Р Е Ш
Е Н И Е № 54
Гр.Самоков, 08.03.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
състав,в открито съдебно заседание,проведено на тридесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1289/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Д.Д.А. ***, е предявил срещу ответника Областна
дирекция на МВР-София иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3,вр.чл.187,ал.5,т.2
от ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД-за заплащане на сумата
в размер на 1663.00 лева ,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода -17.12.2016 год. до 17.12.2019
год. ,получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143,която сума е преизчислена на база на основното месечно възнаграждение
,увеличено с 50% ,а именно за всеки извънреден час компенсация по 6,47
лева,ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019 год./датата на депозиране
на исковата молба/ до изплащане на вземането.Претендира заплащане на сумата в
размер на 250 лева, представляваща мораторна лихва ,за периода от 19.03.2017
год. до 17.12.2019 год.Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди ,че е
назначен на работа като полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР-Самоков
при ОДМВР-София и за времето от 17.12.2016 год. до 17.12.2019 год. ,е полагал
труд като младши инспектор в РУ на МВР Самоков, със статут на държавен служител
,съгласно чл.142,ал.1,т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/,като полицейски орган.Излагат се твърдения, че за исковия период ищецът
е полагал нощен труд, за който поради липсата на изрична уредба и регламентация
не е преизчислен,а е следвало да бъде преизчислен при субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ,при прилагане на
коефициент 1,143 към дневен труд.Поддържа се ,че при дължимото според ищеца
преизчисляване ,за него се формира извънреден труд ,при дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение ,в претендирания в исковата молба размер ,като претендира сумата
1663.00 лева и иска осъждането на ответника за тази сума ,претендирано като
неизплатено възнаграждение за извънреден труд ,формиран от соченото като
дължимо преизчисление на нощния труд
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба ,в който оспорва предявените искове и излага
подробни съображения за това.Поддържа се ,че не следва преизчисляване ,че ЗМВР
е специален закон и няма субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Излагат се твърдения,че няма приложимост и
преизчисляването на посочения коефициент.
В с.з. ищецът не се явява и не се
представлява.Процесуалният представител адв.Симитчиев с писмена молба заявява
,че поддържа предявените искове.
Ответникът Областна дирекция на
МВР-София ,чрез пълномощника си юрисконсулт Иванова оспорва предявените искове
по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните ,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните ,а и от
приложените по делото писмени доказателства се установява ,че ищецът в исковия
период е полагал труд по служебно правоотношение като полицай в група
„Охранителна полиция“ на РУ МВР-Самоков при ОДМВР-София и за времето от 17.12.2016
год. до 17.12.2019 год. е полагал нощен труд като младши инспектор в РУ на МВР
Самоков.
Служебните си задължения ищецът е
изпълнявал на работни смени,съобразно месечни графици ,което се установява от приложените
писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по извършената
експертиза се установява,че периодът ,за който се заплаща нощен труд на ищеца Д.Д.А.
в Областна дирекция на МВР-София е на тримесечия ,като справките за положения
нощен труд се подават в РУ-Самоков. Изплащането е следващия месец след
съответното тримесечие.За отработения нощен труд по 8 часа на смяна ,на ищеца
му е заплащано възнаграждение по 0,25 лева на час.Установен е размерът на основното
месечно възнаграждение на ищеца по години.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че за процесния период от 17.12.2016 год. до 17.12.2019
год. ищецът Д.А. е полагал нощен труд и броят на нощните смени и часовете нощен
труд общо са в размер на 1812 часа.Възнаграждението
получено за него е в размер на 890 лева.От експертизата се установява ,че ако
нощният труд бъде преизчислен в часове при коефициент 1,143 формира 2071,5
часа, като разликата ,за която не е заплатено възнаграждение е от 259,5
часа.Вещото лице е посочило ,че преизчислените 259,5 часа като извънреден труд
формират дължимо възнаграждение на база основното часово трудово възнаграждение
на ищеца ,увеличено с 50% - в размер на 1824,98 лева, което не е изплатено.
Видно от заключението размерът на
лихвата за забава върху преизчислените суми за приравнения нощен към дневен
труд по тримесечна основа ,считано от първо число на месеца ,следващ месеца на
дължимото плащане до 17.12.2019 год. възлиза на 234,21 лева .
По делото не се спори ,че положените
часове нощен труд са били заплатени по тарифна ставка за нощен труд – 0,25 лева
на час, което е видно и от заключението на вещото лице.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът стига до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл178,ал.1,т.3,вр.чл.187,ал.5,т.2,вр.ал.3
от ЗМВР и по чл.86,ал.1 от ЗЗД- за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава.
Основателността на исковете предполага
съществуване на валидно служебно правоотношение между страните през исковия
период,полагане на извънреден /нощен / труд от ищеца и изпадане на ответника в
забава.
Спорен между страните е въпросът дали
нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен труд ,така както се
претендира от ищеца ,умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът
от изчислението да се счита за извънреден труд и да се заплати.
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно
чл.
178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл.187,ал.1 от ЗМВР/в приложимата редакция преди изменението в ДВ,бр.60 от 07.07.2020 год.
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица.Съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
–подневно , а за работещите на 8,12 или 24 часови смени –сумарно на тримесечен
период.При работа на смени е възможно и полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа ,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24 часов период.С изменението на закона ,обнародвано в ДВ,бр.60 от
07.07.2020 год.,в текста на чл.187,ал.1 от ЗМВР е добавено ,че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов
период.Нощен е трудът ,който се полага между 22.00 и 6.00 часа .Създадена е
нова алинея 4 на чл.187 от ЗМВР, която предвижда ,че при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.
В приетата на основание чл.187,ал.10 от ЗМВР Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организацията и
разпределянето на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсирането на
работата извън редовното работно време ,режима на дежурство ,времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, приложима към исковия период и към
момента отменена ,както и в действащата към момента Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време
,за неговото отчитане за компенсирането на работата извън редовното работно
време ,режима на дежурство ,времето за отдих и почивките на държавните служители
в МВР липсва разпоредба ,която да предвижда при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа да се умножава по
коефициент ,както е предвиждала действалата преди исковия период Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год. за реда за организацията и разпределянето на
работното време ,за неговото отчитане за компенсирането на работата извън
редовното работно време ,режима на дежурство ,времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР/ отменена/.
По различен начин са решени тези
въпроси в разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му.Съгласно чл.140 от КТ нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа през периода 22.00
часа до 06.00 часа , а съгласно чл.9 ,ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от
26.01.2007 год./,при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент ,равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време,установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.За структурата на МВР
този коефициент е 1,143,изчислен като съотношение между нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа
нощен труд .
С оглед на посочените правни норми
следва да се приеме ,че до изменението на ЗМВР с ДВ ,бр.60 от 07.07.2020 год.
относимият към спора въпрос за нормалната продължителност на работното време на
държавните служители на МВР през нощта и за начина ,по който следва да се
извърши отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на работното време,
не е бил уреден в специалния ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.Следователно е налице
празнота в закона ,която следва да се запълни с прилагането на правото по
аналогия –с разпоредбата на чл.140 от КТ и на чл.9,ал.2 от НСОРЗ.
Ето защо и с оглед установените по
делото правнорелевантни факти,съдът намира исковата претенция за доказана по
основание и следва да бъде уважена до размера за който е предявена -1663.00
лева.Ищецът в с.з. не е направил искане за изменение на размера на предявените
искове на основание чл.214,ал.1 от ГПК.Претенцията
за лихва за забава е основателна и следва да се уважи до размера на 234,21 ,а
за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 250 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.Съдът следва да присъди и законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен през исковия период
извънреден труд,получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с
методиката на НСОРЗ.
По разноските.
При този изход от спора и съгласно чл.78
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноските, направени
по водене на делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
платеното възнаграждение е в размер на 350 лева. По повод направеното на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК възражение настоящият състав приема
следното:Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при иск с цена 1913.00 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е 364.00 лева.Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 6/2012 година, ОСГТК, ВКС, т.3 възнаграждението може да бъде намалено в
случай на прекомерност на минималния размер, предвиден в цитираната наредба.При това положение
настоящият състав приема, че възражението с основание чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно и следва да бъдат присъдени посочените разноски в полза на ищеца.
На
основание чл.83,ал.1,т.1 от ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса.С оглед изхода на делото ,ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Самоковски районен съд разноските за държавна такса за производството
,съобразно материалния интерес -76,52 лева, както и възнаграждение за вещо лице
в размер на 80.00 лева на основание чл.78,ал.6 от ГПК.На основание чл.78,ал.1
от КПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредба за заплащане на правната помощ в
размер на 100 лева ,което е дължимо за отхвърлените искове в размер на 6,31
лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София за заплати на Д.Д.А.
*** сумата от 1663.00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за времето от 17.12.2016 год. до 17.12.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 17.12.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София за
заплати на Д.Д.А. *** на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 234,21 лева лихва
за забава ,за времето от 19.03.2017 год. до 17.12.2019 год., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 250 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София
за заплати на Д.Д.А. *** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София за заплати на
Районен съд –Самоков сумата от 76,52 лева държавна такса ,както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 80.00 лева ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.А. *** да заплати на Областна дирекция на
МВР-София сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6,31
лева ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: