Решение по дело №2655/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС.

Предмет на делото е предявеният от В.П.Т. иск с правно основание чл.203 АПК вр. чл.284, ал.1 ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ЗО „Разделна“, а именно: непроведени прегледи със специалист и рехабилитации във връзка с травма на лявата ръка на ищеца, по време на пребиваването му в ЗО „Разделна“.

Ищецът твърди, че на 02.09.2020г. е претърпял ПТП с последващо счупване на втори шиен прешлен, лява скапула, контузия и руптура на мускули на ляво рамо и ляв брахиален плексус. Твърди, че по време на престоя си в ЗО „Разделна“ нито веднъж не е заведен на физиотерапия или на преглед от лекар специалист въпреки представените медицински документи, свързани със състоянието на ръката и подадената молба за прекъсване изпълнението на наказанието поради влошено здравословно състояние. Твърди, че единствено са му предоставяни болкоуспокояващи и е прегледан от лекар, който го е посъветвал да се лекува извън затворническото общежитие, но не е преместен в болница за долекуване. Прекъсване е получил след четири месеца и то за 20 дни. Поради бездействието на затворническата администрация е останал инвалид с едната ръка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Счита, че не са налице доказателства, които да сочат за реализиране на отговорност на ответника, както и за проявено бездействие на същия по отношение на медицинското обслужване на ищеца по време на престоя му в ЗО „Разделна“. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от ищеца е прекъснато за срок от 20 дни с оглед извършване на физикална терапия и рехабилитация в специализирано лечебно заведение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не е налице твърдяното бездействие на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

От протокол от с.з. на 01.03.2021г. на Генерал Тошевският районен съд по НОХД № 28/21г. се установява, че съдът е одобрил споразумение, съгласно което на ищеца е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Съдът е констатирал, че престъплението по това дело е извършено в тригодишния изпитателен срок на одобрено споразумение по НОХД №72/18г. и е определил ищецът да изтърпи първо и отделно наложеното наказание по НОХД №72/18г. по описа на РС Генерал Тошево лишаване от свобода за срок от 4 месеца при първоначален режим общ затворнически отделно от наложеното наказание по НОХД №28/21г.

С постановление от 15.03.2021г. на районен прокурор при РП-Добрич е отложено за срок от шест месеца, считано от 15.03.21г. изпълнението на наказанието „лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ по определение №260010 от 01.03.21г. по НОХД №28/21г. по описа на РС-Генерал Тошево, както и наказание от 4 месеца лишаване от свобода по НОХД №72/2018г. по описа на РС-Генерал Тошево, наложени на Т.. Изпълнението на наказанията е отложено за срок от шест месеца и с постановление от 13.09.2021г.

Съгласно Експертно решение № 90540 от 28.04.2021 г. на ТЕЛК В.П.Т. е с оценка на работоспособността 71 % – 90 %, ТНР 80 %; дата на инвалидизацията – 22.01.2021 г.; водеща диагноза е счупване на втори шиен прешлен; придружаващо заболяване – S14.3 Травма в областта на plexus brachialis.

От амбулаторен лист № 000915/11.11.2020г. се установява, че е извършена консултация от физиотерапевт. Посочена е основна диагноза на ищеца - последици от счупване на гръбначния стълб. За терапия е отразено, че тъй като не е налице достатъчен терапевтичен ефект от извънболничната физикална терапия и рехабилитация се насочва за продължаване на лечението в болнични условия. Видно от амбулаторен лист № 000108/20.01.2021г. е назначена терапия- физио-терапевтични процедури от ІІІгр. – 20бр., а от АЛ № 000208/02.02.21г.- че са извършени ФТ процедури. Видно от АЛ № 001565/17.08.2021г. на ищеца е препоръчано балниосаниториално лечение и паратрамол 2х1т.

Видно от изследване на моторна СП от 24.08.21г. заключението е персистира травмената увреда на брахиалния плексус без динамика в неврографската находка. Представено е и изследване 26.10.2020г., в което е дадено заключение: не се регистрира отговор с повърхностни електродиот н.медианус, н.улнарис синистра, н.радиалис синистра от дисталните мускули на предмишницата; силно снижени амплитуди при отвеждане с повърхностни електроди от м.бицепс брахии синистра, м.трицепс сарае синистра, м.трап. и м.делтоидеяс синистра; данни за тежка проксимална С3-С4, С-5-С6, С7-С8 преднокоренчева увреда- вероятно посттравматична лезия на проксималната част на плексус брахиалис синистра. Посочено е, че е уместно да се проведе невровъзстановително лечение.

От справка рег. № 1063/16.02.2023 г. се установява, че В.П.Т. е постъпил в Затвора – Варна на 21.03.2022 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 месеца при първоначален „общ“ режим. Първоначално е разпределен е в 7 група /приемно отделение/ като на 04.04.2022 г. е разпределен в Затворническо общежитие от „закрит“ тип – Раздела /ЗО „Разделна“/. След изтърпяване на наказанието е освободен на 04.10.2022г. На 12.07.2022 г., по предложение на доктор А.Б., л. св. Т. е конвоиран от ЗО „Разделна“ до медицински център в Затвора – Варна, където му е извършен медицински преглед.

С молба рег. № 3803/22.07.2022 г. л. св. Т. е поискал да бъде прекъснато изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ поради влошеното му здравословно състояние.

С постановление № 4320/22.07.2022 г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Варна е прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на л. св. В.П.Т. за срок от 20 дни, считано от 25.07.2022 г.

Видно от представените по делото заверени копия от страници от Книга за медицински прегледи на лишените от свобода в ЗО „Разделна“ на л. св. В.П.Т. са извършени медицински прегледи на следните дати: при постъпването му на 04.04.2022 г. – констатирано е, че е катастрофирал и има парализа на лявата ръка; 28.04.2022 г. – консултация; 19.05.2022 г. – предоставени са му АцеЦис – 5 бр., и диклак – 10 бр., 25.05.2022 г. – посочено е, че се оплаква от болки в ръката поради травма, предоставени са му диклак – 1 бл., и аналгин – 6 т.; 01.06.2022 г. – предоставени са му диклак – 3 бл., аналгин и му е издадена рецепта; 06.06.2022 г. – посочено е, че се оплаква от болки в мускула на ръката, предоставени са му биолин 100 mg – 10 т., Изп. Rp., диклак 6 т.; 29.06.2022 г. – Изд. Rp. Индометацин – 10 т.; 11.07.2022 г. – Изп. Rp., издадено му е направление за преглед в Затвора – Варна; 22.08.2022 г. – предоставен му е диклак – 10 т.; 07.09.2022 г. – предоставени са му 3 броя течен аналгин и диклак и му е издадена рецепта. Представено е извлечение и от амбулаторна книга с отразен преглед на ищеца на 29.03.2022г.

Представена е служебна бележка/без дата/, от която е видно, че по препоръка на рехабилитатора не е желателно прекъсването на рехабилитационния процес по възстановяване до достигане на трайни резултати, като за целта следва да бъдат извършвани редовни процедури без прекъсване поне три пъти седмично.

Видно от допълнителен лист към ЕР № 90540/28.04.21г. в анамнеза е посочено, че са проведени многократно рехабилитационни процедури без особен ефект.

От показанията на св. А. се установява, че познава ищеца от престоя си в ЗО „Разделна“, като не е запознат точно с медицинското му състояние, но заявява, че В.Т. е изпитвал силни болки в областта на рамото, на ръката и на тялото; в ЗО „Разделна“ няма лекар и не се предприемат никакви мерки за болките, като не се дават дори обезболяващи или диклак, за да намалеят болките. Твърди, че не знае дали ищецът е извеждан за преглед извън територията на затворническото общежитие; Т. е лекуван само с едно хапче, като в затворническото общежитие веднъж седмично идва лекар; не е запознат дали ищецът е подавал жалби и как е уведомил ръководството на затвора, че има нужда от лечение.

От показанията на св. С. се установява, че е бил в една килия в ЗО „Разделна“ с ищеца, който постоянно се оплаквал от много силни болки в рамото и в ръката, за които му е даван предимно диклак; не знае дали Т. е воден на лекар извън пределите на ЗО „Разделна“. Заявява, че Т. е подавал писмени молби, както и устни сигнали, до ръководството на мястото за лишаване от свобода за прекъсване на наказанието, като е споделял за болките, които изпитва, на командири, на старшини, на офицери; лекар е идвал един път в седмицата.

От показанията на св. З. се установява, че познава ищеца от престоя си в затвора, като в ЗО „Разделна“ са били в една килия за период от около 4-5 месеца; В.Т. по цяла нощ е изпитвал болки, но никой не му е обръщал внимание, като не го е преглеждал лекар, а единствено са му давани обезболяващи; писал му е молбите да го пуснат да се оправя и после да си излежи присъдата; когато е идвал лекарят в ЗО „Разделна“ му е давал диклак, което е било много рядко, но е продължавал да изпитва болки; не е имало специалист, който да му помогне, тъй като лекарят, който го е преглеждал е бил уролог; събирали са пари да му помогнат, но болките му били пресни и много силни. Дава показания, че Т. е изпитвал много силни болки и през тринайсетте дни, които са прекарали в приемната в затвора преди да ги настанят в ЗО „Разделна“.

От заключението на съдебно -медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че естеството на травмата на левия плексус брахиалис на ищеца, както и развилият се тежък неврологичен дефицит за лява ръка веднага след травмата /ПТП инцидент/, и липсата на каквото и да е обратно развитие на плегията в продължение на две години и половина показват, че невралната травма е тежка и необратима; в хроничната фаза на травмата е препоръчително периодично да се извършват физиотерапевтични процедури и симптоматично лечение на болевия синдром, които са без значение за възстановяване на функциите на засегната ръка; пълна инвалидност за лява ръка ищецът получава още в момента на травмата; в анамнезата при приемането в МБАЛ“Св.А.- Варна“ в епикризата е отбелязано, че пациентът не движи лявата ръка, изписан е с тежка плегия и анестезия за лява ръка, като при всички последващи прегледи от специалисти невролози и физиотерапевти и след престоя в ЗО“Разделна“ се диагностицира плегия и анестезия за лява ръка без динамика в неврологичния статус нито в положителна, нито в отрицателна посока. Съгласно заключението имайки предвид етиологията и патогенезата на преживяната травма на брахиалния плексус /преганглионарна лезия на С3, С4, С5, С6, С7, С8 коренчета/, липсата на рехабилитационни манипулации и периодични прегледи при специалист при престоя му в ЗО „Разделна“ не е допринесла за пълната инвалидизация на лявата ръка на ищеца; в първоначалната епикриза е поставена диагноза: плегия за лява ръка, М 0/5, което означава никакви движения; получената травма не се повлиява от лечение – неврологичният дефицит не може да се повлияе.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:

Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл.3, ал.1 ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл.12, ал.3 ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността им. Като юридическо лице ГДИН носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност, поради което е надлежен ответник по делото.

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. За да възникне право на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл.3 ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл.284, ал.5 ЗИНЗС. Следователно, за разлика от отговорността по чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, по аргумент от въведената в чл.284, ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл.3 ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

В чл.3, ал.1 ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ЗО „Разделна“ – непроведени прегледи със специалист и рехабилитации във връзка с травма на лявата ръка на ищеца, по време на пребиваването му в ЗО „Разделна“.

В ЗИНЗС и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието се съдържа нормативно установено задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода за създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във връзка с чл.2, т.3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в нормата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на ал.2 на чл.3 ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване /чл.3, ал.2, т.2 ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

От доказателствата по делото не се установяват незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията в ЗО „Разделна“, изразяваща се в неосигуряване на медицинска грижа на ищеца, респ. неспазване на разпоредбите на ЗИЗНС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, касаещи предоставянето на медицинско обслужване на лишените от свобода. Напротив, от приложените по делото страници от Книга за медицински прегледи на лишените от свобода в ЗО „Разделна“, се установява, че за периода на пребиваването му в ЗО „Разделна“ /7 месеца/ на л. св. В.П.Т. са извършени 10 на брой медицински прегледи, при всеки един от които му е предписано лечение. Това обстоятелство сочи на предоставяне на съответното медицинско обслужване на ищеца. Същото се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. В показанията си свидетелите С. и З., които са били настанени в същото спално помещение, което е обитавал и В.Т., заявяват, че за изпитваните от него болки в рамото и в ръката от затворническата администрация му е предоставян диклак. Това е и лекарствено средство най-често посочвано при описанието на медикаментите, предоставяни на ищеца при посещенията му при лекаря на затвора. Съдът не кредитира показанията на св. А., че в ЗО „Разделна“ няма лекар и че на Т. не са предоставяни болкоуспокояващи и диклак, тъй като същите противоречат на събраните писмени доказателства, показанията на останалите свидетели, а и на твърденията на ищеца в исковата му молба.

Неоснователно е твърдението на ищеца в исковата молба, че въпреки негови молби не е бил преместен за лекуване в болница извън затвора. От приложеното по делото досие на л. св. Т. се установи, че за процесния период е налице една подадена молба с искане да бъде прекъснато изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ поради влошеното му здравословно състояние, като същата е уважена и с постановление на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Варна е прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 20 дни, считано от 25.07.2022 г. Неоснователно е твърдението, че тази мярка е предприета несвоевременно – едва на четвъртия месец от престоя му в ЗО „Разделна“. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че молбата и постановлението за прекъсване изпълнението на наказанието са от една и съща дата – 22.07.2022 г., т.е. искането му е уважено незабавно след подаването.

Неоснователни са твърденията и че вследствие нехайно отношение и бездействие на затворническата администрация е останал инвалид с лявата ръка.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице се установи по безспорен и категоричен начин, че травмата на левия плексус брахиалис на ищеца е настъпила веднага след претърпения от него инцидент /ПТП/, като естеството на травмата, както и развилият се тежък неврологичен дефицит за лява ръка веднага след травмата /ПТП инцидент/, и липсата на каквото и да е обратно развитие на плегията в продължение на две години и половина показват, че невралната травма е тежка и необратима и извършването на физиотерапевтични процедури е без значение за възстановяване на функциите на засегната ръка. Липсата на рехабилитационни манипулации и периодични прегледи при специалист при престоя му в ЗО „Разделна“ не е допринесла за пълната инвалидизация на лявата ръка на ищеца. Тя е получена още в момента на травмата. Съгласно заключението на вещото лице полученият неврологичен дефицит, изразяващ се в изтръгнат периферен двигателен неврон от гръбначния мозък, не се повлиява от лечение. След като инвалидизацията на лявата ръка на В.Т. е настъпила в момента на претърпения от него пътен инцидент, т.е. много преди началото на исковия период, неоснователни се твърди, че същата е вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да осигури медицинско обслужване, каквото освен това се установи, че не е налице в случая.

Предвид горното не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до жестоко, нечовешко или унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗИЗНС, поради което съдът намира, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 ЗИНЗС.

Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл.3 ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284, ал.5 ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от ЗО „Разделна“ по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

С оглед гореизложеното предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Съгласно член 286, ал.2, изречение първо от ЗИЗНС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Съгласно цитираната разпоредба се присъждат единствено направените в производството разноски, но не се дължи възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл.286 ал.2 ЗИНЗС ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд – Варна направените разноски от бюджета на съда в размер на 480 лева – депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Т. иск с правно основание чл.203 АПК вр. чл.284, ал.1 ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ЗО „Разделна“, а именно: непроведени прегледи със специалист и рехабилитации във връзка с травма на лявата ръка на ищеца, по време на пребиваването му в ЗО „Разделна“.

ОСЪЖДА В.П.Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Административен съд – Варна сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направените разноски от бюджета на съда за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: