Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.*, 23.05.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №1163 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти.
Ищецът И.Т.У. ***, чрез пълномощника си адв.Е. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответника са съсобственици на описаните в ИМ недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с.*, общ. *, представляващи нива от 28,818 кв.м. с идент.№**, Нива от 11399 кв.м. с идент.№**, Нива от 8795кв.м. с идент.№** и овощна градина от 2011 кв.м. с идент.№**. Сочи, че правата му от ½ ид. част върху делбените имоти произтичат от обстоятелството, че е наследник по силата на Саморъчно завещание от 18.01.2012 г. със завещател Н. Й. В., като последният, ведно с ответника в процеса, са признати за собственици по наследство от В. А. К. /наследодател/ на делбените недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.*, с НА за собственост на недв. имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 651 том IV рег. № 3369 нот. дело № 783/02.04.1999 г. на Нотариус Д. Д. при ВТРС. Моли съда да допусне до съдебна делба делбените недвижими имоти при равни права на страните от по ½ ид. част.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, поддържа предявеният иск по чл.34 ал.1 от ЗС.
Ответникът К.Й.А. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който по същество оспорва предявеният иск по чл.34 ал.1 от ЗС с довод, че ищецът неоснователно претендира, че е наследник по завещание на Н. Й. В.. Релевира възражение за нищожност на Саморъчно завещание от 18.01.2012 г. от Н. Й. В. на основание чл.42 б.Б във вр.чл.25 ал.1 от ЗН с довод, че не е подписано от наследодателя Н. В. и текстът на завещанието не е написан от завещателя, поради което моли да бъде признат за неистински /неавтентичен/ документ, във връзка с което оспорване по реда на чл.193 ал.2 от ГПК с протоколно определение от 22.01.2019г. съдът производство по оспорването му по реда на чл.193 ал.1 от ГПК. В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.С. от ВАК, с писмено становище поддържа писмения отговор.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са еднокръвни братя, което се установява и от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници изх.№154/24.06.2016г., изд. от Община *.
С НА №651, том ІV, рег.№3369, н.д.№783/1999г. по описа на Нотариус при ВТРС за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, Н. Й. В. и ответникът К.Й.А. на основание влязло в сила решение на ПК В.Т. №2-д от 13.09.1993г. по чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ са признати са собственици по наследство от В. А. ***.Т., на процесните делбени недвижими имоти: 1/ НИВА от 28,818кв.м / по нотариален акт 28,820 дка/ в местността „*", IV категория и с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори ****, 2/НИВА от 11 399 кв.м, / по нотариален акт 11,400дка / в местността "*", III категория, с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори****, 3/НИВА от 8795 кв.м /по нотариален акт 8,796 дка / в местността "*", Ш категория и с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори***, и 4/ ОВОЩНА ГРАДИНА от 2011 кв.м. /по нотариален акт 2,012 дка / в местността "*", IV категория и с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори ****, като, доколкото не е отразено друго в НА, следва да се приеме, че правата им върху тях са по 1/2 ид.част за всеки един от тях.
Видно от Препис - извлечение от Акт за смърт от 04.04.2017г., изд. от Община *, Н. Й. В. е починал на 03.04.2017г.
Ищецът И.Т.У. се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от процесните делбени земеделски земи по силата на универсално завещателно разпореждане, а именно Саморъчно завещание от 18.01.2012г., с което Н. Й. В. му завещава, в качеството му на негов доведен син, цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и влогове, гори и земеделски земи и изобщо всичко, което се намери към момента на смъртта му.
Видно от писменото заключение на ВЛ Мл. М. по допуснатата СГрЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, ръкописният текст в Саморъчно завещание от 18.01.2012г. със завещател Н. Й. В. е написан от завещателя, както и подписът за "завещател" в саморъчното завещание е положен от завещателя Н. Й. В.. Саморъчното завещание от 18.01.2012г. със завещател Н. Й. В. е било предадено за пазене на Нотариус Минова с район на действие ВТРС, като е обявено по реда на чл.27 ал.1 вр. ал.3 от ЗН, за което е съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание общ. рег.№698/2017г. от 19.04.2017г.
С Покана от 20.03.1018г. ищецът е поканил ответника доброволно да поделят процесните съсобствени между тях земеделски земи, получена от К.А. на 22.03.2018г., видно от обр. разписка по пратка №*********.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти - земеделски земи с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за съдебна делба с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС съдът следва да установи, че е налице съсобственост между страните върху недвижимите имоти, предмет на иска за съдебна делба, както и че същите не могат да ги поделят доброволно.
Преюдициално досежно иска за съдебна делба, предмет на делото, съдът следва да се произнесе по оспорването от ответника на истинността /автентичността/ на оспореното Саморъчно завещание от 18.01.2012г. с завещател Н. Й. В., от което ищецът черпи правата си на наследник по завещание в съсобствеността. Оспореният документ съставлява частен диспозитивен такъв. По аргумент от чл.180 от ГПК, неистински /неавтентичен/ документ е този, който не изхожда, т.е. не е подписан от лицето, което се сочи като негов автор. На основание чл.194 ал.1 от ГПК, съдът извършва проверка на истинността на документа чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. От писменото заключение на ВЛ по допуснатата по делото СГрЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, безспорно се установи, че оспореното Саморъчно завещание от 18.01.2012г. с завещател Н. Й. В. е подписано от завещателя, т.е. от лицето, което се сочи като негов автор, предвид което същото съставлява истински /автентичен/ документ, респ. ответното оспорване на неговата истинност /автентичност/ се явява недоказано и следва да бъде признато като такова по реда на чл.194 ал.2 от ГПК с настоящото решение.
Неоснователно и недоказано е и ответното възражение по чл.42 б."б" от ЗН за нищожност на универсалното завещателно разпореждане, извършено със Саморъчно завещание от 18.01.2012г. с завещател Н. Й. В.. Съгласно чл.42 б."б" от ЗН нищожно е завещателно разпореждане, когато при съставянето на саморъчното завещание не са спазени разпоредбите на чл.25 ал.1 от ЗН. Съгласно чл.25 ал.1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Видно от СГрЕ, Саморъчно завещание от 18.01.2012г. с завещател Н. Й. В. е изцяло написано ръкописно от самия завещател Н. Й. В., както и съдържащият се в него под завещателните разпореждания подпис на завещател е положен от завещателя Н. Й. В., също и съдържа означение на датата, когато е съставено, предвид което при съставянето му са спазени изискванията за форма на саморъчното завещание, визирани в чл.25 ал.1 от ЗН, предвид което оспореното Саморъчно завещание от 18.01.2012г. със завещател Н. Й. В. е действително и като такова след смъртта на завещателя е породило правни последици, респ. ответното възражение за неговата недействителност /нищожност/ по чл.42 б."б" от ЗН е неоснователно и недоказано.
С НА №651, том ІV, рег.№3369, н.д.№783/1999г. по описа на Нотариус при ВТРС за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, завещателят Н. Й. В. и ответникът в процеса К.Й.А. са признати за собственици, доколкото в НА не е посочено друго, при равни права от по 1/2 ид.част, на процесните делбени недвижими имоти - земеделски земи. След смъртта на завещателя Н. Й. В., по силата на универсално завещателно разпореждане, извършено от него като завещател със Саморъчно завещание от 18.01.2012г. в полза на ищеца по делото, последният, явяващ се наследник по завещание, е собственик на 1/2 ид.част от процесните делбени имоти, останалата 1/2 ид.част от които принадлежи на ответника в процеса, съобразно признатите му права с НА №651, том ІV, рег.№3369, н.д.№783/1999г. Следователно делбените земеделски земи са съсобствени между страните по делото, при равни права между тях от по 1/2 ид.част, които същите не могат да поделят доброволно, доколкото настоящият иск за съдебна делба е предявен след отправена от ищеца до ответника покана за доброволна делба, предвид което предявеният иск по чл.34 ал.1 от ЗС се явява основателен и доказан и съдът следва да допусне извършването на съдебна делба на делбените имоти при равни права на страните от по 1/2 ид.част за всеки един от тях.
Страните не се сезирали съда с претенции за разноски в първата фаза на настоящото производство по съдебна делба, поради което съдът с настоящото съдебно решение не дължи произнасяне в тази насока, предвид и специалното правило по чл.355 изр.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.344 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл.194 ал.2 от ГПК ПРИЗНАВА, че оспорването от К.Й.А. ***, с ЕГН **********, на истинността /автентичността/ на Саморъчно завещание от 18.01.2012г. с завещател Н. Й. В., НЕ Е ДОКАЗАНО.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между И.Т.У. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и К.Й.А. ***, с ЕГН **********, на следните съсобствени между тях недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с.*, общ.*, както следва: 1/ НИВА от 28,818кв.м / по нотариален акт 28,820 дка/ в местността "*", IV категория и с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори ***, 2/НИВА от 11 399 кв.м / по нотариален акт 11,400дка / в местността "*", III категория, с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори ***, 3/НИВА от 8795 кв.м /по нотариален акт 8,796 дка / в местността "*", Ш категория и с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори ***, и 4/ОВОЩНА ГРАДИНА от 2011 кв.м. /по нотариален акт 2,012 дка / в местността "*", IV категория и с идентификатор **, при съседи обекти с идентификатори ***, при равни права на страните от по 1/2 ид.част за всеки един от тях.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................