Присъда по дело №425/2021 на Районен съд - Асеновград

М О Т И В И
Към присъдата по НОХД № 425/2021 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура-Пловдив, ТО-Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия Д. Б. П., за това че:
1. На 09.02.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, нощем е влязъл в чуждо
жилище - втори етаж на къща, находяща се в ***, обитавано от Н. АТ. П.,
като е употребил за това сила - престъпление по чл. 170 ал. 2, вр. ал. 1 от
НК;
2. На 09.02.2020 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, се е заканил с убийство
на Н. АТ. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира
подсъдимият П. да бъде признат за виновен и по двата пункта на
обвинението, като му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, а
именно за престъплението по чл. 170 ал.2, вр. с ал.1 от НК - лишаване от
свобода ориентирано към минимума предвиден в закона, който е 1 година
лишаване от свобода. За престъплението по чл. 144 ал.3, вр. с ал.1 от НК -
също се пледира за наказание лишаване от свобода определено към
минималния размер. Предлага се и приложението на разпоредбата на чл. 23
ал.1 от НК по отношение на двете наказания като се определи едно общо най-
тежко наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК, за срок от три години.
В съдебното производство от пострадалия Н. АТ. П. против подсъдимия
Д. Б. П., бе предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от престъплението по чл. 144 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, като
същият бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Същият в съдебното производство лично и чрез повереника си адв. Д.,
поддържа обвинителната теза на прокурора по отношение на реализирането
на наказателната отговорност на подсъдимият, като иска същият да бъде
признат за виновен и по двете обвинения и му се наложат справедливи
наказания. По отношение на предявения граждански иск, моли да бъде
уважен изцяло, като му се присъди претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият Д.П. не се признава за виновен и отрича авторството си в
извършването на двете престъпления, които му се вменяват във вина. Моли
да бъде оправдан и по двата пункта на обвинението.
Защитникът на подсъдимия адв. Г.К. поддържа защитна позиция, като
отрича вината на подсъдимия в извършването на престъпленията.
Аргументира тезата си с липсата на достатъчно доказателства, които до
1

доведат до несъмнен извод, че са осъществени съставите на престъпленията,
съобразно обективните елементи описани в обвинителния акт и пледира за
оправдателен диспозитив и по двата пункта на обвинението.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Обвинителната теза се базира на фактическа обстановка описана в
обвинителния акт и поддържана последователно в процеса от прокурора и
частния обвинител в непроменен вид, чиито основни елементи в компресиран
вид се свеждат до следното:
Свидетелят Н. АТ. П. живее със свидетелката М. АНГ. Г. на втори етаж от
къща на *** в гр. Асеновград. В съседство в къща на ул. „Мануш войвода“ №
6 на първи жилищен етаж живеят подсъдимият Д.П. и съпругата му свид. Д.П.
и двете им деца на 17 и на 14 години, като къщата има изглед към ул. „Мир“
срещу жилището, ползвано от свидетеля. П.. През месец февруари 2019 г.
свид. П. си купил куче порода „алабай“ и го отглеждал в двора на къщата. С
течение на времето кучето пораснало, достигнало тегло 70 кг. и периодично
започнало да лае и вие през часовете на нощта, което сериозно накърнило
спокойствието на подсъдимия П. и неговото семейство. По този повод,
възникнали конфликти между свид. П. и подсъдимия П.. Стигнало се до там,
че подсъдимият П. и съпругата му с цел да си осигурят спокойствие през
нощта, закупили със собствени средства електронна каишка против лаене и я
дали на Н.П., за да я поставя на кучето. Същата обаче имала временен ефект.
На 08.12.2019 г. след като през нощта не можал да спи поради лаенето на
кучето сутринта подс. П. отишъл до оградата на къщата на свид. П. и
започнал да отправя звуци и знаци към кучето. Свидетелката Г. го видяла и
му казала да не го дразни. Подсъдимият П. казал да накара кучето да мълчи,
след което се обадил по телефона на свид. П. и му отправил остри реплики, в
това число, че ще му нанесе побой и ще отрови кучето. Свид. П. се
притеснил, споделил с колегите си и след два дни заедно със свид. А.Ю.
изчакали подс. П. пред дома му. При разговора подс. П. им казал, че заради
кучето е сложил нова дограма и изолация на къщата, тъй като положението е
непоносимо, както и да махнат кучето, защото ако не го направят ще вземе
мерки за това. През следващите два месеца положението не се подобрило.
Вечерта на 08.02.2020 г. свид. П. бил в дома си и си легнал. Същата
нощ около 01:40 ч. на 09.02.2020 г. подс. П. влязъл в дворното место на
жилището на свид. П., като прескочил оградата и отишъл до входната врата
на втория жилищен етаж. В 01:42 ч. се обадил по телефона на свид. П. и го
подканил да се покаже. Свид. П. помислил, че подсъдимият е на улицата и се
отправил към входната врата. При отварянето, видял пред себе си подс. П.,
който с ръце го изблъскал навътре в коридора на жилището и го последвал.
Вследствие на блъскането свид. П. започнал да отстъпва назад. Подсъдимият
го ударил с юмрук, при което свид. П. загубил равновесие, хванал
подсъдимия и двамата паднали на пода. Подсъдимият продължил да нанася
2

удари на свид. П., след което станал, отправил закани с думите: „Ще ви убия
и двамата.“, „Ще ви застрелям“. Подс. П. излязъл от жилището на свид. П.,
прескочил оградата на дворното място и се прибрал в дома си. Свид. П.
останал в дома си уплашен и стресиран от случилото се. На следващата
сутрин констатирал, че кучето е умряло, сигнализирал в РУ-Асеновград и по
случая било образувано ДП № 96/2020 г. за престъпление по чл.325б, ал.1 от
НК. Впоследствие депозирал жалба до РП Асеновград относно случилото се
през нощта на 08/09.02.2020 г.
Тази фактическа обстановка се базира изцяло на показанията на
пострадалия Н.П., които в основни линии се потвърждават от показанията на
свидетелката М.Г., с която същият е във фактическо съжителство.
Противно на така изложените факти подсъдимият Д.П. дава подробни
обяснения, в които излага коренно различна фактология по отношение на
главните факти изключваща извършването на престъпленията, за които е
обвинен. В обясненията си същият не отрича, че е имал конфликт със
свидетелят П., тъй като през процесната нощ кучето непрекъснато виело и
пречило на него и на семейството му да спи. Не отрича и обстоятелството, че
по този повод и за да преустанови тормоза, двукратно е разговарял по
телефона със свидетеля Н.П., като е поискал да накара кучето да спре да лае,
както и да излезе, за да се разберат. Същият обаче категорично отрича да е
влизал в двора, а още по-малко в жилището на П., както и да е имало какъвто
и да е физически контакт между двамата, съответно да го е удрял и да му е
причинявал телесна повреда. Отрича категорично и да му се е заканвал с
убийство. Обясненията на подсъдимия в това отношение се подкрепят и са
напълно съответни с показанията на неговата съпруга – свидетелката Д.П..
Същата твърди, че е била пряк очевидец на горните събития и е възприела от
непосредствена близост целия разговор между съпруга й и Н.П..
Горната доказателствена ситуация показва, че са налице две групи от
участници в процесните събития от една страна пострадалият и фактическата
му съпруга и от друга страна подсъдимият и съпругата му, които имат
взаимноизключващи се твърдения по отношение на главните факти. В същото
време и двете свидетелки – М.Г. и Д.П. не могат да се третират като
непредубедени и незаинтересовани, тъй като са съпруги на двамата преки
участници в инцидента. Ето защо, за да се спази принципа за дирене на
обективната истина достоверността на всеки от двата насрещни
доказателствени източника следва да се анализира чрез анализ на
конкретното им съдържание и чрез съпоставка с останалите гласни и писмени
доказателства. В тази връзка, на първо място следва да се анализират
показанията на свидетеля М.П., който е посочен, като свидетел от
пострадалия Н.П. и въведен в процеса около четири месеца след процесните
събития. Изложената от свидетеля М.П. версия, при която той е станал уж
случаен свидетел на процесния инцидент обаче е до такава степен абсурдна и
нереалистична от житейска гледна точка, че води до извода за пълна
недостоверност на неговите показания. Проследяването на изложената от
3

свидетеля М.П. версия, че въпреки, че никога не е бил ходил и нощувал в
Н.П., с когото били просто познати, но точно в процесната нощ и час около
1,30 ч. решил да иде да пренощува у тях и то без предварително да му се
обади по телефона звучи крайно житейски недостоверно. Още по- нелогичен
е фактът, че същият въпреки късния нощен час не бил оставен от лицето,
което го транспортирало с автомобил непосредствено до дома на Н.П., а на
съседна улица. Нелогични са и последващите му показания , че след като чул
думите „Ще ви убия“ и видял силует, който влязъл в съседната къща, много
се изплашил и хукнал да бяга, въпреки че силуетът по никакъв начин не го е
застрашавал и вече се прибрал. Въпреки това свидетелят М.П. не се обадил на
Н.П. и не се поинтересувал какво се е случило, независимо че възнамерявал
да спи у тях и имал телефонния му номер. В показанията му дадени в хода на
съдебното следствие същият твърди, че е чул караница, но не може да посочи
конкретни думи и нищо не бил видял, включително и самия Н.П., само чувал
гласа му. Това обстоятелство обаче повече съответства на обясненията на
подсъдимия П., според които е имало разправия с Н.П. на самата улица през
дворната ограда и по никакъв начин не съответства на показанията на
пострадалия Н.П., според които той не е излизал от къщата си и не е разменял
никакви реплики с П.. Всички тези характеристики на показанията на
свидетеля М.П., тяхната вътрешна противоречивост и непоследователност,
наличието на съществени противоречия и избирателност в тях, както и
впечатленията на съда при непосредственото снемане на показанията
обосноват извода, че същите са напълно недостоверни и са дадени с цел да
обслужат версията на пострадалия, а свидетелят М.П. не е присъствал на
процесните събития, за които свидетелствува, поради което и съдът не ги
кредитира. По отношение на показанията на свидетеля А.Ю. се констатира, че
същите нямат никакво отношение към главните факти от предмета на
доказване, същият не ги е възприел и не знае нищо за тях, поради което и
тези показания нямат никаква информативност по отношение на тях и не
могат да служат за установяването им.
При тази доказателствена ситуация на практика единствените
доказателства за престъпленията предмет на обвинението, както по чл. 170
ал.2 , вр. с ал.1 от НК, така и чл. 144 ал.3, вр. с ал.1 от НК се съдържат в
показанията на самия пострадал Н.П., който твърди, че подсъдимият П. без
никаква причина му е позвънил по телефона и е поискал да излезе, след което
го е изненадал на вратата на къщата на втория етаж, като е носил метален
предмет в ръце, влязъл е в коридорчето, като го е блъснал със сила назад, при
което той си ударил главата в хладилника, след това му е нанесъл два
юмручни удара в главата и си е тръгнал. От площадката пред входната врата
извикал „Ще ви убия и двамата“ след което прескочил оградата и се прибрал.
Както вече се каза в същата насока са показанията и на свидетелката М.Г.,
която била в съседната стая. Съпоставянето на тези показания с обективните
доказателствени източници обаче, води до извод за недостоверност по
отношение на двата главни факта, а именно реализирането на изпълнителните
4

деяния на двете престъпления. На първо място пострадалият твърди, че
нападателят П. е държал дълъг метален предмет в едната си ръка и с него се
опитал да го удря, а той се предпазвал с ръце. В същото време твърди, че той
му е нанесъл два юмручни удара в главата с двете ръце, което звучи
нелогично в аспекта на обстоятелството, че нападателят е бил въоръжен с
метален предмет, а в същото време го е ударил с юмрук, при което
пострадалият не може да обясни в това време къде се е намирал металния
предмет. От показанията на Н.П. за механизма на нападението и увреждащия
фактор, а именно удари с юмрук в главата от които се е почувствал зле и е
повръщал цяла нощ, би следвало основните травматични увреждания да са
настъпили именно в областта на главата. При съдебно-медицинското
освидетелстване, което е извършено след четири дни на 13.02.2020 г. обаче
като обективни находки не са открити никакви видими травматични
увреждания в областта на главата, а отразените в СМУ данни за гадене
световъртеж и главоболие са изцяло по данни на освидетелствувания.
Въпреки това, до този момент същият не е търсил медицинска помощ. От
заключението на изготвената СМЕ-за, както и от разясненията на вещото
лице също се установява, че в областта на главата на свидетеля Н.П.
обективно не са установени никакви травматични увреждания. Това е в остро
противоречие с твърденията на свидетеля Н.П., че в резултат на именно тези
удари, същият е получил главоболие, световъртеж и е повръщал цяла нощ.
Нелогичен е и фактът, че въпреки декларираното влошено здравословно
състояние в резултат на ударите, същият не е потърсил изобщо медицинска
помощ, а на следващия ден дори е отишъл на работа, като шофьор на автобус.
На следващо място свидетелят Н.П. категорично твърди, че е имало
само едно телефонно обаждане от страна на П., което се е случило около 1,40
часа на 09.02.2020 г., при което той му казал само „Излез, излез“, но в
бързината линията останала отворена за около четири минути. Свидетелят
Н.П. е категоричен, както за часа, тъй като видял часовника си, така и за
факта, че е нямало второ позвъняване. От разпечатката на разговорите
издадена от мобилния оператор „Теленор България“ АД, която е обективен
източник на доказателства се установява, че но 09.02.2020 г. е имало две
позвънявания от подсъдимия П., към свидетеля П., като първото е било
регистрирано в системата в 00,41 часа, с продължителност от 100 секунди и
второто веднага след това 00,43 часа с продължителност от 243 секунди.
Анализът на тези обективни данни води до два извода. Първо, че показанията
на свидетеля Н.П. не са достоверни в тази им част, тъй като е имало два
разговора и то със сравнително голяма продължителност, през която П. и П.
явно са водили разговор и са си разменяли и други реплики. Второ от гледна
точка на конкретиката на обвинението, в което е фиксиран час на деянията
около 01,40 часа, на 09.02.2020 г., когато е било и обаждането е очевидно, че
същото от фактологическа точка се явява недоказано, тъй като твърдяното
престъпление няма как да се е случило по времето посочено в обвинителния
акт и поддържано от прокурора и частния обвинител.
5

От друга страна данните в разпечатката на изходящите и входящите
повиквания напълно съответстват с обясненията на подсъдимия Д.П., както
по отношение на часа, в който се обадил на свидетеля Н.П., така и по
отношение на обстоятелството, че е имало два телефонни разговора.
Същественото е че тези данни са в обективна взаимовръзка с обясненията на
подсъдимия по отношение на съдържанието и продължителността на
разговорите и съвпада с цялостния контекст на дадените от него обяснения ,
което обективно им придава по-висока степен на достоверност.
На следващо място анализът на показанията на свидетеля Н.П.
допълнително разкрива тяхната вътрешна противоречивост, обусловена от
факта, че въпреки, че твърди, че се е чувствал зле и дори е повръщал от
нанесения му побой, както и бил силно притеснен за живота си от заканите на
подсъдимия П., същият не е потърсил медицинска помощ не само в рамките
на нощта, но и през следващите дни. Нещо по- важно, същият не е
сигнализирал и органите на полицията, за което не е имало пречка, което още
веднъж поставя под съмнение факта,че е бил нападнат и му е отправена
закана за убийство. Друг е въпросът, че дори хипотетично да приемем, че
така отправената закана е факт с оглед обективните и характеристики, а
именно по-конкретен житейски проблем, свързан с несъвместимостта на
отглеждане на едро овчарско куче в имота с нормалния живот на съседите, и
начина, по който се твърди, че е отправена, а именно когато подсъдимият вече
си е тръгвал и след като е преустановил нападението над пострадалия не е
била обективно годна да предизвика основателен страх от осъществяването и,
като дори и в този случай състава на престъплението не би бил реализиран от
обективна страна. Следва да се посочи и факта, че в крайна сметка
твърденият от свидетеля Н.П. инцидент самостоятелно не го е мотивирал да
сигнализира полицията и дори е отишъл на работа и е продължил да
изпълнява трудовите си функции. Повод за сигнала до прокуратурата е бил
фактът, че вечерта на следващия ден е намерил кучето си умряло, което е и
било повод за жалбата до компетентните органи, при която същия е изложил
и предходните обстоятелство и впоследствие е предприел действия по
освидетелствуването си.
Ето защо на базата на горния анализ на доказателствата и степента на
тяхната достоверност съдът намира, че не може да бъде направен извод за
несъмнена доказаност на обвинението и по двата негови пункта, тъй като
защитната теза на подсъдимия обективирана в неговите обяснения се
подкрепя и от показанията на свидетелката Д.П., както и намира опора в
обективно установените данни, фиксирани в писмените доказателства по
делото. При това положение критериите на правилото за несъмнена
доказаност на обвинението фиксирано в чл. 303 ал.1 от НК според която
норма присъдата не може да почива на предположения не са изпълнени.
Отделно от горното в съдебно заседание не бе извършено изменение
на обвинението по реда на чл. 287 от НПК от прокурора при съществено
изменение на обстоятелствената част, досежно времевите характеристики на
6

престъплението, касаещи точния час на деянието, а се установи,че същото
обективно не протекло в посочения в обвинителния акт времеви диапазон.
При това положение, както се каза по горе съдът преценя авторството и
вината на подсъдимия само в параметрите на повдигнатото обвинение. Затова
и с оглед на изложеното и на базата на доказателствата, съдът намери, че
подсъдимият П. по принцип не е извършил престъпленията по чл. 270 ал.2
,вр. с ал.1 от НК и по чл. 144 ал.3 , вр. с ал.1 от НК, съобразно обективните
характеристики твърдени в обвинението. Затова и съдът прецени, че по
отношение на подсъдимия Д.П. са налице основанията по чл. 304 от НПК и за
двете престъпления, в които е обвинен, тъй като не се установи по несъмнен
начин, че същият е извършил престъпленията в които е обвинен по чл. 270
ал.2 ,вр. с ал.1 от НК и по чл. 144 ал.3 , вр. с ал.1 от НК, поради което го
призна за невинен за всяко от тях.
По изложените по-горе съображения съдът отхвърли и предявеният от
гражданския ищец Н.П. граждански иск са сумата от 5000 лв. като
неоснователен, тъй като прие, че подсъдимият не е виновен в извършването
на престъпленията, от които се претендират неимуществените вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът
постанови направените по делото разноски в размер на 504,30 лв. да останат
за сметка на Държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	8
Дата:	24 ноември 2021 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20215310200425
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2021 г.

Присъда по дело №425/2021 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите