РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.ва
Костадин Б. И.
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. И. Въззивно гражданско дело №
20215300501202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от С. П. К., ЕГН: ********** и АТ. К. П., ЕГН:
**********, двамата с адрес: с. К. ***, депозирана чрез адв. С.В., против Решение №
260144 от 14.01.2021 г., постановено по гр. дело № 20849/ 2019 г. по описа на РС –
Пловдив, III гр. с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите,
че ищците Г. И. П., ЕГН: **********, и Т. П. П., ЕГН: **********, двете с адрес: гр.
Я., ***, са собственици на общо 1/4 идеална част (всяка от ищците по 1/8 идеална част)
от следните недвижими имоти:
1) поземлен имот с идентификатор № 35300.2.77 (по-долу в настоящите мотиви
посочен като ПИ № 35300.2.77) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/
19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село К.,
община М., обл. Пловдив, местността З. м., с площ от 22794 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от
предходен план: 002077, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № 35300.2.76, №
35300.2.78, № 35300.2.79, № 35300.2.61, № 35300.2.75,
2) поземлен имот с идентификатор № 35300.7.82 (по-долу в настоящите мотиви
посочен като ПИ № 35300.7.82) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/
19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село К.,
община М., обл. Пловдив, местността Д., с площ от 4934 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от предходен план:
007082, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № 35300.7.75, № 35300.7.81, №
35300.7.87, № 35300.7.83;
1
3) поземлен имот с идентификатор № 35300.12.62 (по-долу в настоящите мотиви
посочен като ПИ № 35300.12.62) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/
19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село К.,
община М., обл. Пловдив, местността М., с площ от 7003 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от предходен план:
012062, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № 35300.12.132, № 35300.12.56,
№ 35300.14.228, № 35300.14.20, № 35300.12.63, № 35300.12.61;
4) поземлен имот с идентификатор № 35300.12.61 (по-долу в настоящите мотиви
посочен като ПИ № 35300.12.61) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/
19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село К.,
община М., обл. Пловдив, местността М., с площ от 7102 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер от предходен план:
012061, при граници и съседи: ПИ с идентификатори № 35300.12.115, № 35300.12.132,
№ 35300.12.62, № 35300.12.63, № 35300.12.60;
И четирите на основание земеделска реституция – решение за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на село К. № А07А от 16.02.1994 г., и наследствено правоприемство от
прекия наследодател П. К. П., ЕГН: ***, починал на *** г., последният наследник на
М. А. П., ЕГН: *** починала на *** г., А на основание наследствено правоприемство от
прекия наследодател П. К. П., ЕГН: ***, починал на *** г., последният наследник на З.
П. К., роден на *** г., починал на *** г. собственици при същите идеални части на
5) поземлен имот с идентификатор № 35300.502.502 (по-долу в настоящите
мотиви посочен като ПИ № 35300.502.502) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
13/ 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село К., община
М., обл. Пловдив, ул. ***, с площ от 991 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от
предходен план: 335, квартал 17, парцел 15, при граници и съседи: ПИ с
идентификатори № 35300.502.945, № 35300.502.335, № 35300.502.573, №
35300.502.571, № 35300.502.501 и № 35300.502.324, и
6) поземлен имот с идентификатор № 35300.502.335 (по-долу в настоящите
мотиви посочен като ПИ № 35300.502.335) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
13/ 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село К., община
М., обл. Пловдив, ул. ***, с площ от 1033 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
номер от предходен план: 335, квартал 17, парцел 14, при граници и съседи: ПИ с
идентификатори № 35300.502.945, № 35300.502.334, № 35300.502.573, №
35300.502.502.
С атакуваното решение жалбоподателите са осъдени да предадат на ищците
владението върху 1/4 идеална част (на всяка от ищците по 1/8 идеална част) от
процесните имоти, както следва: С.К. и А.П. по отношение на ПИ № 35300.2.77 и ПИ
№ 35300.7.82; С.К. по отношение на ПИ № 35300.12.61 и ПИ № 35300.502.335; и А.П.
по отношение на ПИ № 35300.12.62 и ПИ № 35300.502.502. На основание чл. 527, ал. 2
ГПК са отменени, до размера на 1/4 идеална част от имотите, три броя констативни
нотариални актове (за по-кратко КНА), с които ответниците са признати за
собственици на процесните шест имота, както следва КНА № ***, том I, дело № 144 от
19.03.2010 г., с който двамата ответници са признати за собственици по давностно
владение и наследство при равни права на ПИ № 35300.2.77, КНА № 170, том VII, дело
№ 1317 от 19.12.2014 г., с който С.К. е призната за собственик по наследство и
2
давностно владение на ПИ № 35300.7.82, ПИ № 35300.12.62, ПИ № 35300.12.61 и КНА
№ 171, том VII, дело № 1318 от 19.12.2014 г., с който СТ. П. К. е призната за
собственик на ПИ № 35300.502.502 и ПИ № 35300.502.335.
По изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Изразява се
несъгласие с извода на районния съд, че ответниците не са придобили имотите по
давност, като в тази насока се излагат подробни съображения. Жалбоподателите
считат, че въз основа на събраните по делото доказателства, без да се правят конкретни
оплаквания за погрешно установени факти, съдът бил достигнал до погрешния извод,
че ответниците не били владели имотите изцяло и само за себе си. Посочват са
конкретни действия, обективиращи тяхното намерение да своят имотите - снабдяване
с документи за собственост и тяхното отбелязване в СГКК и Дирекция „Местни
приходи“ към Община М., плащане на данъци, обработване на земите и получаване на
добиви от тях, вкл. отдаване под аренда. Твърдят, че през последните 20 години
наследодателят на ищците е бил в чужбина и не се е интересувал от имотите.
Претендират се разноски и за двете инстанции.
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. И. П., ЕГН
**********, и Т. П. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р.Д., с която се
оспорва същата и се излагат подробни съображения в подкрепа на атакуваното
решение, което се моли да бъде потвърдено. Считат за недоказано възражението на
ответниците – настоящи жалбоподатели, за придобиване на процесните имоти по
давност, поради липса на действия, манифестиращи промяна на намерението за своене
на общите вещи и такива, годни да превърнат държането на чуждите идеални части
във владение. Претендират се разноски.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Относно
допустимостта на настоящата искова претенция по чл. 108 ЗС, касаеща осъдителната
част за предаване на владението, въззивния съд споделя подробно изложените мотиви
на районния съд в тази насока, че искът е изцяло допустим и при неговото уважаване
ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението на съответните идеални
части от имотите. За да не преповтаря същите, въззивният съд препраща към мотивите
на районния в посочената част.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС от
ищците Г. И. П. и Т. П. П. срещу СТ. П. К. и АТ. К. П. (направено е оттегляне на иска
касателно единия от ответниците – С. К. О., и спрямо ПИ с идентификатор №
35300.14.160), за признаване за установено, че ищците са собственици на общо 1/4
идеална част (всяка от ищците по 1/8 идеална част) на следните недвижими имоти: ПИ
№ 35300.2.77, ПИ № 35300.7.82, ПИ № 35300.12.62, ПИ № 35300.12.61, ПИ №
3
35300.502.502 и ПИ № 35300.502.335, всичките по КККР на с. К., община М., одобрени
със Заповед № РД-18-13/ 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и
осъждане на ответниците да предадат владението върху 1/4 идеална част (на всяка от
ищците по 1/8 идеална част) от процесните имоти, съобразно осъществяваното
владение към момента на предявяване на иска. Ищците претендират да са придобили
процесната идеална част от правото на собственост върху посочените имоти по силата
на наследствено правоприемство от общите на страните наследодатели – З. П. К., С. З.
П. и М. А. П..
В хода на делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, въз
основа на които районният съд е приел изложената в мотивната част на своето
решение фактическа обстановка. С въззивната жалба и отговора към същата не са
наведени конкретни оплаквания за погрешно установени от първоинстанционния съд
факти, а единствено се оспорват изводите по същество, до които съдът е достигнал. В
тази насока въззивната инстанция следва да се счита обвързана от фактическите
констатации на първата инстанция. Доколкото същите се намират и за правилни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, въззивния съд на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния относно фактическата
страна на спора. За пълнота на изложеното обаче следва най-общо да се очертаят
основните обстоятелства по делото.
От представените удостоверение за наследници е видно, че страните имат общи
наследодатели - З. П. К. (починал на *** г.), С. З. П. (починала на *** г.) и дъщеря й М.
А. П. (починала на *** г.). Последната е майка на ответницата С.К., респ. баба по
бащина линия на другия ответник А. К. П. и на неговия еднокръвен брат П. К. П.
(починал на *** г. съгласно решение № 727 /22.11.2017 г. на Районен съд Ямбол на
основание чл. 14 от Закона за лицата и семейството) – наследодател на ищците (съпруг
на Г.П. и баща на Т.П.). При смъртта си М. П. е остави като наследници съпруг - П. К.
П. (починал на *** г. без други наследници) и двете си деца - С. П. К. и К. П. К. - баща
на ответника А.П. и на наследодателя на ищците П. П..
Не се оспорва извода на районния съд, че З. П. К. е бил собственик, съгласно
представен разписен лист на с. К., на имот 335, от който понастоящем са образувани
ПИ № 35300.502.502 и ПИ № 35300.502.335. С решения на ПК на Община М. от
16.02.1994 г. пък се възстановява правото на собственост на наследниците на С. З. П.
по отношение на имоти, отразени понастоящем като ПИ № 35300.2.77, ПИ №
35300.7.82 и ПИ № 35300.12.62, а на наследниците на М. А. П. - ПИ № 35300.12.61. По
делото са представени и три брой констативни нотариални актове, издадени по
обстоятелствена проверка и един брой нотариален акт за покупко-продажба, чието
съдържание е подробно описано в мотивната част на атакуваното решение.
Представени са доказателства за сключени в периода 2016 г. – 2019 г. договори
за наем на ПИ № 35300.2.77, ПИ № 35300.7.82, ПИ № 35300.12.62 и ПИ № 35300.12.61.
Договорите са между ответниците и П. И. И. – син на С.К., а имотите са регистрирани
за ползване в ОСЗ М.. Установени са и данни за извършени плащания на дължими
данъци.
В хода на делото са разпитани и свидетели - едни на ищците и трима на
ответниците. Свидетелските показания са кредитирани от районния съд, а изложеното
от свидетелите е възпроизведено в мотивите на съда, към които настоящата инстанция
препраща.
За да уважи исковата претенция районният съд е приел, че искът е допустим,
4
както и че ищците са доказали правото си на собственост върху претендираната общо
1/4 идеална част от имотите, която са придобили по силата на наследствено
правоприемство. Съответно ответниците не били установили да са извършили
действия, с които да са обективирали пред другите съсобственици намерението си да
владеят целите процесни имоти само за себе си, доколкото съсобствеността е
възникнала от наследяване, предвид указанията в ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС. Следователно не било доказано и възражението им, че са придобили
спорните идеални части по давност. В тази насока за основателни са намерени и
исканията за предаване на владението от ответниците на ищците върху съответните
идеални части от имотите, както и за частична отмяна – до претендираната 1/4 идеална
част, на трите констативни нотариални акта, с които ответниците са се легитимирали
като собственици.
Изложените от районния съд съображения се споделят, предвид следното.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че С. П.
и М. П. са наследили починалия З. К., за когото не се спори, че приживе и бил
едноличен собственик на имот 335, от който понастоящем са образувани ПИ №
35300.502.502 и ПИ № 35300.502.335. М. П. се явява единствен пряк наследник на С. П.
– нейна майка. Страните по делото пък са последните преживели наследници на М. П.,
чието имущество те са наследили при следните квоти – 1/2 идеална част за ответницата
С.К. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН /тя е дъщеря на наследодателката П./; 1/4 идеална част
за другия ответник А.П., придобита по наследство от неговия баща Костадинов П. /син
на М. П./ на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, и по 1/8 идеална част за всяка от ищците,
предвид това, че те наследяват на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН починалия
П. П. /притежавал 1/4 идеална част/ – брат на А.П. и внук по бащина линия на М. П.. С
две решения на ПК на Община М. от 16.04.1994 г. се възстановява собствеността върху
ПИ № 35300.2.77, ПИ № 35300.7.82, ПИ № 35300.12.62 и ПИ № 35300.12.61 на
наследниците на С. П., респ. на М. П.. В тази насока, както и районният съд е приел,
ищците успешно установяват придобивното основание на своите наследодатели и
размера на наследените квоти от съсобствеността върху процесните имоти.
С оглед на горното, при коректно разпределена от районния съд на основание
чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, ответниците е следвало да докажат
предпоставките за осъществяване на твърдения от тях придобивен способ, а именно
придобивна давност, въз основа на който способ са издадени в тяхна полза и описаните
по-горе констативни нотариални актове. В тази насока неоснователно се твърди във
въззивната жалба, че ответниците са доказали съответно да са придобили спорните
общо 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесните имоти, която
идеална част е била собствена на П. П.. Съгласно задължителните указания в ТР №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от наследяване. В
случая се приема, че съсобственикът – сънаследник, упражняващ фактическа власт по
отношение на имота, владее собствената си идеална част и държи идеалната част на
останалите съсобственици. Той може да промени намерението си и да започне да
владее като своя идеалната част на другия съсобственик – сънаследник, респ. и да
придобие правото на собственост върху чуждите идеални части по давност. Тази
промяна в намерението вещта да се владее цялата като собствена, т.нар. прерастване
във владение, следва обаче да бъде манифестирана по недвусмислен начин и заявена
пред останалите сънаследници.
По делото не се установява ответниците да са извършили такива действия, годни
да обърнат тяхното държане на чуждите идеални части във владение. Обстоятелството,
5
че години наред – от възстановяването на собствеността през 1994 г., респ. влизането в
сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 23.11.1997 г., ответниците са обработвали процесните
имоти и са получавали добиви от тях не сочи безспорно за наличието на такова
намерение. Тези фактически действия са израз на правомощието да се ползва общата
вещ от всеки съсобственик, уредено в чл. 31, ал. 1 ЗС, и сами по себе си не могат да
обосноват прерастване във владения досежно чуждите идеални части. Още повече, ако
ползването на имота не е станало достояние на другия съсобственик, респ. не е
отблъснато неговото владение. В тази насока и при тези действия, при липса на
манифестиране на промяната в намерението, последният не само, че няма да бъде
лишен от правото си на собственост, но и за него ще се породи възможността по чл. 31,
ал. 2 ЗС да иска обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която е
лишен, от деня на писменото поискване. За отбелязване е и, че видно от свидетелските
показания на свидетелите П. Т., Т. Я. и П. И. /син от С.К. / ответниците са били наясно
с факта, че има още един наследник – покойния вече П. П. – брат на А.П.. Последното
е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че ползването на имотите само по себе
си не обосновава наличие на намерение у ответниците да владеят целите имоти като
свои. Според свидетелите, ответниците също така са знаели, че другият наследник П.
П. живеел със семейството си в с. З., община Ямбол, и бил заминал за Р. Гърция, т.е.
връзката между тях не е била напълно прекъсната, което да обоснове абсюлтна
невъзможност да се обективират едни евентуални владелчески претенции.
Обстоятелството, че другият наследник не бил ползвал лично имотите пък не може да
го лиши от неговите права върху тях, доколкото правото на собственост не се губи
само в резултат на неупражняването му. Следователно, като се вземат предвид и
указанията в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, не може да се направи положителен
извод, че при упражняваното лично ползване на имотите С.К. и А.П. всъщност са били
владелци, а не държатели на идеални части на П. П..
С отговора на исковата молба, поддържан с настоящата въззивна жалба,
ответниците сочат конкретни действия, с които считат, че са обективирали своето
намерение да владеят целите имоти. Тези твърдения обаче се намират за
неоснователни. От декларирането на процесните имоти в Общинска служба Земеделие
като обработваеми площи не може да се приеме, че е налице намерение у ответниците
за владение на целите имоти, тъй като това е действие, извършено в изпълнение на
публични задължения и в интерес на всички съсобственици. Касателно декларирането
на имотите в данъчна служба, следва да се посочи, че от самото деклариране не може
да се направи положителен извод, че ищците са разбрали за това обстоятелство към
датата на декларирането. Плащането на данъци и разноски за поддръжка на имотите
пък е израз на задължението за всеки съсобственик да участва в тежестите за имота и
не може да се счете за промяна в намерението му за владение. За наличието на такава
промяна не следва да се приеме и отдаването от ответниците на процесните ниви под
аренда, тъй като последното в настоящият случай не е действие на разпореждане.
Липсват данни снабдяването на ответниците с КНА да е било съобщено на ищците,
като следва да се отбележи и, че самото вписване в книгите по вписванията не
означава, че актът е доведен до знанието на ищците. Действията за попълване на
кадастъра с новообразуван имот също не са такива действия, обективиращи промяна в
намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. В горния смисъл
са и изложените в атакуваното решение мотиви, подкрепени с цитирана от районния
съд практика на ВКС, която напълно се споделя от въззвиния състав. За пълнота следва
да се отбележи и че основаната част от посочените от ответниците, настоящи
жалбоподатели, действия, чрез които те твърдят да са обективирали намерението си да
владеят чуждите идеални части /с изключение на личното ползване на имотите/, са
извършени в рамките на 10-годишния период, предхождащ предявяването на исковата
6
молба. Следователно на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 84 ЗС срокът на
придобивната давност, започнал да тече от извършването на което и да е
манифестиращо, според ответниците, прерастване във владение действие, предприето
след 17.12.2009 г., ще е прекъснат с предявяването на настоящия иск и ответниците не
биха могли да придобият спорните идеални части чрез давностно владение. По
изложените съображения възражението на ответниците, че са придобили процесните
имоти по давност, се намира за неоснователно.
Касателно размера на претендираните квоти в съсобствеността, то същият се
намира за доказан въз основа на представените по делото удостоверения за наследници
и предвид изложеното по-горе в настоящите мотиви, относно наследствените
правоотношение между страните и техните общи наследодатели.
С оглед на горното жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение, с
което е уважена исковата претенция, като правилно и законосъобразно ще се потвърди.
Като законна последица от уважаването на иска и постановяването на съдебното
решение, с което се признават правата на ищците, предвид указанията в ТР № 3/2012 г.
по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, правилно на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са
отменени до размера на призната 1/4 идеална част КНА № 181, том I, рег. № 1421, дело
№ 144 от 19.03.2010 г., в частта му относно ПИ № 35300.2.77, КНА № 170, том VII,
рег.№ 6192, дело № 1317 от 19.12.2014 г., по отношение на ПИ № 35300.12.62, ПИ №
35300.7.82 и ПИ № 35300.12.61, и КНА № 171, том VII, рег. № 6193, дело № 1318 от
19.12.2014 г., по отношение на ПИ № 35300.502.502 и ПИ № 35300.502.335.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателите няма да се присъждат
разноски. В полза на въззиваемата Т. П. П. следва да се присъди сумата от 600 лв.
разноски за един адвокат за въззивното дело. Тя е представила списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за заплащане на разноските – Договор за правна защита и съдействие,
имащ характер на разписка, доколкото в него е отразено, че сумата е платена в брой. За
разликата от 600 лв. до пълния претендиран по списъка размер от 1200 лв. – разноски
за едни адвокат, претенцията се явява недоказана, защото в договора е посочено, че
остатъкът от 600 лв. ще се плати с паричен превод. По делото не са представени
доказателства за плащането на остатъка, поради което и претенцията няма да се уважи
в пълен размер. Другата въззиваема страна - Г. ИЛ. П. не е претендирала заплащане на
сторени от нея разноски. Възражението на жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 ГПК няма
да се уважи, доколкото присъденото адвокатско възнаграждение не се намира да е
прекомерно с оглед реалната фактическа и правна сложност на делото, а и същото е в
минималния размер по чл. 7, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260144 от 14.01.2021 г., постановено по
7
гр. дело № 20849/ 2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр. с.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН: ********** и А. К. П., ЕГН: **********, двамата с
адрес: с. К. ***, да заплатят общо на Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Я., ***
сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за един адвокат за въззивното дело.
Въззивното решение подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението до страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8