Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 856/12.11.2021г.
Гр. Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 799 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на „Камен – Карс“ ООД,
представлявани от управителя А. Й.С., чрез адв.С.Л. срещу
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0367-000089 от 07.05.2021 г., издадена от Началник Група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград. В жалбата се изнасят
факти случили се според жалбоподателят и се излагат аргументи защо се приема
същата за незаконосъобразна –
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Иска се отмяната и, както и присъждане на направените по делото
разноски. Към жалбата са приложени
доказателства относно правоспособност на лицето Е. Д. С., както и доказателства
относно здравословното състояние на жалбоподателката.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, не се представлява.
Ответната страна не взема становище
по делото, не се представлява в съдебно заседание.
Пазарджишкият административен съд, след
преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след
проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността
на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно
критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена
в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Полицейски
инспектор, към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, съгласно приложена заповед от
директора на ОД на МВР гр. Бургас. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2А,б.А от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г../ за прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От събраните в хода на делото доказателства
се установява, че на 06.05.2021 г. в гр.Велинград е съставен АУАН GA Акт № 389335 от
св.К.С., спрямо О.З.И., който управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. №***,
който при проверката не представил СУМПС издадено в Кралство Великобритания и
не представил свидетелство за регистрация на МПС. Управляваното МПС било
собственост на „Камен Карс“ ООД и било наето от водача с договор за отдаване на
МПС под наем от 29.04.2021 г. Тези факти били приети за административни
нарушения от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
което съставило сочения по-горе АУАН поради извършени административни нарушения
по чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съставения АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН, като възпроизвежда направените в него констатации.
По делото са приобщени като доказателства АУАН серия GA Акт № 389335/06.05.2021
г., оправомощителни заповеди, справка за нарушител водач, договор за отдаване
под наем на лек автомобил, копие от свидетелство за регистрация Част I, копие от свидетелство за управление на МПС и паспорт
представени при подписване на договора от Огнян И.. По делото е разпитан като
свидетел К.П.С., чиито показания се кредитират с доверие като отговарящи на
събрания в хода на делото доказателствен материал.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 312з-74/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано
управление на МПС от неправоспособно лице – О.З.И., като са
изложени и установените обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т. 2а., б. „А“ от ЗДвП,
поради това, че МПС се управлява от водач, който без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част
от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на жалбоподателя са приложени като доказателства, документи удостоверяващи наличието на издадено в Кралство Великобритания свидетелство за управление на МПС с номер ILIEV906247O99EEE със срок на валидност от 12.01.2019 г. до 11.01. 2029 г. по отношение на лицето, на когото е бил отдаден под наем автомобила. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства не може да се приеме по категоричен начин, че е осъществено административно нарушение от О.З.И., поради което и не се доказва наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на жалбоподателят „Камен-Карс“ ООД. Свидетелството за правоуправление на Огнян И., представено при проверката, е издадено от държава, подписала Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и Република България. Съгласно разпоредбата на чл.41, т.2, б. „b” от Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция, а съгласно чл.41, т.2, б. „с” договарящите се страни ще признаят или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция. В т.3 на чл.41 от Конвенцията пък са посочени ограничения, при които може да не бъдат признати такива свидетелства за правоуправления, а именно : когато валидността на свидетелството е обусловена от изискване за притежаване от водача на някои приспособления или изискваща някои преустройства на превозното средство с оглед инвалидността на водача, свидетелството за управление ще бъде признато за валидно само ако тези условия са изпълнени; b) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на всяко свидетелство за управление, чийто собственик не е навършил 18 години; c) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на автомобили или композиция от превозни средства от категория С, D и Е, указани в приложения 6 и 7 от настоящата Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач не е навършил 21 години. Сочените изисквания на Конвенцията са транспонирани и в разпоредбата на чл.161, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
Именно с представянето на данни относно правоспособност на лицето О.З.И., които не
са оспорени по надлежния ред от административния орган отпада и условието за прилагане на
принудителна административна мярка на посоченото основание, пордаи което, съдът
приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед
в тежест на настоящия жалбоподател. По делото не са събрани доказателства, че представеното
СУМПС от лицето О.З.И. не отговаря на сочените по-горе изисквания, респективно,
че не е издавано от Кралство Великобритания. С оглед на това и не може да се
приеме за категорично доказано, че лицето е неправоспособен водач на МПС,
независимо от обстоятелството, че до 2017 г. на лицето са налагани наказания за
нарушения на изискванията на чл.150 от ЗДвП.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез
която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените
от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не
е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото основателно е направеното искане
от жалбоподателката, чрез процесуалния и представител за заплащане на
разноските по делото. Ето защо ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдено да
заплати на „Камен
– Карс“ ООД, представлявани от управителя А. Й. С. направените по делото разноски в общ
размер на 550 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева –
държавна такса за образуване на делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ПАМ № 21-0367-000089 от 07.05.2021 г., издадена от Началник Група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пазарджик да заплати на „Камен – Карс“ ООД,
представлявани от управителя А. Й. С. направените по делото разноски общ
размер на 550 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева –
държавна такса за образуване на делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/