Решение по дело №391/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 221
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Даниела Делисъбева
Дело: 20234000500391
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 99 от 26.05.2023г., постановено по гр.д. № 374/2022г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините Прокуратурата на Република
България – гр.София да заплати на Н. А. И. от гр.Габрово, ************,
обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпени неимуществени вреди,
които понесъл от неоснователно повдигнато обвинение по ДП №264-ЗМ-
150/2022г. на Районна прокуратура-Габрово, производството по което е
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК – деянието не е престъпление,
заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 23.09.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за
причинени неимуществени вреди над 1 500 лева до пълния предявен размер
от 25 500 лева, като неоснователен и недоказан. Габровският окръжен съд е
осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ-гр.София
да заплати на Н. А. И. от гр.Габрово обезщетение в размер на 665 лева за
претърпени имуществени вреди, които понесъл от неоснователно повдигнато
обвинение по ДП №264-ЗМ-150/2022г. на Районна прокуратура-Габрово,
производството по което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК
деянието не е престъпление, заедно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 23.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е
1
отхвърлил предявения иск за причинени имуществени вреди над 665 лева до
пълния предявен размер от 879,30 лева, като неоснователен и недоказан. Със
същото решение е осъдена Прокуратурата на РБ-гр.София да заплати на Н. А.
И. от гр.Габрово сумата от 268,39 лева, направени разноски по делото по
съразмерност с уважения иск.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Н. А. И., подадена чрез
процесуален представител адвокат П. К., от САК, с пълномощно.
Въззивникът не е доволен от отхвърлителната част на атакувания
съдебен акт, с която са отхвърлени искът за неимуществени вреди за
разликата над уважените 1 500 лева до претендираните 25 500 лева и за
имуществени вреди за разликата от уважените 665 лева до пълния предявен
размер на този иск от 879,30 лева.
В обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваната му част и вместо него с решението по съществото на спора да
уважи изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с
посочения произход.
Прави оплакване, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
не било съобразено с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, приложим в случая. Определеното обезщетение било занижено и с оглед
съдебната практика по аналогични случаи. Не било съобразено психическото
състояние, до което бил стигнал жалбоподателят, след като му било
повдигнато обвинението.
Неправилно бил определен и размерът на присъдените имуществени
вреди. Бил направил разноски в наказателното производство в размер на
претендираните 879,30 лева.
В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, не се явяват
както въззивникът, така и процесуалния му представител адвокат К..
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Прокуратура на РБ.
В съдебно заседание процесуланият представител прокурор в
Апелативна прокуратура Велико Търново С. Ц. моли Апелативният съд да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение в
обжалваната му част. Нямало преки доказателства и причинно следствена
връзка между воденото наказателно производство и психическите проблеми,
за които твърди ищецът. Присъденото обезщетение било справедливо.
Прокуратурата не е обжалвала неговия размер, тъй като е преценила
обжалваното решение за правилно. Исковата претенция в пълния й размер е
неоснователна и не отговаря на фактическата обстановка, изяснена в първата
инстанция, както и на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, взе
предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на
2
правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, при
наличен интерес за същата да обжалва конкретното съдебно решение в
обжалваната му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт
и е подадена в срок.
Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема,
че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо
същите да бъдат повтаряни в настоящото решение.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено
от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като
е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е
подписано от съдията.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на
правилността на същото.
При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата
обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на
всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото
решение не повтаря същата.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената
обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното
решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи,
които Апелативният съд споделя.
Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди и са основателни и
доказани, така както са уважени от първата инстанция.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в съответствие с
принципа за справедливост на същото, прокламиран в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, а присъденото обезщетение за имуществени вреди е обосновано на
събраните по делото доказателства за направените от ищеца разноски във
3
връзка с воденото наказателно производство.
В решението си Габровският окръжен съд е съобразил съдебната
практика като присъденото обезщетение е в рамките на определяното от
съдилищата за аналогични случаи. Отчетено е психическото състояние на
ищеца след като му е било предявено обвинението, както липсата на преки
доказателства и недоказаната причинно следствена връзка между воденото
наказателно производство и психическите проблеми, за които твърди ищецът.
Исковата претенция в пълния й размер е неоснователна и не отговаря на
фактическата обстановка, изяснена в първата инстанция, както и на принципа
на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че е осъществена
хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ по отношение на ищеца и с оглед
на конкретните правно значими обстоятелства, в случая обезщетение в размер
на сумата 1 500 лева, за претърпените неимуществени вреди- болки и
страдания – от същия вследствие на воденото срещу него наказателно
производство, е подходящото, необходимо и достатъчно обезщетение, на
основата на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването
му. Обезщетение в този размер е в съответствие с разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ, а именно че Държавата, чрез Прокуратурата в случая, дължи
обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е обхватът на
отговорността на Държавата за вреди в посочения случай. Същият е
установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от Заключителните
разпоредби на същия закон приложение намира и разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки
конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства.
Освен това нормално е и е житейски оправдано в такива случаи всеки
да преживее дискомфорт и негативни емоции. В случая се е стигнало до
такива, което не е тежко психическо състояние за ищеца.
От съществено значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които са дължими на ищеца на посоченото основание,
са и следните значими обстоятелства в случая: спрямо него е била взета най-
леката мярка за неотклонение; продължителността на воденото наказателно
4
производство е разумна; притесненията и неудобствата, които ищецът е
преживял вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено умишлено
престъпление от общ характер, което няма характеристиката на тежко по НК,
промяната в здравословното състояние на ищеца, което не е било тежко
Ответникът не е разгласил случая медийно.
При съвкупната преценка на всички тези конкретни правно значими
обстоятелства, установени по начин и до степен с ангажираните от ищеца
доказателства, настоящият съдебен състав стига до извода, че претърпените
от ищеца душевни болки и страдания би било подходящо да бъдат
обезщетение със сумата 1 500 лева, каквото обезщетение в случая се явява
дължимото, подходящо и необходимо обезщетение, с оглед вида, интензитета
и продължителността на конкретните неимуществени вреди, посочени по-
горе.
Според Апелативния съд този размер обезщетение за неимуществените
вреди в случая отговаря и на житейски оправданото, на обществено
икономическите условия, както и е съобразен със съдебните решения по
аналогични случаи.
Определеният размер от Габровския окръжен съд на обезщетението за
имуществените вреди на ищеца, е обосновано на ангажираните от него по
делото доказателства за направени разходи.
Апелативният съд, в настоящият състав споделя мотивите, изложени от
Окръжен съд-Габрово в обжалваното решение и по реда на чл.272 от ГПК
препраща към тях, тъй като ги намира за обосновани, ясни, подробни и
съответстващи на закона и на съдебната практика.
Апелативният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд
относно началния момент на дължимост на законната лихва, а именно от
датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г.
Предвид изложеното решението на Габровския окръжен съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивника относно пороци на обжалваното решение, в обжалваната му част,
направени във въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради
което следва да бъдат оставени без уважение.
5
Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението
на разноските.
Обжалваното решение е влязло в сила в осъдителната му част, тъй като
в тази част не е обжалвано.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК разноски за
настоящата инстанция не се дължат и не се присъждат.
Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 26.05.2023г., постановено по гр.д. №
374/2022г., на Окръжен съд-Габрово В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Решение № 99 от 26.05.2023г., постановено по гр.д. № 374/2022г., на
Окръжен съд-Габрово Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6