Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.05.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

10.05

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

34

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Леском“ ЕООД ***, против Решение № 25/27.12.2022 г., постановено по АНД № 30/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200129/30.05.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на„Леском“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „в“ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Ардино е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Сочи, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин, което не било съобразено от съда. В тази връзка твърди, че контролните органи и въззивният съд стигнали до извода за извършено административно нарушение единствено въз основа на това, че лицето се намирало в обекта към датата на проверката, без да изследват обстоятелството дали реално е престирало труд.

Твърди, че от представените писмени доказателства, както и от показанията на всички разпитани свидетели включително и на пострадалото лице, ставало ясно че И. Б. не е бил работник или служител на „Леском“ ЕООД. Същият познавал работния процес и технологията на производство в „Леском“, тъй като е работил в дружеството и бил запознат с технологичния процес на производство. Прекратявайки трудовото му правоотношение, обаче работодателят нямал задължението да трудов договор с лицето, включително и да подава уведомление и именно поради това по повод проверката от ОИТ, същият е представил списък на застрахованите работници, в който не фигурирал Б.

На следващо място, сочи, че районният съд не е взел предвид и обстоятелството, че на „Леском“ ЕООД е била ангажирана отговорността по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“в“ вр чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/29.12.2002 г., който текст бил неотносим към конкретното деяние. По този начин, освен неправилно, НП се явявало и незаконосъобразно, като съдът е следвало да вземе в предвид, че обжалваното НП страдало от пороци в съдържанието си водещи до отмяна му.

В конкретния случай органът не бил изпълнил  задължението си да посочи фактическото и правното основание за издаването на постановлението, релевантната нормативна уредба и доказателствата които ги подкрепят. В НП липсвало правилно определено правно основание като отговорността била ангажирана по неотносим текст на закона.

Счита, че актът на административния орган, с който в НП се твърдяло, че е обявено съществуващо трудовото правоотношение, не бил влязъл в сила към датата на издаването на НП.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 25/27.12.2022 г., постановено по АНД № 30/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 09-2200129/30.05.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание, пълномощникът адв. М.Ч., поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт К. оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200129/30.05.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на„Леском“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „в“ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение, състоящо се в това, че обявеното с Протокол за извършена проверка № ПР2205780 от 18.03.2022 г. на ДИТ - Кърджали ,съществуване на трудово правоотношение между „Леском“ ЕООД, в качеството му на работодател и И.М.Б. на длъжност „***“, считано от 18.02.2022 г., до края на дадения срок, изтекъл на 24.03.2022 г., е последвано от подаване в Териториална дирекция - Пловдив на НАП на уведомление по образец, съгласно приложение № 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, в което в т. 13 да е посочено постановлението по чл. 405а от КТ, издадено на 21.03.2022 г. от Дирекция „Инспекция по труда“, Кърджали. Съдът е посочил, че спорното обстоятелство около съществуването или несъществуването на трудово правоотношение с посочения свидетел е разрешено е постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което е обявено за съществуващо трудовото правоотношение най-късно на 24.03.2022 г., откогато за работодателя възниква задължението съгласно препращащата норма на чл. 62, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 3, ал.1 т. 1, буква “в“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредбата в тридневен срок от издаване на постановлението по реда на чл. 405а от КТ да подаде уведомление до компетентната ТД на НАП за сключване на трудовия договор по образец (приложение № 1).

Районния съд е приел, че тези обстоятелства се явявали доказани, респ. нарушението се установявало от еднопосочните, безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи си и подробни гласни доказателства на свидетелите Х. Ч. и И. С., които съдът изцяло кредитирал, както и подкрепени от писмената доказателствена съвкупност, приобщена по делото, установяваща обявеното съществуване от надлежен орган на трудово правоотношение и от друга, неизпълнение на задължението на работодателя за подаване на уведомление по образец до ТД на НАП-Кърджали в тридневен срок от обявяване съществуването на ТПО. В обжалваното решение са изложени мотиви, защо не се кредитирани показанията на св. И. Б. и св. С. К.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Леском“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

По силата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1) и уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 КТ или по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ (приложение № 5). Уведомление (приложение № 5) се изпраща и при промяна на единния идентификационен код (ЕИК) по регистър БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), служебен номер, издаден от НАП на осигурителя, без да се променя работодателят.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Наредбата регламентира, че уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда.

В конкретния случай е безспорно, че Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 21.03.2022 г., издадено от главен инспектор в Д „ИТ“ – Кърджали, на основание чл. 405, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между работодателя „Леском“ ЕООД и работника И. М. Б., изпълняващ за длъжността „***“, с дата на възникване на трудовото правоотношение – 18.02.2022 г. Постановлението е връчено на упълномощеното лице от законния представител на работодателя на 21.03.2022 г.

Видно от представената и приета от районния съд административна преписка, при извършената на 29.04.2022 г. проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кърджали е констатирано, че в законоустановения тридневен срок от връчване на горепосоченото постановление „Леском“ ЕООД, а именно: 22.03.2022 г. - 24.03.2022 г., включително, в качеството на работодател, не изпратил в ТД - Пловдив на НАП уведомление (по образец - съгласно приложение № 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда) за постановление, издадено на 21.03.2022 г. по реда на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда - предоставяне на работната сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Леском“’ ЕООД и И. Б., с начало на възникване на трудовото правоотношение - 18.02.2022 г. Не са въведени и доводи от страна на дружеството, че такова уведомление е било изпратено в ТД на НАП в посочения срок или на по-късен етап.  

Предвид горното, касационният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че доказателствата пред районния съд не установявали осъществяването на процесното административно нарушение, тъй като И. Б. не бил работник в дружеството, както и че не е осъществявал трудова дейност на датата. В тази връзка следва да се отбележи, че имуществената отговорност е ангажирана не за липсата на сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение, а за неизпълнение на задължението по чл. 3, ал.1, т. 1, буква “в“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Въведеното в посочените разпоредби задължение за работодателя възниква при издаване на съответното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между него и съответното лице, каквото постановление безспорно е било издаденото от главен инспектор в ДИТ – Кърджали.

Изцяло необосновани и формално изложени са и възраженията на касатора, че към датата на издаване на наказателно постановление от директора на ДИТ – Кърджали, постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение не е било влязло в сила. Задължението на работодателя по чл. 3, ал.1, т. 1, буква “в“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ възниква с факта на издаване на постановлението за обявяване съществуването на трудовото правоотношение, а не от момента на влизането му в сила. Отделно от това, доказателствата по делото сочат, че постановлението от 21.03.2022 г. е влязло в сила на 05.04.2022 г. като процесното НП е издадено на 30.05.2022 г. Депозираната против постановлението жалба е оставена без разглеждане от състав на Административен съд – Кърджали като просрочена, като постановеният акт е оставен в сила от ВАС.

За прецизност следва да се отбележи, че обстоятелството, че на 18.02.2022 г. И. Б. е престирало труд в обект на „Леском „ ЕООД, т.е. в полза на дружеството-жалбоподател, се установява по категоричен начин от приобщените писмените доказателства, вкл. и от писменото обяснение на лицето Б., дадено в хода на административнонаказателното производство, в които същия е посочил, че на горепосочената дата, произвеждал пелети в цеха, стопанисван от касатора. Видно от съдържанието на цитираното обяснение,  И. Б. е заявил, че на 15.02.2022 г. е започнал работа в цех за производство на пелети в ***, в полза на фирма „Леском“ ЕООД. От 15.02.2022 г. до 17.02.2022 г. вкл. сушал материала (трици от дърво), а на 18.02.2022 г., когато настъпила злополуката, започнал да произвежда самите пелети. Нямал сключен трудов договор и не му бил провеждан инструктаж за възложената работа.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на процесното административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. С. и Х. Ч., като логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка. Районният съд е изложил изискуемите по съдържание и обем мотиви, защо не е кредитирал показанията на св.И. Б. и св. С. К., които изцяло се споделят от касационния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение. Релевираните доводи от касатора в обратната насока са неоснователни. Санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ е приложима при нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено по-тежко наказание. Нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което е изцяло приложима за горепосоченото нарушение на Наредба № 5/29.12.2009 г. В този смисъл изцяло неоснователни и напълно формално въведени са доводите в касационната жалба, че приложената санкционна норма не е относима към посоченото в НП административно нарушение.   

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Леском“ ЕООД ***, има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ. налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

В конкретния случай не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощникът на „Леском“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Ардино, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Леском“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/27.12.2022 г., постановено по АНД № 30/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ОСЪЖДА „Леском“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.