
N Д01-269 от 06.12.2022г. в размер на 11 брутни заплати поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие – 2 месеца.
Установява се от служебна бележка изх. N 6/22.02.2024 г., изд. от председател на
ИК на Синдикат на българските учители, че ищецът е била синдикален председател на
Синдикалната организация на СБУ в Д. „П.“ с.Р. и е плащала редовно членския си внос
до прекратяване на трудовото й правоотношение, като в това й качество е в бележката
е посочено, че има право да ползва всички синдикални права, дадени от КТД за
отрасъл „образование“, подписан на 28.11.2023г.
Приет е като доказателство по делото Колективен трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното и училищното образование N Д01-269 от 06.12.2022г.,
ведно с Анекс към него с N Д01-192 от 10.08.2023г., подписани между МОН,
СРСНПББ, СДСОРБ, СБУ към КНСБ, НУС към КНСБ и Синдикат „Образование“ към
КТ „Подкрепа, както и Анекс N Д01- 192 към колективния трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., подписан на
10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на
народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното
образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели,
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в
България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда
„Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, от трета страна – синдикати.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ от Анекса, за системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални основни
заплати, считано от 01.01.2023г., като за педагогически специалист –старши учител и
старши възпитател то е 1 763 лв.. В чл.27, ал.2 от анекса е посочено, че осигурените
средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно
чл.27, ал.3, т.2 от анекса индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и
4
новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15 %.
Не е спорно, че преди прекратяване на процесния трудов договор основната
заплата на въззиваемия Т. Д. е в размер на 1 533 лв., т.е. не надвишава предвидения
чл.27, ал.1, т.2, б.“б“ от анекса нов размер на минимална основа заплата от 1 763 лв. и
не се спори, че размерът от 1 533 лв. попада в хипотезата на увеличението от гл.т. на
предвидения диапазон на размер.
От неоспореното заключение на назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че при база на минимална работна заплата след увеличението от 1 763 лв.,
разликата между полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 26.07.2023 г. и увеличението с 15 % съгласно Анекс N Д01-
192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование е 1 902.86 лв., от която 1 359.09 лв. основно трудово
възнаграждение и 543.77 лв. допълнително възнаграждение за прослужено време;
разликата между полученото от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 899.09 лв.;
разликата между полученото от ищеца обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ и
увеличението с 15 % съгласно същия анекс е 2 530 лв. и разликата между полученото
от ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ и увеличението с 15 % съгласно същия
анекс е 460 лв..
След изслушване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищецът
е увеличил предявените искове до размерите, установени от заключението, без този по
иска по чл.220, ал.1 от КТ, до които увеличени размери, както и до предявения от 400
лв. размер по чл.220, ал.1 от КТ, първоинстанционният съд е уважил исковете, като
върху всяка главница съгласно заявеното в исковата молба е присъдил законна лихва,
считано от 10.01.2024г./дата на предявяване на исковете/ до окончателното им
изплащане.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Спорно по делото е дължими ли са претендираните искови суми след като към
деня на подписване на Анекс N Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование ищецът не е лице, заето
в системата на преудчилищното и училищното образование.
Съгласно чл. 54 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, като съгласно чл. 56 от КТ
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно
съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в
5
колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. В чл. 57, изр.1-во от КТ е
регламентирано, че колективният трудов КТД има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, в
индивидуалните им отношения с работодателя.
С приетото изменение на процесния колективен договор с Анекс N Д01-
192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се
прилага, считано от 01.01.2023г. за работните заплати на заетите в системата на
образованието, от което следва извод, че е налице преуреждане на заварените и
уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно
размера на работните заплати.
Ретроактивното действие се прилага и по отношение на трудовото
възнаграждение на ищеца, която е синдикален член на синдикалната организация,
сключила колективния трудов договор и анекса към него от 10.08.2023г., а именно е
член на синдикалната организация на СБУ и към подписването на анекса, поради
което същият се прилага и спрямо нея, поради което като страна по трудово
правоотношение в обхвата на периода от 01.01.2023г. до 26.07.2023г. има право да
получи увеличение на трудовото си възнаграждение за този период в размерите,
предвидени с процесния анекс, както и припадащото се увеличение на изплатените
към прекратяване на трудовото й правоотношение обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ,
чл.222, ал.3 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ, тъй като съгласно чл.228, ал.3 от КТ база за
определяне на същите е брутното трудово възнаграждение, получено от работника или
служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. И тъй като
размерът на така посоченото възнаграждение е преуреден, считано от от 01.01.2023г.,
като същият е увеличен, то и посочените обезщетения са дължими в увеличен
размер.Приемането на противен извод ще противоречи пряко на забраната за
дискриминация при упражняване на правото на труд, уредена в чл.6, ал.2 от КТ и в
чл.8, ал.3 от КТ и съответно на принципа на равно третиране при заплащане на труда
на работещите при еднакви условия в един и същи времеви период.
В потвърждение на извода, че с Анекс N Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г. е уговорено обратно действие на клаузите на колективния трудов договор,
предвиждащи увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15%
и на непедагогическия персонал е и публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба N 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, в §2 на която се съдържат промени в Приложение N 3 относно
минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти. Съгласно §3 от Заключителна разпоредба на същата наредба, наредбата
6
влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2,
който влиза в сила от 1 януари 2023 г.. Т.е. и наредбата, с която се изменя Наредба N 4,
придава обратно действие на увеличението на работните заплати, в унисон на
процесния Анекс. Следователно, поради обратното действие на клаузите и
разпоредбите, касаещи увеличението на работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал в процесния Анекс и в цитираната Наредба N 4, всички
учители и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и
училищното образование, които членуват в Синдиката на българските учители, които
са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са
били в трудово правоотношение със съответната образователна институция към
01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо
от причината за прекратяването, в т.ч. и въззиваемият по настоящото дело като
попадаща в обхвата на посочените лица, имат право на договорения увеличен размер
на възнаграждението, като увеличеният размер на възнаграждението се дължи за
периода от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовия договор на служителя, а
по изложените по-горе съображения увеличението следва да се вземе предвид и при
определяне размера на дължимите при това прекратяване обезщетения.
С оглед на изложеното, обжалваното решение, с което първоинстанционният
съд е уважил предявените искове до предявените им и доказани размери, по
съображения, които само частично съвпадат с изложените от настоящата инстанция, е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и
в частта за разноските и държавната такса, възложени в тежест на въззивника, поради
правилното им определяне.
При този изход на делото, в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК
въззивникът няма право на разноски и в негова тежест са направените от въззиваемия
разноски, които възлизат на 1 200 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 228 от 14.05.2024 г. по гр.д. N 42/2024 г. по описа
на РС – Кърджали.
ОСЪЖДА Д. „П.“ с.Р., общ.К., обл.К. да заплати на Т. С. Д. с ЕГН **********,
гр.К., ул.В. N **, общ.К., обл.К., сумата 1 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8