Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***,….08.2019
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в открито съдебно заседание на единадесети
юни 2019
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 2526 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 8441/19.07.2018г от „ТЕОРА“ ООД, срещу извършеното
от ЧСИ разпределение по изп.д.№ 20127180403191 на 10.07.2018г., на осн.чл.460
от ГПК, с което самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.1126.1.8,
находящ се в ***съгласно КК и КР на гр.***, намиращ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентиф.№ 10135.1501.1126, с посочена площ от 238,17кв.м., с
прилежащи части: 49,7943%, при описаните съседни самостоятелни обекти в
сградата, както и 2/3ид.ч. от същия ПИ, находящ се на същия адм.адрес - гр.*** ул***,
целият с площ от 193кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване, продажна цена: 291 061лв.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно извършено и че са били
допуснати редица процесуални нарушения, като излага следното:
1. неправилно, в т.ч. от обжалваното разпределение в полза на Община ***,
като взискател, ползващ привилегията по чл.136 ал.2 ЗЗД е разпределена сума в
размер на 69,62лв. ЧСИ е посочил, че установява задължението за данъци върху
продадения имот съгласно у-е от 10.07.2018г. Видно от същото е, че сумата от
69,62лв представлява задължение за плащане на данък върху НИ, находящ се в гр.***
ул***, а адреса на продадения
имот е гр.***, ул. ***. което се установява и от съдържанието на самото
разпределение. Следователно, при извършването на разпределението ЧСИ неправилно
е включила вземане на общината за данъци върху друг имот, а не е включено и разпределено
в полза на Община *** вземането й за данъци върху продадения имот. Съгласно
удостоверението от 10.07.2018r. за НИ, от чиято продажба
е постъпила сумата за разпределение, се дължат 2619,11лв. данък недв.имот и
2980,50лв. такса бит.отп.
Освен това, дължимата за продадения имот ТБО също се ползва с право на
предпочтително удовлетворение.
Съгласно разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД привилегировани са вземанията
на държавата за данъци вземанията на държавата за данъци върху определен имот.
Според наложената съдебна практика, задълженията за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания,
което е изрично регламентирано в чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си
същност местните данъци са публични вземания - чл.162 ал.2 т.1 ДОПК, приходите
от които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като
общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл.162
ал.2 т.3 ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в общинските
бюджети на осн.чл.9а ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за
битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки,
че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането
за нея с оглед публичния му характер по повод имота основателно е поставено
като привилегировано в разпределението по реда на чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД.
2.не ставало ясно как е извършено разпределението на сумите за ЧСИ.
Посочените по т.26 ТТЗЧСИ суми са общи, без да са налице конкретни
обстоятелства относно начина на изчисляване на съответните суми. От така
посочените общи суми не ставало ясно и не можело да се направи преценка дали са
спазени изискванията за изчисляване на дължимите по т.26 от ТТЗЧСИ такси.
3.това се отнасяло и за разпределените в полза на ЧСИ суми, представляващи
надвнесени авансови такси по т.З, т.4, т.5, т.10 и т.13 ТТРЗЧСИ. Посочените
общи размери по отделните текстове на тарифата, препятстват възможността да се
установи за кои действия и документи се отнасят тези суми, с оглед възможността
да се направи преценка относно правилното им начисляване - разпределение.
4.посочени били сумите за взискателя и за Община ***, които следвало да се
платят, но не била посочена сумата за ЧСИ, която също е предмет на
разпределението.
Поради изложеното моли
за отмяната на извършеното разпределение.
Претендира
присъждането на разноските по делото.
Останалите длъжници по изп.дело ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“, представлявана от
управителя Г.С., Т.Я.П., Г.Я.С. – П., редовно
призован, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Въззиваемата страна-взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призована изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна-присъединен взискател ТД на НАП-*** редовно
призована, не е изразила становище.
Въззиваемата страна-присъединен взискател ОБЩИНА *** редовно призована, не изразява становище.
По делото са
приложени обясненията на ЧСИ ***по
обжалваното разпределение, съгл.чл.436 ал.3 ГПК.
По допустимостта.
Жалбата
е изпратена на ЧСИ в законовия тридневен срок, видно от пощенското клеймо върху
плика - на 16.07.2018г. /14 и 15 юли са неприсъствени дни/. Подадена е от
процесуално легитимирано лице, в установения преклузивен срок, срещу подлежащо
на обжалване действие на СИ - разпределение на събраната по изп.дело парична
сума.
Същата е допустима
и затова съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
За да се произнесе, съдът констатира от фактическа страна :
Изп.дело
№ 20127180403191 при ЧСИ ***е образувано на 23.08.2012 по искането на
взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД срещу длъжниците въз основа на издаден ИЛ от 27.07.2012г., изд. по ч.гр.дело № 960/2012г. по описа
на Районен съд - гр.***, 30 с-в, с който осъжда :
Г.Я.С. - П. БГН **********,***,
Т.Я.П. *** 35А,
„Теора” ООД БИК
********* чрез управителите си Т.Я.П. и Г.Я.С. - П., със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. ***,
ЕТ „Терра-лекс-Г.С.“ БИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.*** ул***да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк И Бф Джи България“ АД БИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София бул.“Цар Освободител“ 14, сумите: 267 479,37евро,
представляваща сбор от следните суми - неиздължена главница по договор за б.
кредит от 06.06.2007 г. в размер на 249 027,16 евро, и договорна лихва за
периода 21.12.2011-02.07.2012 г. в размер на 18 421,52 евро, 30,96 евро такси,
дължими по договора към 02.07.2012г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в Съда - 04.07.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението на осн. чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на извлечение от сметка
към 02.07.2012 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 10 462,88 лева платена
държавна такса и 6 817,73 лева адвокатски хонорар.
С ПДИ, връчена
лично на управителя на „Теора" ООД - Г.П. на 7.11.2012г в кантората на
ЧСИ, длъжникът е бил редовно уведомен за образуваното срещу него изп.дело,
както и за наложените обезпечителни мерки.
На
същата дата са били връчени ПДИ с уведомление за наложените обезпечителни мерки
и до останалите задължени лица - Г.П. като ФЛ - лично ; Т.П. като ФЛ - лично и ***като
ФЛ - чрез нейната пълнолетна дъщеря Г.П..
На
22.11.2012г е извършен опис на ипотекираното имущество, за който страните са
били редовно уведомени. Видно от протокола за опис , длъжниците Г.П. и Т.П. са
присъствали лично,.
На
място ПЧСИ и вещото лице са констатирали, че има разминаване между описанията
на имотите по акт за собственост и ипотека, и реалното разпределение на
обектите и че има промяна на предназначението на някои от самостоятелните
обекти, както и промяна на граници на самостоятелните обекти и затова са били изискани
документи от СлВп и Община *** - строителни книжа. Констатирано е, че имотите
са нанесени в КК на гр.***, за същите има идентификатори, съгласно ЗКИР и
издадени кадастрални скици и схеми за отделните обекти.
На
21.10.2013г отново е бил извършен опис на място, като обектите са били индивидуализирани
с новите си граници и променено предназначение. На описа отново са присъствали
и са осигурили достъп длъжниците Г.П. и Т.П..
На
20.08.2014г отново е бил извършен опис на място, като обектите са
индивидуализирани с новите си граници и променено предназначение. На описа
отново е присъствала Г.П..
На
27.08.2014г е депозирана оценителна експертиза на в.л. и е насрочена публична
продан на ипотекираните имоти от 29.08.2014 до 29.09.2014 г.
По
молба на взискателя от 29.09.2014г изп.дело е било спряно и са били свалени
обявленията за разгласяването на публична продан /Протокол на ЧСИ от
29.09.2014г/.
Впоследствие
делото отново е било възобновено по молба на взискателя от 17.03.2015г..
Пазарната стойност на ипотекираните недвижими имоти е актуализирана с
депозираната експертиза на в.л. вх. No 3319/25.03.2015 г. и е насрочена нова
публична продан от 27.03.2015 г. до 27.04.2015 г.
С
Постановление за възлагане е възложен имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.8
за сумата от 291 061лв, собственост
на длъжника Теора" ООД, по отношение на която е било изготвено обжалваното
разпределение.
В
обобщение, извършените процесуални действия от ЧСИ до разпределението са
валидни и не следва да бъдат обсъждани. Посочени са доколкото е необходимо да
се проследи кои и колко са взискателите и какви вземания имат. Протоколът, обективиращ разпределението, е приложен по изп.дело.
Разпределението
е предявено на длъжника на 11.07.2018г, като съгласно съставения протокол е
предявено на процесуалния представител на длъжника адв.М.Ц.
Тъй като постъпилата от ПП на
недвижим имот сума от 291 061лв е недостатъчна за
удовлетворяване на всички вземания, затова следва да бъде разпределена, като се
съобрази следното:
Върху имота има
учредени следните договорни ипотеки в полза
на взискателя „Юробанк България“ АД, а именно:
1. Договорна ипотека, учредена в полза на
„Юробанк България“ АД, от 11.06.2007г, вписана в СлВп на 11.06.2007г и
подновена на 18.05.2017г.
Същата обезпечава
задължение, обективирано в ИЛ от 27.07.2017г, издаден по ч.гр.д. № 9608/2012г
на ВРС-30 с-в, послужил като изп. основание за образуване на настоящото изп.дело
при ЧСИ ****. Размерът на вземането по ИЛ към 11.07.2018г е 20 3791,32 лв
2. Последваща договорна
ипотека, учредена в полза на „Юробанк България“ АД, от 11.06.2007г, вписана
в СлВп на 11.06.2007 и подновена на
18.05.2017г. Тази ипотека е обезпечила задължение, обективирано в ИЛ от
4.10.2012г, издаден по ч.гр.д. № 1042/2012г на ВРС, послужил като изп.
основание за образуване на изп.д.№ 20127180401322 по описа на ЧСИ *** район на
действие ОС-****, присъединен по настоящото изп.дело с удостоверение, издадено
на осн-чл.456 от ГПК. Размерът на вземането по ИЛ към 11.07.2018г е 861992,84лв.
3. Договорна ипотека, учредена в полза на
„Юробанк България“ АД, от 05.03.2008г., вписана в СлВп на 5.03.2008г.
На осн.чл.460 ГПК
от общо постъпилата по делото сума са отделени следните суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване, както
следва:
I. „Юробанк България“ АД - взискател съгласно
ИЛ от 27.07.2017 по ч.гр.д. № 9608/2012 на ВРС-30 с-в, на осн. на който е
образувано настоящото изп.дело, ползващ привилегията на чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД-
ипотекарен кредитор с първа поред договорна ипотека.
Размерът на
вземането към 12.10.2017г е 203 791,32лв.
Постъпилата продажна цена следва да погаси взимането, обезпечено с първа поред
ипотека.
Такса по т.26 от Тарифата
към ЗЧСИ – 5842,98лв с ДДС.
След извършеното
разпределение това взимане е погасено
изцяло.
II. „Юробанк България“ АД - взискател съгласно
ИЛ от 4.10.2012 по ч.гр.д. № 1042/2012г на ВРС, послужил като изпълнително
основание за образуване на изп.д.№ 20127180401322 на ЧСИ ***** район на
действие ОС-Ямбол, присъединен взискател по настоящото изп.д. с удостоверение,
изд. на осн.чл.456 ГПК.
Размерът на
вземането по ИЛ към 11.07.2018г е 861992,84лв. Остатъкът от продажната цена до
сумата от 78 881,50лв може да
погаси само част от вземането по
това изп. основание, обезпечено с втора по ред ипотека.
Такса по т.26 от Тарифата
към ЗЧСИ е 2039,58 лв. с ДДС;
Останалите
по ред вземания не могат да бъдат удовлетворени от постъпилата сума, а те са :
III. Община ***- взискател, ползващ привилегията по
чл.136 ал.2 от ЗЗД за дължими данъци върху имотите, съгл. у-е от 10.07.2018г.- 6962 лв.
Такса т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ за събр.вземане 12лв. с
ДДС;
IV. НАП – съгл.у-е от 11.07.2018. за дължими публични
вземания – няма сума за разпределяне;
Дължими към ЧСИ, но невнесени такси по ТРР към ЗЧСИ,
подлежащи на прихващане от сумите за взискателя „Юробанк България“ АД;
По т.3 от ТР към ЗЧСИ
– 24 лв. с ДДС
По т.4 от ТР към
ЗЧСИ – 72 лв. с ДДС
По т.5 от ТР към
ЗЧСИ – 240 лв. с ДДС
По т.10 от ТР към
ЗЧСИ: – 18 лв. с вкл.ДДС
По т.13 от ТР към
ЗЧСИ: – 36 лв. с вкл. ДДС
Разноски по т. 31
от ЗЧСИ, както следва:
Такси Авп.-12 лв.;
Община – 4 лв.;
АККР за скици-7 лв;
Банкови такси
превод – 11 лв;
За превод към
взискателите: „Юробанк България“ АД -282672.82лв;
За Община *** – 62,68лв.
Горната фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Разпределението е
акт, с който СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, в какъв
ред следва да стане това и какви суми се полагат за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях. Тази специфична функция налага проверка за
законосъобразност, различна от предвидената за принудителните изпълнителни
действия и затова правилата на чл.435 ГПК
не намират приложение тук, т.е. при обжалване на разпределението не могат да бъдат
обсъждани предходни изпълнителни действия, които не са били обжалвани по реда
на чл.435 ГПК. За разлика от принудителните незаконосъобразни действия, които
след отмяна подлежат на повторно извършване от ЧСИ, при това законосъобразно, разпределението
представлява констатация за подлежащи на изплащане на всеки от взискателите
суми. В производството по чл.460 ГПК предметът включва съпоставката между
легитимацията на всеки от кредиторите, размерът на техните вземания,
последователността на удовлетворяването им съобразно реда на привилегиите по
чл.136 ЗЗД.
Разпоредбата на
чл.136 ЗЗД определя вземания, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение в реда, по който са изброени:
1. вземанията
за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за
исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски;
2. (в редакцията след изменението и
допълнение ДВ бр.103/1999 и бр.36/2006) вземанията на Държавата за данъци върху определен имот или за
моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното
превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви
и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията,
обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право
на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича
от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява
преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служители,
произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;
6. вземанията
на Държавата, освен тези за глоби;
Привилегиите биват
общи и специални /особени/. Общите дават на кредитора право да се удовлетвори
от което и да е осребрено имущество на длъжника, а специалните се отнасят до
конкретни имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени привилегии,
а тези по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД са общи.
Към
Първия ред привилегии /чл.136 ал.1
т.1 ЗЗД/ се отнасят изцяло необходимите
разноски, които следва да отговарят на следните критерии:
1. по образуването и воденето на изп.дело,
вкл. и за адвокатска услуга ;
2. по осъществяването на изпълнителния
способ /в случая публична продан/, постъпленията от който се разпределят
3. по осъществяването на други изпълнителни
способи и
4. направените разноски да ползват и
останалите взискатели.
Такива разноски са напр. такси за
налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изп.дело, за
извършването на опис и публична продан на вещта, за възнаграждение на пазача,
за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника,
разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др. С други думи, тук
се отнасят само разноските, които
ползват и останалите кредитори.
Към
Втория ред привилегии /чл.136
ал.1 т.2 ЗЗД/ се отнасят само до публичните
вземания на Държавата за данъци от имота.
Съгласно чл.458 ГПК
Държавата/Общината е винаги присъединен взискател за дължимите й се публични
вземания от длъжника, размерът на който е бил съобщен на СИ до извършване на
разпределението. Разпоредбата на чл.136 ал.1
т.2 ГПК е императивна затова не може да се тълкува разширително или да
се прилага по аналогия. Затова тук ще се отнесат само вземанията на съответната
Община за местни данъци, но не и за такси, и то само за имота, предмет на
принудителното изпълнение.
Що
се отнася до такса битови отпадъци /ТБО/, същата не попада в този ред. Макар да
има характера на публично-правно вземане, няма правната характеристика на данък
върху имота, предмет на публичната продан и затова следва да бъде отнесена към
привилегиите по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД. Съображенията са следните : съществува
разлика между "данък" върху недвижим имот и "ТБО" върху
същия имот. Такова разграничение е въведено с легалните определения на двете понятия.
В чл.1 ЗМДТ
са изброени изчерпателно местните данъци: върху недвижимите имоти; върху
наследствата, върху даренията, при възмездно придобиване на имущество; върху
превозните средства; патентен и туристически. Съгл.чл.62 ЗМДТ
ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места. Самото определение на
"ТБО" се съдържа в гл.ІІІ "Местни такси", различна от гл.ІІ
"Местни данъци". Разпоредбата на чл.9б ЗМДТ
се отнася само процедурата по установяване, обезпечаване и събиране на местните
такси, приравнена на тази за събиране на местните данъци, което, обаче, не
означава приравняване по правната им характеристика и последици. Ето защо ТБО
се отнася към привилегиите по т.6 и може да бъде удовлетворено ако за него
останат суми за разпределение.
Към Третия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД/ се отнасят вземанията,
обезпечени с ипотека или залог. Право на предпочитателно удовлетворение
имат ипотекарните кредитори, в чиято полза е учредена договорна ипотека именно
върху имота, продаден на публична продан, парите от продажбата на който са
предмет на разпределение,
Към Шестия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД/ могат да бъдат отнесени както
ТБО, както се изложи по-горе, така и другите публично правни вземания на
Държавата в лицето на ТД на НАП или Общината, произтичащи от други основания.
Съобразно чл.136 ал.2 ЗЗД вземанията по чл.136 ал.1 т.5 и т.6 се удовлетворяват предпочтително, но от цялото имущество на длъжника. Разпределение се извършва до изчерпването на сумата, като се спазва редът, посочен в чл.136 ал.1 ЗЗД и затова е възможно поради нейния недостиг да не се стигне до разпределение за вземанията на Държавата, визирани в чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД..
В конкретния случай съдът констатира, че математическите изчисления на
ЧСИ са правилни, като е спазена последователността на привилегированите
вземания по чл.136 ЗЗД.
Неоснователно
е оплакването, че
по отношение на разпределената в полза на Община *** като привилегирован
взискател по чл.136 ал.2 ЗЗД сума в размер на 69,62лв, която представлявала задължение за плащане на данък
върху НИ, находящ се в гр.*** ул***, а адресът на продадения имот бил гр.***, ул. ***.
От данните по делото се изяснява, че ЧСИ е констатирал разминаване
между описанията на имотите по акт за собственост и ипотека, и реалното
разпределение на обектите, както и че има промяна на предназначението на някои
от самостоятелните обекти, а също и промяна на граници на самостоятелните
обекти, което е наложило извършването на допълнителна проверка и са били изискани
документи от СлВп и Община *** - строителни книжа. Установено е, че имотите са
нанесени в КК на гр.*** и за тях има определени идентификатори съгласно ЗКИР и съответно
са издадени кадастрални скици и схеми за отделните обекти. По този повод отново
е бил извършен опис на място и обектите са били индивидуализирани с новите си
граници и променено предназначение. В допълнение може да
се посочи и това, че административният адрес не се явява единственият и основен
индивидуализиращ белег, а такъв е идентификаторът по КК, описанието на
границите на имота. При това, не се твърди от самата длъжница да притежава други имоти на съседни
адм.адреси.
Ето защо въззивната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като действията
на ЧСИ бъдат потвърдени.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна
жалба вх.№ 8441/19.07.2018г от „ТЕОРА“ ООД, срещу извършеното
от ЧСИ разпределение по изп.д.№
20127180403191 на 10.07.2018г, на
осн.чл.460 ГПК
Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – *** в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните.
След влизане на
решението в сила, копие от същото ведно с оригиналното изп. дело да се изпрати
на ЧСИ Ст.Костова-Данова рег.№ 718
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: