РЕШЕНИЕ
№ 3479
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330100495 по описа за 2022 година
Ищецът А. Х. Г. е предявила против „АУТЕНТИК ДРИНКС“ ЕООД осъдителен иск
по чл. 232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 300 лв.,
представляваща незаплатена наемна вноска за месец септември 2021 г. по Договор за наем
от 03.06.2021 г. и кумулативно съединен с него осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 3 900 лв., представляваща неустойка по чл.7,
ал.3 от Договор за наем от 03.06.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за наем от 03.06.2021
г., по силата на който в полза на ответника е предоставен за възмездно ползване магазин №
*, находящ се в гр. ******************. Сочи, че договорът е сключен за срок от пет
години, считано от 03.06.2021 г., срещу месечен наем в размер на 1 300 лв. В чл.7, ал.3 от
Договора било уговорено, че договорът за наем може да бъде едностранно прекратен след
изтичане на дванадесет месеца от сключването му. Твърди се, че, независимо от така
уговореното между страните, ответникът е напуснал имота на 01.10.2021 г., като за
предаване държането на имота страните подписали протокол. Сочи се, че ответната страна
не е отправила до ищеца предизвестие, като не е заплатила и последния дължим наем – за
месец септември 2021 г. Ищцата твърди, че независимо, че е подписала приемо -
предавателен протокол, тя не е изразявала съгласие относно действието на договора или
неговото предсрочно прекратяване. Съгласно чл.7, ал.3 от Договора при прекратяване без
предизвестие наемателя дължал на наемодателя неустойка в размер на три месечни наема
или сумата от 3 900 лв. Така общо дължимата сума от наемателя възлизала на 5 200 лв. По
1
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективни осъдителни искове с правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се
обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за наем; 2.
предаване на наетата вещ на наемателя и предоставяне на свободното ползване на обекта на
наема в рамките на уговорения срок; 3. установяване на наемно възнаграждение в посочения
размер и настъпване на падежа за заплащане на задължението.
По делото е представен договор за наем от 03.06.2021 г., от който се установява, че
между ищеца и ответника е възникнало наемно правоотношение, съгласно което ищецът в
качеството си на наемодател, предоставя на ответника, в качеството му на наемател, за срок
от пет години ползването на собствения си недвижим имот - магазин № *, находящ се в гр.
*******************, заедно със стая към него, състоящ се от търговска част, склад и
санитарен възел, срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща месечен наем в
размер на 1 300 лв. Съгласно раздел VI /Прекратяване на договора. Санкции и
отговорности/ от Договора последният се прекратява с изтичане на петгодишният срок или
едностранно от наемателя с двумесечно писмено предизвестие, отправено до наемодателя,
като правото на това едностранно прекратяване може да се упражни от наемателя след
изтичане на дванадесет месеца от сключване на договора.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 01.10.2021 г., от който се
установява, че ответникът е предал на ищеца наетия имот поради прекратяване на договора
за наем, като в т.5 от протокола е отразено, че наемната цена за месец септември 2021 г. е
останала неплатена, както и че договорът се прекратява без предизвестие. Протоколът носи
подписа както на наемодателя, така и на представител на наемателя - негов работник.
В производството по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
съобразно разпределената му с доклада доказателствена тежест, че е изпълнил задължението
си за заплащане на наемната цена за месец септември 2021 г. Съдът, вземайки предвид
изявлението, обективирано в приемо-предавателния протокол от 01.10.2021 г. и потвърдено
с подписа на представител на ответника, както и процесуалното бездействие на последния,
намира, че искът по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
Задължението за заплащане на неустойка се обуславя от осъществяването на
следните предпоставки: 1. наличието на действителна уговорка между страните, по силата
2
на която наемателят се е задължил да заплати неустойка в случай на неизпълнение на
поетото с договора задължение едностранното прекратяване на договора да се извърши при
двумесечно писмено предизвестие и след изтичане на дванадесет месеца от сключване на
договора и 2. наемателят да не е изпълнил задължението си.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди
от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането
на това акцесорно, добавъчно, несамостоятелно задължение представлява неустойка, която
съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си
функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на
договорните задължения.
Както бе установено по-горе в изложението, с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от договора
за наем страните са договорили възможност за едностранно прекратяване на договора от
страна на наемателя с двумесечно предизвестие и след изтичане на дванадесет месеца от
сключване на договора. В същата алинея е установено задължение за заплащане на
неустойка в размер на три месечни наема в случай на неспазване на срока на
предизвестието. От представения приемо-предавателен протокол от 01.10.2021 г. се
установява, че договорът за наем е прекратен без предизвестие, като това изявление в
протокола, както и по-горе се установи, е потвърдено чрез полагане на подпис под него от
служител на ответника. Доказателства за пълното и точно изпълнение на така уговореното в
договора задължение за спазване срока на предизвестието не бяха ангажирани от ответната
страна. По делото не бе установено и плащане на неустоечното задължение. Впрочем,
твърдения в тази посока не се и сочат.
От изложеното следва, че за наемателят е възникнало задължение както за заплащане
на наемната цена за месец септември 2021 г., така и за заплащане на неустойка в размер на
сумата от 3 900 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски. Ищецът
е доказал сторени разноски за държавна такса в размер на 208 лв. Претендират се и разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., но по делото не са ангажирани
доказателства за тяхното заплащане, поради което и същите не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД „АУТЕНТИК ДРИНКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ №
4, ет. 2, ап. 9 да заплати на А. Х. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **********************
сумата от 1 300 лв., представляваща неплатена наемната цена, дължима за месец септември
2021 г. по сключения между страните договор за наем от 03.06.2021 г.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД „АУТЕНТИК ДРИНКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ №
4, ет. 2, ап. 9 да заплати на А. Х. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***********************
сумата от 3 900 лв., представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на задължение по
чл. 7, ал. 3 от Договор за наем от 03.06.2021 г. за спазване на срок за предизвестие при
предсрочно прекратяване на договора за наем.
ОСЪЖДА „АУТЕНТИК ДРИНКС“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на А. Х. Г., ЕГН **********, сумата от 208 лв. –разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4