Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело №15 821.по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от З. „Б.В.и.г.“ АД, с която обжалва решение № 219 121 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 44 355/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 1265 състав, с което съдът е отхвърлил предявеният иск. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е прел, че след като трафопоста е собственост на трето лице и кабелите не са защитени от вентилни отводи/катодни отводнители, то отговорността на ответника не следва да се ангажира. Наведени са твърдения, че по делото е безспорно установено, че причина за аварията е пренапрежение, което може да бъде резултат от буря или пренатоварване на мрежата, а по делото е представено удостоверение, от което е видно, че буря не е имало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се уважи претенцията в пълен размер, като претендира и разноски пред настоящата и първата инстанция.
Ответникът по въззивната жалба „ЧЕЗ Р.Б.“ АД редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че съдът правилно е преценил доказателства, от които се установява, че захранването се осъществява от трафопост, собственост на „Х.И.Л.“, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от решение № 219 121 от
21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 44 355/16 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 1265 състав, че съдът е отхвърлил предявения от „З.Б.В.И.Г.” АД иск по чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД за сумата 21 880.04 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Електронно оборудване” обезщетение за
вреди, настъпили от застрахователно събитие, настъпило на 23.2.2016 г., в гр.
София, на ул. „******и е осъдил „З.Б.В.И.Г.” АД да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.” АД
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350
лева, представляваща сторени по делото разноски.
Не се спори между страните, а и с определение от 05.10.2016 г. (изменено с протоколно определение от 29.11.2016 г.), по делото за безспорно е обявено обстоятелството, че към 23.2.2016 г. между ищеца и „Р.В.“ ЕАД е било налице правоотношение по договор за имуществена застраховка, че твърдяното събитие е покрит по застраховката риск.
От представения по делото списък на застрахованите вещи се установява, че трите броя пултове за ефирно излъчване, са включени в предмета на застрахователния договор.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото ( констативен протокол от 29.2.2016 г., носещ подписите и на представители на ответника, показанията на свидетеля Данова, както и от заключенията на СТЕ), че на 23.2.2016 г., посочените вещи са престанали да функционират поради наличие на повреда.
Не се спори, че към датата на увреждането ответникът е лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа за гр. София.
От показанията на свидетеля Славков, и от заключенията на първоначалната и тройната съдебно-техническа експертиза, се установява, че към 23.2.2016 г. електрозахранването в студиото на „Р.В.” ЕАД се осъществява от трафопост „Х.И.Л.” АД, който се захранва от подстанция „Пионер” и от подстанция „Красно село”.
В заключението си вещите лица твърдят, че на посочената дата процесиите електрически уреди са увредени вследствие на пренапрежение. В обясненията си, дадени в откритите съдебни заседания, същите твърдят, че пренапрежението, довело до повредата на уредите, е възникнало в трафопоста или в изходящите от него кабели, които не са защитени с вентилни отводи/ катодни отводители. Съобразно тези показания вероятни причини за настъпването на аварията могат да бъдат наличие на валежи и гръмотевици или претоварване на мрежата.
От представеното от ищеца удостоверение от НИМХ на БАН се установява, че на посочената дата няма такива метереологични условия.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени е иск, с правно основание чл.410 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 21 880.04 лв.
С
атакуваното решение № 219 121 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 44
355/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав,
че съдът е отхвърлил предявения от „З.Б.В.И.Г.”
АД иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 21 880.04
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Електронно оборудване” обезщетение за вреди, настъпили от
застрахователно събитие, настъпило на 23.2.2016 г., в гр. София, на ул. „******и
е осъдил „З.Б.В.И.Г.” АД да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.” АД
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350
лева, представляваща сторени по делото разноски.
По допустимостта и
основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от ищецът доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилното възприемане от стана на съда на събраните по делото доказателства, довели до неправилен извод по отношение на липсата на предпоставки за ангажиране регресната отговорност на ответника, като оператор на електроразпределителната мрежа.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва (суброгира се) в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вредите. За успешното провеждане на суброгационния иск е необходимо да се установят, при условията на пълното и главно доказване следните предпоставки: да е налице валиден застрахователен договор за имуществено застраховка, към момента на възникване на застрахователното събитие, да е настъпил покрит застрахователен риск в срока на договора, да е изплатено застрахователно обезщетение, в размер на действителните вреди от застрахователя, както и да са налице предпоставките за ангажирането на деликтната отговорност. Отговорността за непозволено увреждане може да е, както на физически, така и на юридически лица, съобразно правилата на чл.49 от ЗЗД. Съгласно цитираният текст отговорността е в тежест на този /това предприятие/, което е възложило на свой работник да извърши дейност, в резултат, на която е настъпила вредата. Теоретичната обосновка на отговорността по чл.49 от ЗЗД се основа на вината от лошия избор на лицето, на което е възложена работата, както и на неупражнен контрол върху дейността му, по повод изпълнението на същата. Тази отговорност е обективна и безвиновна, за чуждо виновно поведение. Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на предявеният иск. В конкретния случай не се спори между страните, че ответникът е оператор на електроразпределителните мрежи по смисъла на чл.88 от ЗЕ за територията на Западна България. В качеството си на енергиен оператор е собственик на енергийните обекти и техните съоръжения, както и е поел отговорността да осигурява тяхната техническа изправност. От общото правило, че е собственик на енергийните обекти и техните съоръжения са налице изключения, предвидени в чл.117 от ЗЕ. Не са собственост на енергопреносното дружество електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на клиентите и са разположени след границата на собственост на съоръженията, както и тези за високо и средно напрежение, които служат за електроснабдяване на един небитов клиент ( чл.117, ал.5 и ал.7 от ЗЕ).
Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е въпросът за причините довели до пренапрежението, в резултат на което са настъпили вредите по застрахованото имущество, за което е заплатено застрахователно обезщетение и ищецът се е съброгирал в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата. Видно от събраните по делото доказателства, причина за настъпването на вредоносния резултат е пренапрежение, довело до повредата на уредите. Същото е възникнало в трафопост, които не собственост на ответника или в изходящите от него кабели, които не са защитени с вентилни отводи/ катодни отводители. За неговата изправност З.ължение имат не служители на ответника, а на трето лице за настоящия спор – собственика на същия трафопост.
По отношение на наведеното възражение във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, вкл. и удостоверение от НИМХ на БАН, съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Безспорно, видно от събраните по делото доказателства (заключенията на експертизите), като възможна причина за настъпването на това пренапрежение могат да бъдат лоши метереологчни условия (мълнии и гръмове), каквито видно от същото удостоверение не са регистрирани към момента на настъпвате на застрахователното събитие. Видно от заключенията за да се предотврати настъпването на пренапрежение е необходимо да се защитят с вентилни отводи всички табла, каквото не е направено в процесния трафопост. Поставянето на същите предпоставя невъзможност за увреждане на електрическите уреди.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че с оглед изхода на спора такива се дължат на въззиваемата страна, поради което въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лв.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
219 121 от 21.09.2017 г., постановено по гр.д. № 44 355/16 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 126 състав, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.и.г.”,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******да
заплати на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, ЕИК *******сумата от 100 ( сто)
лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при
условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.