РЕШЕНИЕ
№ 5898
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110120346 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Балкансат“ ЕООД, ЕИК..., срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ..., както следва:
• иск с правно основание чл. 79 Закон за задълженията и договорите ЗЗД) с искане за
осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД да възстанови достъпа на „Балкансат“ ЕООД до
платформата за електронно банкиране BULBANK ONLINE, на основание чл.4 от сключения
между страните Договор за предоставяне на услугата „Bulbank Online" от 07.09.2009 г.;
• иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 82 ЗЗД с искане за осъждане на
„Уникредит Булбанк“ АД да заплати на „Балкансат“ ЕООД сумата от 7 642.70 лв.,
представляваща имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, настъпили в
резултат на виновното неизпълнение на договорните задължения за предоставяне на
платежни услуги и договор за онлайн банкиране, съизмерими със стойността на направени
от ищеца разходи за подготовка на обширна документация за комплексна проверка по
ЗМИП (Know Your Customer - KYC) от други кредитни институции, лицензирани в
Република България, преводи, легализации, апостилиране, заплащане на такса за
разглеждане на искане за открИ.е на банкова сметка в друга кредитна институция и разноски
за съответно правно съдействие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024г., до окончателното погасяване.
Ищецът-„Балкансат“ ЕООД, твърди, че на 07.12.2009 г. между страните бил сключен
Договор за открИ.е, обслужване и закрИ.е на сметки, въз основа на който на ищеца били
открити в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка в лева с IBAN ... и банкова сметка в евро
с IBAN .....
На 07.12.2009 г. за обслужване на посочените сметки ищецът сключил с ответника и
Рамков договор за платежни услуги, обективиран Общи условия и на основание раздел 1,
чл.2 от тях, които общи условия имали правното действие и последици на рамков договор за
платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи
1
(ЗПУПС) за платежните операции, извършване от и по банковите сметки, открити и водени
при „Уникредит Булбанк“ АД.
На 07.12.2009 г. страните сключили и Договор за предоставяне на услугата „Bulbank
Online" /онлайн банкиране/, който бил сключен на основание на чл. 3 от Общите условия
за услуга за електронно банкиране "Bulbank Online", съобразно който за използване на
услугата за електронно банкиране се изисквало лицето да има открита разплащателна сметка
в „Уникредит Булбанк“ АД, като срокът на договора бил две години с опция за автоматично
продължаване за неограничен брой пъти. Съгласно клаузата на чл.4 от Договора за онлайн
банкиране ответникът се е задължил да осигури на ищеца достъп до услугата електронно
банкиране и да обезпечи за целия срок на договора нормалното й функциониране,
Ищецът поддържа, че бил изправна страна по договора и изпълнявал точно
задълженията си, свързани с предоставяне и осигуряване на услугата онлайн банкиране,
като заплащал в срок дължимите такси, тарифи, разноски и др., предоставял и всякаква
информация, изисквана от банката, във връзка с извършвани комплексни проверки на
клиентите по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), както и всяка друга
информация, така и от открИ.ето на сметки в „УниКредит Булбанк“ АД и до момента
ищецът поддържал необходимите нива на салдото в съответствие с договорените условия.
Ищецът излага, че извършвал всички свои банкови операции посредством електронната
платформа за онлайн банкиране, съответно ответникът е изпълнявал задължението си по
основния рамков договор за предоставяне на платежни услуги на ищеца единствено под
формата на електронно банкиране чрез тази платформа.
Твърди, че на 07.07.2023 г. получил по електронна поща съобщение от отдела за
обслужване на клиенти на „Уникредит Булбанк“ АД, с което ответникът е отправил 2-
месечно предизвестие за едностранно прекратяване на всички договори за разплащателни
сметки, сключени с ищеца, като в съобщението не се посочвали причини, законови
разпоредби или договорни клаузи, на основание на които се извършва едностранното
прекратяване. В рамките на водената от страните извънсъдебна кореспонденция от страна на
ответника не била посочена причина за прекратяване на договора.
От м.09.2023 г. ответникът незаконосъобразно и необосновано преустановил достъпа на
ищеца до платформата за електронно банкиране, както и отказал да доставя платежни
услуги по основния рамков договор.
Ищецът навежда довод, че едностранното прекратяване на рамковия договор за
платежни услуги от страна на ответника не е породило действие. Релевира, че следствие на
виновното неизпълнение на договорните задължения за предоставяне на платежни услуги и
осигуряване на свързаното с тях електронно банкиране претърпял имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба в размер на 7 642.70 лева, съизмерими със стойността на
направени от ищеца разходи за подготовка на обширна документация за комплексна
проверка по ЗМИП (Know Your Customer - KYC) от други кредитни институции,
лицензирани в Република България, преводи, легализации, апостилиране, заплащане на
такса за разглеждане на искане за открИ.е на банкова сметка в друга кредитна институция и
разноски за съответно правно съдействие.
Посочените разходи ищецът извършил поради незаконосъобразните действия на
ответника, които сторил, за да обезпечи по друг начин правото си да притежава и оперира с
банкова сметка.
Отказът на ответника да доставя на ищеца платежни услуги и достъп до електронната
платформа за онлайн банкиране представлявало виновно неизпълнение на договорните му
задължения по чл.32 от Общите условия, в които бил обективиран рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и чл.4 от допълнителния договор за електронно
банкиране. Релевира съображения, че рамковият договор не е прекратен законосъобразно от
2
ответника, продължава да обвързва страните по него и иска изпълнение по него –
осигуряване на достъп съгласно чл. 4 от Договора и заплащане на обезщетение за вреди.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства под опис.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че след отправяне на писмено предизвестие за
прекратяване на договора облигационното правоотношение между страните е преустановило
своето действие, считано от 07.09.2023 г., като оспорва да е оттеглял отправеното до ищеца
предизвестие за прекратяване на договора. Поддържа, че предизвестието за прекратяване на
договора било в съответствие с изискванията на чл. 63 ЗПУПС, като намира за неприложими
разпоредбите на чл. 60-62 ЗПУПС, доколкото същите касаят задължения на доставчика на
платежни услуги преди влизането в правоотношения с клиента. Навежда, че упражнил
надлежно правото си да прекрати договора в съответствие с чл. 63, ал. 4 ЗПУПС, доколкото
в т. 9.4 от ОУ била налице уговорката за право на ответника да прекрати едностранно
рамковия договор за платежни услуги с писмено 2-месечно предизвестие със съобщение по
електронна поща за прекратяване на всички правоотношения с банката, касаещи банкови
сметки, открити в полза на ищеца, което било получено от ищеца на 07.07.2023г., като
разпоредбата на чл. 63 ЗПУПС не предвиждала други условия за прекратяване на
правоотношението, включително предоставянето на информация относно причините за
прекратяване. Излага съображения, че тъй като са били закрити всички банкови сметки на
ищеца при банката, е бил преустановен и достъпът на дружеството до платформата за
онлайн банкиране BULBANK ONLINE, като в случая приложение намира т. 49.2 от Общите
условия за услуга за електронно банкиране "BULBANK ONLINE".
Поддържа да е неоснователен и предявеният иск за претендирани имуществени вреди,
доколкото ответникът валидно и законосъобразно прекратил договорните си
правоотношения с ищеца, така и липсвала причинна връзка между прекратяването на
правоотношенията и генерирането на загуби, а обстоятелството дали ищецът разполага с
една или повече банкови сметки, открити в една или повече банкови или финансови
институции, стои изцяло в свободата, волята и прерогатива на ищеца, както и оспорва
закрИ.ето на банкови сметки да препятства търговската дейност на ищеца и да има
причинно-следствена връзка с открИ.ето на една или повече банкови сметки в друга банка.
Оспорва предявения иск за имуществени вреди и по размер. Претендира разноски.
Възразява по допускането и приемането на представените от ищеца документи като
писмени доказателства по делото, като намира същите за неотносими към предмета на
правния спор.
С влязло в сила на 17.12.2024г. определение № 49058/02.12.2024г. съдът е прекратил
производството в частта на предявения от „Балкансат“ ЕООД срещу „Уникредит Булбанк“
АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаван за установено, че между страните
съществува правоотношение, произтичащо от сключения между тях рамков договор за
платежни услуги от 07.12.2009г., по силата на който ищецът има открити при ответника
банкови сметки в лева и евро.
В ход по същество представителя на ищеца моли исковете да бъдат уважени. В срок
депозира писмена защита, в която подробно аргументира позицията си, акцентирайки върху
двата момента, посочени и в исковата молба – липса на предпоставки за прекратяване на
договорите, в това число недействителността на изявлението поради неизпълнение на
банката на задължението за информираност и немотивиране на предизвестието, и на
оттеглянето му с последваща кореспонденция. По-нататък и предвид доводите за липса на
прекратяване се обосновават предпоставките за понесени вреди под формата на претърпени
загуби и техният размер.
Представителят на ответника в съдебната си реч моли за отхвърляне на исковете. В срок
подава писмени бележки, в които накратко извежда виждането си за наличието на
3
предпоставките за прекратяване на договорите и липса на предпоставките с оглед валидното
им прекратяване за уважаване на исковете, като включва като такава и липсата на причинна
връзка между поведението на банката и претърпените вреди.
След анализ на материалите и доказателствата събрани по делото съдът от фактическа
страна установява следното:
Между страните не се спори, а и се установява от събраните в хода на производството
писмени доказателства, че между тях на 07.12.2009 г. са сключени следните договори, а
именно 1) Договор за открИ.е, обслужване и закрИ.е на сметки, сключен чрез Искане за
открИ.е на сметки, по силата на който ответникът е открил левова разплащателна сметка на
ЮЛ, с IBAN ... и еврова разплащателна сметка на ЮЛ с IBAN ....; 2) Рамков договор за
платежни услуги с предмет извършване на платежни услуги, които са допустими от
приложимото законодателство и се осъществяват чрез използване на платежни сметки,
открити и обслужвани от ответника, към който се прилагат Общите условия на банката за
открИ.е, обслужване и закрИ.е на сметки на юридически лица и еднолични търговци; 3)
Договор за предоставяне на услугата "BULBANK ONLINE" /онлайн банкиране/, с
предмет на договора предоставяне на електронно банково обслужване чрез използване на
услугата BULBANK ONLINE заедно с Общите условия - Услуга за електронно банкиране
"BULBANK ONLINE".
От представените писмени документи относно сключения Договор за открИ.е,
обслужване и закрИ.е на сметки и Рамковия договор за платежни услуги и по-конкретно т.
1.3. се установява, че договорът е сключен безсрочно и се прилага спрямо всички сметки на
ищеца, по които се изпълняват платежни услуги, открити и водени от ответника. Извежда се
от т. 13.5 до 13.8., че страните са договорили метод за прекратяване на правоотношенията си
с едностранно предизвестие, което за ползвателя е едномесечно, а за доставчика -
двумесечно. Ползвателят (ищецът) може по всяко време с едностранно предизвестие да
прекрати Рамковия договор с отправяне на едномесечно писмено предизвестие до
Доставчика (ответникът), респективно Доставчикът може да прекрати договора с
едностранно двумесечно писмено предизвестие, което може да бъде обективирано на
хартиен носител или по електронна поща или по канал за електронно онлайн банкиране.
Съгласно Общите условия при прекратяване на Рамковия договор сметките, които са
открити при Доставчика, следва да бъдат закрити по нареждане на Ползвателя/Титуляря с
писмено искане за закрИ.е на банковата сметка. Тяхното запазване от страна на Доставчика е
допустимо единствено за съхранение на паричните средства, намиращи се по тях дотолкова,
доколкото да бъдат възстановени на Ползвателя след прекратяването на Рамковия
договор.
Установява се, че по Договора за онлайн банкиране, както и от Общите условия към
него, че страните са договорили срок на действие от две години, както и клауза за
автоматично подновяване след изтичане на срока, ако ползвателят не е изрично поискал
прекратяването му. Съгласно клаузата на чл. 4 от Договора за онлайн банкиране ответникът
се е задължил да осигури на ищеца достъп до услугата електронно банкиране и да обезпечи
за целия срок на договора нормалното й функциониране. Страните също са договорили
метод за едностранно прекратяване, като договорът може да се прекратява с едностранно
месечно предизвестие на всяка от страните. Съгласно т. 49.2. от Общите условия банката
може да прекрати договора за онлайн банкиране и без предизвестие при закрИ.е на всички
банкови сметки, оперирани от нея.
Страните не спорят, а и се доказва от писмените доказателства, че ответникът е
упражнил правото на едностранно прекратяване на всички, сключени между страните
договори, включително Рамковия договор на 07.07.2023 г. и Договор за онлайн банкиране,
като е отправил двумесечно предизвестие до ищеца по електронната поща. Имейлът е
изпратен от представител на ответника до имейл *******@***.**, което се потвърждава и от
4
ищеца.
Доказва се от събраните писмени доказателства - фактури, имейл кореспонденция,
протоколи от предоставени правни услуги, че ищецът е направил разходи за открИ.е на нови
банкови сметки в друга банка в размер на 7 642.70 лева. Разходите са извършени за
подготовка на обширна документация за комплексна проверка по ЗМИП (Know Your
Customer - KYC) от други банкови институции, лицензирани в Република България, става
въпрос за преводи, легализации, апостилиране, заплащане на такса за разглеждане на искане
за открИ.е на банкова сметка в друга банка и разноски за съответно правно съдействие.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Предмет на настоящия спор е притендираното от ищеца притезателно субективно
право за предоставяне на достъп до онлайн банкиране съгласно чл. 4, произтичащо от
Договор за предоставяне на услугата "BULBANK ONLINE", което искане следва да бъде
уважено, при наличието на следния фактически състав: 1) валидно сключен договор, от
който се поражда правото; 2) както и липса на обстоятелства, които са довели до
правопрекратяването на договора, както и иска обезщетение за претърпени вреди от
договорно неизпълнение във формата на претърпени загуби, изразяващи се в разходите са
извършени за подготовка на обширна документация за комплексна проверка по ЗМИП.
Договорът е съглашение между две страни, което е годно да породи, измени и/или
прекрати едно правоотношение. Сключеният процесен договор за предоставяне на онлайн
банкиране е с предмет за предоставяне на достъп до електронно банково обслужване чрез
използване на услугата BULBANK ONLINE. Съгласно клаузите на договора
Ползвателят/Клиентът може да заявява в онлайн платформа извършването на съответни
банкови операции, както да следи налични парични средства по открити към банката сметки
и да изменя предоставена на банката информация. Използването на онлайн платформата
става посредством име и парола, с които Клиентът получава достъп до платформата.
Паролата и имейла се генерират и предоставят от Банката/Доставчика, която предоставя
достъп до платформата, поради обстоятелството, че същата се използва за обслужването на
сметки, които са открити и обслужвани от банката по друго съглашение между страните.
Въпросните процесни сметки са открити по силата на следните правоотношения, които
не се спорят между страните, а именно Договор за открИ.е, обслужване и закрИ.е на
сметки и Рамков договор за платежни услуги. Двата процесни договора са обусловени
един от друг с оглед техния предмет, а именно открИ.е и обслужване на банкови сметки, без
които банката не би могла да предоставя на Ползвателя съответните платежни услуги,
включително онлайн услугите. Платежните услуги представляват сделки, чието извършване
е невъзможно без наличието на банкова сметка, по която да постъпят съответни парични
средства, респективно да се вземат парични средства. Поради това и двата договора се
ползват със съответна обвързаност. Допълнително съгласно чл. 59 ЗПУПС - Рамков договор е
договор за платежни услуги, уреждащ бъдещото изпълнение на отделни или на поредица
от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за открИ.е и
водене на платежна сметка. От тук следва да се тълкува, че Рамковият договор предполага
и открИ.е и обслужване на банкова сметка. От това следва, че двете правоотношения са
единни и следва да се тълкуват заедно.
Договорът за онлайн банкиране също следва да се ползва от обвързаност и акцесорност
към горните два договора с оглед неговия предмет. Той обслужва банковите сметки на
Ползвателя, както и предоставя лесен достъп чрез електронни заявления за съответни
банкови нареждания направен посредством онлайн платформа, с които се заявяват
съответни платежни услуги - инкасо, нареждане, дебит и т.н., които банката е поела
задължение да извършва по Рамковия договор за платежни услуги. Казано по друг начин,
самостоятелното съществуване на този договор за онлайн банкиране е нелогично, а и
5
невъзможно.
Така създадената конструкция позволява да се заключи, че е налице обусловеност на
трите договора един от друг и следва да се тълкуват в цялост от настоящия съд.
По отношение на Рамковия договор и както се посочи по-горе се прилагат правилата на
ЗПУПС. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗПУПС, когато е уговорено в рамковия
договор, доставчикът на платежни услуги може да прекрати безсрочен рамков договор с
предизвестие с предизвестие със срок най-малко два месеца. Разпоредбата урежда
непритезателно преобразуващо право на една от страните с едностранно волеизявление до
другата страна да прекрати договора. Упражняването на това право е годно да прекрати
договора без се държи сметка дали е налице неизпълнение на договора. Това е право на
страната, която не желае повече да бъде обвързана от договора и не е необходимо насрещно
съвпадащо се волеизявление. Впрочем, начина на преустановяването на облигационната
обвързаност между страните, уредена в този закон, не се различава от общите правила на
гражданското материално право, предвиждащо два начина за преустановяване на
облигационната връзка – чрез прекратяване, без да се държи сметка дали има неизпълнение,
и чрез разваляне на договора, което изисква отправяне на изявление от изправната страна и
получаването му от неизправната страна, ерго този начин изисква неизпълнение на едната
страна по отношението. Правопораждащият фактически състав на това непритезателно
преобразуващо право е то да бъде уговорено от страните към момента на сключване на
договора. От представените доказателства се установява, че те са договорили такова право в
т. 13.8. /л.35/, от което следва, че за Доставчикът се е породило такова право и то е
упражнено. Противно на въведеното от ищеца, подобна уговорка не противоречи на закона,
напротив, в пълна степен отговаря на изискванията му.
Упражняването на това право и настъпването на правопрекратяващите последици за
Рамковия договор изисква следния фактически състав, а именно: 1) безсрочен рамков
договор; 2) волеизявление за прекратяване, което да е достигнало до знанието на
Ползвателя; 3) да е направено на хартиен носител или друг дълготраен носител; 4) срок най-
малко от два месеца.
Извежда се от доказателствата и след анализа им този съдебен състав приема, че за
ответникът е упражнил съществуващото нему непритезателното преобразуващо право с
отправянето на 07.07.2023 г. на двумесечно предизвестие до ищеца по електронната поща.
Имейлът е изпратен от представител на ответника до имейл *******@***.**. С това ищецът
е бил надлежно информиран за прекратяването на договора и от този момент е започнал да
тече срокът от два месеца. Съгласно пар. 1, т. 8 от Допълнителни разпоредби на ЗПУПС под
"дълготраен носител" следва да се разбира всеки инструмент, който позволява на
Ползвателя на платежни услуги да съхранява адресираната до него информация по начин,
достъпен за последващо справки, за период, достатъчен за целите, за които е
предоставена информацията и който позволява непременно възпроизвеждане на
съхранената информацията. Настоящият съд счита, че имейлът отговаря на посочените
характеристики, той представлява дълготраен носител, който съхранява информация и
позволява да бъде възпроизведена отново. Съгласно т. 1.3 от договора той е сключен
безсрочно. С оглед изложеното се приема, че правото на прекратяване е упражнено
надлежно. Фактическият състав, нито законът, нито договорът не вменява задължение на
Доставчика да мотивира намерението си за прекратяване на договора, противно на
въведения от ищеца довод. С изтичането на двумесечния срок, което е настъпило на
07.09.2023 г., Рамковият договор се е прекратил валидно. Действително между страните има
последваща този имейл кореспонденция, като в едно от изпратените писма, адресирано до
ищеца от ответника се сочи следното: „Като значим за нас клиент, бихме желали да Ви
предоставим персонално банково обслужване и индивидуални финансови решения.“.
Имейлът е изпратен на 08.08.2023г. от .... Имейл с това съдържание не може да се определи
6
като оттегляне на изявлението за прекратяване, защото пряко такова изявление не се
съдържа, то не изхожда и от лицето и имейлите, от които е водена кореспонденцията между
страните, включително е изпратено изявлението за прекратяване с предизвестие. Тълкувайки
съдържанието на изявлението, също не може да се извлече еднозначно, че е налице
оттегляне на предизвестието за прекратяване, защото се предлагат нови услуги, а не
продължаване на старите. Извод за оттегляне на едностранното предизвестие за
прекратяване не може еднозначно да следва и от поведението на двете страни – от
съдържанието на разменената по-късно кореспонденция се извежда, че и за самия ищец е
неясно дали е налице такова оттегляне, което логично подкрепя извод, че направеното през
месец август изявление не представлява оттегляне. Същевременно, няма данни по делото за
неспазване на предизвестието от страна на банката или предприемането на действия в
рамките на срока, от които по пряк или еднозначен косвен начин да се заключи, че е
оттеглила предизвестието си за прекратяване на договора. Напротив, достъпът до услугите е
преустановен с изтичане на срока на предизвестието.
По отношение на Договор за открИ.е, обслужване и закрИ.е на сметки Ползвателят
следва да подаде заявление за закрИ.е на наличните сметки, а банката е длъжна, с оглед
неговата обусловеност от Рамковия договор, да съхранява паричните средства по тях, защото
същите следва да бъдат върнат обратно на Ползвателя. Съгласно Общите условия за
открИ.е, обслужване и закрИ.е на сметки на юридически лица и еднолични търговци
сметките се закриват по нареждане на Ползвателя/Титуляря с писмено искане. Запазването
на сметките се трансформира в договор за влог, по силата на който банката носи задължение
да предаде намиращите у нея суми. Съгласно т. 20.1. Банката може да закрие сметките и
служебно, ако титулярят поддържа нулево салдо в тях в продължение на два месеца.
Страните не спорят и съобразно изложените по-горе мотиви досежно реда и начина на
прекратяване на този договор, че спрямо същия са приложими посочените по-горе правила,
ерго и този договор се приема за валидно прекратен. Страните не спорят, че банката е
изпълнила това си задължение да съхранява паричните средства до посочването на банкова
сметка, по която те да бъдат преведени, което също е сторено.
Казаното дотук дава основание на този съдебен състав да приеме, че и Договор за
предоставяне на услугата "BULBANK ONLINE" следва да се счита за обективно
прекратен на основание чл. 89 от Закона за задълженията и договорите с настъпването на
датата 07.09.2023 г. с оглед обусловеността на неговия предмет с Рамковия договор за
платежни услуги. Съгласно т. 1 от Общите условия за Услугата Електронно банкиране
BULBANK ONLINE се предоставя техническа възможност да се получава информация за
състоянието и движението по банковите сметки, както и нареждане по електронен път
посредством електронно банково платежно заявление операции в местна и чуждестранна
валута. Използването и предоставянето на услугата за онлайн банкиране предполага между
страните да има налице сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги, както
и наличие на разплащателни сметки. От гореизложеното става ясно, че Рамковият договор за
платежни услуги е прекратен надлежно и от него следва, че разплащателните сметки вече не
са налице, а са трансформирани във влогово правоотношение, изразяващо се в съхраняване
на паричните средства, докато бъдат върнати на Ползвателя. От това следва, че
задължението на Доставчика да предоставя достъп до онлайн банкиране е станало
невъзможно за изпълнение поради липсата на разплащателна сметка, както и на
съществуващ Рамков договор, който да го задължава да предоставя платежни услуги. От
това следва, че са налице предпоставките на чл. 89 ЗЗД, с което договорът за онлайн
банкиране е прекратен поради обективна невъзможност за изпълнение. Горната хипотеза се
прилага от съдебния състав, въпреки че и спрямо този договор по аналогия следва да се
прилагат правилата на ЗПУПС. Предмета на ЗПУПС според чл. 1 и обвързаността на
договорите, дава основание да се заключи, че начинът на прекратяване и на този договор се
подчинява на изискванията на чл. 63, ал. 4 ЗПУПС, каквато възможност за едностранно
7
прекратяване е уредена и в самия договор за предоставяне на услугата „BULBANK
ONLINE“. Казано по друг начин, и на самостоятелно основание този договор следва да се
приеме за валидно прекратен, без да е необходимо изследване изправността на страните по
него и мотивиране на изявлението за прекратяване, с достигане до ищеца на изявлението на
банката.
Следователно настоящия съдебен състав счита за неоснователно искането за осъждане
на ищеца за реално изпълнение и възстановяване на достъпа до онлайн банкирането по
Договор за предоставяне на услугата "BULBANK ONLINE" поради липсата на валидно
задължение на ответника с оглед валидното прекратяване на договорната обвързаност
между тях.
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 82 ЗЗД
Действително се доказва по делото направени разходи са извършени за подготовка на
обширна документация за комплексна проверка по ЗМИП (Know Your Customer - KYC) от
други банкови институции, лицензирани в Република България, които представляват
претърпяна загуба. Същите обаче според този съдебен състав не подлежат на обезщетяване
по следните съображения.
Съгласно разпоредбите чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 82 ЗЗД правото на обезщетение
възниква тогава, когато е налице договорна отговорност. Правопораждащият фактически
състав на договорна отговорност е следния: 1) валидно сключен договор; 2) неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора; 3) настъпили вреди за другата страна във
формата на претърпени загуби или пропуснати ползи; 4) причинна връзка между
неизпълнението и вредите; 5) вина, изразяваща се в неполагане на дължимата грижа на
добрия стопанин.
От горните разсъждения става ясно, че договорните отношения между страните са
прекратени надлежно по пътя на законово уредено непритезателно преобразуващо право,
даващо възможност на Доставчика едностранно на прекрати договора. Няма задължение за
мотивиране на упражненото право на прекратяване. Това право не представлява договорно
неизпълнение, а правна възможност с едностранно действие да внесе правна промяна в
правоотношенията. Тази правна промяна се изразява в правопрекратяващ ефект на
правоотношението с действие за напред. Упражняването му е извършено надлежно
съобразно изискванията на чл. 63 ЗПУПС с отправянето на предизвестие и предоставянето
на законово предвидения срок от минимум два месеца. С прекратяването на договора няма
налице неизпълнение и не се поражда договорна отговорност, от което следва, че
правопораждащият фактически състав за право на обезщетение не е изпълнен.
Допълнително, прекратяването на договора за онлайн банкиране настъпва и поради
обективна невъзможност за изпълнение на договорно задължение, а не поради вина на
Доставчика и неполагане на дължимата грижа. Прекратяването на Рамковия договор влече и
обективната невъзможност за изпълнение на задълженията по договора за онлайн банкиране
поради невъзможност на предмета по договора за онлайн банкиране, а именно липса на
банкови сметки, които да се обслужват и липса на задължение за извършване платежни
услуги. При липса на втората предпоставка, съдебният състав не намира за необходимо да
обсъжда наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на предявената
претенция.
В отговор на твърденията на ищеца, уредбата на ЗПУПС, в частност предоставената
възможност за едностранно прекратяване на договора, не може да се приеме като
противоречаща на закона, както защото произтича от него, така и защото такава възможност
е предоставена и на самия клиент, така и също защото подобни мерки имат за цел да
изпълнят изисквания на европейското законодателство по повод борбата срещу изпирането
на пари и финансирането на тероризъм чрез предотвратяване на използването на
финансовия пазар за тези дейности. Подобни мерки не могат да се приемат за влизащи в
8
противоречие с международен договор, тъй като са в изпълнение на европейското
законодателство и според чл. 351, ал. 2 ДФЕС международните договори, по които
Република България е страна, не могат да противоречат на правото на Европейския съюз, за
което страната ни, а и всяка държава членка е нужно да предприеме мерки за изменението
им, ако такива има сключени и се съдържа в тях такова противоречие. Действително и с
оглед принципа за пропорционалност, съдържащите се в закона мерки не следва да
затрудняват или да правят невъзможно инвестирането от чуждестранни лица в страна, но
процесната мярка не може да се тълкува като такава, щом не се свързва пряко с
ограничаване въобще възможността да се открие банкова сметка, а има за цел в едни по-
късен момент, при периодична проверка по ЗМИП, да предостави възможност и на двете
страни по облигационната връзка да преустановят правоотношенията си, без да прави
разграничение дали става въпрос за сметка на чуждестранно лице.
По разноските
При този изход от спора право на разноски има ответника. Ответникът е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400.00 лева, за плащането на които има
доказателства и които своевременно са претендирани. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е
релевирано. При това положение търсените от ответника разноски следва да му се присъдят
в цялост.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
55-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Балкансат“ ЕООД, ЕИК ..., срещу
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ..., обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва:
иск с правно основание чл. 79 Закон за задълженията и договорите ЗЗД) с искане за
осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД да възстанови достъпа на „Балкансат“ ЕООД до
платформата за електронно банкиране BULBANK ONLINE, на основание чл.4 от
сключения между страните Договор за предоставяне на услугата „Bulbank Online" от
07.09.2009 г.;
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 82 ЗЗД с искане за осъждане на
„Уникредит Булбанк“ АД да заплати на „Балкансат“ ЕООД сумата от 7 642.70 лв.,
представляваща имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, настъпили в
резултат на виновното неизпълнение на договорните задължения за предоставяне на
платежни услуги и договор за онлайн банкиране, съизмерими със стойността на
направени от ищеца разходи за подготовка на обширна документация за комплексна
проверка по ЗМИП (Know Your Customer - KYC) от други кредитни институции,
лицензирани в Република България, преводи, легализации, апостилиране, заплащане
на такса за разглеждане на искане за открИ.е на банкова сметка в друга кредитна
институция и разноски за съответно правно съдействие, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024г., до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, „Балкансат“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ..., сумата 2400.00 лева – направени в настоящото
производство разноски.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10