№ 128
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. АС. Т. против Решение №
260299/09.08.2021г., пост. по гр.д.№ 1390/2020, АсРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателката против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД искове за
прогласяване на нищожността на договор за кредит от 25.01.2019г. или евентуало да
бъде прогласена нищожността на клаузата от договора предвиждаща заплащане на
неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
матерално правните изисквания на чл. 19 ал.4 от ЗПК и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10
ЗПК; - за осъждане на ответника да й заплати сумата от 260,85лв. платена без
основание неустойка по договор за кредит от 25.01.2019г за периода от 25.01.2019г до
25.01.2020г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като е осъдена и за разноски.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че в нейна тежест е да установи при условията на
главно доказване параметрите на включената в договора за кредит неустоечна клауза.
Счита, че съдът е следвало за приложи последиците за ответника от неизпълнение на
задължението му да представи процесния договор за кредит. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи предявените искове.
1
Въззиваемата страна „Изи асет мениджмънт“ АД е подал отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва и поддържа правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Поддържа, че в тежест на ищцовата страна е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си, в частност конкретните договорки, за
които твърди да са неравноправни. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на договор за
кредит, евентуален иск за прогласяване на нищожност на клаузата от договора за
неустойки, както и с осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати сума,
съставляваща стойността на платените неустойки по договора. За да постанови
обжалваното решение, съдът е посочил, че по делото не се доказват уговорките между
страните по процесния договор, поради което и не може да се извърши преценка за
противоречието на същия договор със ЗПК. Така исковете останали недоказани и на
това основание са отхвърлени.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно, доколкото
първоинстанционният съд е направил извод за недоказаност на исковете с оглед
доказателствената тежест в процеса.
За да бъде уважен един иск за прогласяване на нищожност на потребителски
договор поради противоречието му със ЗПС, респ. да бъдат обявени за такива отделни
негови клаузи е необходимо ищецът, при условията на пълно и главно доказване да
установи, съществуването на твърдяното облигационно правоотношение, както и
конкретните договорки по него. В настоящия случай ищецът, сега жалбоподател не е
представил процесния договор за кредит от 25.01.2019г, а само погасителния план към
2
него. Последното писмено доказателство удостоверява наличието на облигаторно
правоотношение, но не и конкретните клаузи по него. Доколкото ищецът твърди, че
част от тези клаузи са нищожни поради противоречие с императивни норми на закона,
то негово е и задължението да докаже сключването им. Това в процеса не е сторено.
При това положение остава недоказано твърдението му за нищожност на целия
договор, евентуално за нищожност на конкретни договорки, поради противоречието
им с императивни норми на ЗПК. Недоказаността на главния и евентуалния иск води
до тяхното отхвърляне, както и до отхвърляне на обусловения осъдителен иск – за
връщане на платеното по нищожните клаузи на договора.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че предявените искове
остават недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. До същите правни
изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното решение
като правилно и законосъобразно следва д бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
разноски в размер на 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260299/09.08.2021г., пост. по гр.д.№ 1390/2020,
АсРС.
ОСЪЖДА В. АС. Т., ЕГН **********, да заплати на Изи асет менджмънт АД,
ЕИК *********, сумата от 150лв., разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3