Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 14.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 43 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ЕТ „Й.С.-Салта-69-71-К. Х.“ срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 11-ФК/07.01.2020 г., издадена от Б. С. Г. - началник
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин
за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе,
ул.“Гео Милев“ № 3, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В
жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че неиздаването на фискална
касова бележка за извършената контролна покупка се дължи на отсъствието на
едноличния търговец от обекта, в който през това време се намирала само
неговата съпруга – св.М.Х., която извършила продажбата и помолила клиента (органа
по приходите) да изчака до завръщането на нейния съпруг, който да издаде този
документ от фискалното устройство. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорената заповед. Претендира направените деловодни разноски, за които
представя списък.
В хода на устните състезания ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че от събраните писмени доказателства нарушението се установява по
безспорен начин. Заявява, че при издаването на оспорената заповед не са
допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Сочи, че
сравнително ниската стойност на закупените хранителни стоки не може да служи за
аргумент за това, че срокът, за който е наложена мярката, е непропорционално
продължителен, тъй като се касае до магазин за хранителни стоки, цената на
закупуваните от който продукти обичайно не надвишава значително тази на
стоките, закупени при контролната покупка. Сочи, че при определяне на продължителността
на ПАМ е взето предвид и другото нарушение, констатирано при същата проверка –
това по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен надлежно със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. Същата е издадена в предвидената в закона
писмена форма като при издаването й не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно, а от събраните писмени доказателства се
установява извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., което обстоятелство съставлява и предпоставка за издаване на оспорения акт
съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Извършването на посоченото нарушение
от фактическа страна не се оспорва от жалбоподателя.
При проверка от
органите по приходите на 31.12.2019 г., в 10:40 часа, в стопанисвания от
жалбоподателя магазин за хранителни стоки, било установено, че при извършена
същия ден, в 10:26 часа, контролна покупка на банани на обща стойност 4,10
лева, заплатени на място и в брой, търговецът не издал фискален касов бон от наличното
в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Според
жалбоподателя неиздаването на фискален касов бон не е умишлено, а се дължи на
отсъствието му от магазина, през което време извършилият контролната покупка
служител на НАП бил обслужен от съпругата му – св.Х.. В показанията си
последната твърди, че тя е извършила продажбата на закупените от органите по
приходите банани, но не издала касова бележка, защото не знае как се работи с
касовия апарат, както и че не помни дали след завръщането на съпруга й в
магазина му е казала, че е извършила такава продажба, за което следва да издаде
касова бележка.
От наличните по
преписката писмени доказателства се установява, че в 10:30 часа на 31.12.2019
г., т.е. четири минути след извършване на контролната покупка, има фискален
касов бон за друга продажба, който, предвид показанията на св.Х., очевидно е
издаден от съпруга й. При това положение съдът намира, че дори и да не е издал
фискален касов бон едновременно с извършване на продажбата по контролната
покупка в 10:26 часа и той да е бил предоставен на клиента, както изисква
разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради това, че
през това време жалбоподателят се намирал в склада на магазина, то същият е разполагал
с достатъчно време след завръщането си в търговския обект и до започване на
проверката в 10:40 часа, за да издаде нужния документ за извършената от
съпругата му продажба. Обстоятелството, че последната може да е пропуснала да
му съобщи това обстоятелство, не освобождава търговеца от задълженията му по
цитираната наредба.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да приложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа
при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпа до него.
В т.2 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в
случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна
преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото
възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и съответно основание за отмяна на административния акт. В случая
такова нарушение не е допуснато.
В заповедта са
изложени конкретни мотиви относно избраната продължителност на мярката като по
този начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2,
т.4 от АПК. Тази продължителност е обоснована с вида и местоположението на
търговския обект и отчетения оборот по периоди. Следва да се посочи, че към
органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними условия за
мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за налагане на
ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи. Противното би
означавало, по съображения за контрол за законосъобразност върху определената
продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да бъде отнета
възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така е и в
разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което, съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага принудителната мярка, нито като начин на
извършване, нито като правно и фактическо положение на санкционирания търговец.
Срокът на мярката кореспондира на установените по делото обстоятелства и поради
това не се явява непропорционален. Освен нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., при същата проверка е установено и нарушение по чл.33,
ал.1 от същата наредба, което обстоятелство също следва да бъде съобразено при
извършването на тази преценка.
Процесната
принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен и
преустановителен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя
да извърши други подобни противоправни деяния, а оттук - да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от търговеца
продажби.
След обявяване
на делото за решаване в съдебно заседание от 05.03.2020 г., с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение, което обаче
не съставлява обстоятелство по чл.142, ал.2 от АПК, което може да бъде взето
предвид при преценката за съответствието на оспорения акт със закона. Обявеното
извънредно положение, чиито правни последици са уредени в Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., има отношение не към издаването, а към
изпълнението на административния акт, което е спряно, до отмяната на
извънредното положение, по силата на чл.3, т.1 от посочения закон. По
изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната
агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Й.С.-Салта-69-71-К.
Х.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Ледено
езеро“ № 4, вх.1, ет.2, против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11-ФК/07.01.2020 г., издадена от Б.С. Г. - началник на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Русе, ул.“Гео
Милев“ № 3 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА ЕТ „Й.С.-Салта-69-71-К. Х.“, с ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: